РЕШЕНИЕ
№ 2255
гр. Варна, 17.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Христина В. Тодорова Колева
при участието на секретаря Теодора Хр. Костадинова
като разгледа докладваното от Христина В. Тодорова Колева Гражданско дело
№ 20243110108410 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по предявени от Г. Г. И., ЕГН **********,
в качеството й на майка и законен представител на детето Г. М. А. З., ЕГН **********, род.
на *г., двете с адрес: гр. В., ул. Д. Ж. № * срещу А. З., род. на 13.04.1970г. в Г., с адрес: гр.
Ц., ул. Г. № *, съединени в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване
на осъдителни искове с правно основание чл. 143 СК за присъждане в полза на детето
Габриела месечна издръжка в размер на 1500 лева, считано от датата на предявяване на
исковата молба в съда – 04.07.2024г. до настъпване на законно основание за нейното
изменение или прекратяване, с падеж 10-то число на месеца за който се дължи издръжката,
ведно със законната лихва от падежа на всяка просрочена вноска до окончателното
изплащане на задълженията; с правно основание чл. 149 СК за присъждане в полза на
детето издръжка за минало време в общ размер на 18 000 лв., за периода 04.07.2023г. до
датата на завеждане на иска – 04.07.2024г..
Ищцата обосновава съществуващия за нея правен интерес от провеждане на
осъдителните искове, навеждайки следните фактически твърдения: С ответника не са имали
сключен граждански брак. От фактическото им съжителство е родено детето Г. М. А. З., ЕГН
**********, род. на *г.. Към настоящият момент, считано от 2019г. родителите не живеят
заедно. Отглеждането на детето е поето от майката. Бащата не е осигурявал средства за
издръжката и отглеждането на детето. Издръжката и отглеждането на детето са изцяло поети
от майката. Детето има нужда от средства необходими за задоволяване на ежедневните му
потребности. Често боледува от респираторни заболявания, което изисква допълнителни
средства за лечение и профилактика. Заплащането на претендирания размер на издръжката е
във възможностите на ответника. Същият живее на територията на Г. и реализира високи
доходи. Работи като капитан на круизен речен кораб. Няма данни същият да издържа други
непълнолетни лица. Моли за положително произнасяне по предявените искове.
На ответникa редовно са връчени исковата молба и приложенията към нея на
известния му адрес в Г.. В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е подаден отговор на исковата
молба.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно
и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа
страна:
1
От представеното Удостоверение за раждане /л.3 от делото/ се устновява, че
страните са родители на Г. М. А. З., ЕГН **********, род. на *г..
От представените от ищцата индивидуален трудов договор № *г.; индивидуален
трудов договор № *г. се установява, че същата реализира доходи от трудова дейност в
размер съответен на минималната работна заплата за страната.
Представено е уверение от *г., издадено от К. Ф., от което се установява, че детето
посещава тренировки по ролери в Скейт школа „Пр.“, организирани от клуб Ф..
Представени са медицински документи относно здравословното състояние на
детето.
Въз основа на горната фактическа установеност, СЪДЪТ формира следните правни
изводи:
Предявени са искове за издръжка по чл.143 СК занапред и чл.149 СК за минало
време, считано от 04.07.2023г. до датата на завеждане на иска – 04.07.2024г..
Установи се, че ответникът е баща на детето Г. М. А. З., род. на *г..
Между страните няма спор по фактите, а именно за началната дата на фактическата
раздяла. Няма спор, че за този период грижите за детето са осъществявани от ищцата. В този
смисъл искът за издръжка за минало време се явява доказан по основание.
Относно размера на издръжката съдът намира, че задължение и на двамата
родители е да гледат и издържат децата си, като в случаите когато гледането се осъществява
изключително и само от единия родител, както е в случая, то другият родител следва да
компенсира с увеличен размер на издръжката. От събраните по делото писмени
доказателства се установява, че ищацата реализира доходи в минимален за страната размер.
