Присъда по дело №170/2025 на Окръжен съд - Хасково

МОТИВИ
по ВНЧХД№170/2025г. по описа на Окръжен съд -Хасково

Производството е по реда на чл. 318 и сл. от НПК.
С Присъда №71 от 05.12.2024 г., постановена по НЧХД№ 498/ 2024
г. по описа на РС- Хасково подсъдимият М.А.А. е признат за виновен, в
това, че на 14.04.2024г., в гр.Х., казал нещо унизително за честта и
достойнството на Н.Д.Н. от гр.Х., като в нейно присъствие й казал :
„..малоумна, будала..ти малоумна ли си бе..недей ми говори като папага…
седи/иди си в кошарата“ – поради което и на основание чл.146 ал.1 предл.1 от
НК ,вр.чл.78а от НК е освободен от наказателна отговорност като му е
наложено административно наказание „глоба“ в размера на 1 000 лв. Със
същата присъда предявеният против подсъдимият граждански иск с
правно основание чл.45 от ЗЗД е уважен частично - за сумата от 1000 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди от причинената обида
, а в останалата му част до претендирания размер от 1500 лева , като
неоснователен и недоказан е отхвърлен . Подсъдимият А. е осъден да
заплати на тъжителката и направените от нея деловодни разноски в размер
на 812 лв., а в полза на Районен съд-Хасково - държавна такса в размер на
50 лв. ,съобразно размера на уважената гражданска претенция и 739.16 лв.-
разноски за експертизи.
Против присъдата в наказателно- осъдителната и гражданско –
осъдителната й части е постъпила въззивна жалба от подсъдимия М. А. А., с
искане за нейната цялостна отмяна .Твърди се от въззивният жалбоподател
,че не е извършил престъплението и не следва да носи отговорност,понеже
тъжителката по време на целия им разговор викала,заплашвала и
провокирала ,с цел да го изкара извън нерви .В допълнителни съображения
към въззивната жалба ,изготвени от защитника на подсъдимия адв.С. П. се
излагат доводи за неправилност ,необоснованост и незаконосъобразност на
обжалвания съдебен акт .Поддържа се ,че събраните пред районния съд
доказателства не водели на извод за доказаност на частното обвинение. С
непредоставянето на подсъдимия на всички приложени с тъжбата оптични
дискове и отказа му да уважи направените искания за назначаване на
експертиза било нарушено правото защита на подсъдимия в процеса.
Същите доводи защитникът поддържа и в съдебното заседание, в което
акцентира върху провокативното поведение от страна на тъжителката
спрямо подсъдимия ,предхождащо изричането на инкриминираните в
тъжбата думи и изрази и по тази причина субективна несъставомерност на
1

деянието . Отправеното от защитника искане е за отмяна на присъдата ,с
която подзащитния му е признат за виновен и постановяване на нова , с
която да бъде признат за невинен и оправдан .Иска се и отмяна на присъдата
и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд .
Уваженият граждански иск моли да бъде отхвърлен като неоснователен и
недоказан .
Подсъдимият М.А.А. поддържа въззивната жалба .В своя защита и
в последната си дума се смята за невинен .
Повереникът на частната тъжителка адв.Х. в хода на съдебните
прения пред настоящата инстанция изразява становище за правилност и
законосъобразност на постановената присъда в обжалваните й части и моли
да бъде потвърдена изцяло.
Частната тъжителка Н. Н. се присъединява към заявеното от
повереника си искане –обжалваната присъда да бъде потвърдена .
Хасковският окръжен съд, като провери правилността на
обжалваната присъда по направените оплаквания, изтъкнатите доводи и след
извършената служебна проверка, констатира следното:
С подадената пред Районен съд-Хасково тъжба от Н.Д.Н. е
предявено обвинение против подсъдимия М. А. А. за това, че на
14.04.2024г., в гр.Х., казал нещо унизително за честта и достойнството на
Н.Д.Н.,ЕГН- ********** от гр.Х., като в нейно присъствие й казал :
„..малоумна, будала..ти малоумна ли си..недей да говориш като папагал…ще
те направя на луда…иди си в кошарата“ – престъпление по чл.146 ал.1 предл.1
от НК. С разпореждане от закрито заседание, проведено на 07.06.2024 г. М. А.
е предаден на съд за нанесена на частната тъжителка Н.Н. обида в нейно
присъствие , инкриминирана в словесните изрази: „..малоумна, будала..ти
малоумна ли си..недей да говориш като папагал…ще те направя на луда…иди
си в кошарата“ и квалифицирана като престъпление по чл.146 ал.1 предл.1-во
от НК. Със същото разпореждане делото е било насрочено в открито
съдебно заседание. С тъжбата е бил предявен и приет от първата инстанция за
съвместно разглеждане в наказателния процес граждански иск от 1500 лв., с
които е претендирано обезщетение на причинените от подсъдимия в резултат
на деянието неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на
увреждането до окончателното им изплащане и разноските по делото . В хода
на съдебното следствие са били събрани гласни доказателства ,посредством
разпита на двама свидетели О.Н.М. и Р.Б.К. ,както и по искане на частното
обвинение са били назначени първоначална и допълнителна
видеотехническа,лицево-идентификационна и аудиотехническа експертиза
на приобщените като веществени доказателства два оптични
диска,съдържащи записи от камери за видеонаблюдение. Пред въззивният
съд и по негов почин бе назначена допълнителна видеотехническа,лицево-
идентификационна и аудиотехническа експертиза с участието на преводач от
турски език ,която да възпроизведе цялото съдържание на видеозаписа от
2

