Решение по дело №353/2019 на Административен съд - Шумен

Р    Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

№ ...........

град Шумен, 05.03.2020г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Шуменският административен съд, в публичното заседание на десети февруари две хиляди и двадесета година в следния състав:

 

                                                                   Председател: Росица Цветкова

                                                                          Членове:  Снежина Чолакова

                                                                                              Бистра Бойн

                                                                          

при секретаря В. Русева и с участие на прокурор П. Вълчев от ШОП, като разгледа докладваното от административния съдия Сн. Чолакова КАНД № 353 по описа за 2019г. на Административен съд – гр. Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр.второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е въз основа на касационна жалба на Директора на Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград, и Силистра със седалище гр. Варна към Главна дирекция „Контрол на пазара“ (ГД"КП") при Комисия за защита на потребителите (КЗП), депозирана срещу Решение № 619/04.11.2019г. на Районен съд – гр.Шумен, постановено по ВАНД № 1727/2019г. по описа на съда. С оспорения съдебен акт е отменено Наказателно постановление № В – 0047096/26.06.2019г. на директора на Регионална дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра  към ГД"КП" при КЗП, с което на основание чл. 82, ал. 2 от Закона за кредитите за недвижими имоти на потребители /ЗКНИП/ и чл. 80, ал. 1 от ЗКНИП на „У.Б.“ АД ***, е наложена имуществена санкция в размер на 20 000 /двадесет хиляди/ лева за нарушение на чл. 41, ал. 2, във вр. с ал.1 от същия закон.

Касаторът релевира твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Изложени са подробни аргументи за безспорната установеност на нарушението, изразяващо се в неоснователен отказ от страна на банката за приемането на предсрочното погасяване на договор за ипотечен кредит. Поради това се отправя искане за отмяна на постановения съдебен акт и за потвърждаване на наложената имуществена санкция. В съдебно заседание касаторът, редовно и своевременно призован, не изпраща представител.

Ответната страна, „У.Б.“ АД, депозира писмен отговор, в който излага доводи за неоснователност на касационното оспорване. В съдебно заседание, редовно призована, се представлява от адвокат В.Л. от Адвокатска колегия – гр.София, която поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения, като ги доразвива. Претендира присъждане на направените разноски.

Представителят на Шуменска окръжна прокуратура възприема касационната жалба за допустима, а разгледана по същество за основателна, поради което пледира за решение в този смисъл.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява основателна по следните съображения:

Процесното решение е постановено при следната фактическа обстановка:

„У.Б.“ АД *** е кредитна институция, която извършва публично привличане на влогове или други възстановими средства и предоставя кредити или друго финансиране за своя сметка и на собствен риск, в стопанисван от него обект, находящ се в гр. Шумен, бул. “Славянски“ №8.

На 10.12.2004г. свиделката М.Е.Я.сключила с “Булбанк“ АД /към момента “У.Б.“ АД/ Договор за банков кредит №1082 за сумата от 40 000 лева за закупуване на недвижим имот, който бил обезпечен с договорна ипотека. Кредитът следвало да бъде издължен на равни анюитетни вноски до 20.11.2024г., внасяни по  сметка №**********. Поради неплащане в срок на дължимите по кредита суми, същият станал предсрочно изискуем и „У.Б.“ АД, на основание чл. 417, т. 2 от ГПК се снабдило с изпълнителен лист по гр.д. №831/2012г. по описа на Районен съд - гр. Шумен.

На 06.06.2012г. между М.Я.и „У.Б.“ АД било сключено споразумение, с което банката предоставила на М.Я.срок за доброволно погасяване на изискуемото вземане на равни вноски до 25.05.2017г., които следвало да бъдат внасяни по клиентска сметка №  BG06UNCR76301076642417 в „У.Б.“ АД.

Поради неизпълнение на условията за редовно обслужване на кредита, съгласно подписаното споразумение, през 2013г. въз основа на издадения изпълнителен лист по гр.д. №831/2012г. по описа на Районен съд - гр. Шумен, било образувано изпълнително дело №205 по описа на ЧСИ Я.Д., по което М.Я.внасяла суми в периода от 24.06.2013г. до 13.05.2014г.

