Р
Е Ш Е Н И Е
№ 795 09.04.2019 година град Бургас
В И М Е Т О Н
А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд ІІІ-ти граждански състав
На четиринадесети март две хиляди и деветнадесета година
В публично заседание в състав
Председател: Ивелина Мавродиева
при секретаря Кина Киркова
като разгледа докладваното от съдията
Мавродиева
гражданско дело № 3460 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по искова
молба на И.Т.Т. с ЕГН **********,
адрес: *** 912В, против Л.Н.Т. с ЕГН **********
и
Н.Т.Т. с ЕГН **********, двамата с адрес: ***, с която се претендира
да бъде установено
в отношенията между страните, че ищецът
е собственик на 1/6 идеална част от
следните недвижими имоти: сграда с идентификатор *******.2 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Бургас, одобрени със
заповед № РД-18-9/*******г. на изпълнителния директор на АГКК, без последващо изменение на КККР, засягащо самостоятелния
обект, адрес на сградата: гр. Бургас, ул. *******, като сградата
е разположена в поземлен имот с идентификатор *******, със
застроена площ от 108 кв.м., брой етажи: 2,
предназначение: жилищна сграда – еднофамилна, и сграда с идентификатор *******.3, по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Бургас, одобрени със
заповед № РД-18-9/*******г. на изпълнителния директор на АГКК, без последващо изменение на КККР, засягащо самостоятелния
обект, адрес на сградата: гр. Бургас, ул. *******, като
сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор *******, със
застроена площ от 45 кв.м., брой етажи: 2,
предназначение: жилищна сграда – еднофамилна, придобити въз основа
на завещание от неговия баща
Т.Т., б.ж. на гр. Бургас, починал на *****г. Моли се и за присъждане на направените по
делото разноски.
Ищецът твърди, че баща
му е бил собственик на 1/3 идеална част от
горните имоти, съгласно Заповед №
1351/20.07.1992 г., издадена на основание на
ЗВСОНИ, към който момент същите представлявали
двуетажна жилищна сграда, първия етаж от която
Ф***, а вторият - жилище, като със саморъчно
завещание от 01.05.2013 г.,
завещал същите на синовете си
– ищеца и ответника Т. и към настоящия момент
всеки бил собственик на 1/6 идеална част от
тях поради това. Ответницата била съпруга на общия за
страните наследодател.
В разговори с ответниците констатирал,
че същите считат, че между
страните е налице съсобственост досежно горните имоти при
равни квоти, както и че същите
игнорирали завещанието, като дори вписали препис
от същото, без частта, касаеща процесните имоти, който препис
не съответствал на оригинала.
Правното основание на исковете е чл. 124, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 77 от ЗС и чл. 16, ал. 2 от ЗН.
С
отговора на исковата молба, ответницата заявява, че има грешка и напълнота
в кадастъра досежно сграда с идентификатор *******.2,
която не съставлявала двуетажна еднофамилна сграда, а двуетажна сграда със смесено предназначение,
в която на всеки от етажите
имало самостоятелен обект, на първия
– търговски обект /Ф***/, а
на втория – жилище. В този ред на мисли, ответницата
не оспорвала волята на съпруга
си търговският обект да бъде завещан
на синовете му. Оспорват се обаче твърденията, че жилището на втория
етаж е завещано на тях, както
и пристройката към Ф***та - сграда с идентификатор *******.3,
като същите не били предмет
на завещанието. Именно неправилното заснемане на двата обекта
станало пречка за вписване на
завещанието, поради което и било вписано
само извлечение от него. В крайна сметка
обаче заявява, че счита себе
си за собственик
въз основа на наследяване, на 1/3 идеална част от притежаваната
от съпруга й част от имотите
– предмет на делото. Търси и присъждане на
направените по делото разноски.
С отговора на исковата
молба ответникът Т. също излага доводи
за некоректно заснемане на имотите
в действащата кадастрална карта, като се
сочи, че волята на общия
наследодател е само Ф***та да бъде
завещана на синовете му, т.е.
само първият етаж от сграда с идентификатор
*******.2. Също твърди, че именно тези грешки
станали пречка за вписване на завещанието,
както и че ищецът е можел сам да впише
същото. Оспорват се волята на общия наследодател
за това да
е завещал на синовете си втория
етаж от сграда
с идентификатор *******.2, както
и сграда с идентификатор *******.3,
като се сочи,
че същите са съсобствени между страните при равни квоти
или всеки притежавал по 1/9 идеална част от
тях. Също моли за присъждане на направените
по делото разноски.
