РЕШЕНИЕ
№ 1227
гр. Варна, 19.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Албена Славова
при участието на секретаря Елена Ст. Пеева
като разгледа докладваното от Албена Славова Административно наказателно
дело № 20253110202449 по описа за 2025 година
УСТАНОВИ:
Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН въз основа на
жалба предявена от Г. И. Г., против НП № 25-0442-000257/31.03.2025 г. на Началника
на сектор в Четвърто РУ при ОД на МВР-Варна, с което на основание чл. 183 ал.3 т.5
пр.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 30
/тридесет/ лева за нарушение на чл. 6 т.1 от ЗДвП.
В жалбата се излага становище, че НП е издадено в нарушение на материалния
закон и при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Адресира се
до съда искане НП да бъде отменено.
В съдебно заседание въззивникът редовно призован, се явява лично и поддържа
жалбата с наведените в нея основания. В заседание по същество се представлява и от
адв. С., който пледира да се уважи въззивната жалба като основателна. Навежда довод,
че в хода на съдебното производство не е установено дали действително въззивникът е
нарушил знак В1 като е извършил съответната маневра от ул. Злетово в посока улицата
без име. Независимо от горното твърдение, намира че дори да е извършена подобна
маневра от жалб. Г., то същият не е бил в състояние да възприеме посочения
забраняващ знак, с оглед аргумента, че същият е поставен в нарушение на
изискванията, на Наредба № РД-02-21-1 от 23.11.2023 г. за сигнализация на пътищата с
пътни знаци, според която пътните знаци трябва да са видими от разстояние, което
позволява на водачите своевременно да предприемат действия, каквито са вменени от
закона. Релевира се довод, че нормата на чл. 6, ал. 1 от ЗДвП е обща такава и не
1
предвижда конкретното нарушение в хипотезата си, като липсва и конкретика кое от
предложенията на същата е нарушено. Сочи се, че правилото за съобразяване с
въпросния пътен знак е регламентирано в чл. 47, ал. 3 от Правилника за прилагане на
ЗДвП. Излага становище, че се касае за маловажно нарушение по смисъла на чл. 28 от
ЗАНН, с оглед липсата на други допуснати от въззивника нарушения на ЗДвП.
Претендира се присъждане в полза на въззивника на сторените от същия разноски за
адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. Постъпило е
по делото писмено становище от юк Л., в което се оспорва основателността на
депозираната въззивна жалба. Излага се довод, че издаденото НП е законосъобразно и
обосновано, а административно-наказателното производство е проведено в
съответствие с процесуалните правила. Сочи се, че в случая е неприложима
разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Иска се присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, съотв. присъждане на адвокатско възнаграждение в минимален
размер, в случая че се претендира такова.
В хода на съдебното производство са разпитани в качеството на свидетели
актосъставителят – свид. И. К. и свидетелят по акта - Й. Г., и двамата осъществяващи
функциите на полицейски инспектор в Четвърто РУ при ОД на МВР-Варна.
Приобщени са към материалите по делото материалите по АНП, както и писмо от
Директора на Дирекция „Инженерна инфраструктура и благоустрояване“ при Община
Варна с рег. № РД 25019445ВН_001ВН/20.08.2025 г., с приложени копия от Чертеж №1
„Постоянна организация на движението - промяна по чл.154 от ЗУТ" от част ПОБД от
технически проект за обект „Благоустрояване, строителство, основен ремонт,
реконструкция, рехабилитация на междублокови пространства, детски и спортни
площадки/комплекси, и елементи на прилежащата им техническа инфраструктура на
територията на Община Варна и основен ремонт/реконструкция на улична мрежа
прилежаща към предвидените за благоустрояване междублокови пространства на
територията на Община Варна": „Междублоково пространство заключено между ул.
„Св. св. Кирил и Методий", бул. „Мара Тасева", ул. „Средец" и ул. „Стара Загора" по
плана на 27-ми м.р." - 1 бр., 1 стр., 1 л.; Чертеж №1_1 „Ситуация" от част ПОБД от
технически проект „Основен ремонт/реконструкция на уличната мрежа на територията
на община Варна" за обект: „Основен ремонт на ул. „Злетово", по плана на 27-ми и 28-
ми м.р., район „Аспарухово", гр. Варна"
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по
делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна страна
следното:
На 05.02.2025 г., около обяд, полицейските служители при Четвърто РУ при ОД
на МВР-Варна - И. Б. и Й. Г. се намирали на улица без име в близост до бл. 9 ,
находящ се на ул. Народни будители в гр. Варна, кв. Аспарухово, с оглед изпълнение
на служебните си задължения, когато възприели, че л.а. Дачия Сандреро се движи в
посока ДКЦ „Св.И. Рилски“, при разрешено еднопосочно движение в обратна посока.
