№ 282
гр. гр. Добрич, 18.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на деветнадесети
ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Галина Д. Жечева
Членове:Жечка Н. Маргенова Томова
Станимир Т. Ангелов
при участието на секретаря Криста Ст. Кирова
като разгледа докладваното от Жечка Н. Маргенова Томова Въззивно
гражданско дело № 20253200500623 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по въззивна
жалба с вх. №14013/23.07.2025г., с допълнения към нея с вх.
№14099/24.07.2025г., вх.№14187/25.07.2025г и вх.№14275/28.07.2025г.,
подадена от В. В. В., гражданин на Р. Ф., роден на ***г. в гр.М., постоянно
пребиваващ в страната чужденец с разрешение №***, с ЕГН **********, с
адрес: с. П., община Д., ул. ***, срещу решение №639/21.07.2025г. по гр.д.
№156/2024г. на РС-Добрич, с което се ОТХВЪРЛЯ предявеният от него срещу
"Виваком България“ ЕАД с ЕИК ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, община Столична, район Младост, бул. "Цариградско
шосе" № 115, представлявано от Н. С. А., иск по чл. 79, ал.1, предл. 1 от ЗЗД
съдът да осъди ответника да възстанови интернет връзката в дома на ищеца,
находящ се в с. П., община Д., ул. ***, с оглед сключен между страните
договор за доставка на Интернет услуги с №***/02.04.2013г.
Въззивникът изразява недоволство от обжалваното решение, което
счита постановено в нарушение на процесуалното и материалното право.
Счита неправилно съдът да е приел, че договорът е прекратен на 11.05.2024г.
въз основа на изписаната с химикална паста дата върху фискалния бон за
извършено от него авансово плащане на 10.05.2023г. на договорената услуга,
без да е ползвал услугата за месеците, за които е платил. Ответникът не бил
изпълнил задължението си за доставка, договорът не можело да бъде
1
прекратен по време на съдебния процес, липсвало изявление на ищеца за
прекратяване на безсрочния договор. Ищецът бил доказал всичко, което му е
възложено в тежест, а ответникът не е доказал нищо. Иска отмяната му и
постановяване на ново за уважаване на иска.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е подаден писмен отговор вх.
№16335/03.09.2025г. от въззиваемата страна "Виваком България“ ЕАД чрез
упълномощения юрисконсулт Н. С. с доводи за неоснователност на жалбата и
искане за потвърждаване на решението. Правилно съдът приел, че ищецът не
е доказал съществуването на облигационна връзка след датата 10.05.2025г., до
която дата била заплатена услугата, след тази дата страните нямали действаща
такава, тъй като съгласно чл.44.2 раздел ХVІІ от ОУ месечните такси за
ползване на услугата се предплащали .
Жалбата е подадена в срока по чл.259 от ГПК, с начало 23.07.2025г.,
когато е връчен препис от решението на обжалващия чрез ЕПЕП, и край
06.08.2025г., от лице, с интерес от обжалването, отговаря на изискванията на
чл.260, т.1, 2, 4 и 7 и чл.261 от ГПК/след проведено производство по чл.262 от
ГПК/. Подлежи на разглеждане по същество в съответствие с уредените в
чл.269 ГПК правомощия на настоящата инстанция– служебна проверка на
валидността на цялото решение, по допустимостта в обжалваната част, а по
правилността – в рамките на посоченото в жалбата. При липсата на
релевирани в жалбата конкретни оплаквания – само от гледна точка на
съобразяване на съдебния акт с императивните правни норми. В случая
решението е постановено от надлежен орган, функциониращ в надлежен
състав, в пределите на правораздавателната му власт, в писмена форма,
подписано, като волята на съда е изразена по начин, който позволява да се
изведе нейното съдържание.
С искова молба вх.№863/12.01.2024г., уточнена с молба вх.
№1641/23.01.2024г., ищецът В. В. В. претендира за осъждането на ответника
„Булсатком” ООД гр.София, преобразувано в хода на процеса чрез вливане,
вписно в ТР на 10.07.2024г., в търговското дружество „Виваком България“
ЕАД с ЕИК ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
община Столична, район Младост, бул."Цариградско шосе" № 115,
представлявано от Н. С. А., да изпълни сключения между тях договор за
доставка на Интернет услуги с №***/02.04.2013г. като възстанови интернет
връзката в дома на ищеца, находящ се в с. П., общ. Д., ул. ***.
Обосноваващите претенцията на ищеца обстоятелства се свеждат до
твърдения за договорни отношения между него и ответника, датиращи от
02.04.2013г. и възникнали на основание договор за доставка на интернет
услуги, за обект, находящ се в с.П., общ. Д., ул. ***. Ищецът извършил
плащане по договора за времето до 10.05.2024г., но от 19.11.2023г. и до
2
настоящия момент не молучавал договорената услуга. Конкретно излага, че на
19.11.2023г., подал сигнал по нац. телефон на „Булсатком“ №*********, че на
адреса, за който е сключен договора, няма интернет . Служителката, с която
разговарял го уверила, че до 72 часа ще бъде възстановена интернет връзката.
До 26.11.20243г. интернет връзката не била възстановена. След седем дни, на
датата 26.11.2023г. ищецът отново на телефон №********* подал втора заявка
и молба за възстановяване на връзката. Служителката му отговорила, че на
другия ден - 27.11.2023г. ще дойдат техници на адреса, да отстранят
повредата. На 27.11.2023г. никой не дошъл и нещата останали по старому. На
датата 06.12.2023г. във връзка с нарушената доставка на услугата ищецът
подал рекламация писмено в офис на ответното дружество в гр.Добрич . Тъй
като нямало реакция от страна на оператора, на датата 13.12.2023г. отново
посетил офиса на дружеството в Добрич за среща с администрацията, при
което отново го уверили, че на 14.12.2023г. всичко ще бъде оправено и ще
дойдат техници да възстановят интернет връзката. На 14.12.2023г. никой не
дошъл на адреса и така, 25 дни, ищецът нямал връзка със света.Според ищеца
от 19.11.2023г. ответникът не изпълнява задълженията си, поети с
договора.Иска съдът да задължи ответника да възстанови интернет връзката в
дома му, находящ се в с. П., община Д., ул. ***, с оглед сключения между
страните договор .
В срока по чл.131 от ГПК ответникът е подал писмен отговор вх.
№4923/07.03.2024г. на исковата молба. Счита иска за допустим, но
неоснователен. Излага, че на 17.01.2024г., след проведен разговор на
посочения за контакт телефонен номер, ищецът категорично отказал достъп
до адреса за да бъде възстановена интернет услугата. Счита да е налице
неоказано съдействие от ползвателя за изпълнение на задълженията на
оператора. Излага и, че понастоящем договорът не е прекратен, в отношенията
между страните намират приложения както неговите клаузи така и Общите
условия за взаимоотношенията между „Булсатком“ЕООД и крайните
ползватели на услуги „Телевизия за дома“ и широколентов достъп до
интернет, предоставяни от дружеството. Конкретно излага и, че услугата не е
била възстановена в предвидения съгласно т.17.9 от ОУ 3-дневен срок поради
наличие на непреодолими обстоятелства-след подаване на първия сигнал на
23.11.2023г. в община Д. било обявено бетствено положение поради обилния
снеговалеж придружен със силен вятър, както и нарушено електрозахранване-
предоставянето на интернет услугата ставало посредством разположената
ЕСМ върху стълбовата мрежа на „Електроразпределение Север“АД. Не
оспорва, че няколкократно служители на дружеството са разговаряли с ищеца.
След последното посещение на адреса на ищеца било обяснено, че предвид
необходимостта цялостна подмяна на нарушената ЕСМ/електронно
съобщителна мррежа/ в района, ще бъде необходим технологично по-дълъг
3
срок на екипите, за да бъде услугата възсктановена изцяло. Налице била
хипотезата на т.51 от ОУ-непредвидими и непреодолими обстоятелства.
В хода на производството с молба с вх.№ 605/13.01.2025г. сочи
изключващо правото на ищеца да иска реално изпълнение обстоятелство –
прекратяване на договора,настъпило с факта на преустановяване от страна на
ищеца на плащането на месечните такси след датата 10.05.2024г.
Искът, черпещ правното си основание от разпоредбата на чл.79, ал.1 от
ЗЗД, е отхвърлен от районния съд като неоснователен, по съображения, че
договорът е прекратен в хода на процеса, а именно на датата 10.05.2024г., до
която дата ищецът е заплащал месечни такси за ползване на услугата.
Съгласно чл. 79, ал. 1 ЗЗД ако длъжникът не изпълни точно
задължението си, кредиторът има право на първо място да иска реално
изпълнение. Кредиторът има право да получи реално изпълнение независимо
от естеството на неговото притезание, той е свободен да избере дали да
претендира реално изпълнение, или обезщетение за неизпълнението, но ако
избере да претендира обезщетение, длъжникът може съгласно чл. 79, ал. 2 ЗЗД
да наложи реалното изпълнение, доколкото интересът на кредитора да го
получи не е отпаднал. Тези правила са израз на основния принцип на
гражданското право, че договорите трябва да се спазват, залегнал и в чл. 20а,
ал. 1 ЗЗД. Правото на кредитора да получи реално изпълнение може да бъде
ограничено единствено от невъзможността задължението да бъде изпълнено
принудително със средствата на изпълнителния процес.
В случая , с оглед естеството на поетото от оператора задължение да
осигури достъп до поддържаната от него мрежа, изпълнението му може да
бъде реализирано принудително със средствата на изпълнителния процес-по
реда на чл.527 от ГПК, при което предявеният иск е допустим и подлежи на
разглеждане по същество от сезирания съгласно правилото на чл.113 от ГПК с
оглед характера на договора съд- Добрички районен съд.
Решаващият извод на районния съд за отхвърляне на иска настоящата
инстанция намира за неправилен.
Няма спор между страните по делото, че на 02.04.2013г. между ищеца в
качеството на абонат и „Булсатком“ЕООД, преобазувано чрез вливане във
„Виваком България“ ЕАД, в качеството на оператор, е сключен абонатен
договор №***, по силата на който операторът предоставя на абоната достъп
до услугите си съгласно Общите условия срещу определено от избрания план
заплащане. Няма спор и относно безсрочния характер на договора, нито
относно обстоятелството, че договорът е бил действащ към датата на
предявяване на иска, както и, че не е изпълняван от оператора от 19.11.2023г.,
че абонатът е заплатил всички месечни абонаментни такси, дължими за
4
отчетните месеци до 10.05.2024г. без да е могъл да ползва установените в
договора услуги за времето след 19.11.2023г., че след датата 10.05.2024г. е
преустановил плащането на месечни абонаментни такси, както и, че след
датата 19.11.2023г. и понастоящем операторът не изпълнява поетите с
договора задължения.
Безспорно е, че след първоначалното настройване на мрежата/системата
за осигуряване на достъп до предоставяната от ответника на ищеца услуга, до
датата 19.11.2023г. операторът е предоставял договорените услуги, както и, че
от 19.11.2023г. не е осигурил ползването на услугата по причина, че не е
отсранил повреда, дължаща се на външни причини-„паднало трасе“ и
прекъсване на клиентския кабел, както и, че до настоящия момент достъпът до
услугата не е неналичен. При неизпълнена от страна на ответника
доказателствена тежест, не може да се приеме, че не наличието на услугата е
поради отказано съдействие от абоната-отказ да осигури необходимия достъп
до дома си на датата 17.01.2024г.. Представеният в тази връзка
документ-„доклад от вътрешна проверка“, подписан от двама служители на
оператора, в който е обективирано твърдението за възстановено външното
трасе на датата 17.01.2024г. и отказ от достъп до дома на клиента на същата
дата за подмяна на скъсания клиентски кабел, е оспорена от ищеца като
невярно документиране, че му е искано съдействие за възстановяване на
услугата. Документът в частта на удостоверените изгодни за ответника факти
/относно причината да не бъде подменен скъсания клиентски кабел-неоказано
необходимо съдействие от абоната/ не се ползва с материална доказателствена
сила. Тези факти и обстоятелствата по документа не са установени с други
ангажирани от ответника доказателства. Твърдяните от ответника
форзмажорни обстоятелства- обявено бедствено положение в община Д.,
поради обилен снеговалеж, силен вятър и блокирани пътища със заповед
№1508/26.11.2023г.на Кмета на община Д., нарушено електрозахранването и
необходимост първо „ЕРП Север“ АД да го възстанови; технологично
необходимия по-дълъг срок за извършване на необходима цялостна подмяна
на нарушената ел.съобщителна мрежа на оператора в съответния район, не са
от естество да направят изпълнението невъзможно, а само временно
неосъществимо. За да бъде едно събитие непреодолима пречка за престиране,
то следва да е създало такова състояние, че с оглед добросъвестността и
достъпните способи за изпълнение, всички усилия на длъжника да осъществи
задължението си да са окончателно лишени от резултат, т.е. да са довели до
невъзможност да изпълни договора.