14.04.2024г. ,включая и онези му части ,в които разговора се води на турски
език .
Така проведената от въззивния съд доказателствена дейност в
съвкупност с реализираната от първоинстанционния съд такава изясняват
следната фактология:
Подсъдимият М.А.А. и тъжителката Н.Д.Н. са съседи.Двамата
живеят и ползват поземлени имоти с построените в тях сгради ,намиращи
се на улица „А.“,граничещи една с друга и разделени от тухлена ограда. За
собствена безопасност, в неустановен по делото времеви момент тъжителката
Н. монтирала в ползвания от нея имот камери за видеонаблюдение
,възпроизвеждащи и звуков съпровод , чиито обхват на заснемане се
разпростирал върху двора на подсъдимия и оградата,граничеща с имота на
тъжителката . Поставянето на камерите, предизвикало категоричното
несъгласие на подсъдимия,който сигнализирал за това обстоятелство Районна
прокуратура-Хасково /данни от приобщената по делото прокурорска
преписка вх.№1794/2024г./ . Заради отказа на тъжителката да премахне
охранителните камери и за да ограничи видимостта им към къщата и двора
си , ден преди инкриминираното с тъжбата събитие подсъдимият А. започнал
да заковава дъски над оградата,разделяща имота му с този на
пострадалата .По тази причина между двамата възникнал скандал с размяна на
словесни реплики.
На следващия ден 14.04.2024 г. всяка от страните се намирала в
имота си ,когато помежду им отново възникнал словесен
конфликт,провокиран от тъжителката ,която не била съгласна с действията на
съседа си по отношение на общата им тухлена ограда. Според обясненията на
подсъдимия, Н.Н. се опитала да премахне накованите от него дъски,
двамата започнали да спорят и да се карат през делящата ги ограда
.Тъжителката многократно повтаряла ,че имота е неин и А. няма право да
поставя дъски на оградата . По собствените му твърдения, през цялото време
докато траел спора ,той се движил из двора си , като на моменти бил обърнат
с гръб към оградата и визуално не възприемал пострадалата Н..
Според твърденията в тъжбата, конфликта й с подсъдимия и
отправените от последния обидни думи по неин адрес бил заснет и записан
от монтираните в имота й охранителни камери .С тъжбата ,а впоследствие
и с допълнителна молба от страна на частното обвинение са били
представени два оптични диска, приобщени като веществени доказателства
по делото, предмет на изследване от назначените и изслушани от районния
съд две технически експертизи. Първата експертиза е имал за обект на
изследване оптичен диск , съдържащ два видеофайла,със системно време на
записване от датите 13.04.2024г. и 14.04.2024г. Съобразно поставената му
задача ,експертът е възпроизвел на хартиен носител видео и аудио
информацията от файловете в онези им части,съдържащи
3

