Р Е Ш Е Н И Е
Номер: 46 08.04.2021 год.
Град Разград
В ИМЕТО НА НАРОДА
Разградският административен съд, в открито съдебно
заседание на първи април две хиляди и двадесет и първа година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИН МАРИНОВ
при секретаря Ралица Вълчева като разгледа докладваното от съдията Марин
Маринов административно дело № 64 по описа за 2021 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 145 – 178 от Административно процесуалния кодекс
(АПК) във връзка с чл. 118 от Кодекса за
социалното осигуряване (КСО.
Образувано е по жалба на Х. И. Х. от с. Е., ул. *** № *, срещу Решение
№ 1012-16-11/1 от 09.02.2021 год. на
ръководителя на ТП на НОИ – Разград. С него
е потвърдено разпореждане Ц 2140-16-152 от 09.12.2020 год. на
ръководителя на „ПО” при ТП на НОИ – Разград, с което на жалбоподателя е
отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 68, ал. 3 от КСО
считано от 29.10.2020 год. Оспорващият твърди, че административният орган неправилно не е зачел за
действителен осигурителен стаж периода, през който е отбил редовна наборна
военна служба.
Позовавайки се на действащите към
момента на отбиване на военната служба нормативни актове в областта на
осигуряването,
твърди, че за него е възникнало правото на лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 3 от КСО, тъй като военната му служба през този
период следва да се
зачете за действителен осигурителен стаж. Оспорващият иска от съда да
отмени обжалваното решение и потвърденото с него разпореждане, да върне
преписката на административния орган за ново произнасяне, като даде
задължителни указания по приложението на закона и да му присъди направените по
делото разноски
Ответникът по оспорването – Ръководителят на ТП на НОИ
– Разград, чрез процесуалния си представител – главен юрисконсулт А., намира
жалбата за неоснователна и иска от съда да я отхвърли.
Съдът, като обсъди становищата на страните, доказателствата
по делото поотделно и в тяхната съвкупност, и като направи проверка по реда на
чл.168 от АПК, приема за установено следното:
Производството по издаване на оспорения акт е
започнало със заявление на оспорващия с вх. № Ц 2113-16- 891 от 30.10.2020 год.
/л. 27-29/ до директора на ТП на НОИ – Разград за отпускане на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст. Към заявлението са били приложени и съответните
документи за доказване на осигурителния стаж в т.ч. и удостоверение № 3573 от
21.06.2019 год. /л.17/, издадено от Дирекция „Държавен военноисторически архив“
гр. Велико Търново, от което е видно, че в периода от 10.10.1972 год. до
02.12.1974 год. оспорващият е бил на наборна военна служба в частите на
Българската армия. Съгласно описа на
осигурителния стаж /л. 21/ на оспорващия е зачетен осигурителен стаж от III – та категория в размер на 02 години 10 месеца и 23 дни
в т.ч. 2 години 01 месец и 23 дни
наборната военна служба като срочнослужащ за времето от 10.10.1972 год. до 02.12.1974
год., осигурителен стаж от II категория труд в
размер на 11 год. 01 месеца и 03 дни и стаж по чл. 104, ал. 3,5,7 от КСО
в размер на 01 год. 11 м. и 26 дни.
С разпореждане № Ц 2140-16-152 от 09.12.2020 год. /л.12-13/
ръководителят на „ПО” при ТП на НОИ
Разград е отказал да отпусне лична
пенсия за ОСВ на оспорващия, считано от 29.10.2020 год. Административният орган
приел, че оспорващият има навършена възраст
по чл. 68, ал. 3 от КСО от 66 години и шест месеца към датата на
подаване на заявлението, но няма 15 години действителен осигурителен стаж.
Зачел е осигурителния стаж по категории
и размер, съобразно описа на осигурителния стаж, но не е зачел времето на
наборната военна служба от 2 години 01 месеца и 23 дни за действителен
осигурителен стаж, позовавайки се на § 1, ал. 1 т. 12 от ДР на КСО. На това основание е приел, че не е налице изисквания
от закона 15 години действителен осигурителен стаж без превръщане по реда на
чл. 104 от КСО. Няма данни, кога разпореждането
е връчено на оспорващия, но същото е обжалвано пред Ръководителя на ТП на НОИ
Разград, който е приел, че жалбата е в срок.
С оспореното решение ръководителят на ТП на НОИ –
Разград е отхвърлил жалбата. За да постанови решението си административният
орган се е позовал на разпоредбата на § 1, ал. 1 т. 12 от ДР на КСО, като е
приел че времето, през което Х. Х. е
отбил наборната си военна служба, не отговаря на определението „действителен стаж”, дадено в
тази разпоредба, тъй като не е действително положен. Решението е връчено на
оспорващия на 15.02.2021 год., съгласно известие за доставка /л.6/, а жалбата
срещу него е подадена на 16.02.2021 год., съгласно датата на печата на входящия
регистър, положен върху жалбата.
При така установеното от фактическа страна, съдът
прави следните правни изводи:
Жалбата, като подадена от надлежна страна, срещу
индивидуален административен акт, подлежащ на оспорване и в срока по чл. 118 ал. 1 от КСО, е
процесуално допустима.
Оспореният акт е издаден от компетентен по материя и
място орган, в изискуемата писмена форма и съдържа правни и фактически
основания. При неговото постановяване административният орган не е допуснал
съществено нарушение на административно-производствените правила, а и
оспорващият не твърди наличието на такива.
По отношение
съответствието на оспорения акт с материалния закон съдът намира
следното: Между страните няма спор по фактите. Не е спорно, че през периода
от 10.10.1972 год. до 02.12.1974
год. оспорващият е бил на наборната военна служба като срочнослужащ
в Българската армия. Спорният въпрос е дали
тази служба следва да бъде зачетена за действителен осигурителен
стаж или не следва да бъде зачетена.
Административният орган е приел, че не следва да се зачита. Съдът не споделя
този извод.
Съгласно чл. 68, ал. 3 КСО в случай че лицата нямат право на пенсия по ал. 1 и
2, до 31 декември 2016 г. те придобиват право на пенсия при навършване на
възраст 65 години и 10 месеца за жените и мъжете и най-малко 15 години действителен
осигурителен стаж. От 31 декември 2016 г. възрастта се увеличава от първия ден
на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на 67-годишна
възраст. За 2020 год. изискуемата възраст по тази разпоредба за мъжете е 66
години и 6 месеца навършена възраст, която оспорващият е имал навършена към
датата на подаване на заявлението – 30.10.2020 г.
Допълнителната разпоредба на § 1, т. 12 от ДР на КСО, която
дефинира понятието "действителен стаж" като действително изслуженото
време по трудово или служебно правоотношение, или времето, през което лицето е
работило по друго правоотношение и е било задължително осигурено за
инвалидност, старост и смърт, е приета с измененията на КСО, обн. в ДВ, бр. 107
от 2014 г. и е в сила от 01.01.2015 г.
В настоящия случай се разглежда стаж, придобит през
времето от 10.10.1972 год. до 02.12.1974 год., поради което на основание § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО
неговата действителност се преценява съобразно действащите до 31 декември 1999
г. разпоредби.
През този период наборната военна служба е
регламентирана от разпоредбите на Закона за
всеобщата военна служба на Народна Република България (ЗВВСНРБ - отм.). Същата е била действителна и
задължителна за мъжете, съгласно чл. 1 и чл. 3 от същия закон. Разпоредбата на чл. 9 ЗВВСНРБ, установява, че
военната служба във въоръжените сили се състои от действителна военна служба и
служба в запаса. На действителна военна служба се намират маршалите,
генералите, офицерите, свръхсрочнослужещите старшини и сержанти, приети за
кадър във Въоръжените сили, и всички срочно служещи от сержантския, войнишкия и
курсантския състав, които служат редовната си военна служба във Въоръжените
сили. Служещите редовната си военна служба от сержантския и войнишкия състав се
наричат срочнослужещи, а приетите на щатна служба след изслужване на редовната
военна служба - свръхсрочнослужещи. По отношение на редовната военна служба в чл. 21 ЗВВСНРБ (отм.) е
предвидено, че на редовна военна служба подлежат всички български граждани,
които в годината на набора навършват 18 години и са годни да служат във
Въоръжените сили или в Строителните войски. Съобразно чл. 24 от ЗВВСНРБ / отм./
в редакцията през процесния период 1972-1974 год. срокът на редовната военна служба за времето
във всички родове войски е 2 години а във военноморските сили - 36 месеца (3
години).
По силата на разпоредбата на чл. 81, ал. 1 от ППЗП (отм.); ,
в относимата редакция (ДВ, бр. 102 от 1967 г.), за трудов стаж от III категория
се зачита времето, прекарано в редовна военна служба или трудова повинност.
Това третиране на редовната военна служба е продължено и със сега действащите
разпоредби на чл. 9, ал. 7 от КСО, съгласно която за осигурителен стаж при
пенсиониране се зачита периодът на наборна или мирновременна алтернативна
служба и чл. 44, ал. 1 от НПОС, съгласно която за осигурителен стаж от трета
категория се признава времето на наборна военна служба и времето на обучение на
курсанти и школници след навършване на пълнолетие до размера на наборната
служба за съответния род войски съгласно действащото законодателство,
независимо кога са положени.
Следователно в
процесния период 1972 г. - 1974 г. наборната военна служба в България е
представлявала обективно и неотстранимо по волята на дадено лице препятствие
същото да полага труд, който да представлява основание за неговото осигуряване
и съответно за придобиването на осигурителен стаж по смисъла на сега
действащото законодателство. Предвид изложеното, положеният от оспорващия Х. И.
Х. трудов стаж от ІІІ-та категория по време на редовната му военна служба е
период, през който той е работил без трудово правоотношение, но който по силата
на закона е признат за действителен стаж. След като стажът на редовна военна
служба от 2 години, съгласно чл. 24 от ЗВВСНРБ
в редакцията през периода 1972-1974 год. /отм./ , положен от
жалбоподателя за процесния период, се зачита за действителен трудов стаж,
съгласно действащите към този период разпоредби, и е положен след навършването
на пълнолетие от негова страна, при действието на нормата на чл. 81 от ППЗП (отм.), то с
оглед разпоредбата на § 9, ал. 1 КСО, същият следва
да бъде признат за действителен осигурителен стаж по смисъла на §. 1, т. 12 от ПЗР на КСО. Като
не е сторил това, административният орган е нарушил материалния закон.
В този смисъл е и трайната съдебна практика на
Върховния административен съд, Шесто отделение - Решение № 806
от 17.01.2013 г. по адм. д. №
11816/2012 г.; Решение № 28 от 03.01.2013 г.
по адм. д. № 9460/2012 г.; Решение №
4930 от 26.04.2016 г. по адм. д. №
1961/2016 г.; Решение № 9471 от 17.07.2017 г.
по адм. д. № 7470/2016 г.; Решение №
15446 от 11.12.2018 г. по адм. д. №
6749/2018 г.; Решение № 11681 от 03.10.2018 г.
по адм. д. № 10591/2017 г.; Решение №
6845 от 08.05.2019 г. по адм. д. №
4145/2018 г.; Решение № 4842 от 02.04.2019 г.
по адм. д. № 10942/2018 г.; Решение № 8524 от 6.06.2019 г. по адм. д. №
2326/2019 год.; Решение № 15245 от 12.11.2019 г. по адм. д. № 2957/2019 г.;
Решение № 15601 от 18.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2021/2019 г., Решение №
14517 от 24.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6444/2020 г.
Предвид изложеното, оспореният административен акт се
явява постановен в нарушение на
материалния закон, поради което същият следва да бъде отменен на основание чл.
172 ал. 2 от АПК. На основание чл. 173 ал. 2 от АПК административната преписка
следва да бъде върната на административния орган за ново произнасяне при
съобразяване с указанията по тълкуване на закона, дадени с настоящото решение.
С оглед изхода на делото искането на оспорващия за
присъждане на направените по делото разноски, като своевременно направено е
основателно и доказано в размер на 400 лв., договорено и изплатено в брой
адвокатско възнаграждение, съгласно представения договор за правна помощ.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Решение № 1012-16-11/1 от 09.02.2021
год. на Ръководителя на Териториално поделение
на Националния осигурителен институт – Разград и потвърденото с него
разпореждане № Ц 2140-16-152 от 09.12.2020 год. на Ръководителя по “Пенсионно
осигуряване” при ТП на НОИ – Разград.
ВРЪЩА административната преписка на административния
орган за ново произнасяне по същество, съобразно указанията по тълкуването и
прилагането на закона, дадени в мотивите на това решение.
ОСЪЖДА Териториално поделение на Националния
осигурителен институт – Разград да заплати на Х. И. Х. с ЕГН ********** от с. Е., ул. *** № *, разноски по
делото в размер на 400 лв. /четиристотин
лева/.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
ВАС в срок от 14 дни от съобщаването му на страните.
Съдия / п/