Същите спрели за проверка водача, а именно – възз. Г. и установили самоличността му
въз основа на представените от същия документи.
Впоследствие свид. Б. съставил на жалбоподателя АУАН с бл. №
0563784/05.02.2025 г. за това, че на 05.02.2025 г. в гр. Варна, на улица без име, до бл.
9 на ул. Народни будители л.а. Дачия Сандреро с рег. № В 1875ХА, с водач и
собственик Г. И. Г., навлиза след знак, забраняващ влизането и се движи в забранена
посока на еднопосочен път.
2
В законоустановения срок е постъпило възражение от жалб. Г., с което се
изразява становище, че от съдържанието на АУАН не става ясно забраната на кой знак
е нарушена и в кой текст на конкретен нормативен акт се съдържа тя. Навежда се
довод и за неяснота в АУАН за конкретното място, където е извършено твърдяното
нарушение, доколкото в обстоятелствената част на акта са посочени две улици – улица
без име и ул. Народни будители, като липсва и описание каква е посоката на движение
на превозното средство. Релевира се довод, пътен знак „В1“ се намира в градинката
пред бл. 1 на ул. Злетово, като същият е поставен в нарушение на чл. 19 ал. 2 от
Наредба РД-02-21-1/23.11.2023 г. за сигнализацията на пътищата с пътни знаци , а
именно – на повече от 2 метра от платното за движение, представляващо пресечката
между бл. 1 на ул. Злетово и бл. 13 на ул. Народни будители, съотв. в нарушение на чл.
17 ал. 1 от тази наредба, която гласи, че пътните знаци трябва да са видими от
разстояние, което позволява на водача своевременно да предприеме действия.
След като е преценил възражението като неоснователно АНО е издал срещу
възз. Г. обжалваното НП, с което е ангажирана административнонаказателната му
отговорност на основание чл. 183 ал. 3 т. 5 пр. 1 от ЗДвП за нарушение на чл. 6 ал. 1 от
ЗДвП за това, че на 05.02.2025 г., около 13.30 ч. в гр. Варна на ул. Без име, до бл. 9 на
ул. Народни будители, л.а. „Дачия Сандреро“ с рег.№ В 1875ХА с водач и собственик
Г. И. Г. с ЕГН: **********, навлиза след знак, забраняващ влизането и се движи в
забранена посока на еднопосочен път, като му е наложено административно наказание
„Глоба“ в размер на 30 /тридесет/ лева.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните в съдебното
производство писмени доказателства по АНП, както и от гласните доказателства,
приобщени към делото, които съдът кредитира като относими към предмета на
доказване.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност,
обоснованост и справедливост на наложеното административно наказание прави
следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в
законоустановения срок за обжалване и е приета от съда за разглеждане.
Наказателното постановление НП № 25-0442-000257/31.03.2025 г. е издадено
от компетентен орган, видно от приложеното и приобщено към делото заверено копие
на Заповед № 8121з-1632/02.02.2021 г. на Министъра на вътрешните работи.
Като разгледа жалбата относно процесуалната законосъобразност на издаденото
НП, съдът намери, че в хода на административнонаказателното производство е
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване
правото на защита на наказаното лице.
В НП липсва надлежно описание на нарушението, доколкото съдържанието му
е бланкетно и не обективира фактите досежно всички съставомерни признаци на
сочените деяния. Не е посочено, в каква посока се е движило процесното превозно
средство и кой знак е забранен, както и къде се е намирал този знак. Налице и
неяснота в описанието на нарушението досежно мястото на извършването му, като от
начина на излагане на съдържанието на АУАН и НП не може недвусмислено да се
формира извод дали деянието е осъществено на цитираната улица без име или на ул.
Народни будители.
Налице е и противоречие в описание на времето на извършване на
3
нарушението, като в АУАН е посочено, че нарушението е осъществено в 14.30 часа,
докато в НП е визиран различен час.
В АУАН не е посочено и коя е нарушената материалноправна норма с
конкретното деяние. Действително въззивникът се защитава срещу фактите, но
съгласно съдебната практика, посочването в АУАН на нарушения материален закон е
императивно изискване с оглед гарантиране правото му на защита.
Същевременно доколкото в случая са описани две отделни деяния,
осъществяващи самостоятелно състава на различни административни нарушения, а
именно – навлизане в конкретен пътен участък на забранителен знак и движение в
забранена посока при еднопосочен път, не посочването в съдържанието на АУАН на
дерогирания с поведението на водача материален закон, на самостоятелно основание
ограничава правото му на защита, възпрепятствайки го да разбере какво конкретно
административно нарушение се твърди, че е извършил.
По посочения начин е опорочено административноказателното производство в
първата му фаза, като соченият порок не може да бъде преодолян в съдебната такава,
тъй като е въззивникът е бил лишен от възможността да реализира ефективно правото
си на защита предвид липсата на ясно, пълно и непротиворечиво описание на
нарушението във връзка с повдигнатото му обвинение.
Независимо от констатациите за допуснато в хода на
административнонаказателното производство съществено нарушение на
процесуалните правила, съдът с оглед служебното начало разгледа делото и по
същество, като установи от правна страна следното:
Действително въз основа на събраните по делото доказателства / в т.ч. копие от
Чертеж №1 „Постоянна организация на движението - промяна по чл.154 от ЗУТ" от
част ПОБД/ бе установено, че кръстовището на ул. Злетово с улицата без име,
успоредна на ул. Народни будители, в посоката на движение към ДКЦ „Св.И. Рилски“
е регулирано с пътен знак „В1“. Гласните доказателства, приобщени чрез разпита на
полицейските служители Б. и Г. обаче, не способстват за установяване на факта, че
въззизвникът е нарушил предписанието на посочения знак. Видно от показанията на
служителите на реда, същите са възприели движението на превозното средство в
близост до бл. 9, като изводите им, че водачът е навлязъл със собственото му МПС на
улицата без име почиват на предположения.
От друга страна, изложените в НП обстоятелства не позволяват формирането на
обоснован извод за вида и местоположението на пътния знак, чието предписание се
твърди, че е било нарушено и в тази връзка съдът е поставен в обективна
невъзможност да съобрази основателността на възражението, че същият не
съответства на изискванията, визирани в чл. 19 ал. 2 и чл. 17 ал. 1 от Наредба № РД-
02-21-1/23.11.2023 г.
Същевременно, доколкото не е възприето началото на предприетото
придвижване по улицата без име в обратна на позволената посока, не е възможно да се
установи и дължината на пътния участък, в рамките на който е осъществено това
движение, за да се извърши правилна оценка за конкретната обществена опасност на
деянието и в тази връзка за приложимостта на нормата на чл. 28 от ЗАНН, предвид и
данните от справката за нарушител по отношение на Г., видно от която същият не е
санкциониран по ЗДвП в периода от 2007 г. до датата на издаване на процесното НП.
Поради изложените съображения, съдът намира, че обжалваното НП е
необосновано и издадено в нарушение на материалния и процесуалния закон и като
4
такова следва да бъде отменено.
С оглед направеното искане от страните за присъждане на разноски по
делото, съдът установи от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 63 ал.3 от ЗАНН в съдебните производства по
обжалване на издадени НП пред районния съд страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Разпоредбата на чл. 63
ал.4 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица или еднолични търговци се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ. Нормата на чл. 143 ал.1 от ЗАНН сочи, че когато съдът отмени
обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат,
ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ. В разпоредбата на чл. 144 от АПК се сочи, че за неуредените
в този дял въпроси се прилага Гражданският процесуален кодекс.
В хода на съдебното производство е приобщен договор за правна помощ между
въззивника и адв. С., видно от който на адвоката е заплатено възнаграждение в размер
на 300 /триста / лева.
Съгласно разпоредбата на чл. 18 ал.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения /Наредбата/, ако
административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е
наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на
чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението. Съгласно
разпоредбата на чл. 7 ал.1 т.2 от Наредбата, към чиято хипотеза се отнася настоящия
случай, при интерес до 1000 лв. – минималното адвокатско възнаграждение е 400
/четиристотен/лв. С оглед на изложеното, като взе предвид приложения по делото
договор за правна помощ, както и обстоятелството, че уговореното и заплатено
адвокатско възнаграждение е под минималния предвиден в наредбата размер, съдът
намери, че възражението на юк Л. за прекомерност на същото е неоснователно и
следва да присъди възнаграждението в пълния заплатен от жалбоподателя размер.
Съгласно т.6 от ДР на АПК "Поемане на разноски“ от административен орган"
означава поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на което е
административният орган. В случая въззиваемата страна е към учреждение, което не е
самостоятелно юридическо лице, с оглед на което разноските следва да бъдат
възложени на юридическото лице, от структурата на което е наказващия орган, а
именно ОД на МВР-Варна.
С оглед изхода на делото, съдът констатира, че следва да остави без уважение
искането на процесуалния представител на въззивника за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Воден от горното и на основание чл.63 ал. 2 т. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 25-0442-000257/31.03.2025 г. на Началника на сектор в Четвърто
РУ при ОД на МВР-Варна, с което на Г. И. Г. на основание чл. 183 ал.3 т. 5 пр.1 от
5
ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 30 /тридесет/
лева за нарушение на чл. 6 т.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОД на МВР – Варна да заплати в полза на възз. Г. И. Г. сумата от 300
/триста / лева, представляваща направените от същия разноски за адвокатско
възнаграждение.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на процесуалния представител на АНО за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд-Варна
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на
наказващия орган по компетентност.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6