№ 280
гр. Русе, 25.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Кристиан Б. Гюрчев
при участието на секретаря Албена Асп. Соколова
като разгледа докладваното от Кристиан Б. Гюрчев Административно
наказателно дело № 20244520201665 по описа за 2024 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на „АСТРА ГРИЙНПЛАНТ“ ЕООД против Наказателно
постановление № 23/02.09.2024 г., издадено от Директора на РИОСВ-Русе, с което на
основание чл. 34, ал. 1 от Закона за защита от шума в околната среда на дружеството-
жалбоподател е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в
размер на 3000 лева за нарушение на чл. 16, т. 1 от Закона за защита от шума в
околнота среда /наричан оттук нататък за краткост ЗЗШОС / във вр. с чл. 5,
Приложение 2, Таблица 2, т. 8 „Зони за лечебни заведения“ от Наредба № 6/26.06.2006
г. за показателите на шум в околната среда, отчитащи степента на дискомфорт през
различните части на денонощието, граничните стойности на показателите за шум в
околната среда, в помещенията на жилищни и обществени сгради, в зони и територии,
предназначени за жилищно строителство, рекреационни зони и територии и зони със
смесено предназначение, методите за оценка на стойностите на показателите за шум и
на вредните ефекти от шума върху здравето на населението, издадена от министъра на
здравеопазването и министъра на околната среда и водите /наричана оттук нататък за
краткост Наредба № 6/26.06.2006 г./.
В жалбата се ангажират твърдения, че обжалваното наказателно постановление
е издадено в нарушение на материалния закон и при съществени процесуални
1
нарушения, поради което се моли същото да се отмени.
В съдебно заседание дружеството-жалбоподател се представлява от адв. Г. М. от
Адвокатска колегия-Русе, в качеството на упълномощен процесуален
представител, която поддържа изложеното в жалбата и го доразвива от фактическа и
правна страна в хода на пледоарията си, както и с представените писмени бележки.
Претендира обжалваното наказателно постановление да се отмени, както и да се
присъдят на подзащитното дружество направените разноски за адвокатско
възнаграждение.
В съдебно заседание АНО, редовно призован, не се явява, като се представлява
от юрисконсулт М. К., която оспорва изложеното в жалбата и моли същата да се
остави без уважение, а обжалваното наказателно постановление да се потвърди като
правилно и законосъобразно. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представя
писмени бележки
Районна прокуратура – Русе, редовно призована, не изпраща представител.
Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице, по отношение на което
е ангажирана административнонаказателна отговорност, подадена е в
законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН – препис от наказателното
постановление е бил връчен на представител на дружеството-жалбоподател на
09.09.2024 г., а жалбата е подадена на 23.09.2024 г., касае подлежащо на съдебен
контрол наказателно постановление, поради което се явява процесуално
ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана по същество относно нейната
основателност.
Съдът, като съобрази ангажираните от дружеството-жалбоподател
фактически и правни доводи, прецени събраните по делото доказателства и
извърши служебна проверка на обжалваното наказателно постановление
съгласно изискванията на чл. 314 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна:
„АСТРА ГРИЙНПЛАНТ“ ЕООД, с ЕИК: *********, стопанисва Инсталация за
производство на биодизел и глицерин - площадка, находяща се в гр. Сливо поле,
булевард „България“ № 23.
На 19.04.2024 г. била извършена планова проверка от свидетеля Н. З. К. –
служител на РИОСВ-Русе, и свидетелката В. Иванова В. – служител на Регионална
лаборатория-Русе към Изпълнителна агенция по околна среда, в хода на която били
извършени контролни измервания на дневните нива на шум в периода между 10:30
часа и 13:30 часа, при следния режим на работа на горепосочения обект: непрекъснат
режим на работа – 24 часа в денонощието и с източници на шум, които са работели по
2
време на проверката: редлери, парокотелна централа, елеваторна кула, производствени
инсталации, вътрешно-заводски транспорт и товаро-разтоварна дейност.
Измереното еквивалентно дневно ниво на шум в „Мястото на въздействие“ –
измерителна точка № 1940ш-ИТ3, пред сградата на Поликлиника с лекарски кабинети
и лаборатория и Център за спешна медицинска помощ в град Сливо поле, община
Сливо поле, област Русе, ул. „Панайот Волов“ № 2, отстояща на 10 метра от
горепосочения обект, е била 52,9 dB (A).
Гореизложеното било обективирано в Констативен протокол № НК-79 от
24.07.2024 г., като били съставени и Протокол № 248/19.06.2024 г. за проведени
контролни измервания на нивата на шум, Протокол от изпитване № 11-0445/02.07.2024
г. и Протокол за проверка № НК-64/19.06.2024 г.
Отчитайки така изложеното, както и допустимата еквивалентна стойност на
ниво на шум за процесната зона за дневен период - 45 dB (A), което се явява
превишение със 7,9 dB (A), свидетелят Н. К. приел, че дружеството-жалбоподател е
осъществило нарушение на разпоредбата на на чл. 16, т. 1 от ЗЗШОС във вр. с чл. 5,
Приложение 2, Таблица 2, т. 8 „Зони за лечебни заведения“ от Наредба № 6/26.06.2006
г., като в тази връзка съставил АУАН № 0002144/24.07.2024 г., който бил подписан от
представител на последното без да се сочат възражения, като такива не били
направени и в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.
Въз основа на така съставения АУАН, Директор на РИОСВ-Русе, в качеството
му на АНО, издал оспореното наказателното постановление, като в същото били
възприети фактическо описание и правна квалификация на нарушение, идентични със
съдържащите се в АУАН-а, като на основание чл. 34, ал. 1 от ЗЗШОС на дружеството-
жалбоподател било наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в
размер на 3000 лева за нарушение на разпоредбата на чл. 16, т. 1 от ЗЗШОС във вр. с
чл. 5, Приложение 2, Таблица 2, т. 8 „Зони за лечебни заведения“ от Наредба №
6/26.06.2006 г.
Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на
приложените и приобщени към делото по реда на чл. 283 от НПК писмени
доказателства и доказателствени средства – Наказателно постановление №
23/02.09.2024 г., АУАН № 0002144/24.07.2024 г., Протокол № 248/19.06.2024 г. за
проведени контролни измервания на нивата на шум, Протокол от изпитване № 11-
0445/02.07.2024 г., Протокол за проверка № НК-64/19.06.2024 г., Констативен протокол
№ НК-79 от 24.07.2024 г., писмо от Община – Сливо поле № СП-8335/11.12.2024 г.,
Заповед № 499/20.09.2006 г., Заповед № 373/20.12.1993 г. и копие от Общ устройствен
план на Община Сливо поле, както и гласни доказателства, приобщени чрез разпит на
свидетелите Н. З. К. – актосъставител, и В. Иванова В..
Изброените доказателствени източници са логични, еднопосочни,
3
непротиворечиви и взаимно допълващи се, поради което и по аргумент от противното
/per argumentum a contrario/ на чл. 305, ал. 3 от НПК подробен анализ и съпоставянето
им помежду им не е наложително да се извършва, като същите следва да бъдат
кредитирани в цялост.
От правна страна:
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 във вр. с чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 314
от НПК в това производство районният съд следва да провери законността на
обжалваното НП, т. е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и
материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
Съгласно чл. 36 във вр. с чл. 17 от ЗЗШОС актовете, с които се установяват
нарушенията по този закон се съставят от длъжностните лица, определени от
министъра на здравеопазването, директорите на регионалните здравни инспекции и
държавните здравни инспектори, определени със Закона за дравето. Съгласно чл. 37
във вр. с чл. 17 от ЗЗШОС наказателните постановления по този закон се издават от от
длъжностните лица, определени от министъра на здравеопазването, директорите на
регионалните здравни инспекции и държавните здравни инспектори, определени със
Закона за дравето. В процесния случай се установи, че АУАН-ът е съставен от
компетентен актосъставител – служител при Дирекция РИОСВ – Русе, оправомощен
със Заповед № 165 от 05.04.2023 г. на Директора на РИОСВ – Русе, а НП е издадено от
компетентен АНО – Директор на РИОСВ – Русе.
Съдът констатира, че са спазени императивните процесуални правила при
издаването и на двата административни акта – тяхната форма и задължителни
реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 от
ЗАНН.