При липсата на спор относно валидно възникнала облигационна
обвързаност на страните въз основа на процесния безсрочен договор за
мобилни услуги, сключен при общи условия през 2013г., при липсата на спор
5
и относно изпълнението му от ищеца-абонат до 10.05.2024г. и
неизпълнението му от страна на ответника-оператор за времето от
19.11.2023г. и понастоящем, и с оглед очертания с жалбата предмет на спора,
въззивната проверка следва да отговори на въпроса прекратен ли е договора в
хода на процеса, т.е. считано от 11.05.2024г. поради липсата на плащане от
страна на ищеца на дължимите месечни такси за времето след тази дата.
Касае се за договор за услуга с продължително изпълнение, който
според ответника е бил прекратен в хода на исковия процес поради неплащане
от страна на абоната на месечните абонаментни такси за времето след
10.05.2024г., дължими авансово според чл.44.2, раздел ХVІ от ОУ, и което
обстоятелство лишавало ищеца от правото да иска изпълнение занапред, тъй
като е налице функционална връзка между правото на ищеца да получи
изпълнение и задължението му да заплати абонаментната месечна такса.
Съгласно разпоредбата на чл.44.2, раздел ХVІ от ОУ, на която се
позовава ответника, месечната абонаментна такса за осигуряване на достъп до
услугите, за които е сключен индивидуалния договор се заплаща ежемесечно
през месеца, предшестващ месеца на ползване на услугата, при неизпълнение
на което задължение съгласно чл.49.а от ОУ операторът има право да
преустанови достъпа на абоната до услугата.
Преустановяването, спирането на достъпа до услугата не е равнозначно
на прекратяване на договора, който извод следва от уредбата на отношенията с
представените от ответника и неоспорени от ищеца като действащи между
страните Общи условия. Вън от това спирането на достъпа до услугата от своя
страна предполага осигурена от оператора възможност за получаване на
услугата чрез поддържана в изправност мрежа, каквато хипотеза в случая не е
налице, тъй като е установено, че от 19.11.2023г. услугата не е налична поради
неотстранена от оператора повреда. На следващо място, при наличието на
писмен договор между страните, сключен при Общи условия, уреждащи
облигационните правоотношения между тях, в т.ч. и правото да се прекрати
договора, доколкото в Общите условия е налице изрична уредба на
основанията за прекратяване-чл.14 раздел ІV от ОУ, не може да се приеме, че
договорът е могъл да бъде прекратен автоматично поради неплащане от
абоната на месечната абонаментна такса за месеците след 11.05.2023г..
С клаузите на чл.14 раздел ІV от ОУ са предвидени възможности за
всяка от страните, при наличие на изброени обективни предпоставки, за
едностранно прекратяване на договора. Липсата на плащане на стойността на
ползваните услуги за срок от минимум 3месеца след настъпване на падежа им
е предвидено като основание за едностранно прекратяване/чл.14.3.1 раздел ІV
от ОУ/на договора от страна на оператора. Дори обаче да са се
осъществили фактите, пораждащи правото на оператора да прекрати
6
едностранно договора за мобилни услуги, доколкото в случая не е спорно
обстоятелството, че въпреки плащането за времето до 10.05.2024г. услугата
не е доставяна за времето след 19.11.2023г. и по причина на оператора, който
не е изпълнил задължението си да поддържа изправността на мрежите си като
отстрани възникналата повреда и осигури достъп до договорената услуга, не е
установено операторът изобщо да е упражнил право на едностранно
прекратяване.
Прекратяването на договора е способ за погасяване на цялото договорно
правоотношение .Според разпоредбата на чл.20а ал.2 от ЗЗД договорите могат
да бъдат прекратявани само по взаимно съгласие на страните или на
основания,предвидени в закона. Договорите могат да се прекратяват и с
едностранно волеизявление на една от страните по тях,стига това да е
предвидено в закон или да е налице изрично споразумяване между страните
при сключване на договора-чл.9 от ЗЗД. При прекратяването договорът
преустановява за в бъдеще своето правно действие-прекратяват се правата и
задълженията на страните, без обаче да се заличават тези права и задължения,
които вече са били породени. Във всички случаи прекратяването на
договорите има действие от деня на писменото уведомяване.
На клаузите от Общите условия, регламентиращи едностранното
прекратяване на индивидуален договор/срочен или безсрочен/ от страна на
оператора при условията на чл.14.3, в т.ч.липсата на плащане към оператора за
срок от 3месеца/чл.14.3,1 от ОУ/на какъвто вид неизпълнение от страна на
абоната се позовава в случая ответника, не е придадено автоматично
действие, каквото е предвидено за прекратяване при условията на чл.14.1 от
ОУ. Принципно писменият договор подлежи на прекратяване с изявление в
същата форма, доколкото не е уговорено друго в договора или предвидено в
Общите условия. В случая клаузите на Общите условия, а именно чл.14.4.а,
действащ от 30.05.2021г., т.е. приложим и по отношение на процесния
договор, предвижда и формата, в която изявлението на мобилния оператор за
прекратяване на договорните отношения да бъде отправено до насрещната
страна-писменно, „месечно писмено предизвестие“ според същата клауза.
Нито се твърди, нито са ангажирани доказателства, от които да се извлече
извод за адресирано и достигнало до ищеца писмено изявление от страна на
оператора за прекратяване на договора ,считано от 11.05.2024г. или от който и
да е друг момент.Характер на такова няма отбелязването с химикална паста,
неизвестно от кого, върху фискален бон от 10.05.2023г., издаден от оператора
по повод авансовото плащане по договора на сумата от 159.90лева, „до
10.05.2024г.“. Последното е относимо към изпълнението на задължението на
абоната за авансово плащане на месечните абонаментни такси за времето до
10.05.2024г. въпреки не наличната от 19.11.2023г. услуга, т.е. за част от
7
платените отчетни месеци. Няма основание на неплащането от страна на
абоната за времето след 10.05.2024г. , през което услугата продължава да не е
налична, да се придаде прекратителен характер без оглед на волята на която и
да е от страните дори и при наличие на функционална връзка между
насрещните задължения. И в случай, че изпълнението на едната страна е
обусловено от изпълнението на другата, договорното правоотношение
продължава да съществува докато не бъде надлежно упражнено породеното
право на разваляне.
Съобразно изхода от спора пред въззивната инстанция право на разноски
за двете инстанции има ищецът, заел позицията на въззивник. За
първоинстанционното производство същият е удостоверил извършването на
разходи за държавна такса-50лева, за адвокатско възнаграждение-1000лева,
платени в брой съобразно отразяването на този факт в договора за правна
помощ на л.17 от делото на ДРС, в която частсъщия има характер на разписка,
за преводач-150лева. За въззивното производство същият е удостоверил
извършването на разходи за държавна такса-25лева.
Решението не подлежи на обжалване с оглед цената на иска и
предвиденият в чл. 280, ал. 3, т. 1, пр. 1 от ГПК праг за касационно обжалване
от 5000 лева.
Водим от горното ,съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №639/21.07.2025г. по гр.д.№156/2024г. на РС-Добрич
с което се ОТХВЪРЛЯ предявеният от В. В. В., гражданин на Р. Ф., роден на
***г. в гр.М., постоянно пребиваващ в страната чужденец с разрешение №***,
с ЕГН **********, с адрес: с. П., община Д., ул. ***, срещу "Виваком
България“ ЕАД с ЕИК ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, община Столична, район Младост, бул. "Цариградско шосе" № 115,
представлявано от Н. С. А., иск по чл. 79, ал.1, предл. 1 от ЗЗД ,съдът да осъди
ответника да възстанови интернет връзката в дома на ищеца, находящ се в с.
П., община Д., ул. ***, с оглед сключен между страните договор за доставка на
Интернет услуги с №***/02.04.2013г. като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА на основание чл.79, ал.1, предл.1 от ЗЗД "Виваком България“
ЕАД с ЕИК ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
община Столична, район Младост, бул. "Цариградско шосе" № 115,
представлявано от Н. С. А., да изпълни сключения с В. В. В., гражданин на
Р. Ф., роден на ***г. в гр.М., постоянно пребиваващ в страната чужденец с
разрешение №***, с ЕГН **********, с адрес: с. П., община Д., ул. ***,
договор за доставка на интернет услуги с №***/02.04.2013г. като възстанови
8
интернет връзката в дома на ищеца, находящ се в с. П., община Д., ул. ***.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК "Виваком България“ ЕАД с
ЕИК ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, община
Столична, район Младост, бул. "Цариградско шосе" № 115, представлявано от
Н. С. А., да заплати на В. В. В., гражданин на Р. Ф., роден на ***г. в гр.М.,
постоянно пребиваващ в страната чужденец с разрешение №***, с ЕГН
**********, с адрес: с. П., община Д., ул. ***, съдебно деловодни разноски
както следва:за първоинстанционното производство-50лева държавна такса,
1000лева адвокатско възнаграждение, 150лева възнаграждение за преводач; за
въззивното производство-25лева държавна такса.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл.280, ал.3, т.1 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9