Н Е П Р И С Ъ С Т В Е Н О
Р Е Ш Е Н И Е
№….........../12.05.2021 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 51-ви състав,
в открито съдебно заседание, проведено на деветнадесети април през две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНТОНИЯ СВЕТЛИНОВА
при участието на
секретаря Дияна Димитрова,
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело № 4648 по описа на съда за 2020 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 238 ГПК.
Образувано е по предявени от „Ю.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление:***, срещу Е.Х.И., ЕГН **********, с постоянен и настоящ
адрес: ***, обективно кумулативно съединени искове, както следва: предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
положителни установителни искове с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД за приемане за
установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните
суми: сумата от 138,88 лв.,
представляваща незаплатена главница за стойността на потребени мобилни услуги в
периода от 20.11.2017 г. до 19.03.2018 г. по договор за мобилни услуги от
05.12.2016 г. и допълнително споразумение от 16.11.2017 г. към него, при
условията на които е ползван мобилен номер ***, сключени между ответника и „Т.Б.“
ЕАД, вземанията по които са прехвърлени от „Т.Б.“ ЕАД на „И.ф.“ ООД с договор
за цесия от 12.07.2019 г. и впоследствие – от „И.ф.“ ООД на ищеца „Ю.“ ЕООД с
договор за цесия от 29.11.2019 г., сумата от 62,46 лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на
договор за мобилни услуги от 05.12.2016 г. и допълнително споразумение от
16.11.2017 г. към него, формирана като сбор от три месечни абонаментни такси от
по 20,82 лв. без ДДС всяка от тях за ползвания тарифен план „Нонстоп“ за
мобилен номер ***, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 20562/2019 г. по описа на Районен съд –
Варна, както и осъдителни искове с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 342, ал. 1 ТЗ
за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми: сумата от 63,25 лв., представляваща незаплатена
главница за стойността на потребени мобилни услуги в периода от 20.11.2017 г.
до 19.03.2018 г. по договор за мобилни услуги от 13.12.2017 г., при условията
на който е ползван мобилен номер ***, сумата от 52,47 лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на
договор за мобилни услуги от 13.12.2017 г., формирана като сбор от три месечни
абонаментни такси от по 17,49 лв. без ДДС всяка от тях за ползвания тарифен
план „Тотал“ за мобилен номер ***, сумата от 140,41 лв., представляваща незаплатени
19 бр. лизингови вноски за периода от 16.05.2018 г. до 16.10.2019 г. по договор
за лизинг от 16.11.2017 г. за предоставено мобилно устройство SAMSUNG Galaxy J3 2016 Black, както и сумата от 219,80 лв., представляваща незаплатени
20 бр. лизингови вноски за периода от 13.04.2018 г. до 13.11.2019 г. по договор
за лизинг от 13.12.2017 г. за предоставено мобилно устройство HUAWEI Y6
2017Grey, които договори са сключени между ответника и „Т.Б.“ ЕАД и вземанията
по тях са прехвърлени от „Т.Б.“ ЕАД на „И.ф.“ ООД с договор за цесия от
12.07.2019 г. и от „И.ф.“ ООД на ищеца „Ю.“ ЕООД с договор за цесия от
29.11.2019 г.
Съобщението по чл. 131 ГПК е редовно връчено лично на ответника и в
указания едномесечен срок по делото не е депозиран писмен отговор на исковата
молба.
Първото по делото
заседание е проведено на 19.04.2021 г., като редовно призованият ответник не се
е явил лично и не е изпратил представител. Същият не е направил и искане за
разглеждане на делото в негово отсъствие. Ищецът своевременно е формулирал
искане за постановяване на неприсъствено решение.
От приложените по
делото книжа се установява, че на ответника двукратно са дадени указания за
последиците от неспазване на срока за отговор на исковата молба, както и от
неявяването му в открито съдебно заседание (с разпореждане на л. 115 и
определение на л. 123 от делото).
Исковата претенция е основана на следните фактически твърдения: между „Т.Б.” ЕАД и ответника били сключени следните договори: 1.) договор
за мобилни услуги с индивидуален клиентски номер *** от 05.12.2016 г. за мобилен
номер *** при избран тарифен план „Нонстоп“ с месечна абонаментна такса от
29.99 лв. с ДДС и срок от 24 месеца, 2.) допълнително споразумение от
16.11.2017 г. към договор за мобилни услуги от 05.12.2016 г., с който бил
променен тарифният план за мобилен номер *** на тарифен план „Тотал“ с месечна абонаментна такса 24.99 лева с ДДС; 3.)
договор за лизинг от 16.11.2017 г., с който било предоставено мобилно
устройството SAMSUNG Galaxy J3 2016 Black срещу обща
лизингова цена от 219,97 лв. с ДДС, при първоначална вноска от 50 лв. и
остатък, платим на 23 месечни лизингови вноски, всяка в размер на 7,39 лв.; 4.)
договор за мобилни услуги от 13.12.2017 г. за мобилен номер *** при избран
тарифен план „Тотал“ с месечна абонаментна такса от
20,99 лв. с ДДС и срок от 24 месеца; 5.) договор за лизинг от 13.12.2017 г., с
който било предоставено мобилно устройството HUAWEI Y6 2017Grey срещу обща
лизингова цена от 252,77 лева с ДДС, платима на 23 месечни лизингови вноски,
всяка в размер на 10,99 лв.
Съгласно чл. 26 от Общите условия на мобилния оператор заплащането на
ползваните услуги по индивидуален договор се извършва въз основа на ежемесечно
издавани фактури, като неполучаването им от потребителя не го освобождава от
задължението да плати тяхната стойност. За отчетния период от 20.11.2017 г. до
19.03.2018 г. предоставените на ответника далекосъобщителни услуги за мобилен
номер *** по договор за мобилни услуги от 05.12.2016 г. и допълнително
споразумение от 16.11.2017 г. към него възлизали на стойност 138,88 лв. с ДДС,
а тези за мобилен номер *** по договор за мобилни услуги от 13.12.2017 г. – на
стойност 63,25 лв. с ДДС, като за същите били издадени съответните фактури, но
не били заплатени в уговорения в чл. 27 от Общите условия срок, указан във
фактурата, но не-по късно от 18 дни след издаването й. Неизплатени останали още и лизингови вноски
по договорите за лизинг, както следва: 140,41 лв. по договор за лизинг от
16.11.2017 г. за дължими 19 бр. лизингови вноски за периода от 16.05.2018 г. до
16.10.2019 г., всяка от които в размер на 7,39 лв., и 219,80 лв. по договор за
лизинг от 13.12.2017 г. за дължими 20 бр. лизингови вноски за периода от
13.04.2018 г. до 13.11.2019 г., всяка от които в размер на 10,99 лв. Поради
забавата в плащането на дължимите суми, на основание т. 11 от договорите във вр. чл. 75 от Общите условия, мобилният оператор прекратил
едностранно и предсрочно договорите за мобилни услуги с ответника и начислил
неустойки за предсрочното им прекратяване в размер на трикратната стойност на
месечните абонаменти, както следва: 62,46 лв. неустойка по договор за мобилни
услуги от 05.12.2016 г. и допълнително споразумение от 16.11.2017 г. към него,
формирана като сбор от три месечни абонаментни такси от по 20,82 лв. без ДДС
всяка от тях, и 52,47 лв. неустойка по договор за мобилни услуги от 13.12.2017
г., формирана като сбор от три месечни абонаментни такси от по 17,49 лв. без
ДДС. Така начислените неустойки били в съответствие с уговореното в сключено
споразумение между „Т.Б.“ ЕАД и КЗП.
Посочените вземанията по процесните договори били придобити от ищеца с
договор за цесия от 29.11.2019 г., сключен с цедента
„И.ф.“ ООД, който от своя страна бил техен титуляр по силата на договор за
цесия от 12.07.2019 г., сключен с „Т.Б.“ ЕАД. За дължимите суми по договора за
мобилни услуги от 05.12.2016 г. ищецът се снабдил със заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК, срещу която длъжникът възразил.
Ответникът не е оспорил така изложените твърдения. Отделно от това, същите
се подкрепят и от представените от ищеца писмени доказателствени средства.
Преценени в тяхната съвкупност, доказателствата обуславят извод за вероятна
основателност на предявените искове.
С оглед на гореизложеното, съдът намира, че са
налице предпоставките, обективирани в разпоредбата на чл. 239 ГПК, поради което
и съдебно предявените претенции следва да бъдат уважени с постановяване на
неприсъствено решение по делото срещу ответника.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, с оглед изхода на делото
и предвид направеното искане, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени и
направените по делото разноски в общ размер на 635 лв., от които 275 лв. за заплатена дължима държавна такса (75
лв. по установителните искове и 200 лв. по осъдителните) и 360 лв. за
адвокатско възнаграждение, доказателства за заплащането на което са представени
по делото – договор за правна защита и съдействие от 17.04.2020 г. (л. 8),
съдържащ отбелязване, че уговореното възнаграждение е изплатено изцяло в брой.
Надвнесената държавна такса подлежи на възстановяване на ищеца, в случай че
сезира съда с искане за това.
Съгласно задължителните указания, дадени в т. 12 на Тълкувателно решение №
4/2013 г., ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.
422 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в
заповедното производство. Такива са присъдени с издадената заповед за
изпълнение в размер на 385 лв.,
включващи държавна такса и адвокатско възнаграждение, като същите следва да бъдат възложени в
тежест на ответника, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Водим от горното,
на основание чл. 239, ал. 2 ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО в отношенията между страните по
предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителни установителни искове, че ответникът Е.Х.И., ЕГН **********, с
постоянен и настоящ адрес: ***, ДЪЛЖИ на
ищеца „Ю.“ ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление:***, следните
суми: сумата от 138,88 лв. (сто тридесет и осем лева и осемдесет и осем
стотинки), представляваща незаплатена главница за стойността на потребени
мобилни услуги в периода от 20.11.2017 г. до 19.03.2018 г. по договор за
мобилни услуги от 05.12.2016 г. и допълнително споразумение от 16.11.2017 г.
към него, при условията на които е ползван мобилен номер ***, сключени между
ответника и „Т.Б.“ ЕАД, вземанията по които са прехвърлени от „Т.Б.“ ЕАД на „И.ф.“
ООД с договор за цесия от 12.07.2019 г. и впоследствие – от „И.ф.“ ООД на ищеца
„Ю.“ ЕООД с договор за цесия от 29.11.2019 г., както и сумата от 62,46 лв. (шестдесет и два лева и четиридесет и
шест стотинки), представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договор
за мобилни услуги от 05.12.2016 г. и допълнително споразумение от 16.11.2017 г.
към него, формирана като сбор от три месечни абонаментни такси от по 20,82 лв.
без ДДС всяка от тях за ползвания тарифен план „Нонстоп“ за мобилен номер ***,
за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 20562/2019 г. по описа на Районен съд – Варна, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 92,
ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА Е.Х.И., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на „Ю.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление:***, следните суми:
сумата от 63,25 лв. (шестдесет и три лева и двадесет и пет стотинки),
представляваща незаплатена главница за стойността на потребени мобилни услуги в
периода от 20.11.2017 г. до 19.03.2018 г. по договор за мобилни услуги от
13.12.2017 г., при условията на който е ползван мобилен номер ***, сумата от 52,47 лв. (петдесет и два
лева и четиридесет и седем стотинки), представляваща неустойка за предсрочно
прекратяване на договор за мобилни услуги от 13.12.2017 г., формирана като сбор
от три месечни абонаментни такси от по 17,49 лв. без ДДС всяка от тях за
ползвания тарифен план „Тотал“ за мобилен номер ***, сумата от 140,41 лв. (сто и четиридесет
лева и четиридесет и една стотинки), представляваща незаплатени 19 бр.
лизингови вноски за периода от 16.05.2018 г. до 16.10.2019 г. по договор за лизинг
от 16.11.2017 г. за предоставено мобилно устройство SAMSUNG Galaxy
J3 2016 Black, както и сумата от 219,80
лв. (двеста и деветнадесет лева и осемдесет стотинки), представляваща
незаплатени 20 бр. лизингови вноски за периода от 13.04.2018 г. до 13.11.2019
г. по договор за лизинг от 13.12.2017 г. за предоставено мобилно устройство
HUAWEI Y6 2017Grey, които договори са сключени между ответника и „Т.Б.“ ЕАД и
вземанията по тях са прехвърлени от „Т.Б.“ ЕАД на „И.ф.“ ООД с договор за цесия
от 12.07.2019 г. и от „И.ф.“ ООД на ищеца „Ю.“ ЕООД с договор за цесия от
29.11.2019 г., на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 342, ал. 1 ТЗ.
ОСЪЖДА Е.Х.И., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на „Ю.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление:***, сумата от 635
лв. (шестстотин тридесет и пет лева) за сторените в исковото производство
съдебно-деловодни разноски, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Е.Х.И., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на „Ю.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление:***, сумата от 385
лв. (триста осемдесет и пет лева) за сторените в заповедното производство
съдебно-деловодни разноски, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание чл. 239, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: