№ 8740
гр. София, 29.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:М.С.Д.
при участието на секретаря Е.Е.Д.
като разгледа докладваното от М.С.Д. Гражданско дело № 20211110160028
по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Предявени са от ищеца „фирма” ЕАД искове с правно основание 422
ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
установяване спрямо ответниците ХР. Й. С. и С. ИВ. С., при условията на
разделна отговорност при равни квоти по 1/2 за всеки ответник,
съществуването на вземане в размер на сумата от 2124,59 лв.,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. за топлоснабдения имот, находящ се
на адрес: /населено място/, ведно със законна лихва от 29.06.2021г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 16.07.2019г. до
16.06.2021 г. в размер на 290,51 лв., сумата от 24,50 лв., представляваща цена
на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2018г. до
30.04.2020 г., ведно със законна лихва от 29.06.2021г. до изплащане на
вземането и мораторна лихва от 01.07.2018г. до 16.06.2021 г. в размер на
5,00 лв., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 23.07.2021 г. по ч. гр. дело № 37913/2021г.
по описа на СРС, 166 състав.
Ищецът „фирма” ЕАД твърди, че е налице облигационно отношение,
възникнало с ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна
енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителя, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че
съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответниците
топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана
на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда
за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на
топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен срок от
1
датата на публикуването на ежемесечните фактури на интернет страницата на
ищеца. Моли съда да уважи предявените искове. Претендира присъждане на
разноски в производството.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът ХР. Й. С. подава отговори на
исковата молба. Оспорва да е съсобственик или ползвател на процесния имот.
Не оспорва начислените като дължими суми по периоди и фактури, нито по
техния размер. Оспорва да е налице валиден договор с фирмата за дялово
разпределение. Не оспорва размера на изготвените изравнителни сметки.
Оспорва за процесния период да е съществувало облигационно
правоотношение между страните. Оспорва абонатната станция да е въведена
в експлоатация, както и измервателните уреди да са били сертифицирани по
БДС или по ISO. Оспорва основанието за начисляване на сумите за дялово
разпределение. Релевира възражение за частично погасяване на процесните
суми по давност. Оспорва претенциите за лихва, като поддържат, че
процесното вземане за главница не е станало изискуемо. Оспорва да е
потребител на ТЕ. Не навеждат твърдения да са извършвани плащания във
връзка погасяване на претендираните вземания. Моли съда да отхвърли
предявените искове. Претендира присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът С. ИВ. С. подава отговори на
исковата молба. Оспорва да е съсобственик или ползвател на процесния имот.
Не оспорва начислените като дължими суми по периоди и фактури, нито по
техния размер. Оспорва да е налице валиден договор с фирмата за дялово
разпределение. Не оспорва размера на изготвените изравнителни сметки.
Оспорва за процесния период да е съществувало облигационно
правоотношение между страните. Оспорва абонатната станция да е въведена
в експлоатация, както и измервателните уреди да са били сертифицирани по
БДС или по ISO. Оспорва основанието за начисляване на сумите за дялово
разпределение. Релевира възражение за частично погасяване на процесните
суми по давност. Оспорва претенциите за лихва, като поддържат, че
процесното вземане за главница не е станало изискуемо. Оспорва да е
потребител на ТЕ. Не навеждат твърдения да са извършвани плащания във
връзка погасяване на претендираните вземания. Моли съда да отхвърли
предявените искове. Претендира присъждане на разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на
облигационно отношение по договор за продажба между него и ответниците,
по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдяните количества и за
ответниците е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в
претендирания размер и посочените квоти, както и че през процесния период
в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана
услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и
че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания
2
размер.
Според нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и
водно регулиране, като в ал. 2, изр. 2 е предвидено, че общите условия влизат
в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично
писмено приемане от страна на клиентите. Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. С оглед на тези
норми следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с
които възниква облигационно правоотношение по договор за продажба на
топлинна енергия по силата на закона, са собствениците или вещните
ползватели на топлоснабдените имоти. Разпоредбата императивно урежда кой
е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като
меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота –
собственост или вещно право на ползване.
От представеният от ищеца и приет като доказателство по делото
Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 37, том XI, рег. №
13278, дело № 1725/2005 г. по описа на ......, Нотариус вписан под рег. № ... в
Регистъра на Нотариалната камара с район на действие Софийски районен
съд /лист 14-15 от делото/ се установява, че ответниците ХР. Й. С. и С. ИВ.
С. на 20.12.2004 г. са придобили процесния имот, находящ се в гр. София,
ж.к. Дружба 1 бл. 5, вх. А, ет. 5, ап. 17. Обстоятелството се единствено
ответника Х.С. е подал молба-декларация за откриване на партида при ищеца
от 19.04.1999 г. е ирелевантно в случая, доколкото същата предхожда датата
на придобиване на имота от двамата ответници.
По изложените съображения може да се направи обоснован извод, че
ответниците са потребители на топлинна енергия в процесния имот за
посочените периоди, респ. между тях и ищцовото дружество е налице
облигационно отношение. Съдържанието на това правоотношение е уредено
от Общите условия /ОУ/ на топлопреносното предприятие, одобрени от
Комисията за енергийно и водно регулиране и действащи през процесния
период. На съда му е служебно известно, че Общите условия на ищцовото
дружество са публикувани и са влезли в сила. Общите условия обвързват
ответниците дори и без да са ги приели изрично съгласно разпоредбата на чл.
150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ, доколкото не се твърди и не се установява изключението
по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ – няма твърдения да са упражнили правото си на
възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ.
Следователно се налага извод, че между страните съществува облигационно
правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия, по силата на
което за ищеца „фирма” ЕАД е налице задължение да доставя в топлоснабден
обект топлинна енергия, а за ответниците е налице задължение да заплащат
нейната цена, в качеството им на потребители на топлинна енергия за битови
нужди по смисъла на параграф 1, т.42 от ДР на Закона за енергетиката в
3
установените квоти.
Не е спорно по делото, че имотът се намира в сграда етажна
собственост, а съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда етажна собственост, се извършва по система за
дялово разпределение. Дяловото разпределение на топлинната енергия между
клиентите в сгради етажна собственост, се извършва от топлопреносното
предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез
възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а. По делото е
безспорно установено, че за етажната собственост в сградата, в която се
намира топлоснабденият имот е извършвано дялово разпределение на
топлинната енергия от доставчика на топлинна енергия, доколкото не се
установява етажните съсобственици да са сключили изричен договор в тази
насока. Методът за дялово разпределение може да бъде различен в
зависимост от решението на общото събрание, но в случая не се навеждат
твърдения, че има разминаване между избрания начин на разпределение и
този, който е приложен.
Следва да се посочи, че според чл. 142, ал. 2 ЗЕ топлинната енергия за
отопление на сграда етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите
части и топлинна енергия за отопление на имотите. Разпоредбата на чл. 145
ЗЕ посочва, че топлинната енергия за отопление на имотите в сграда етажна
собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални
топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните
имоти. Топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, и топлинната
енергия за отопление на общите части при прилагане на дялово
разпределение чрез индивидуални топломери се определя като разлика между
топлинната енергия за отопление на сградата и топлинната енергия за
отопление на имотите, след което се разпределя между всички клиенти
пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти.
Ответниците формално заявяват, че не оспорват начислените като
дължими суми по периоди и фактури, нито по техния размер, чието
декларативно изявление не съответства на предприетата линия на защита и
направените искания.
Съгласно заключението на вещото лице инж. ИВ. Д. УР. по допуснатата
съдебно-техническата експертиза, което не е оспорено от страните и съдът
приема като обективно, безпристрастно и компетентно дадено,
остойностяването на потребената топлинна енергия и разпределението е
извършвано в съответствие с действащите към този момент нормативни
разпоредби. Заключението е изготвено въз основа на ежемесечните отчети по
общия топломер за процесната сграда и изравнителните сметки, съставени от
ищеца. Вещото лице е съобразило, че в процесния имот няма начислена
топлинна енергия за отопление на имота, тъй като отоплението в сградата е
спряно преди процесния период по решение на СЕС. Посочено е, че в имота
се ползва само топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване и има
поставен един брой водомер за топла вода. Според вещото лице за периода
4
19/20 сумата за ТЕ за БГВ е завишена със 772,13 лева и при защита на
заключението в открито съдебно заседание заявява, че е имало реален отчет,
поради което не следвало да се извършва на база двама потребители. От
заключението на съдебно–техническата експертиза, се установява, че
стойността на потребената топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до
30.04.2020 г. е в размер на 1328,71 лева. Вещото лице е установило и че
общият топломер в абонатната станция, който отчита топлоенергията, е
преминал метрологична проверка от лицензирана лаборатория. Следва да се
отбележи, че претендираните вземания от ищеца не се установяват
единствено на база воденото от ищеца счетоводство и представените от него
частни документи, а въз основа на изводите, направени в заключението по
СТЕ, което е обективно и компетентно изготвено.
Към посочената по-горе сума следва да се добавят дължимите годишни
такси за извършваната услуга за дялово разпределение, които съобразно
разпоредбите на чл. 22, ал. 2 и чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-
334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването се заплащат от потребителите на
топлинна енергия на ищцовото дружество. Отделно от това, по делото не се
доказа ответникът да е възразил срещу извършеното дялово разпределение в
установените срокове.
От приетото заключението на вещото лице В. Д. П. по изготвената
съдебно-счетоводната експертиза, което не е оспорено от страните и съдът
цени като обективно, безпристрастно, съответно на събраните доказателства и
компетентно дадено, се установява, че за всеки отоплителен сезон е издавана
една обща фактура за реално потребена топлинна енергия, чиято стойност се
е формирала от сумите по прогнозните данни увеличена или намалена с
изравнителната сметка. След съобразяване на корекциите на сумите и
вземайки предвид извършени прихващания, съгласно общите условия на
ищеца, както и предвид липсата на извършени плащания от ответника,
вещото лице констатира, че стойността на реално консумираната топлинна
енергия за периода 01.05.2018 г. – 30.04.2020 г., която е останала незаплатена
за имота е в размер на 2122,44 лева и 26,52 лева – начислена сума за дялово
разпределение за периода 01.05.2018 г. – 30.04.2020 г.
Предявеният иск за главница за топлинна енергия е основателен до
посочения от вещото лице по заключението на изготвената съдебно-
техническа експертиза размер. Настоящият състав напълно се солидаризира с
извода на експерта, за дължимост на сумите по реалния отчет, а не на база
двама потребители.
Предвид диспозитивното начало, предявеният иск за главница за дялово
разпределение се явява основателен до предявения размер.
По наведеното възражение за изтекла погасителна давност от страна на
ответниците, съгласно задължителните тълкувателни разяснения на
Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ВКС,
ОСГТК, задълженията на потребителите на предоставяните от
топлофикационните дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи
се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт – договор, чиито
5
падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а
размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните
плащания са с еднакъв или различен размер, поради което същите се
погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок – арг. чл. 111, б. „в“
ЗЗД, както и лихвите за забава. Срокът в настоящия случай е бил прекъснат с
подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
на 29.06.2021 г., от която дата установителният иск се счита предявен – арг.
чл. 422, ал. 1 ГПК и чл. 116, б. „б“ ЗЗД. Ето защо вземанията на ищеца,
станали изискуеми преди 29.06.2018 г. са погасени по давност.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно, задълженията за
периода до 30.04.2018 г. включително са погасени по давност, тъй като за
последния месец от посочения период задължението е станало изискуемо на
15.06.2018 г. като тригодишната погасителната давност за него е изтекла
преди подаване на заявлението по чл. 410 ГПК. Такива не се претендират в
настоящото производство.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия,
поради което задължението възниква в деня, следващ периода за който е
начислено. Претендираната сумата за главница за дялово разпределение в
размер на 24,50 лева е за периода 01.05.2018 г. – 30.04.2020 г., поради което
искът е основателен за непогасения по давност период 01.06.2018 г. –
30.04.2020 г. за сумата 23,38 лева. Посоченият размер е определен от съда на
основание чл. 162 ГПК и въз основа събраните по делото доказателства –
съобщения към фактури, изравнителни сметки и заключение на извършена
ССчЕ. За горницата над посочената сума до пълния предявен размер и за
периода 01.05.2018 г. – 31.05.2018 г. исковата претенция е неоснователна и
следва да бъде отхвърлена.
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД в тежест на
ищеца е да докаже възникването на главен дълг и изпадането на длъжника в
забава – уговорен падеж за плащане на цената на доставена топлинна енергия,
както и отправена и получена от ответника покана за заплащане на таксата за
дялово разпределение.
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна
енергия за са приложими Общите условия на ищеца, одобрени с Решение №
ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 13.08.2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 1
от Общите условия от 2016 г., клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Лихва за забава на основание чл. 33, ал. 4 вр. ал.
2 вр. чл. 32, ал. 2 от Общите условия от 2016 г. започва да се начислява
единствено след 45-дневен срок определеното за него реално количество
топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава
ежемесечно фактура от Продавача. Предявеният иск за лихва за забава върху
главницата за топлинна енергия следва да се уважи единствено за сумата от
6
222,49 лева за период 16.07.2019 г. до 16.06.2021 г., който размер е изчислен
от съда на основание чл. 162 ГПК с помощта на онлайн калкулатор. За
горницата над посочената сума до пълния предявен размер искът се явява
неоснователен и следва да се отхвърли.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия,
поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
По делото не са представени доказателства за отправена покана от кредитора
за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, поради
което акцесорната претенция и в тази част се явява неоснователна.
При този изход на спора и двете страни имат право на разноски. В
съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 12, съдът следва да се произнесе и
по разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото
производство. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК заявителят (ищец) има право на
направените от него разноски в двете производства съобразно размера на
уважените претенции. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК заявителят (ищец) има
право на направените от него разноски в заповедното производство в размер
на 48,89 лева – платена държавна такса в заповедното производство и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лева – определено от съда
възнаграждение съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 26 от
Наредба за заплащане на правната помощ, при съобразяване извършените
действия, материалния интерес, фактическата и правна сложност на делото.
Съобразно уважената част от исковете в тежест на ответниците следва да се
присъди сумата от 63,70 лева – разноски в заповедното производство. На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК заявителят (ищец) има право на направените от
него разноски в исковото производство в размер на 48,89 лева – платена
държавна такса в исковото производство, 300,00 лева – депозит за СТЕ,
300,00 лева – депозит за ССчЕ и юрисконсултско възнаграждение определено
от съда в размер на 100 лева съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл.
25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната помощ, при съобразяване
извършените действия, материалния интерес, фактическата и правна
сложност на делото. Съобразно уважената част от исковете в тежест на
ответниците следва да се присъди сумата от 482,36 лева – разноски в
исковото производство.
Предвид изхода на спора и своевременно направеното искане в тази
насока, в полза на процесуалните представители следва да бъде присъдено
адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ съгласно чл.
38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата. В Наредба № 1 за
минималните адвокатски възнаграждения не е уредена хипотезата на
подаване на възражение по чл. 414 ГПК, но на основание на § 1 от ДР на
Наредбата следва размерът да се определи по аналогия. Подаването на
възражение в заповедното производство се извършва в съответна бланка
утвърдена от Министъра на правосъдието, ето защо за извършените от
адвоката действия по изготвянето му, по аналогия следва да намери
7
приложение разпоредбата на чл. 6, т. 5 от Наредбата № 1, а именно
възнаграждения за изготвяне на книжа и молби, чиито минимален размер е 50
лева. Съобразно отхвърлената част, в полза на адв. Михаел Любомиров –
процесуален представител на ответника ХР. Й. С. в заповедното производство
следва да се присъди сумата 17,79 лева. Съобразно отхвърлената част, в
полза на адв. К.Б. – процесуален представител на ответника С. ИВ. С. в
заповедното производство следва да се присъди сумата 17,79 лева. В полза на
адв. С.Д. – процесуален представител на ответника ХР. Й. С. в исковото
производство следва да се присъдят разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
за предоставена безплатна правна помощ в исковото производство в размер
на 360 лева, определени от съда съгласно чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 от Закона
за адвокатурата вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съобразно
отхвърлената част от исковете на процесуалния представител се дължи
сумата от 128,12 лева. В полза на адв. В.С. – процесуален представител на
ответника С. ИВ. С. в исковото производство следва да се присъдят разноски
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК за предоставена безплатна правна помощ в
исковото производство в размер на 360 лева, определени от съда съгласно чл.
38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба
№ 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Съобразно отхвърлената част от исковете на процесуалния представител се
дължи сумата от 128,12 лева.
Така мотивиран, настоящият състав на Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79,
ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че ХР. Й. С., ЕГН
********** /населено място/ и С. ИВ. С., ЕГН ********** /населено място/
ДЪЛЖАТ на „фирма” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление:
/населено място/ РАЗДЕЛНО при равни квоти по 1/2 за всеки от тях
сумата от 1328,71 лв., представляваща цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. за
топлоснабдения имот, /населено място/, ведно със законна лихва от
29.06.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от
16.07.2019г. до 16.06.2021 г. в размер на 222,49 лв., сумата от 23,38 лв.,
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода от 01.06.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от
29.06.2021г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 23.07.2021 г. по ч.
гр. дело № 37913/2021 г. по описа на СРС, 166 състав КАТО ОТХВЪРЛЯ
исковете за главница за топлинна енергия за горницата над уважения размер
до пълния предявен размер от 2124,59 лв., за заплащане на главница за
дялово разпределение за горницата над уважения размер до пълния предявен
размер от 24,50 лв. и за периода 01.05.2018 г. – 31.05.2018 г., за мораторна
лихва върху главница за топлинна енергия за горницата над уважения размер
8
до пълния предявен размер от 290,51 лева и за мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение в размер на 5,00 лева за периода от
01.07.2018 г. до 16.06.2021 г. КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА ХР. Й. С., ЕГН ********** /населено място/ и С. ИВ. С.,
ЕГН ********** /населено място/ ДА ЗАПЛАТЯТ на „фирма” ЕАД, ЕИК
..., със седалище и адрес на управление: /населено място/ РАЗДЕЛНО при
равни квоти по 1/2 за всеки от тях на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата
63,70 лева – разноски в заповедното производство и сумата 482,36 лева –
разноски в исковото производство пред СРС.
ОСЪЖДА „фирма” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление
/населено място/ ДА ЗАПЛАТИ на адвокат М.Л.Л., ЕГН **********, със
служебен адрес /населено място/ на основание 78, ал. 3 ГПК вр. чл. 38, ал. 2
от Закона за адвокатурата сумата от 17,79 лева – адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на ХР. Й. С. в
заповедното производство.
ОСЪЖДА „фирма” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление
/населено място/ ДА ЗАПЛАТИ на адвокат К.И. Б., ЕГН **********, със
служебен адрес /населено място/ на основание 78, ал. 3 ГПК вр. чл. 38, ал. 2
от Закона за адвокатурата сумата от 17,79 лева – адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на С. ИВ. С. в
заповедното производство.
ОСЪЖДА „фирма” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление
/населено място/ ДА ЗАПЛАТИ на адвокат С.Й. Д., ЕГН **********, със
служебен адрес /населено място/ на основание 78, ал. 3 ГПК вр. чл. 38, ал. 2
от Закона за адвокатурата сумата от 128,12 лева – адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на ХР. Й. С. в исковото
производство.
ОСЪЖДА „фирма” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление
/населено място/ ДА ЗАПЛАТИ на адвокат В.Ф. С., ЕГН **********, със
служебен адрес /населено място/ на основание 78, ал. 3 ГПК вр. чл. 38, ал. 2
от Закона за адвокатурата сумата от 128,12 лева – адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на С. ИВ. С. в исковото
производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9