На 10.07.2014г. между М.Я.и „У.Б.“ АД било сключено ново споразумение, съгласно което `и бил предоставен нов срок за доброволно  погасяване на изискуемото вземане до 24.06.2019г., като вноските следвало да бъдат внасяни по предоставена от банката служебна сметка № BG70UNCR70001619635164 в “У.Б.“ АД, тъй като клиентската `и сметка № BG06UNCR76301076642417 била запорирана от НАП за публични вземания. На 08.11.2010г. и 04.11.2016г. в „У.Б.“ АД били получени запорни съобщения, издадени от публичен изпълнител при ТД на НАП-гр.Варна, офис Шумен по изп. дело №650/2005г., с които бил наложен запор  върху налични и постъпващи суми по банкови сметки на М.Я.и ЕТ „М.-П.-М.Я.“, гр. Шумен.

На 23.07.2018г. Я. посетила офиса на банката и попълнила вносна бележка за внасяне на сума в размер на 1478.58 лева по сметка № BG70UNCR70001619635164 за погасяване  на дължими вноски по кредита. При оформяне на вносната документация от страна на служителя на банката, сумата била наредена не по посочената от М.Я.служебна сметка BG70UNCR70001619635164, а по клиентската `и сметка № BG06UNCR76301076642417, която била запорирана от НАП, поради което  внесената от М.Я.сума не послужила за погасяване на кредита.

На 25.02.2019г. М.Я.депозирала в „У.Б.“ АД искане за издаване на банково удостоверение /по образец/, в което да се съдържа информация за платената лихва за периода от 10.12.2004г. до 25.02.2019г., както и да се направи извлечение на кредита за платени до 25.02.2019г. вноски и предстоящи такива. Същият ден депозирала и искане до управителя на банката, в което заявила, че на основание чл. 41 от ЗКНИП желае предсрочно да погаси изцяло кредит №1082/10.12.2004г.

На 08.03.2019г. било  издадено Банково удостоверение изх.№0322-64 – 003315, което М.Я.отказала да получи, тъй като не съдържало информацията, която тя поискала.

На 12.03.2019г. потребителката депозирала жалба в КЗП-РД, гр.Варна, офис гр.Шумен, в която посочила, че от м. декември 2018г. банката отказва да приеме плащане по кредита, а също така `и отказва да се възползва от възможността да погаси изцяло предсрочно кредита. Не `и било предоставено и поисканото от нея удостоверение за извършените по кредита плащания и предстоящите такива.

По повод депозираната жалба, на 21.03.2019г. свидетелите В.К.Г.и Н.И.Й.- компетентни длъжностни лица при Комисия за защита на потребителите – РД, гр. Варна, офис Шумен извършили проверка в обекта на банката, находящ се в гр.Шумен, бул. „Славянски“ №8. С оглед установяване на изложеното в жалбата на потребителката, инспекторите изискали дружеството да представи становище по жалбата, както и заверено копие на договора за кредит на М. Я., заедно с всички документи към него.

На 04.04.2019г.  били предоставени становище, Договор за банков кредит №1082/10.12.2004г., Условия за усвояване, обслужване на кредита и изпълнение на задълженията по договор за банков кредит, погасителен план към договора за кредит, Споразумение от 06.06.2012г. и погасителен план към него, Споразумение от 10.07.2014г. и погасителен план към него, Искане за издаване на банково удостоверение от 25.02.2019г., Банково удостоверение от 08.03.2019г.

От страна на контролните органи било поискано допълнително становище, в което точно и ясно да бъде посочена причината, поради която банката е отказала да даде възможност на М.Я.предсрочно да погаси изцяло кредита си, въпреки подаденото писмено искане. На 22.04.2019г. било депозирано такова, в което било посочено, че в банковата информационна система  на “У.Б.“ АД нямало входирано официално искане от М.Я.за пълно предсрочно погасяване  на ипотечния кредит. Също така било направено уточнение, че тя може да посети филиала на банката и да депозира искане по образец за пълно предсрочно погасяване на задължението.

На база представените от “У.Б.“ АД становища, документи, проведените разговори с М.Я.и служители в офиса на банката, контролните органи приели, че на потребителката не `и е дадено право и `и е отказана възможност да погаси предсрочно кредита, поради което свидетелят В.Г.приел, че дружеството е нарушило на чл. 41, ал. 2, във вр. с ал. 1 от ЗКНИП и с оглед на това на 27.05.2019г. съставил срещу същото АУАН №К – 0047096 в присъствието на упълномощен представител М. Б.Д., на която бил и връчен. При предявяване на акта не били отразени възражения. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН били депозирани писмени такива, в които се оспорвало нарушението. Посочено било, че не е налице отказ на банката да приеме предсрочно погасяване и банката е на разположение  да приеме такова. Също така е изложено, че на потребителката е било обяснено, че по сметката `и бил наложен запор от ТД на НАП - гр.Варна, поради което част от внесената сума ще следва да бъде изплатена на НАП.