Бургаският районен съд, като взе
предвид исковата молба и изложените в нея факти и обстоятелства, становището на
ответните страни по нея, събраните по делото доказателства и след като съобрази
приложимите разпоредби на закона, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
По
делото не е спорно, че общият наследодател на страните – Т.И.Т. с ЕГН **********,
е бил собственик на 1/3 идеална част от сграда с идентификатор *******.2 и
сграда с идентификатор *******.3, двете по
КККР на гр. Бургас, което се установява и от представените отчуждително решение № 952/13.07.1948 г., и от последваща Заповед № 1351/20.07.1992 г. за отмяна на
отчуждаването. След смъртта му на *****г. същият е оставил за свои законни
наследници синове си И.Т.Т. и Н.Т.
Т., както и
съпругата си Л.Н.Т. – страни по делото. При такъв
кръг от наследници, съгласно разпоредбите на чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от
Закона за наследството, всеки от наследниците получава по 1/3 идеална част от
наследството.
Не е спорно също така, че със
саморъчно валидно завещателно разпореждане, изготвено
на 01.05.2013 г., наследодателят е изразил волята си, като „за имота на ул. *******
да се раздели, както следва: магазин-Ф***, закусвалня, 1/3 част от нея /принадлежаща
на наследодателя част/ да е на Н. заедно с брат си И.Т.. При завършване на
новия строеж на мястото на Ф***та, апартамента, който ще ми се полага при
делбата със сестрите ми А. и И.да е за Н. с две спални и две тоалетни. Офисите,
които ще се полагат при подялбата му да се разделят по равно между синовите ми И.
и Н.“.
Представен е и сключен договор за
наем от 19.09.2016 г., с които И.Т., А. Х., Н.Т. и И.Т., в качеството им на
наемодатели, са предоставили за временно и възмездно ползване на „*****“ ООД, в
качеството му на наемател, следния техен собствен недвижим имот, състоящ се от
следните две взаимно свързани части - първият етаж на двуетажна масивна сграда
от две нива, находяща се в гр. Бургас, ул. ******* –
първо ниво със застроена площ от 108 кв.м.,състоящо се от магазин - закусвалня,
Ф*** - пещ, коридор – умивалня, производствено помещение на ниво мецанин с площ
от 30 кв.м. и производствен обект на
две нива със застроена площ от 45 кв.м. /разгърната площ от 90 кв.м./, находящ
се в южната част на същия имот и състоящ се от складови помещения, хладилни
помещения, канцелария, WC,
стълбище и асансьор.
От
изпълнената по делото съдебно-техническа експертиза, заключенията по която съдът изцяло кредитира като обективно
и безпристрастно изготвени от лице с нужните специални познания, и като неоспорени
от страните, допълнени с изявленията на експерта в съдебно заседание, се
установява, че в действащите КККР на гр. Бургас процесният
имот, представляващ сграда с идентификатор *******.2,
е отразен със застроена площ от 108 кв.м., брой етажи: 2,
предназначение: жилищна сграда – еднофамилна, въпреки, че действително на място
сградата се явявала сграда със смесено предназначение, която имала два отделни
етажа, всеки от тях със самостоятелно предназначение, а именно: първия етаж - Ф***,
ЗОХ и втория етаж - жилище, апартамент. Същите имали и самостоятелни входове. В
КК била допусната грешка при заснемане на този имот, като правилното отразяване
би включило два отделни самостоятелни обекта, а именно самостоятелен обект с
идентификатор *******.2.1 – Ф*** със ЗОХ и самостоятелен обект с
идентификатор *******.2.2 – жилище, апартамент. Било отразено също
така, че част от жилището, находящо се на втория етаж,
попада в съседната сграда на процесния имот, което не отговаряло на
действителното положение. Досежно другата сграда с идентификатор *******.3 се сочи, че е изградена през 1970 г., като същата
представлява обслужваща Ф***та сграда с изцяло стопанско предназначение, в
която на първи и втори етаж са изградени складови помещения – обикновени и с
вградени хладилни камери за продукти. Достъпът до помещенията се осъществявал
от вътрешен двор и двураменно стълбище. Според експертът, тази сграда има
самостоятелен кадастрален номер и е нанесена като самостоятелен обект в
кадастъра, тъй като е строена по-късно. Категорично е обаче, че
предназначението й е изцяло обслужващо спрямо Ф***та.
При
това въз основа на действащата КККР предмет на представения договор за наем се
явявали и двете сгради *******.2 и *******.3.
По
делото като свидетел е разпитана и *****– работник във Ф*** „*****“ на, ул. *******,
която работи там от 8 години. От показанията й се установява, че е познавала
покойния Т.Т.. По принцип Ф***та си имала заден вход,
но той си минавал през Ф***та, отивал в задния двор и от там се качвал за
жилището на втория етаж. Същият е приемал Ф***та за своя дом и не разграничавал
горния етаж – жилището. Казвал „отивам си във Ф***та“.
Въз основа на така установените
факти, релевантни за решаването на
делото, съдът намира от правна
страна следното:
При
безспорните и установени по делото факти се налага изводът, че спорният въпрос
е всъщност каква е волята на завещателя и каква всъщност част от притежаваната
от него такава от процесните имоти или цялата такава
е завещал на своите синове. В тази връзка съдът намира, че действителната воля
на наследодателя е била да завещае на своите синове „магазин – Ф***,
закусвалня“, както е посочил в завещанието, т.е. т.нар. Ф***, съответно и с
обслужващите я помещения, или в случая първия етаж от сграда с идентификатор *******.2
и сградата с *******.3. Няма логика волята да е била такава, че за бъде
завещана само част от Ф***та, без обслужващата я сграда с идентификатор *******.3.
Изготвяйки своето завещание, същият не е боравил със съответните правни
термини, като самостоятелни обекти, кадастрални номера и т.н., още повече и при
наличната грешка в кадастъра. Същата, между другото, не може да бъде препятствие
в настоящото делото да се изследва волята на завещателя и реално придобитите права
съобразно нея, независимо, че първият етаж от сградата с идентификатор *******.2
не е отразен като самостоятелен обект съгласно действащите КККР, като обаче де
факто се явява такъв.
Не
могат да бъдат споделени доводите на ищеца, че завещателната
воля е обхващала и втория жилищен етаж. Този извод се обуславя и
обстоятелството, че самият завещател изрично е направил разграничение при
завършване на ново строителство и делба със сестрите му, синът му Н. да получи
жилището, апартамента, а офисите да бъдат разделени между синовете му.
Събраните по делото гласни доказателства не опровергават горния извод, тъй като
обстоятелството, че Т.Т. *** за свой дом, като го е
наричал най-общо „Ф***та“, не са равнозначни на това какво обхваща завещателната му воля.
Ето защо съдът намира, че
предявеният установителен иск като основателен следва да бъде уважен досежно първия етаж от сградата с *******.2 и досежно сграда с идентификатор *******.3, тъй като се установи, че волята на Т.Т.,
изразена с изготвеното от него саморъчно завещание, е била тези имоти да
останат на синовете му, при което от притежаваната от него 1/3 идеална част
всеки от тях се явява собственик на 1/6 идеална част към настоящия момент, с
оглед настъпилата смърт на наследодателя и въз основа на завещателното
му разпореждане /чл. 13 и чл. 16 от ЗН/. Следователно искът следва да се отхвърли досежно втория етаж от сградата с идентификатор *******.2.
При този изход на спора и с оглед
претенциите на страните за заплащане на направените по делото разноски съдът
намира, че същите следва да останат в тежест на страните така, както са
направени.
Мотивиран от горното, Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
Приема за установено спрямо Л.Н.Т. с ЕГН **********
и
Н.Т.Т. с ЕГН **********, двамата с адрес: ***, че И.Т.Т. с ЕГН **********,
адрес: *** 912В, е собственик
на 1/6 идеална част от следните
недвижими имоти: първия етаж от сграда с идентификатор *******.2 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Бургас, одобрени със
заповед № РД-18-9/*******г. на изпълнителния директор на АГКК, без последващо изменение на КККР, засягащо самостоятелния
обект, адрес на сградата: гр. Бургас, ул. *******, като
сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор *******, със
застроена площ от 108 кв.м., брой етажи: 2,
предназначение: жилищна сграда – еднофамилна, съставляващ реално самостоятелен обект с предназначение – Ф***, ЗОХ, и
от сграда с
идентификатор *******.3, по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Бургас, одобрени със
заповед № РД-18-9/*******г. на изпълнителния директор на АГКК, без последващо изменение на КККР, засягащо самостоятелния
обект, адрес на сградата: гр. Бургас, ул. *******, като
сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор *******, със
застроена площ от 45 кв.м., брой етажи: 2,
предназначение: жилищна сграда – еднофамилна, реално обслужваща първия етаж сграда с идентификатор *******.2, придобити въз основа на
саморъчно завещание,
изготвено на 01.05.2013 г., от неговия баща Т.И.Т. с ЕГН **********, б.ж. на гр.
Бургас, починал на *****г., като отхвърля иска в останалата му част досежно
втория етаж от сграда с идентификатор *******.2 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Бургас, одобрени със
заповед № РД-18-9/*******г. на изпълнителния директор на АГКК, без последващо изменение на КККР, засягащо самостоятелния
обект, адрес на сградата: гр. Бургас, ул.
*******, като сградата е разположена в поземлен имот с
идентификатор *******, със застроена площ от 108 кв.м., брой етажи: 2, предназначение: жилищна сграда –
еднофамилна, съставляващ реално
самостоятелен обект с предназначение – жилище, апартамент.
Решението може да се обжалва пред Бургаския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Ив. Мавродиева
Вярно с оригинала!
К.К.