Номер 150923.11.2020 г.Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – ВарнаIII състав
На 10.11.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела С. Христова
Светлана К. Цанкова
Секретар:Елка Н. Иванова
като разгледа докладваното от Светлана К. Цанкова Въззивно гражданско
дело № 20203100502464 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
Производството е образувано по въззивна жалба депозирана от ОД на МВР-
Варна срещу решение № 2678/29.06.2020 год постановено по гр.д. 18 496/19 год по описа на
ВРС,с което ОД на МВР-Варна е осъдена да заплати на А. С. П. сума в общ размер от 404,95
лв представляващо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за перида от
01.03.2018 год до 30.09.2019 година,ведно със законната лихва върху главницата от датата
на предявяване на иска,до окончателното изплащане на задължението,както и съдебно
деловодни разноски. Твърди се,че постановеното решение е незаконосъобразно и
постановено при неправилно приложение на материалния закон, като се излагат подробни
доводи в депозираната жалба.. Претендират отмяна на обжалваното решение и
постановяване на друго,с което иска да се отхвърли, а в условията на евентуалност,молят да
се отхвърли частично иска за периода от 01.01.2018 год до 16.07.2018 година. Претендират
разноски по делото
Въззиваемата страна е депозирала писмен отговор,в който излага подробни
съображения относно неоснователността на депозираната въззивна жалба. Претендират се
разноски по делото.
Съдът, след преценка на събраните доказателства, касаещи предмета на спора,
по вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните предели на въззивното
производство, очертани с жалбата, намира, че жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от
ГПК, от легитимирано лице, съдържа необходимите реквизити, не страда от пороци, поради
което съдът я намира за допустима.
1
Съдът на осн. чл. 269 от ГПК, след като извърши служебна проверка, намира
обжалваното решение за валидно и допустимо.
Обжалваното решение подлежи на проверка за правилност по наведените в
жалбата оплаквания, поради което и за да се произнесе съдът взе предвид следното
Производството е образувано по искова молба от А. С. П., с ЕГН **********
срещу Областна дирекция на МВР – Варна,с която е предявен иск с правно основание чл.
178, ал. 1, т. 3 ЗМВР за осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от 404.95 лв. ,
представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за
периода от 01.03.2018г. до 30.09.2019г., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на предявяване на иска – 11.11.2019г. до окончателно изплащане на задължението.
Ищецът твърди,че през периода от 01.03.2018г. до 30.09.2019г. е полагала труд
на длъжност „младши инспектор“ в Група общинска полиция на ОД на МВР Варна, което
било на структурно подчинение към Областна дирекция на МВР - Варна. Нормалната
продължителност на работното време е регламентирана в чл. 187 от ЗМВР - 8 часа дневно и
40 часа седмично при 5-дневна работна седмица.С исковата молба се претендира
допълнително възнаграждение за своеобразния извънреден труд след преобразуване на
часовете положен нощен труд към дневен такъв, който се получавал по силата на
посочените обши трудови норми, приложими при липсата на специален регламент за
служителите на МВР.Ищецът моли за уважаване на исковите претенции, прави искания по
доказателствата и претендира присъждане на направените по делото разноски.
В отговор на исковата молба, депозиран в срока и по реда на чл. 131 от ГПК,
ответникът исковата претенция като неоснователна и недоказана.Ответникът твърди, че на
ищеца редовно е плащано в процесния период както извънреден, така и нощен труд. ЗМВР е
специален закон, който урежда изчерпателно статута на държавните служители в МВР. В
условията на евентуалност, се оспорват изчисленията на положените от ищеца нощни
смени, от там положените като нощен труд часове. Ответникът моли за отхвърляне на
исковите претенции, прави искания по доказателствата и претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
становищата и доводите на страните, изцяло възприема установената от ВРС
фактическа обстановка, както и правните изводи на съда изложени в мотивите на
обжалваното решение, които изцяло възприема и препраща към тях на основание
чл.272 от ГПК .