В акта за установяване на административното нарушение, въз основа на който е
издадено оспореното наказателно постановление, а така също и в самото наказателно
постановление, нарушението е описано пълно и ясно, като са посочени всички
обективни признаци на състава, за които е ангажирана отговорността на дружеството-
жалбоподател. По този начин е осигурена възможност на нарушителя да разбере за
извършването на какво конкретно нарушение е ангажирана
административнонаказателната му отговорност, респективно да организира
пълноценно защитата си.
В конктетния случай административнонаказателното производство е образувано
със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН срок от извършване на
нарушението, респективно от откриване на нарушителя. От своя страна обжалваното
4
наказателно постановление е постановено в шест месечен срок от съставяне на АУАН-
а. Ето защо са спазени всички давностни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 от
ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на административнонаказателната
отговорност на дружеството-жалбоподател от формална страна.
По изложените съображения съдът намира, че при съставянето на АУАН-а и
издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални
нарушения, които да имат за своя последица отмяна на оспореното наказателно
постановление.
Във връзка с материалната законосъобразност на оспореното наказателно
постановление, съдът намира следното:
Съдът намира, че от събраните в хода на производството гласни и писмени
доказателства и извършената им оценка следва да бъде изведен единственият
възможен от правна страна извод, а именно, че дружеството-жалбоподател не е
осъществило състава на нарушението на чл. 16, т. 1 от ЗЗШОС във вр. с чл. 5,
Приложение 2, Таблица 2, т. 8 „Зони за лечебни заведения“ от Наредба № 6/26.06.2006
г., във връзка с което била ангажирана и административнонаказателната му
отговорност.
Съгласно чл. 16, т. 1 от ЗЗШОС физическите лица, юридическите лица и
едноличните търговци осъществяват дейността си по начин, който не допуска
предизвикване на шум в околната среда в помещенията на жилищни и обществени
сгради, както и в помещенията на сгради със смесено предназначение над граничните
стойности, определени с наредбата по чл. 11, т. 5.
Разпоредбата на чл. 11, т. 5 от ЗЗШОС предвижда министърът на
здравеопазването, съвместно с министъра на околната среда и водите да издаде
наредба, с която се определят показателите за шум в околната среда, отчитащи
степента на дискомфорт през различните части на денонощието, граничните стойности
на показателите за шум в околната среда в помещенията на жилищни и обществени
сгради, в зони и територии, предназначени за жилищно строителство, рекреационни
зони и територии и зони със смесено предназначение, методите на оценка на
стойностите на показателите за шум в околната среда, както и методите за оценка на
вредните ефекти от шума върху здравето на населението. В изпълнение на така
цитираната разпоредба министърът на здравеопазването и министърът на околната
среда и водите издали Наредба № 6/26.06.2006 г. за показателите на шум в околната
среда, отчитащи степента на дискомфорт през различните части на денонощието,
граничните стойности на показателите за шум в околната среда, в помещенията на
жилищни и обществени сгради, в зони и територии, предназначени за жилищно
строителство, рекреационни зони и територии и зони със смесено предназначение,
методите за оценка на стойностите на показателите за шум и на вредните ефекти от
5
шума върху здравето на населението.
Съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 2 от горепосочената наредба граничните
стойности на нивата на шума в различните територии и устройствени зони в
урбанизираните територии и извън тях на дневна, вечерна и нощна база се определят в
приложение № 2, таблица № 1.
Съгласно Приложение № 2, таблица № 1, т. 8 „Зони за лечебни заведения“
граничните стойности на нивата на проникващ шум за посочената зона са както следва
45 – дневна стойност, 35 – вечерна стойност, и 35 – нощна стойност.
Съгласно чл. 11 от ЗУТ за осигуряване на целесъобразно устройство
поземлените имоти могат да се групират в територии и устройствени зони, които се
определят с общите и подробните устройствени планове и в съответствие с наредбата
по чл. 13, ал. 1 - Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на
отделните видове територии и устройствени зони /наричана оттук нататък за краткост
Наредба № 7 от 22.12.2003 г./.
Съгласно чл. 4, ал. 1 от горепосочената наредба предназначението на
териториите и на поземлените имоти се определя с одобрените устройствени планове.
С подробните устройствени планове се определя конкретното предназначение за всеки
отделен поземлен имот съгласно чл. 8 от ЗУТ /чл. 4, ал. 7 от Наредба № 7 от 22.12.2003
г./. Конкретното предназначение на поземлените имоти се определя с подробния
устройствен план /чл. 8, ал. 1 от ЗУТ/, като в територии без устройствени планове
предназначението на поземлените имоти до влизането в сила на плановете се определя
от фактическото им използване, освен ако използването противоречи на закона /чл. 9,
ал. 1 от ЗУТ/. Съгласно разпоредбата на чл. 103, ал. 1 от ЗУТ устройствените
правилници са два вида – общ устройствен правилник и подробен устройствен
правилник.
От събраната по делото доказателствена съвкупност по категоричен начин се
установи, че на посочените в наказателното постановление дата и място е било
отчетено еквивалентно дневно ниво на шум от 52,9 dB (A). В процесния случай спорът
между страните се ограничава до това дали обектът, стопанисван от дружеството-
жалбоподател, и мястото на въздействие попадат в „Зони за лечебни заведения“, за
които е определена гранична стойност за дневно еквивалентно ниво на шум от 45 dB
(A) или в „Производствено-складови територии и зони“, за които е определена
гранична стойност за дневно еквивалентно ниво на шум от от 70 dB (A) /Приложение
№ 2, таблица № 1, т. 6/. От приобщените по делото писмени доказателства – писмо от
Община – Сливо поле № СП-8335/11.12.2024 г., Заповед № 499/20.09.2006 г., Заповед
№ 373/20.12.1993 г. и копие от Общ устройствен план на Община Сливо поле, е видно,
че обектът „Лекарски кабинети и Център за спешна помощ“ се намира в източния край
на гр. Сливо поле, в УПИ I-1158, кв. 119. Към този УПИ е приложен само ПУП – План
6
за регулация, като ПУП – План за застрояване не е приеман и съответно специфично
предназначение на тази зона не е определяно. Последното е било сторено по
отношение на УПИ VII-1158, кв. 119, като е било определено специфично
предназначение на тази зона – „Предимно производствено предназначение“.
Отчитайки така изложеното, съдът намира, че
мястото на въздействие попада в УПИ, за който действително е налице само План за
регулация, който съгласно чл. 110, ал. 1, т. 2 от ЗУТ е без определен режим на
застрояване. Същевременно, доколкото по делото се установи, че за Община Сливо
поле е приет Общ устройствен план, съгласно който мястото на въздействие попадата
в „Предимно производствено предназначение“, то и не би могло в процесния случай да
намери приложение разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от ЗУТ. В тази насока настоящия
съдебен състав намира, че мястото на въздействие неправилно е било определено в
„Зони за лечебни заведения“, вместо в „Производствено-складови територии и зони“.
Така изложеното изключва възможността за ангажиране
административнонаказателната отговорност на дружеството-жалбоподател за
нарушение на чл. 16, т. 1 от ЗЗШОС, тъй като отчетената стойност е в рамките на
предвиденото в Приложение № 2, таблица № 1.
Съдът не споделя наведените от защитата твърдения за неизправност на
уредите, с който е било извършено измерването, доколкото последното е било
осъществено от служител на лаборатория – Регонална лаборатория – 11, разполагаща
със съответна акредитация.
Съобразявайки гореизложеното, съдът намира, че жалбата се явява основателна,
поради което наказателно постановление следва да се отмени като неправилно.
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в производството пред
районния и административния съд, както и в касационното производство страните
имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния
кодекс. Съгласно чл. 143, ал. 3 от АПК, когато съдът отмени обжалвания
административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните
такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако
подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ.
С оглед изхода на делото следва да се остави без уважение искането на АНО за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
В хода на въззивното производство дружеството-жалбоподател е било
представлявано от упълномощен защитник – адв. Г. М. от Адвокатска колегия-Русе, на
която била заплатена в брой сумата в размер на 650 лева, представляваща адвокатско
7
възнаграждение за процесуално представителство, видно от приложените по делото
адвокатско пълномощно и договор за правна защита. В хода на съдебното
производство адв. М. е претендирал присъждането на така направените разноски от
подзащитното дружество, като от своя страна процесуалният представител на АНО
е направил възражение за прекомерност, като същото се явява частично основателно.
Съгласно чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН ако заплатеното от страната възнаграждение за
адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност по
делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на
разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер
съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Съгласно чл. 1 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа /преименувана от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималния размер на адвокатското възнаграждение/ размерът на
възнаграждението за оказаната от адвоката правна помощ се определя по свободно
договаряне въз основа на писмен договор с клиента. При липса на писмен договор
възнаграждението се определя от адвокатския съвет съобразно критериите,
предвидени в горепосочената наредба /чл. 2, ал. 1 от последната/. Съгласно чл. 18 от
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа ако
административното наказание е под формата на имуществена санкция, какъвто е и
процесния случай, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 от
Наредбата, а именно върху стойността на санкцията. Чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата
предвижда, че за защита по дела с определен материален интерес над 1000 лева и до
10 000 лева минималното възнаграждение е в размер на 400 лева плюс 10% за
горницата над тази сума, тоест в процесния случай при липса на договор
възнаграждението би следвало да е в размер на 600 лева, доколкото дружеството-
жалбоподател е било санкционирано с административно наказание „Имуществена
санкция“ в размер на 3000 лева.
След приемането на Решение от 25.01.2024 г. по C-438/22 г. съдът вече не е
обвързан с възнагражденията, определени в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
възнаграждения за адвокатска работа. Въпреки това по мнение на настоящия съдебен
състав този минимум следва да се приеме като един от ориентирите (незадължителен),
спрямо който да се извършва преценката при разглеждане на претенцията за
присъждане на разноски за процесуално представителство. В процесния случай
участието на процесуалния представител на дружеството-жалбоподател в настоящото
производство след подаване на въззивната жалба се е изразило в явяване на четири
съдебни заседания, в хода на които същият е участвал активно, като е правил
доказателствени искания и е пледирал по същество на спора, както и е изготвил и
представил писмени бележки. Отчитайки така изложеното, както и фактическа и
правна сложност на делото, съдът намира, че искането за присъждане на адвокатско
възнаграждение се явява основателно до размер на сумата от 600 лева.
8
Съобразно изложеното, съдът приема, че административнонаказващият орган
следва да бъде осъден да заплати на дружеството-жалбоподател сумата в размер на
600 лева, представляваща направени по делото разноски за адвокатско
възнаграждение.
Според легалното определение на § 1, т. 6 от ДР на АПК „Поемане на разноски
от административен орган“ е поемане на разноските от юридическото лице, в
структурата на което е административният орган. Административнонаказващият орган
в настоящия случай е Директорът на РИОСВ-Русе, който е част от структурата на
Регионална инспекция по околната среда и водите – Русе.
С оглед изложеното, Регионална инспекция по околната среда и водите – Русе
следва да бъде осъдена да заплати на „АСТРА ГРИЙНПЛАНТ“ ЕООД сумата в размер
на 600 лева, представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 във вр. с ал. 3, т. 1
във вр. с чл. 58д, т. 1 и чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23/02.09.2024 г., издадено от
Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите – Русе, с което на
основание чл. 34, ал. 1 от Закона за защита от шума в околнота среда на „АСТРА
ГРИЙНПЛАНТ“ ЕООД, с ЕИК: *********, е наложено административно наказание
„Имуществена санкция“ в размер на 3000 лева за нарушение на чл. 16, т. 1 от Закона за
защита от шума в околнота среда във вр. с чл. 5, Приложение 2, Таблица 2, т. 8 „Зони
за лечебни заведения“ от Наредба № 6/26.06.2006 г. за показателите на шум в околната
среда, отчитащи степента на дискомфорт през различните части на денонощието,
граничните стойности на показателите за шум в околната среда, в помещенията на
жилищни и обществени сгради, в зони и територии, предназначени за жилищно
строителство, рекреационни зони и територии и зони със смесено предназначение,
методите за оценка на стойностите на показателите за шум и на вредните ефекти от
шума върху здравето на населението, издадена от министъра на здравеопазването и
министъра на околната среда и водите.
ОСЪЖДА РЕГИОНАЛНА ИНСПЕКЦИЯ ПО ОКОЛНАТА СРЕДА И
ВОДИТЕ – РУСЕ да заплати на „АСТРА ГРИЙНПЛАНТ“ ЕООД, с ЕИК:
*********, сумата в размер на 600 /шестотин/ лева, представляваща адвокатско
възнаграждение за настоящата инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – Русе в 14-
9
дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
10