О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
номер
IV - 2144 град
Бургас
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, гражданско отделение, четвърти въззивен състав
На втори ноември,
две хиляди и осемнадесета година
в закрито съдебно
заседание на осн. чл.267 ГПК, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ЕВТИМОВА
ДИМАНА
КИРЯЗОВА – ВЪЛКОВА
Секретар
Прокурор
разгледа въззивно гражданско дело номер 1628 по описа
за 2018 година.
НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ.268 ГПК, СЪДИЯТА – ДОКЛАДЧИК Н. ПЕНЕВА
ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:
Производството по делото е
по реда на чл.258 и сл. ГПК. Образувано
е по въззивна жалба на Р.Б.И. *** - ответник в първоинстанционното производство,
чрез процесуален представител адв. М.Х., срещу Решение №1563/17.07.2018г. постановено
от Бургаски районен съд по гр.д.№1216 по описа за 2018г., с което въззивницата
е осъдена да заплати на ищеца Г.Ж.К. сума, в размер на 5000 лева – главница по
договор за заем, сключен на 06.11.2013г., ведно със законната лихва, считано от
подаване на исковата молба, до окончателното й изплащане, както и сумата 850
лева – съдебно – деловодни разноски.
Въззивникът изразява недоволство от постановеното решение и претендира отмяната
му.
Според въззивника, решението е постановено при
липса на доказателства за сключен договор за заем – за предаване на сумата от
5000 лева, което с оглед характеристиките на договора за заем като реален води
до липса на договор. Според въззивника предаването на сумата е оспорено, а
изводът на съда, че това е безспорен факт е неправилен. Направен е анализ на
договора за заем, както и на съдебна практика, относно начините за доказването
му, за да се формира извод, че съдът е обърнал доказателствената тежест, като е
приел, че ответникът следва да докаже липсата на договор за заем, а не ищецът –
наличието на такъв.
Претендират се разноски.
При
проверката, извършена на осн. чл.267, ал.1 ГПК се установи следното: препис от първоинстанционното решение е връчен на
въззивната страна на 31.07.18г., чрез чрез процесуален представител адв.Х.. Въззивната
жалба е подадена на 03.09.18г. – в срока по чл.259, вр. чл.61, ал.2 ГПК.
Жалбоподателят е лице, което има правен интерес от обжалване на
първоинстанционното решение, т.к. предявеният срещу него иск е уважен. Следователно
жалбата е допустима.
Препис от въззивната жалба
на ответника е връчен на ищеца Г.Ж.К., чрез адвокат К. на 04.10.18г. В срока по
чл.263, ал.1 ГПК е подаден писмен отговор. В тях са изложени
съображения за потвърждаване на решението. Според въззиваемия, предаването на
сумата е потвърдено в съдебно заседание от процесуалният представител на
ответницата. Изложена е хронологията на отношенията между страните преди
предявяване на иска, както и процесуалното поведение на ответницата, изразяващо
се в неподаване отговор на исковата молба, за да се формира извод, че това
поведение сочи на съгласие с изложената фактическа обстановка.
Претендират се разноски.
Бургаският окръжен съд, след проверка допустимостта на
подадената въззивна жалба и писмен отговор намира, че делото следва да бъде
внесено в съдебно заседание за разглеждане и решаване.
С оглед на гореизложеното и на осн.267, ал.1 ГПК, вр.
чл.247 ГПК Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ВНАСЯ ВГД №1628/18г. по описа на Бургаски окръжен съд, в
съдебно заседание за разглеждане и решаване, определено с Разпореждане от 26.10.18г.
– на 03.12.2018г. от 14.00 часа.
ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните на посочените от тях адреси
и/или съдебни адреси, в т.ч. при необходимост - и по телефона, ако страните или
техните процесуални представители са заявили телефонните си номера по делото
или същите са служебно известни на съда.
Препис от отговора на въззивната жалба да се изпрати на
въззивника, ведно с препис от настоящото определение.
УКАЗВА на процесуалните представители – АДВОКАТИ,
задължението, вменено им с разпоредбата на чл.40, ал.7 от Закон за
адвокатурата.
На всяка от
страните да се връчи препис от настоящото определение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.