При осъществения съдебен контрол, районният съд е достигнал до извод, че в хода на санкционната процедура на се допуснати съществени процесуални нарушения и че изготвеното наказателно постановление съответства на императивните изисквания на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. Съдебният състав обаче е приел, че санкционираното дружество не е допуснало вмененото му нарушение на чл. 41 от ЗКНИП. Този си извод съдът е аргументирал с обстоятелството, че отказът на банката да приема плащания по сметка № BG70UNCR70001619635164 e продиктуван от неизпълнение от страна на потребителя на сключеното между него и търговеца споразумение от 10.07.2014г., изразяващо се в просрочие за внасяне на дължимите суми над 60 дни. Прекратяването на действието на споразумението въз основа на заложената в него клауза не препятствало възможността на кредитополучателя да заплаща дължимите вноски по първоначално ползваната от М.Я.сметка, която впоследствие била запорирана от публичен изпълнител. В тази насока били и показанията на М. Я., в които е отразена волята `и да не ползва запорираната сметка. Поради това и доколкото отказът на банката да приема суми от страна на М.Я.касае единствено сметката, предоставена `и със споразумението от 10.07.2014г., но не и възможността такива да бъдат превеждани чрез запорираната сметка, както и по изпълнителното дело, то съдебният състав е заключил, че търговецът не е осъществил вмененото му правонарушение. Воден от тези съображения, районният съд е отменил оспорения пред него санкционен акт.

Шуменският административен съд намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. В тази връзка, решаващият състав на съда съобрази, че решението е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му.

За да постанови решението си, Районен съд – гр.Шумен е събрал и приобщил към делото по надлежния процесуален ред относимите писмени и гласни доказателства, представени съответно с НП и в хода на съдебното производство, което е спомогнало делото да бъде изцяло изяснено от фактическа страна. Обстоятелствата, изложени в АУАН и НП, са проверени от районния съд с допустимите по закон доказателствени средства.

При реализираната проверка за съответствие на решението с материалния закон обаче, настоящият състав намира, че при обективно възприетата фактическа обстановка по делото, въззивният съд е направил неправилни изводи за незаконосъобразност на наказателното постановление.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява по безспорен начин, че по силата на сключеното на 10.07.2014г. споразумение между М.Я.и „У.Б.“ АД, е  бил договорен нов срок за доброволно  погасяване на изискуемото вземане до 24.06.2019г., като вноските е следвало да бъдат внасяни по предоставена от банката служебна сметка № BG70UNCR70001619635164 в “У.Б.“ АД. Установява се също, че внесената на 23.07.2018г. от М.Я.сума в размер на 1478.58 лева не е постъпила по посочената от нея във вносната бележка банкова сметка № BG70UNCR70001619635164, респективно не е послужила за погасяване  на дължими вноски по кредита. Установява се и, че впоследствие предоставената от банката служебна сметка № BG70UNCR70001619635164 на М.Я.е била закрита поради неплащане на дължимите по споразумението от 10.07.2014г. вноски за срок повече от 60 дни. При това положение обосновано наказващият орган е приел, че потребителката е била лишена от възможността за предсрочно погасяване на дължимите от нея суми, тъй като сметката, предназначена за заплащане на вноските по кредита, е била прекратена по независеща от нея причина - поради превеждане на сумата от 1478.58 лева по клиентската сметка на потребителката, в резултат на което същата не е послужила за погасяване на вноски по кредита, довело до просрочване на задължението на потребителката. От друга страна, М.Я.е била лишена и от възможността да установи размера на задължението си, доколкото не ѝ е било издадено поисканото удостоверение с информация относно остатъка на задължението й по кредита. Това е така, защото, видно от издаденото на 08.03.2019г. удостоверение, в същото не фигурира размер на платените и неплатените суми към 25.02.2019г., каквато информация е поискала потребителката да бъде удостоверена. В тази връзка доводите, че банката не е разполагала с достатъчно време за установяване размера на задълженията не могат да бъдат споделени, след като искането на М.Я.е подадено на 25.02.2019г., а удостоверението - издадено на 08.03.2019г., т.е. 11 дни по-късно, в рамките на който срок е съществувала реална възможност за коректно удостоверяване на данните, поискани от лицето. При положение, че потребителката не е била наясно какъв е точният размер на нейното задължение, тя обективно не е могла и да предприеме действия по неговото погасяване в пълен размер в изпълнение на предоставеното ѝ от чл.41, ал.1 от ЗКНИП право. Още повече, че на 25.02.2019г. същата е отправила изрично писмено искане до управителя на "У.Б."АД със заявление, че желае да погаси предсрочно кредит с № 1082 от 10.12.2004г., във връзка с което желае издаването на справка за извършените от нея и предстоящи плащания, което не получило отговор.

