Р Е Ш Е Н И Е № 3
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр.Видин
07.05.2021 год.
Видински районен съд, наказателна колегия,
в публичното заседание на осми април през две хиляди и двадесет и първа година
в състав:
Председател:
Мариела Йосифова
при секретаря К.Илиева и в присъствието на
прокурора ................................ като разгледа докладваното от съдия
Йосифова АНД № 3 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Административно-наказателното
производство е с правно основание по чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН.
Производството е по реда на чл. 59 и
следващи от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление №19/15.12.2020г. издадено от Директор РИОСВ Монтана, с което на „Мо-Мо Транс“ ЕООД гр.София на основание чл.136 ал.2 т.8 от Закона за управление на
отпадъците/ЗУО/ е наложена Имуществена санкция в размер на 7000 лева .
Жалбоподателят
редовно призован не се явява и не се представлява в
съдебното заседание.
За АНО се явява проц. представител , който моли за
потвърждаване на обжалваното НП и развива доводи в тази насока.
Съдът, като се запозна с материалите по делото и прецени
законосъобразността на обжалваното наказателно постановление с оглед
произнасяне по същество, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в преклузивния 7-дневен срок за обжалване, изхожда от
надлежна страна, поради което е допустима. Разгледана по същество същата е
основателна.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 25.06.2020г. св. М.А. – гл. експерт УООП при РИОСВ Монтана е съставила АУАН на дружеството
жалбоподател за това , че извършва
трансграничен превоз /внос/ на отпадък с кодове 11 05 01 /твърд цинк/ и 11 05 02 /цинкова пепел/ от Хърватия за България на
площадка в гр.Монтана с оператор „ВИ ВАС ЦИНК“ ЕООД , които не са включени в
притежавания от него регистрационен документ за транспортиране на отпадъци №
12-РД-1271-01/18.12.2018г. , издаден от РИОСВ София, където е и съдебната
регистрация на дружеството.
Въз основа на така съставения АУАН било издадено и обжалваното НП при
същата фактическа обстановка и констатации.
В хода на производството е разпитан актосъставителят А., в качеството на свидетел, която потвърждава авторството на
АУАН и направените в него констатации. Свид. Пояснява в проведеното с.з. ,че
транспортът е извършен на 31.01.2020г. и на 28.02.2020г. , а нарушението е
констатирано по документи на 27.04.2020г. в офиса на РИОСВ Монтана. Съдът
кредитира показанията на свидетеля като логични, последователни, достоверни и в
съответствие с писмените доказателства по делото.
На база така установените фактически обстоятелства, след преценка на
събраните доказателства, обсъдени поотделно и в съвкупност, съдът намира
следното от правна страна:
В АУАН е отразено при описание на нарушението , че
същото е извършено на 27.04.2020г. - датата на извършената извънредна
документална проверка , респективно датата на откриване на нарушението,
посочена е датата на представяне на документацията . От събраните по делото
доказателства , включително и от показанията на актосъставителя се установява
безспорно , че това не е датата на извършване на нарушението.
Датата на
извършване на нарушението е задължителен реквизит на съдържанието на НП. Тя
служи за индивидуализация на нарушението (наред с мястото и начина на неговото
извършване), има значение за преценка за спазването на давностните срокове по
чл. 34 от ЗАНН за образуване на административнонаказателно производство, а също
така и с оглед формирането на сила на присъдено нещо по отношение на
конкретното нарушение, което следва да бъде с установена дата на извършване, за
да не може лицето да бъде наказано в последствие за същото нарушение.
Следователно грешката при определяне на датата на извършване на нарушението винаги
ще влече неправилност на НП, тъй като санкционираният ще бъде наказан за
различно деяние от това, което е извършил .
Посочването на датата на извършване на нарушението
трябва да е конкретно и небудещо съмнение. Този реквизит не може да бъде
извличан по пътя на формалната или правна логика, било то и от приложени по
делото доказателства или свидетелски показания , както и да почива на
предположения. Вече се посочи и разноликото значение на този реквизит на НП –
за индивидуализацията на нарушението, за преценката за спазването на
давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН, за формирането на сила на присъдено нещо
по отношение на конкретното нарушение. Съгласно последователната и актуална
практика на касационната инстанция използваният от административнонаказващия
орган подход за посочване на датата на извършване на нарушението не отговаря на
стандарта, заложен в чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Чрез посочването на период от
време, през който се приема нарушението още да не е било извършено, не се
удовлетворява изискването на законодателя за надлежно описание на нарушението и
на неговата дата, тъй като, както вече беше изяснено, тя трябва да е конкретно
посочена и да не се извлича единствено от правилата на логиката и
доказателствата по делото.
Съдът намира за основателно и второто оплакване в
жалбата, че не е посочено мястото на
извършване на административното нарушение. В съставеният АУАН такова посочване в липсва. Отново става
въпрос за елемент от задължителното съдържание на наказателното постановление,
който елемент следва да бъде посочен от наказващия орган, което не е сторено.
Мястото на извършване на нарушението определя териториалната компетентност на
актосъставителя, на административнонаказващият орган и на районният съд. С
оглед на липсата на териториална структура на агенцията, настоящият съдебен
състав намира, че както актосъставителят, така и наказващият орган имат
материалната и териториална компетентост да съставят АУАН и да издават
наказателното постановление. Неустановяването по безсъмнен начин къде е
извършен вноса на отпадъка – мястото на извършване на нарушението - създава
неяснота относно компетентността на районният съд Видин да разгледа делото, но
доколкото никоя от страните не е направила възражение за липса на такава
компетентност, Съдът намира , че следва да се произнесе по съществото на
делото.
Описаното по-горе налага отмяна на процесното
наказателно постановление като незаконосъобразно.
Поради горните мотиви Съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №19/15.12.2020г. издадено от Директор РИОСВ Монтана, с което на „Мо-Мо Транс“ ЕООД гр.София на основание чл.136 ал.2 т.8 от Закона
за управление на отпадъците/ЗУО/ е наложена Имуществена санкция в размер на 7000 лева .
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните в
14- дневен срок от съобщението, че е изготвено пред Административен съд гр.
Видин.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: