№ 678
гр. Разград, 10.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на петнадесети
октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ИВАНА ТОДОРОВА
при участието на секретаря ГАНКА АНГ. АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от ИВАНА ТОДОРОВА Гражданско дело №
20243330100644 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.422 от ГПК във вр. с чл.79 от ЗЗД, Закон за
предоставяне на финансови услуги от разстояние и Закон за потребителския
кредит.
Депозирана е искова молба от „АПС Бета България“ ЕООД с ЕИК: *********
срещу С. Й. Д. с ЕГН: ********** да заплати на кредитора АПС БЕТА
България ЕООД сумата 600,00 лв., представляваща главница по Договор за
паричен заем № 256609, сключен на 09.01.2019 г. между „Сити кеш“ ООД и
ответника, ведно обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата от подаване на заявлението в съда на 20.11.2023 г. до
окончателното изплащане; възнаградителна лихва в размер на 90,94 лв. за
периода от 09.01.2019 г. до 11.09.2019 г.; законна лихва за забава в размер на
120,28 лв. за периода от 11.07.2019 г. до 17.11.2023 г. За посочените суми е
издадена Заповед за изпълнение №16/09.01.2024г. по ЧГД № 25/2024г. по
описа на РС - Разград, връчена на ответника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, във
връзка с което заповедният съд е указал на ищеца възможността да предяви
установителен иск. В срок е дeпозирана искова молба. Ищецът твърди, че
вземането произтича от сключен Договор за паричен заем № 256609, по
силата на който ответникът получил паричен заем в размер на 600,00 лева
срещу задължението да го върне до 09.07.2019 г., ведно с договорна лихва,
общо размер на дължимата сума 690,94 лв., съгласно приложения погасителен
план, ГПР 48,73% и фиксиран ГЛП 40,05 %. Длъжникът не е погасил в срок
задълженията си.
С договор за прехвърляне на вземане от 13.01.2022г., процесното вземане е
прехвърлено на „АПС Бета България“ ЕООД /ред 290 от Приложение 1/. Сочи,
че старият кредитор /цедент/ е упълномощил новия кредитор /цесионер/ от
името на цедента да извърши предвиденото в чл. 99, ал. 3 от ЗЗД уведомяване
на длъжника за извършената цесия, което уведомяване твърди за валидно. В
условията на евентуалност - ако съдът приеме, че уведомяването на длъжника
не е извършено надлежно, то моли да се счита за надлежно връчено
1
уведомлението с връчването на исковата молба.
В случай на оспорване на иска от страна на ответника, респективно на
направените доказателствени искания, моли да му бъде предоставена
възможност да вземе становище, както и да ангажира допълнителни
доказателства. Прилага: Договор за предоставяне на паричен заем № 256609
от 09.01.2019 г., ведно с приложимите Общи условия за предоставяне на
кредити, Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от
13.01.2022 г.
Ответника е получил книжата си по реда на чл. 47 ГПК, във връзка с което му
е назначен особен представител – адв. Х. С.. В срока по чл. 131 ГПК изразява
становище за допустимост на исковете, но неоснователност и недоказаност на
същите. Въвежда своевременни възражения, че ищецът не е представил
доказателства за: Наличие на електронно подписан договор за кредит,
представените документи не са заверени, не са представени доказателства да
са спазени изискванията на чл. 18, ал. 1 ЗПФУР; Сключен в съответствие с
изискванията на ЗЗП, ЗПК потребителски договор - шрифт, срок, липса на
информация за предсрочно погасяване, лихвен процент на ден, детайлна
информация за съотношението главница-лихва във всяка вноска по
погасителен план, право на отказ, което в съвкупност води до
недействителност на договора, респ. санкцията на чл. 23 ЗПК; Наличие
валидно облигационно отношение между страните, доколкото представеният
договор не е потвърден от ответника, а документа е представен от ищеца и
удостоверява изгодни за същия факти; Предоставяне на заемната сума на
ответника; Настъпване/уведомяване на ответника за предсрочна изискуемост
на кредита; Размер и дати на извършените плащания по кредита; Уведомяване
за извършената цесия; Размера на иска – липсват официални удостоверителни
документи, касаещи съществуването и размера на процесното вземане, както и
информация за извършените погашения по кредита; Противоречие на клаузи
от договора със ЗПК, вкл. неустоечните клаузи; Неравноправни клаузи – ГПР
и ГЛП.
Оспорва представените документи: Лог файл по договор за заем №256609
като частен свидетелстващ документ.
След анализ на представените по делото доказателства с оглед твърденията и
исканията на страните, Съдът установи следните фактически обстоятелства:
Твърди се, че на 09.01.2019 г. между „Сити кеш“ ООД и С. Й. Д. е сключен
Договор за паричен заем № 256609, по реда на ЗПФУР с характеристики,
както следва: главница 600 лв., 6 месечни вноски както следва 2 бр. по 20.03
лв. и 4 бр. по 162.72 лв., краен падеж 09.07.2019г., ГПР 48,73%, фиксиран
годишен лихвен процент по кредита 40,05%.
Представени като доказателства по делото са копие на процесния договор,
Лог файл към него, Общи условия, Тарифа за такси и разноски на Сити кеш,
Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 13.01.2022 г. С
допълнителна молба са представени извадка от Приложение № 1 (ред № 290)
към договора за цесия, Уведомление за цесия до длъжника, Разписка №
2000000169223514/09.01.2019г., Справка за извършени плащания към
кредитора "Сити кеш" ООД.
Оспорено от ответника е наличието на валидно облигационно отношение,
твърди се нищожност на представения договор, във връзка с наличие на
неравноправни клаузи, както и липса на дълг.
Анализът на установената фактическа обстановка, налага следните правни
изводи:
2
Предявеният установителен иск е за задължението за заплащане на главница и
договорна лихва по договор за потребителски кредит.
Същият е допустим, тъй като за тези вземания има издадена заповед за
изпълнение на парично задължение, която е връчена на ответника при
условията на чл.47 от ГПК и в срока по чл.415 от ГПК е предявен
установителен иск за вземането.
За преценка основателността на иска следва да се анализира наличието и
валидността на правопораждащото облигационно отношение между страните.
Претендираните от ищеца вземания произтичат от твърдения за сключен
между „Сити кеш“ ООД и ответника договор за предоставяне на финансови
услуги от разстояние, какъвто съобразно чл. 6 от ЗПФУР, е всеки договор,
сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне
на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от
отправянето на предложението до сключването на договора страните
използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или
повече. Според § 1, т. 2 от ДР на ЗПФУР "средство за комуникация от
разстояние" е всяко средство, което може да се използва за предоставяне на
услуги от разстояние, без да е налице едновременното физическо присъствие
на доставчика и на потребителя. Съгласно чл. 18 при договори за предоставяне
на финансови услуги от разстояние доставчикът е длъжен да докаже, че е
изпълнил задълженията си за предоставяне на информацията на потребителя,
както и че е получил съгласието на потребителя за сключване на договора (ал.
1, т. 1 и т. 3), като за доказване на посочените обстоятелства се прилага чл. 293
от ТЗ.
С оглед предмета на договора, същия попада в приложното поле на ЗПК
/Закон за потребителския кредит/, чл.6 от който урежда формалния му
характер. Ищецът твърди, а и от съдържанието на представеният екземпляр от
Договор за паричен заем № 256609 / 09.01.2019 г. е видно, че същият цели
предоставяне на финансова услуга от разстояние и респективно за него е
приложим и ЗПФУР /Закон за предоставяне на финансови услуги от
разстояние/. За да възникне валидно, обвързващо страните по същото,
облигационно правоотношение е необходимо да са налице съвпадащи
насрещни волеизявления. В конкретния случай ищецът, въпреки
разпределената от съда доказателствена тежест, не е предоставил никакви
доказателства за приемане, респ. подписване на договора от страна на
ответника по електронен път /запис на телефонен разговор, електронно
съобщение, т.н./. Предоставеният ЛОГ-файл представлява незаверен частен
свидетелстващ документ, материализиращ изгодни за издателя си факти и
като такъв е оспорен от ответника. Ищецът не е представил доказателства за
волеизявлението на кредитополучателя, досежно приемане на клаузите по
договора и като резултат възникване на облигационното отношение между
страните, включително и такива, доказващи получаване на заемната сума от
С. Д.. Представената от ищеца разписка удостоверява предоставена от
кредитора в полза на платеца /“Изи пей“/ сума, предназначена за получаване
от С. Й. Д. по договор за кредит № 256609, като не са ангажирани
доказателства за получаване на сумата от ответника, респ. недоказани остават
твърденията за сключване на договора /бидейки реален по своята същност/
чрез осъществяване на фактическия състав - получаване на парична
престация.
Ответникът в срок е оспорил представените от ищеца незаверени преписи и с
оглед разпоредбата на чл. 190 ГПК е поискал, а съдът е задължил „АПС Бета
3
България“ ЕООД да представи счетоводна справка за извършените погашения
по вземането. Представената „справка за извършени плащания“ съдържа
информация за начисляваните ежедневно лихви, такси и неустойки и не
представлява същински счетоводен документ. Липсват реквизити
удостоверяващи авторство и достоверност на волеизявленията,
материализирани в таблицата, не е посочена дата на изготвяне, липсва
подпис/печат на съставителя, същата е оспорена в с.з. от ответника. При
анализ на данните, съдът установява, че в представената справка не са
отразени плащания от страна на ответника.