Анализът на събраните доказателства обосновава безспорния извод, че санкционираното дружество е нарушило императивните изисквания на чл.41, ал.1 от ЗКНИП, доколкото е лишило потребителката М.Я.от възможността да изпълнява задълженията си по договора за ипотечен кредит и в частност - да упражни правото си да го погаси предсрочно, което от своя страна е довело до нарушаване на произтичащата от чл.41, ал.2 от ЗКНИП забрана банковата институция да откаже предсрочното погасяване по договора за кредит.

В тази връзка е без значение посоченото от районния съд обстоятелство, че М.Я.е разполагала с възможност да заплати задълженията си по клиентската си сметка, тъй като въпросната сметка е била запорирана, което е препятствало възможността с плащане по същата да се погасят задълженията по договора за кредит, именно във връзка с което е била открита и т.нар. служебна сметка, посочена в споразумението от 10.07.2014г. Нещо повече, в чл.3.1. от споразумението е предвидено неговото прекратяване при просрочие на задълженията на потребителката с повече от 60 дни, но от тази разпоредба не следва автоматичното прекратяване на служебната сметка, тъй като това не е изрично посочено нито в цитираната, нито в останалите разпоредби на споразумението.

Изложените съображения обосновават безспорния извод, че санкционираната деятелност осъществява визирания в чл.80, ал.1 от ЗКНИП административнонаказателен състав, поради което, като е подвел "У.Б."АД под отговорност за неизпълнение на административно задължение на основание чл.80, ал.1 от ЗКНИП, наказващият орган не е допуснал посоченото от районния съд нарушение на материалния закон.

На следващо място, наказващият орган правилно е индивидуализирал наложеното административно наказание. В чл.80, ал.1 от ЗКНИП е предвидено за описаното в него нарушение на юридическите лица да се налага имуществена санкция в размер от 20 000 лева до 40 000 лева. Определената на "У.Б."АД  имуществена санкция е фиксирана в тези рамки и в минималния, предвиден от законодателя размер, поради което  същата е определена при съблюдаване на правилата за индивидуализация на наказанието, регламентирани в чл.27 от ЗАНН, както и на целите на същото, визирани в чл.12 от ЗАНН.

За изчерпателност следва да се посочи, че правилно наказващият орган е приел, че в случая не са касае за "маловажен случай" на нарушение по смисъла, вложен в чл.28 от ЗАНН, доколкото санкционираната деятелност не се отличава с по-ниска обществена опасност от обикновените нарушения от същия вид (арг. от чл.93, т.9 от НК).

В обобщение на изложеното, касационната инстанция счита, че от събраните по делото доказателства по безспорен и категоричен начин се установява извършването на нарушението, вменено с наказателното постановление на ответника в касационното производство, което е било правилно квалифицирано от актосъставителя и от наказващия орган. Издирен е относимият санкционен състав, въздигащ в състав на административно нарушение именно поведение от категорията на допуснатото от страна на "У.Б."АД. Районният съд е достигнал до противен извод, поради което постановеното от него съдебно решение следва да бъде отменено, като неправилно и незаконосъобразно. Доколкото делото е изяснено от фактическа страна и не се налага събиране на нови доказателства, следва да се постанови ново решение по съществото на спора, потвърждаващо отмененото наказателно постановление.

Водим от горното, съдът

 

Р   Е    Ш    И   :   

 

ОТМЕНЯ Решение № 619/04.11.2019г., постановено по ВАНД № 1727/2019г. по описа на Районен съд – град Шумен, като вместо него постановява:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № В – 0047096/26.06.2019г., издадено от директора на Регионална дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра  със седалище в гр.Варна към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисия за защита на потребителите - гр.София, с което на основание чл. 80, ал. 1 от ЗКНИП на „У.Б.“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, р-н Възраждане, пл.Света Неделя № 7, е наложена имуществена санкция в размер на 20 000 /двадесет хиляди/ лева за нарушение на чл. 41, ал. 2, във вр. с ал.1 от ЗКНИП.

Решението е окончателно.

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................         ЧЛЕНОВЕ: 1..........................

                                                                                              

                                                                                                     2..........................

 

ЗАБЕЛЕЖКА: Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила на 05.03.2020г.