инкриминираните в тъжбата обидни думи и изрази. От заключението на
втората назначена и изслушана от контролирания съд допълнителна
видеотехническа , лицево-идентификационна и аудиотехническа експертиза
е видно , че в изследвания оптичен диск отново се визуализират два
видеофайла, чието системно време на записване е от същите дати -
13.04.2024г. и 14.04.2024г. И двамата файла са със звуков съпровод на
български език и език,различен от българския , като според вещото лице
К.Ц. не се откриват следи от модификация или монтаж на видеозаписите от
камерите. Видеозаписът от 14.04.2024 г. е със системно време от 10:03:13 часа
до 10:50:21 часа ,но към експерта е била поставена задача „избирателно“
да посочи само части от записа , в които се откриват инкриминираните от
частната тъжителка думи и изрази ,а не цялото му съдържание .При
извършеното изследване на звуковия файл са констатирани и възпроизведени
словесни реплики между лице от мъжки пол ,идентифициран от експерта с
голяма степен на вероятност като подсъдимия М. А. А. и лице от женски пол
,което не се вижда на камерите ,а е за кадър . От записа са извлечени и
посочени в системно време изречените от подсъдимия фрази : "малоумна
", „будала“ ,“ ти малоумна ли си“,“недей да говориш като папагал“,“ще те
направя на луда „ и „иди си в кошарата“
С оглед наведените възражения в допълнението към възивната
жалба на защитника за съществени нарушения на процесуалните правила,
допуснати при събиране и анализ на доказателствения материал, въззивният
състав също проведе съдебно следствие. Пред настоящата инстанция бе
назначена допълнителна видеотехническа, лицево-идентификационна и
аудиотехническа експертиза с участието на преводач на предоставения от
тъжителката видеозапис №2,наименуван - „заканите ха съседа М. А. „със
системно време от 10:03:13 часа до 10:50:21 часа на 14.04.2024г .
Видеозаписът от процесната камера съдържа звуков файл на български и
***** език , като частите от него на ***** език са възпроизведени от
преводача П.Г.. Съдът оцени заключението на назначената в хода на
въззивното производство експертиза като пълно и обективно, изготвено от
лице притежаващо специални знания в областта, за което няма данни за
пристрастност или недобросъвестност, и допринасящо за изясняване на
обективната истина по делото. От изложеното от експерта се установява, че в
обхвата на камерата попада единствено лице от мъжки пол ,идентифицирано
с голяма степен на вероятност като подсъдимия М. А. А. ,а лице от женски
пол ,чиито реплики са извлечени от звуковия файл не се вижда .
Видеозаписът е със звуков съпровод и позволява възпроизвеждането в
голямата си част на разговора между подсъдимия и лицето от женски пол
и отправените реплики между тези лица, в т.ч. и на **** език.
Така изложената фактическа обстановка настоящата инстанция
възприе въз основа на съвкупния анализ и оценка на всички събрани
доказателства – обясненията на подсъдимия ,дадени пред двете съдебни
инстанции , показанията на разпитаните пред районния съд свидетели О.Н.М.
4