В отговор на въззивната жалба и за пълнота на изложението, следва да се
вземе предвид следното:
Не е спорно между страните, че в периода от 01.03.2018г. до 30.09.2019г. ищцата
2
се е намирала в служебно правоотношение с ответника
От заключението на приетата пред ВРС експертиза се установява, че
през процесния период ищецът е отработил 373.5 часа нощен труд, при което в случай, че
се преизчислят положените часове нощен труд с коефициент 1.143 се получават незаплатени
часове извънреден труд в размер на 52.62 часа. Вещото лице е направило и представило
изчисления, според които при преизчисляване на часовете положен нощен труд с
коефициент 1.143 за превръщането му в дневен труд неизплатеното възнаграждение на
ищеца е в размер на 404.95 лева. Изчисленията са извършени въз основа на констатираното
основно месечно възнаграждение на ищеца.
Нормата на чл. 176 от ЗМВР посочва, че брутното месечно възнаграждение на
държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и
допълнителни възнаграждения.Сред предвидените в същия закон допълнителни
възнаграждения е и допълнително месечно възнаграждение за извънреден труд - чл.178,
ал.1, т.3 от ЗМВР.Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни -
подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период
- чл. 187, ал. 3 от ЗМВР. От ал. 5 на същата разпоредба е видно, че работата извън редовното
работно време се компенсира с: 1. допълнителен платен годишен отпуск за работата в
работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни -
за служителите на ненормиран работен ден; 2. възнаграждение за извънреден труд за
отработени до 70 часа на отчетен период - за служителите, работещи на смени. Съгласно
разпоредбата на чл.187, ал. 9 от ЗМВР редът за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните
служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и
почивките за държавните служители се определят с Наредба на министъра на вътрешните
работи. Във връзка с тази разпоредба са действали -Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. (ДВ,
бр. 69 от 19.08.2014 г., в сила от 19.08.2014г, отм., бр. 40 от 2.06.2015 г., в сила от 1.04.2015
г).,Наредба 8121з-592/25.05.2015 г., която е била отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016
г. на ВАС по адм. д. № 5450/2016 г., V-чл., обнародвано в ДВ бр. 59 от 29.07.2016 г, и
Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. (обн., ДВ, бр. 60 от 2.08.2016 г., в сила от 2.08.2016 г).
Текстовете на чл. 3, ал. 3 и в трите наредби са идентични, като гласят, че при работа на
смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 и 6.00 часа, като работните
часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.В нормата на чл. 31,
ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. (ДВ, бр.69 от 19.08.2014 г., отм. ДВ, бр.40 от
2.06.2015 г., в сила от 1.04.2015 г.). изрично е предвидено, че при сумирано отчитане на
отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния
период се умножава по 0,143. В следващите две Наредби № 8121з-592/25.05.2015 г и №
8121з-776/29.07.2016г, липсва изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в
дневен. Доколкото в последните две Наредби е посочено, че отново се касае за сумарно
отчитане на работното време, но не е посочен алгоритъм за преизчисляване, правилно
първоинстанционният съд е приел, че е налице празнота и следва да се приложи
3
субсидиарно чл. 9 ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата,
която гласи, че при сумирано изчисляване на работното време, нощните часове се
превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, тоест 1,143.
Обратното разбиране би поставило в неравностойно положение държавните
служители в МВР спрямо работниците по трудови правоотношения, чиито правоотношения
се регулират от КТ.
Ето защо исковата претенция за заплащане на извънреден труд за процесния
период, получен след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен, се явява
доказана по основание.
По изложените съображения съдът приема, че искът за заплащане на извънреден
труд за процесния период, както и за лихва за забава, се явяват доказани по основание и по
размер, видно от приетата ССчЕ,а в обобщение, решението на ВРс,като правилно и
законосъобразно следва да се потвърди.
С оглед изхода на правния спор пред настоящата инстанция въззивникът следва
да заплати на въззиваемия направените по делото пред въззивната инстанция разноски ,но
поради обстоятелството,че липсват доказателства за направени такива,разноски не се
присъждат.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2678/29.06.2020 год постановено по гр.д. 18
496/19 год по описа на ВРС
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване пред Върховен
касационен съд, на осн.чл.280 ал.2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4