Оветникът е в трудоспособна възраст, липсват причини, които да го възпрепятстват да
осъществява обичайните трудови дейности. Липсват данни, същият да реализира доходи на
територията на страната. Не се установи наличието на данни за други алиментни
задължения на бащата. При определяне на размера на издръжката, съдът взе предвид
възрастта на детето /7 години - ученическа/, съобрази нуждите му с оглед физическото и
духовно развитие, необходимостта от средства за храна, облекло, ученически пособия,
извънкласни дейности, специфичните нужди, с оглед здравословното му състояние. Съдът
съобрази, че макар от събраните по делото доказателства да се установи, че бащата не
реализира доходи в България, по делото има данни, че бащата живее и работи в Г.. Съдът взе
предвид, че бащата е в работоспособна възраст, липсват доказателства да е с намалена
работоспособност или да са налице обективни причини, поради които не е в състояние да
полага труд. Поради което следва да се приеме, че във възможностите му е да реализира
доходи поне в размер на установената за страната, в която живее и работи /Г./ минимална
работна заплата, която по последно публикувани данни на Евростат за 2025 г. е в размер на
2222 евро. В Г. родителите получават детски надбавки, наречени "Kindergeld". Тези надбавки
се изплащат за всяко дете до 18-годишна възраст, а в определени случаи и до 25-годишна
възраст. Размерът на надбавките от 1 януари 2025 г. възлиза на 255 евро на месец за всяко
дете, т.е. съдът приема, че ответникът получава и детски надбавки за детето Габриела.
Налага се извод за значително завишен стандарт, спрямо такъв в България и издръжка в
размер на 1500 лв. в никакъв случай не би била в размер извън възможностите на бащата.
Съдът съобрази, че ответникът е редовно уведомен за образуваното срещу него
производство, като в предоставения срок не е навел възражения срещу размера на
претенциите.
С оглед изложеното съдът намира, че искът е основателен в претендирания размер.
Съгласно разпоредбата на чл. 149 СК издръжка за минало време може да се търси
най-много за една година назад от предявяването на иска. Установи се, че грижите за детето
са полагани от майката. Не се установи бащата да е заплащал средства за издръжка през
претендирания период. Ето защо следва да се присъди издръжка и за минало време, считано
от 04.07.2023г. до датата на завеждане на иска – 04.07.2024г. в месечен размер от 1500 лева.
Искът за издръжка за минало време е основателен за сумата в общ размер на 18000 лева.
Относно разноските:
От ищеца не са представени доказателства за реализирани разноски, поради което
съдът не дължи произнасяне по чл.78, ал.1 ГПК.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати
държавна такса за присъдените издръжки за бъдеще и за минало време, в общ размер от
2
2880 лева /2160 лв. за иска по чл.143 СК+720 лв. за иска по чл.149 СК/, както и изплатената
от бюджета на съда цена за превод на съдебните книжа на немски език в размер на 384 лева.
На основание 242, ал. 1 ГПК, съдът следва да постанови предварително изпълнение
на решението.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСЪЖДА А. З., род. на 13.04.1970г. в Г., с адрес: гр. Ц., ул. Г. № *, ДА ЗАПЛАЩА в
полза на детето Г. М. А. З., ЕГН **********, род. на *г., чрез неговата майка и законен
представител Г. Г. И., ЕГН **********, двете с адрес: гр. В., ул. Д. Ж. № *, по банкова
сметка на майката в Банка ДСК АД, IBAN *, месечна издръжка в размер на 1500.00 /хиляда
и петстотин/ лева, считано от датата на исковата молба – 04.07.2024г. до настъпване на
законно основание за нейното изменение или прекратяване, с падеж 10-то число на месеца,
за който се дължи издръжката, ведно със законната лихва от падежа на всяка просрочена
вноска до окончателното изплащане на задълженията, на основание чл. 143 СК.
ОСЪЖДА А. З., род. на 13.04.1970г. в Г., с адрес: гр. Ц., ул. Г. № *, ДА ЗАПЛАТИ в
полза на детето Г. М. А. З., ЕГН **********, род. на *г., чрез неговата майка и законен
представител Г. Г. И., ЕГН **********, двете с адрес: гр. В., ул. Д. Ж. № *, по банкова
сметка на майката в Банка ДСК АД, IBAN *, сумата от 18 000 лв. /осемнадесет хиляди лева/
представляваща издръжка за периода от 04.07.2023г. до датата на завеждане на иска –
04.07.2024г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба /04.07.2024г./ до
окончателното изплащане на задълженията, на основание чл. 149 СК.
ОСЪЖДА А. З., род. на 13.04.1970г. в Г., с адрес: гр. Ц., ул. Г. № *, ДА ЗАПЛАТИ в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Варненски районен съд държавна такса
върху присъдените издръжки и по двата иска общо в размер на 2880 лева /две хиляди
осемстотин и осемдесет лева/ и изплатена от бюджета на съда цена за превод на съдебните
книжа на немски език в размер на 384 лева /триста осемдесет и четири лева/, на основание
чл. 78, ал. 6 ГПК.
ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението на основание чл. 242, ал.
1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Варненски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
3