Отделно, съдът е указал на ищеца необходимостта да докаже наличие на
валидно облигационно правоотношение. Въпреки указанията на съда, ищецът
не представя доказателства в подкрепа на тезата, че договорът е подписан
електронно, от разстояние. В условията на пълно и главно доказване, „АПС
Бета България“ ЕООД не доказа по несъмнен начин наличието на насрещно
волеизявление на ответника, с което същия да е изразил своето категорично
съгласие за сключване на процесния договор и приемане на клаузите му –
нито чрез доказателство за електронно потвърждаване, нито чрез представяне
на разписка за предоставяне на заемната сума.
Недоказаните факти са неосъществени за съда, с оглед преценката на
събраните по делото писмени доказателства в цялост, съдът приема, че между
страните не е възникнало и понастоящем не съществува валидно
облигационно правоотношение, пораждащо исковата претенция. С оглед
твърденията на ищеца, че вземането, ведно с всички негови принадлежности,
е придобил по силата на договор за цесия с кредитора, е представен и договор
за цесия, ведно с извлечение от Приложение №1, съдържащо информация на
ред 290 за процесният кредит към момента на прехвърлянето му, което
доказва наличието на правен интерес и процесуалната легитимация на ищеца
като правоприемник на кредитора. Ирелевантно е дали договорът за цесия е
съобщен на ответника, доколкото въпросният юридически факт би имал
правно значение при извършени плащания към първоначалния кредитор, с
оглед валидността на същите.
По делото не се установява по безспорен начин възникването, респ.
съществуването на паричното вземане в претендираните размери, за което
вземане в полза на ищеца срещу ответника е издадена заповед за изпълнение
по развилото се заповедно производството.
С оглед гореизложеното, съдът не следва да обсъжда наличие, респ. липса на
неравноправни клаузи на процесния договор.
По така изложените съображения предявените искове следва да бъдат
отхвърлени изцяло като неоснователни и недоказани.
Съгласно т. 12 на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по т. д. № 4/2013
г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда специалния установителен иск,
предявен по реда на чл. 422 ГПК, и то с осъдителен диспозитив, следва
съобразно изхода на спора да разпредели отговорността за разноските както в
исковото, така и в заповедното производство, но в настоящия случай
ответникът не претендира разноски и не му се следват такива с оглед
естеството на неговото процесуално представителство.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
4
ОТХВЪРЛЯ предявените от „АПС Бета България“ ЕООД с ЕИК: *********,
със седалище и адрес: гр. София, п.к. 1404, р-н Триадица, общ. Столична, обл.
София, бул. “България” № 81 В, ап. 3, представлявано от управителите Х. М. и
П. В., против С. Й. Д. с ЕГН: ********** и адрес: с. С., общ. Разград, ул.
"***** обективно кумулативно съединени искове по реда на чл. 422 ГПК вр. с
чл. 415, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 9 ЗПК вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. с
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 6 от ЗПФУР, чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1
ЗЗД, за установяване в отношенията между страните, че ответникът дължи на
ищцовото дружество следните вземания, за които е издадена Заповед №
16/09.01.2024г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ЧГД
№ 25/2024г. по описа на РС – Разград, за сумите: 600,00 лв. (шестстотин лева)
- главница по Договор за паричен заем № 256609, сключен на 09.01.2019 г.
между „Сити кеш“ ООД и С. Й. Д., ведно с обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата от подаване на заявлението в съда на
20.11.2023 г. до окончателното изплащане; възнаградителна лихва в размер на
90,94 лв. (деветдесет лева и 94 стотинки) за периода от 09.01.2019 г. до
11.09.2019 г.; законна лихва за забава в размер на 120,28 лв. (сто и двадесет
лева и 28 стотинки) за периода от 11.07.2019 г. до 17.11.2023 г.
ОТХВЪРЛЯ искането на „АПС Бета България“ ЕООД с ЕИК: *********, със
седалище и адрес: гр. София, п.к. 1404, р-н Триадица, общ. Столична, обл.
София, бул. “България” № 81 В, ап. 3, представлявано от управителите Х. М. и
П. В., за присъждане на деловодни разноски по настоящото съдебно
производство и по ЧГД № 25/2024г.
Препис от решението да се връчи на страните.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Разград в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
След влизане в сила, заверен препис от решението да се приложи към ЧГД №
25/2024г. по описа на Районен съд – Разград с оглед на правните последици по
чл. 416 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
5