и Р.Б.К. и заключенията на назначените и описани по-горе
видеотехническа , лицево-идентификационна и аудиотехническа експертизи.
При формиране на крайните си фактически и правни изводи първостепенният
съд, въпреки задължението си до посочи кои факти приема за установени и
въз основа на кои доказателства не е сторил това. В мотивите на постановения
от него съдебен акт липсва каквато и да било аналитична дейност на
доказателствата и ползваните доказателствени способи ,за да може от своя
страна въззивният съд да прецени дали те са приобщени, проверени,
анализирани и оценени правилно . И понеже окръжният съд е също
инстанция по фактите и също дължи на страните направата на собствен
доказателствен анализ , следва да се отчете ,че свидетелските показания не
допринасят за изясняване на авторството на деянието и участието на
подсъдимия в него. Нито един от разпитаните пред районния съд свидетели,
включително и този , посочен от частното обвинение, не е възприел
инкриминираните с тъжбата думи и изрази, нито пък отправянето на други
обидни реплики от страна на подсъдимия към тъжителката .Свидетелят Р.К.
, разпитан по почин на частното обвинение , единствено сочи,че през средата
на месец април Н.Н. била в конфликтна ситуация,заради някаква ограда със
съседа си ,който я заплашвал с побой ,наричал я с обидни имена ,от което тя
била разстроена и се страхувала.Другият свидетел О.М. ангажиран от
защитата, пък е съсед на страните и обяснява за несъгласието ,както неговото
,така и на подсъдимия с поставените от тъжителката камери за заснемане
,наблюдаващи и неговия имот . Липсват свидетели, които са преки очевидци
на факта, че подсъдимият е отправил обидните думи към тъжителката . При
това положение очевидно районният съд се е насочил към заключението на
допълнителната видеотехническата , лицево-идентификационна и
аудиотехническа експертиза като доказателствен способ, годен да установява
събитията обективно и независимо от външно влияние . Изследваните от
експертизата видео и аудиозаписи са снети от камери,монтирани от
частната тъжителка в ползвания от нея имот ,като мястото на събитието от
14.04.2024г. попада изцяло в обхвата им. Към тъжбата,а впоследствие и с
допълнителна молба са приложени два оптични диска , съдържащи
изготвени от самата тъжителка видеозаписи със звуков съпровод , за които се
твърди, че техен автор е тъжителката и в тях са инкорпорирани обидните
думи и изрази ,изречени от подсъдимия по неин адрес . За разлика от
първостепенния съд ,който изцяло се е доверил на тези видео и аудио записи
, изграждайки на тяхна основа изводите си по фактите , становището на
настоящата инстанция е, че като доказателства не могат да се ценят нито
видеозаписите, съдържащи се на приложените оптични дискове , нито
придружаващия ги звуков съпровод на български и **** език . Няма спор, че
същите не са изготвени по реда и правилата на НПК и макар все още
съдебната практика да не е категорична по въпроса могат ли и кога такива
записи да се ценят пред съд се прокарва становището , че изначалното им
изключване от доказателствения материал е неоправдано за целите на
5

процеса на доказване на престъпни деяния.Приема се в практиката на ВКС
,че ползването на такива видеозаписи е допустимо при спазването на
следните условия – да са направени със знанието на заснетите лица и да са
"случайни".Знанието на заснетото лице се счита налице, когато поставянето на
камери на определени, предимно публични места и търговски обекти е
обозначено по съответния начин . "Случайни" пък са такива видеозаписи,
които не са създадени с цел да обслужат интересите на наказателното
производство – напр. от камери, монтирани на частни домове, улични
стълбове и др., които случайно са заснели значими на решаване на делото
събития.
В случая е очевидно, че представените от тъжителката видео и
аудиозаписи не отговарят на нито едно от двете условия. Записите са
създадени от самата тъжителка ,именно за да обслужат нейните цели и
интереси в настоящото наказателно производство, което тя е смятала да
инициира и впоследствие е сторила това с подадената до съда частна тъжба
.На такова заключение указва мястото ,на което са били монтирани
камерите и най-вече обхвата им на наблюдение –изцяло насочени към двора
на подсъдимия, въпреки неговото несъгласие и противопоставяне , изразено,
както пред самата тъжителка ,така и пред правоохранителните
органи,сигнализирани по съответния ред . Според отразеното на
приобщения по делото видеозапис със звуков съпровод от 14.04.2024г./обект
на изследване от двете допълнителни експертизи/ подсъдимият през цялото
време се е движил из двора си , като във времевите моменти ,когато е изричал
вменените му с тъжбата обидни думи и реплики е бил обърнат с лице към
камерата ,или с гръб към оградата или зад покрив и стълби ,като визуално
не е възприемал лицето от женски пол/неидентифицирано от експерта Ц. /,но
за което няма спор, че е тъжителката Н. Н.. В тази връзка, вън от съмнение
е,че записването на изречените реплики от страна на подсъдимия на
инкриминираната дата е станало без негово знание и съгласие. Прави
впечатление още едно обстоятелство , което първостепенният съд не е
обсъждал в мотивите на акта си .А не се е „занимавал „ с него ,защото в
нарушение на процесуалните изисквания за възлагане на съдебна експертиза
, с обект на изследване видео и аудиофайлове е поставил задача към вещото
лице да възпроизведе не цялото съдържание на записа,материализиран на
оптичния носител,а избирателно определени негови части ,при това
съдържащи единствено и само възведените от частното обвинение словесни
думи и изрази .Извличащото се от цялото съдържание на записа,обективиран
в заключението на назначената от настоящата инстанция допълнителна
ВТЛИАТЕ води на извод,че изричането на обидните думи от А. е било
предизвикано и провокирано от тъжителката.Например ,според
съдържанието на разговора ,извлечен от видеозаписа със звуков съпровод от
14.04.2024г. , преди подсъдимият да употреби репликата :“И заплаха няма да
имаш бе .Малоумна!“,тъжителката на няколко пъти е отправяла към него
словесните изрази :“ дръж са прилично“,“ не ма заплашвай“,“ти нямаш право
6

