№ 37
гр. Тутракан, 29.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТУТРАКАН в публично заседание на втори юли през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Спас М. Стефанов
при участието на секретаря Людмила Цв.Петрова
като разгледа докладваното от Спас М. Стефанов Административно
наказателно дело № 20253430200054 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59, ал. 1 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 11 от 07.03.2025 г. на началника на РУ
– Тутракан, на А. А. И., с ЕГН: **********, от ******** за извършено
нарушение на чл. 84, ал. 1, предл. „трето“ във връзка с чл. 43, ал. 3, т. 1 от
ЗЛОД, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 96, ал. 1 от ЗЛОД, е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 50 лв., на основание чл. 94,
ал. 1, предл. „първо“ от ЗЛОД е наложено административно наказание
„Лишаване от право на ловуване“ за срок от 3 /три/ години и на основание чл.
95, ал. 1 от ЗЛОД е отнет в полза на държавата 1 бр. ловно оръжие марка
„ARMSAN“, тип „1612DW2“, кал. 12, с фабр. № ******-*****, на пазарна
стойност към момента на извършване на деянието 900 лв.
Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал
жалбоподателят, който чрез надлежно упълномощения адв. Р. К. от *** го
обжалва в срок. Отправя се искане НП да бъде отменено изцяло поради
сочени нарушения на процесуалните правила, алтернативно – да се приложи
чл. 28 от ЗАНН или (ако НП се потвърди в останалата му част) да се отмени
отнемането в полза на държавата на средството на извършване на
нарушението, тъй като е осъществено в противоречие на чл. 20, ал. 4 от
1
ЗАНН. Претендират се сторените разноски.
Въззиваемата страна – началника на РУ – Тутракан, редовно призован,
явява се надлежно упълномощената да го представлява В. А. – главен
юрисконсулт в ОДМВР – Силистра. Последната навежда доводи за
законосъобразност и правилност на атакуваното НП. Прави искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Районна прокуратура – Силистра, Териториално отделение –Тутракан,
редовно призована, не се представлява и не взима становище по спора.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
На 25.09.2024 г. директорът на ДГС „Сеслав“ гр. Кубрат издал
Разрешително за групов лов серия СЦ-П № 0059759 по отношение на група
ловци, повечето от които членове на Сдружение ловно-рибарско дружество
(СЛРД) „Сокол“ гр. Кубрат. Ръководител на лова бил св. М.К., а измежду
ловците били жалбоподателят А. И., А. К. (единственият, който не бил член на
СЛРД, но бил поканен на лова, тъй като дружината не разполагала с ловни
кучета), св. А. М. (по прякор „****“) и св. Б. М.. Ловът следвало да се проведе
на 05.10.2024 г. в ловностопанси район Тертер, а мястото на ловуване следвало
да бъде ловище „Кариерата“.
Сутринта на 05.10.2024 г., в хода на провеждане на лова, свидетелите М.
и М., придвижващи се с лек автомобил марка „Сузуки“ с рег. № ***,
предвождайки управлявания от А. К. лек автомобил марка „Пежо“ с рег. №
*****, в който пасажер бил жалбоподателят И., навлезли от път II-49 (км.
90+600 м.) по черен коларски път в местността „А.о“, част от ловния район на
Ловна дружина Старо село, ловците от която членувА. в ЛРД „Сокол“ гр.
Тутракан. Там, на координати широчина 43.94784408333333 и дължина
26.566698333333, четиримата ловци слезли от автомобилите, носейки през
рамо ловните си оръжия, които били сглобени и извадени от калъфите си.
Същевременно свидетелите Т. И. и Й. Г. (членове на ловна дружина
Старо село), също участвА. в групов лов. Двамата установили, че ловците от
СЛРД „Сокол“ гр. Кубрат били навлезли на територията на ЛРД Старо село,
поради което св. Г. подал сигнал на телефон 112. Уведомени за това били още
2
св. Р. Ш. (служител в ДГС гр. Тутракан, назначен за придружител и
проверяващ по лова) и св. Л. Г. (служител на ДГС гр. Тутракан и член на ЛРД
Старо село), които първи пристигнали на място. На място пристигнали също
свидетелите М. М. и А. А. – служители в РУ – Тутракан, които били назначени
в наряд същия ден. Всички новопристигнали свидетели установили, че в
автомобилите на ловците от гр. Кубрат се намирали сглобени ловни оръжия,
които не били поставени в калъфи.
На място пристигнали още актосъставителят Т. Т. и св. Н. Н. – също
служители на РУ – Тутракан, които били ангажирани с извършването на
проверки на лицата, притежаващи огнестрелно оръжие и боеприпаси, във
връзка с откриването на груповия лов на дива свиня. След като провели
беседи със събралите се лица, полицейските служители разпоредили на
ловците от СЛРД гр. Кубрат да ги последват към сградата на РУ – Тутракан,
където проверката продължила.
Актосъставителят съставил АУАН серия АД, бл. № 0660158/05.10.2024
г., с който повдигнал на жалбоподателя обвинение за извършено нарушение на
чл. 84, ал. 1 от ЗЛОД. С акта като доказателство било иззето ловното оръжие
на жалбоподателя марка „ARMSAN“, тип „1612DW2“, кал. 12, с фабр. №
******-*****. Жалбоподателят вписал „възразявам“, подписал се и получил
препис от акта. Отделно бил съставен Протокол за изземване на взривни
вещества, оръжия, боеприпаси и пиротехнически изделия с рег. №
10509/08.10.2024 г., също удостоверяващ изземването на оръжието. С
мотивирана резолюция № 362р-13010/04.12.2024 г., издадена на основание чл.
54, ал. 1, т. 7 от ЗАНН, АНО прекратил образуваното АНП. Същата била
връчена на жалбоподателя на 11.12.2024 г.
На 10.12.2024 г. актосъставителят Т. Т. съставил нов АУАН № 11, серия
АД, бл. № 0660168, с който повдигнал обвинение на жалбоподателя за
извършено нарушение на чл. 84, ал. 1, предл. 3 във връзка с чл. 43, ал. 3, т. 1 от
ЗЛОД. Жалбоподателят отказал да подпише акта, както и да получи препис от
същия, което било удостоверено с подписа на свидетел.
В хода на новообразуваното АНП била назначена ценова експертиза,
според която пазарната цена на иззетото оръжие към 05.10.2024 г. възлизала
на 900 лв.
На 07.03.2025 г. било издадено атакуваното НП № 11, което било
3
връчено на жалбоподателя на неустановена по делото дата.
Горната фактическа обстановка съдът извежда от събраните по делото
доказателства и доказателствени средства – показанията на свидетелите;
Наказателно постановление № 11/07.03.2025 г.; АУАН № 11 серия АД бл. №
0660168/10.12.2024 г.; ценова експертиза; Заповед № 8121з-1040/19.09.2016 г.
на МВР; писмо УРИ 290р-1627/23.01.2025 г. ; МР № 362р-13010/04.12.2024 г.;
АУАН серия АД бл. № 0660158/05.10.2024 г.; писмо УРИ 362000-
3764/09.10.2024 г.; справка УРИ 36200010570/09.10.2024 г.; Протокол УРИ
362р-10509/08.10.2024 г. за изземване; билет за лов бл. № 0138807, издаден на
А. И.; Разрешение на А. И. бл. № 0761553 и приложение към същото;
сведения от Т. И., Й. Г., Б. М., А. М., А. К., А. И.; з. к. на прокурорска преписка
вх. № 103/2025 г. по описа на РП – Силистра; карта на ловните полета на ловна
дружина с. Старо село; писмо изх. № РД18068/19.06.2025 г. от директора на
ТП ДГС „Сеслав“ гр. Кубрат; писмо изх. № УРИ 362000-2200/17.06.2025 г.;
карта на ловните полета на дружинка с. Мъдрево и с. Тертер; 11 бр.
фотоснимки на хартиен носител.
Съдът кредитира показанията на свидетелите Т., Н., М., А., И., Г., Ш. и Г.,
тъй като, първо, те са обективни, взаимно свързани и логични, второ – те си
кореспондират с приетите като доказателства фотоснимки, и трето – липсват
основания съдът да счита, че свидетелите са под една или друга форма
предубедени от изхода на делото.
Показанията на свидетелите К., М. и М. съдът кредитира частично като
правдиви (в частта, покриваща се с кредитираните в пълна степен
доказателствени източници), доколкото потвърждават осъществяването на
изпълнителното деяние от жалбоподателя. В останалата им част, която не
кореспондира с приетия доказателствен материал (че свидетелите М. и М.
били изпратени впоследствие да насочат изгубилите се ловци, а не да
ловуват), съдът ги приема за неправдиви, доколкото, от една страна, звучи
твърде недостоверно, че при „опита да помогнат“ на „объркалите пътя ловци“
всички са нарамили ловните си оръжия и са пуснали свободно ловните кучета,
а от друга – налице са основания свидетелите да бъдат предубедени (предвид
обстоятелството, че за съда е служебно известно, че спрямо М. и М., в
качеството им жалбоподатели, се водят аналогични съдебни производства в
4
РС – Тутракан).
Анализирайки доказателствата, съдът достигна до следните правни
изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл. 59 от ЗАНН (доколкото АНО не е
представил доказателства за датата на връчване на НП, което не следва да се
взема предвид в ущърб на жалбоподателя) и от лице, страна в производството,
имащо правен интерес. Като такава, тя е допустима. Разгледана по същество,
жалбата е частично основателна.
Административнонаказателното производство е започнало със
съставянето на АУАН № 11, серия АД, бл. № 0660168 от 10.12.2024 г. в
сроковете по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. Актът съдържа законово изискуемите
реквизити по чл. 42, ал. 1 от ЗАНН и е съставен от компетентен орган.
Последният извод следва от разпоредбите на чл. 37, ал. 1, б. „б“ от ЗАНН във
връзка с 96, ал. 1 от ЗЛОД във връзка с т. 1.3 от Заповед № 8121з-
1040/19.09.2016 г. на министъра на вътрешните работи.
Наказателно постановление № 11 от 07.03.2025 г. е издадено от
началника на РУ – Тутракан, който се явява компетентен АНО – чл. 47, ал. 2
във връзка с ал. 1, б. „б“ от ЗАНН във връзка с чл. 96, ал. 1 от ЗЛОД и т. 2.12 от
Заповед № 8121з-1040/19.09.2016 г. на министъра на вътрешните работи. НП е
издадено в срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН и съдържа законово изискуемите
реквизити по чл. 57, ал. 1 от ЗАНН.
Защитните доводи за нА.чието на съществени процесуални нарушения
при съставянето на АУАН и издаването на НП съдът намира за неоснователни.
НА.чието на две успоредно съществувА. във времето АНП за едно и също
нарушение (доколкото мотивираната резолюция не е била влязла в сила към
момента на съставяне на втория АУАН) не съставлява нарушение на
процесуалните правила, тъй като за разлика от чл. 24, ал. 1, т. 6, пр. „първо“ от
НПК, чл. 54, ал. 1, т 8 от ЗАНН не предвижда като основание за прекратяване
на АНП нА.чието на друго, „незавършено“ АНП за същото деяние. Отделно
от това, мотивираната резолюция не е сред изброените в последно цитираната
разпоредба актове, нА.чието на които да обуславя АНП да се прекрати (още
повече, че МР по чл. 57, ал. 1, т. 7 от ЗАНН не е акт по същество, доколкото
посредством нея АНО прекратява АНП на процесуално основание).
5
Последното, според съда, обосновава извода, че не е нарушен принципът non
bis in idem, на което впрочем сочи и (по аргумент от противното) чл. 17 от
ЗАНН.
Жалбоподателят е административно-наказателно отговорно лице и като
такъв представлява надлежен субект на административно нарушение по чл.
84, ал. 1, пр. 3 от ЗЛОД.
Изпълнителното деяние на извършеното нарушение се състои в
ловуване извън определените в разрешителното места, без да е бил убит или
уловен дивеч, като за ловуване се счита, съгл. чл. 43, ал. 3, т. 1 от ЗЛОД, и
престоят или движението извън населените места с извадено от калъф и
сглобено ловно оръжие. Видно от кредитирания доказателствен материал,
жалбоподателят е осъществил обективните белези на вмененото му
нарушение, тъй като е престоявал в местността „А.о“ (извън определеното с
Разрешително за групов лов серия СЦ-П № 0059759 място – ловище
„Кариерата“ в ловностопанси район Тертер) с извадено от калъф и сглобено 1
бр. ловно оръжие марка „ARMSAN“, тип „1612DW2“, кал. 12, с фабр. №
******-*****. С оглед изложеното, жалбоподателят е осъществил
обективните белези на нарушението по чл. 84, ал. 1, пр. 3 във връзка с чл. 43,
ал. 3, т. 1 от ЗЛОД.
От субективна страна жалбоподателят е действал с небрежна форма на
вината, доколкото обективно е бил длъжен да знае къде се намира ловище
„Кариерата“ и субективно, при полагане на дължимата грижа (като член на
СЛРД „Сокол“ гр. Кубрат), е бил в състояние и е могъл да узнае това, че се
намира в чужда ловна територия. Обстоятелството, че същият е бил отскоро
ловец и се е возил в автомобил, управляван от лице, което не познава района,
не е в състояние да доведе от само себе си до приложението на чл. 14, ал. 2 от
НК.
Поради изложеното дотук съдът намира, че жалбоподателят е
осъществил от обективна и субективна страна административно нарушение
по чл. 84, ал. 1, пр. 3 във връзка с чл. 43, ал. 3, т. 1 от ЗЛОД.
Съдът намира, че не са налице предпоставките за квалифициране на
6
случая като маловажен, тъй като процесното нарушение не съдържа белезите
по § 1, т. 4 от ДР на ЗАНН, а точно обратното – касае се за типично нарушение
от този вид. Обстоятелството, че липсват доказателства жалбоподателят да е
наказван за нарушения по ЗЛОД и че не са настъпили несъставомерни
обществено опасни последици от деянието, не е достатъчно за приложението
на чл. 28 от ЗАНН.
АНО е наложил предвиденото в разпоредбата на чл. 84, ал. 1 от ЗЛОД
наказание „глоба“ в минимален размер от 50 лв. Предвид липсата на
отегчаващи вината обстоятелства и нА.чието на смекчаващи такива
(отбелязани по-горе), съдът намира, че наказанието е индивидуА.зирано
правилно.
Кумулативно наложеното наказание по чл. 94, ал. 1 от ЗЛОД „лишаване
от право на ловуване“ за срок от 3 години е установено от законодателя в
абсолютен размер, предвид което коментарът относно налагането и размера
му се явява излишен.
Приложението на разпоредбата на чл. 95, ал. 1 от ЗЛОД съдът намира за
незаконосъобразно, поради това, че нарушението е извършено с небрежна
форма на вината, а чл. 20, ал. 1 от ЗАНН (явяващ се общ закон по отношение
на ЗЛОД, като последният не предвижда отклонения от общото правило)
предвижда отнемане в полза на държавата на средството за извършване
единствено на умишлено административно нарушение. Изложените от
жалбоподателя доводи за приложимост на чл. чл. 20, ал. 4 от ЗАНН съдът
намира за неоснователни поради следните причини. На първо място,
цитираната разпоредба изисква явно несъответствие между характера и
тежестта на нарушението (а не на наложеното наказание) и стойността на
отнетите вещи, а такова несъответствие не е налице, доколкото се касае за
типично нарушение от този вид. На второ място, сравняването на размера на
глобата (предвидена в разпоредба, приета през 2000 г., когато МРЗ е била
между 67 и 79 лв., и неизменяна до днес) със стойността на отнетата вещ
(оценена през 2025 г.) е неуместно и би довело до изначална неприложимост
на чл. 94, ал. 1 от ЗЛОД (доколкото едва ли в днешно време стойността на
ловно оръжие би била съразмерима с предвидената глоба). На трето място, ако
се сравнява тежестта на наложеното наказание като цяло, т.е. с кумулативното
7
лишаване от право на ловуване за срок от 3 години, то тя (тежестта на
санкцията) не би била явно несъответна на стойността на отнетата вещ.
Имайки предвид изложеното дотук, съдът счита, че е налице основание
обжалваното НП да бъде изменено, като на основание чл. 63, ал. 7, т. 5 от
ЗАНН следва да се отмени прилагането чл. 20, ал. 1 от ЗАНН.
С оглед изхода на делото, искането на жалбоподателя за присъждане на
разноски следва да се отхвърли като неоснователно, тъй като съгласно чл. 18,
ал. 2 във вр. с чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за
адвокатска работа, размерът на възнаграждението при защита по
административнонаказателни дела се обуславя от засегнатия материалния
интерес, т. е. наложената глоба, а в настоящия случай нито глобата е
отменена, нито размерът и е намален, като е единствено засегната мярката по
̀
чл. 20, ал. 1 от ЗАНН, нямаща характера на административно наказание.
В хода на производството, на основание чл. 63д ал. 4 от ЗАНН, е
направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза
на АНО. Предвид фактическата и правна сложност на казуса и участието на
процесуалния представител на АНО при провеждането на две с. з., съдът
счита, че следва да присъди разноски в максимален размер. Съгласно чл. 63д,
ал. 4 от ЗАНН във връзка с чл. 37, ал. 1 от ЗПП и чл. 27е от НЗПП, той се
равнява на 150 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 11 от 07.03.2025 г. на
началника на РУ – Тутракан, с което на А. А. И., с ЕГН: **********, от
******** за извършено нарушение на чл. 84, ал. 1, предл. „трето“ във връзка с
чл. 43, ал. 3, т. 1 от ЗЛОД, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 96, ал. 1 от ЗЛОД,
е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 50 лв., на
основание чл. 94, ал. 1, предл. „първо“ от ЗЛОД е наложено административно
наказание „Лишаване от право на ловуване“ за срок от 3 /три/ години и на
8
основание чл. 95, ал. 1 от ЗЛОД е отнет в полза на държавата 1 бр. ловно
оръжие марка „ARMSAN“, тип „1612DW2“, кал. 12, с фабр. № ******-*****,
на пазарна стойност към момента на извършване на деянието 900 лв., като
ОТМЕНЯ отнемането в полза на държавата на 1 бр. ловно оръжие марка
„ARMSAN“, тип „1612DW2“, кал. 12, с фабр. № ******-*****, на пазарна
стойност към момента на извършване на деянието 900 лв.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 11 от 07.03.2025 г. на
началника на РУ – Тутракан в останалата му част, като законосъобразно.
ОСЪЖДА А. А. И., с ЕГН: **********, от ******** да заплати на
ОДМВР – Силистра, представлявана от директора М. Н., сторените разноски
по делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение, в размер на 150
лв.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в 14-дневен срок от датата на
съобщаването за изготвяне на решението, пред Административен съд гр.
Силистра, по реда на глава дванадесета от АПК.
Съдия при Районен съд – Тутракан: _______________________
9