„, „ и само ма провокираш“ или преди подсъдимият да отправи репликата
:Недей ми говори кат папагал! “,в рамките на две минути 13 пъти
тъжителката е изрекла думите : „ ти нямаш право,нямаш право
….“.Последното несъмнено се отразява с отрицателен знак на
характеристиката на записите на „случайни“ и поради това ,те следва да
бъдат изключени от доказателствения материал по делото. Последното води
до промяна на приетите за установени от районния съд релевантни
факти,опровергавайки същите ,заради явната негодност да обслужат процеса
на доказване ,без значение от неговата автентичност, липсата на следи от
манипулиране ,както на самия запис, така и на неговия материален носител.В
този смисъл основателно е възражението на защитата за допуснати
нарушения при събиране и проверка на доказателствените източници ,но по
изложените вече съображения ,а не заради непредоставяне на подсъдимия от
първоинстанционния съд на копие от оптичния диск, който тъжителката е
приложила по делото с допълнителна молба и незапознаване със
съдържащите се в него видеозаписи. Единствено в отговор на това оплакване
следва да се посочи ,че процесният оптичен диск ,съдържащ видео и
аудиофайлове представлява и е приобщен като веществено доказателство
по делото,поради което копие от него не се предоставя на страните,а то следва
делото до неговото приключване във всички инстанции.
Само за пълнота на изложението, настоящият въззивен съд излага
съображения и относно съставомерността на деянието ,за което подсъдимият е
привлечен към наказателна отговорност . Тъжителката Н. е инкриминирала с
тъжбата своя субективен прочит на изразените от подсъдимия оценъчни
съждения, собственото си възприятие и тълкуване на инкриминираните слова.
Първостепенният съд, в тази част излагайки пространни мотиви е приел, че от
гледна точка на действащия морал инкриминираните с тъжбата думи и изрази
са унизителни за честта и достойнството на лицето, спрямо което са
отправени. Приел е също така и наличието на субективната страна на
деянието. Настоящият съд обаче не може да се съгласи с това съждение,
намирайки че деянието е несъставомерно от субективна страна, тъй като не са
налице както интелектуалния, така и волевият момент на претендираната
форма на вина.От поведението на М. А. не може да се извлече пряк умисъл
за засягане на честта и достойнството на тъжителката , тъй като изречените
думи ,възведени от частното обвинение в контекста на целия проведен между
тях разговор , са целяли не да бъде унизено нейното достойнство ,а да се
възпре отправянето на едни и същи словесни реплики , използвани от Н. и
съдържащи критичната й оценка към действията и думите на подсъдимия .
Освен това думите не са извън фактическата обстановка изложена от
подсъдимия, а съставляват констатации на поведението на пострадалата . В
този смисъл следва да се приеме, че не е налице съзнание за обидността на
употребеното, предвид представите в съзнанието на подсъдимия. В
последните са отразени не етимологичния произход и оценъчното съждение
на думите , а стремежа да бъде представено конкретното поведение на
7

тъжителката в създалите се ситуация ,напр. „недей ми говори кат
папагал“,която реплика А. е казал,след като Н. 13 пъти е повторила израза „ти
нямаш право,нямаш право „ .В тази връзка следва да се отбележи, че липсват
и не са налице представи относно обществена опасност за извършеното.
Липсва прогноза за засягане на обществените отношения, които са предмет на
закрила от посочената разпоредба. Ето защо, не е налице и субективното
отношение към изискуемите общественоопасни последици, предвид
резултатния характер на повдигнатото обвинение, а именно засягане на
положителната оценка и обществена ценност, която тъжителката Н. има за
себе си. Прекият умисъл за подобен род деяние изисква особената цел на
престъпния състав/засягане достойнството и положителната оценка/ да е
налице изначално, а освен това да бъде конкретно преследвана. В настоящия
случай целта е друга и не е тази да унизи тъжителката.Също така
подсъдимия не е имал съзнанието, че онова което върши или казва, може да
унижи честта или достойнството на лицето, до което се отнася,т.е.
евентуалния умисъл също не е налице. Липсата на виновно поведение от
страна на подсъдимия по причиняването на вредоносния резултат има за
последица и липсата на основание за ангажиране на наказателната му
отговорност.
Настоящият съдебен състав намира, че събраните по делото
доказателства се оказват абсолютно недостатъчни, за да бъде признат
подсъдимия за виновен в извършване на посоченото по-горе престъпление. По
изложените съображения настоящата инстанция приема, че то не е доказано
по безспорен и категоричен начин съгласно изискванията на процесуалния
закон.Липсват категорични доказателства, върху които съдът да изгради
вътрешно убеждение, което не е разколебано от съмнение, че твърдяното в
частната тъжба съответства на обективната истина. Основно правило,
произтичащо от презумпцията за невиновност и принципа за разкриване на
обективната истина в наказателния процес е, че присъдата не може да почива
на предположения по отношение на фактите – предмет на доказване по
делото. Категорична е в този смисъл и съдебната практика, според която
обвинението, повдигнато по отношение на подсъдимия, следва да бъде
доказано със средства и по начин, който не оставя съмнение относно
извършване на престъплението и неговия автор.
Следователно, когато и след изчерпване на всички процесуални
средства не се установи по безспорен и категоричен начин, че деянието е
извършено или че е извършено от подсъдимия съдът е длъжен да го признае за
невинен .С оглед изложеното, ОС- Хасково отмени изцяло
първоинстанционния съдебен акт и на основание чл.336 ал.1 т.3 ,вр.чл.334 т.2
от НПК, постанови нова присъда, с която призна подсъдимия за невинен и на
основание чл.304 от НПК го оправда по обвинението да е извършил
престъпление по чл.146 ал.1 предл.1-во от НК,затова че на 14.04.2024г., в
гр.Х., казал нещо унизително за честта и достойнството на Н.Д.Н. от гр.Х.,
като в нейно присъствие й казал : „..малоумна, будала..ти малоумна ли си
8

бе..недей ми говори като папага…седи/иди си в кошарата“ .
Признаването на подсъдимият за невинен по наказателното обвинение за
обида предопределя и съдбата на приетия за съвместно разглеждане в
процеса граждански иск за обезвреда на неимуществените вреди ,който е
частично уважен от първоинстанционния съд за сумата от 1000 лв.
Присъдата и в гражданско-осъдителната й част следва да бъде отменена,а
гражданският иск до уважения размер- отхвърлен като неоснователен,поради
оправдаването на подсъдимия.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл.190 ал. 1 от НПК на частната
тъжителка Н. Н. бе възложено да заплати в полза на подсъдимия М. А.
сумата от 1000 лева, представляваща направените по делото разноски за
адвокат , както и да заплати по сметка на РС-Хасково сумата от 340.29 лева-
разноски за изготвянето на експертно заключение пред този съд ,а по сметка
на ОС-Хасково разноски за експертиза в размер на 1106.96 лв.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

Председател: Членове:1.

2.
9

Номер на акта:	12
Дата:	8 април 2025 г.
Съдия:	Даниела Колева Николова

Дело:	20255600600170
Тип на делото:	Въззивно наказателно дело от частен характер
Дата на образуване:	21 февруари 2025 г.

Присъда по дело №170/2025 на Окръжен съд - Хасково

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите