Решение по дело №1372/2019 на Районен съд - Бургас

Р  Е Ш  Е  Н  И  Е

№ 649

 

гр.Бургас, 27.05.2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 44–ти наказателен състав, в публично заседание на двадесети май през две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                                                                

                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: КАМЕЛИЯ НЕНКОВА

 

при участието на секретаря Красимира Андонова, като разгледа НАХД № 1372 по описа на БРС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по повод жалба на Р.П.Я., с ЕГН: **********, и адрес: ***, със съдебен адрес:***, чрез адв. З М, против Наказателно постановление № Б-44-ЮИР-43/11.09.2018г., издадено от Началник на РДНСК-Югоизточен район, с което на основание чл. 222, ал.1, т. 15 ЗУТ, вр. с чл. 239, ал.1, т.2 ЗУТ на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 1000 лева за нарушение на чл. 148, ал.1, вр. с чл. 12, ал.2 ЗУТ.

С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление, като незаконосъобразно, издадено при съществени нарушения на производствените правила и в противоречие с материалноправните разпоредби. Посочва се, че жалбоподателят е съсобственик на имота, но това не го прави възложител по смисъла на чл.160 от ЗУТ, и не е ясно кака АНО  е приел, че има такова качество.  Застъпва се, че неправилно АНО е определил период на извършване на нарушението 13.10.2016г. до 19.02.2018г., при положение, че няма каквито и да е доказателства, които да водят до извод за извършен строеж точно в този период. Посочва се, че така формулиран период противоречи на разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, като се посочва и че в конкретния случай - съгласно чл. 239, ал.2 ЗУТ – едногодишния срок по ЗАНН следва да започне да тече от деня на извършване на нарушението. В заключение се посочва, че постройките са част от къмпинг „Златна рибка“, като е ноторно, че същият функционира като туристически обект повече от 50 години.

В открито съдебно заседание жалбоподателят се представлява от пълномощник – адв. Марчева – БАК, която поддържа жалбата по изложените в нея доводи. Доразвива доводите си в съдебно заседание, като моли да бъде уважена жалбата и да бъде отменено издаденото НП на основанията, изложени в нея, като незаконосъобразно. Счита, че некоректно е посочена датата на извършване на нарушението. Видно от показанията на актосъставителя, е възможно нарушението да е било извършено и преди посочената като начална дата на нарушението. Жалбоподателят сочи, че не е извършител на нарушението. Липсвали каквито и да е факти и обстоятелства, които да установят това. Не всеки собственик на земя може да бъде отговорен върху извършените на земята незаконни строежи. Липсвали доказателства, които да установят, че жалбоподателят е знаел за извършването на констативния незаконен строеж, поради което счита, че безспорно в настоящия случай се установява, че обжалваното НП е незаконосъобразно, поради което моли съда да се произнесе с решение в този смисъл и да го отмените изцяло.

 

За административнонаказващия орган, се явява юрисконсулт Алексиева, надлежно упълномощена, която оспорва жалбата и моли за потвърждаване на наказателното постановление, като правилно и законосъобразно.  В пледоарията си същата посочва, че както при съставяне на АУАН-а, така и при издаване на НП, не са допуснати нарушения на процесуалния закон. В съставения АУАН се съдържали всички задължителни реквизити, съобразно разпоредбата на чл. 45 от ЗАНН. Определен е бил и период на извършване на нарушението, а именно 2016 г. - 2018 г. Като неоснователни счита  аргументите на жалбоподателя, че формално е определен периода на извършване на деянието. Това не е така, тъй като два са аргументите, с които актосъставителят следва да определи посочения период. На първо място, при закупуване на терена, от нотариалния акт се установявало, че в същия не са предписани сгради, а жалбоподателят Я. е закупил единствено и само земя. На следващо място, от приложения акт за държавна собственост не се индивидуализира строеж, който да отговаря на констатирания като незаконен такъв, предвид на което е съставен АУАН и е издадено НП. Считам, на следващо място, че правилно е приложен и материалният закон, а именно ЗУТ, който предвижда наказание за допустителство, което е и в настоящия случай, което, съгласно ЗУТ, собственик на имота е и възложител. Като възложител той е участник в строителството, съгласно разпоредбата на чл. 160, ал. 1 от ЗУТ, вр. чл. 161, ал. 1 от ЗУТ, поради което и на същия е ангажирана административнонаказателна отговорност за това, че в собствения си имот е допуснал извършване на незаконен строеж.С тези доводи моли НП-то да бъде потвърдено.

               Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е и основателна по следните съображения:

            На 19.02.2018г. в РДНСК – Югоизточен район бил получен сигнал с вх. № ОС-1434-00-634 (л. 25) от Валери Симеонов – зам. министър-председател на Република България /към онзи момент/, в който се посочвало, че в четири поземлени имота, попадащи в територията на бившия къмпинг „Златна рибка”, общ. Созопол наемателят – „Скорпион груп” ООД извършва редица нарушения на ЗУТ и нормативните актове по неговото прилагане, изразяващи се най-общо в незаконно строителство.         Въз основа на сигнала била образувана проверка в хода, на която работна група в състав: св. М.Ч. *** и инж. Я Р – началник РО„НСК” - Бургас, извършили проверка на място и по документи в Община Созопол. Длъжностните лица, констатирали множество нередности, за които съставили Констативен протокол от 19.02.2018г. (л.16-17) и Констативен протокол от 19.02.2018г. (л. 18). В частност служителите на РО„НСК” - Бургас установили, че в поземлен имот № 67800.34.23, местността „Света Марина”, гр. Созопол е извършен незаконен строеж, представляващ „Едноетажна сграда №2“, /строеж №2, съгласно изготвена схема на РО Бургас при РДНСК Югоизточен район/, находящ се в поземлен имот /ПИ/ 67800.34.23, местост „Света Марина“, гр. Созопол в нарушение на разпоредбата на чл. 148, ал. 1 от Закона устройство на територията /ЗУТ/ във връзка с чл. 12, ал. 2 от ЗУТ - без разрешение за строеж промяна предназначението на имота.

Незаконният строеж, представлявал едноетажна постройка с площ приблизително 42кв.м. приблизителни размери в план 7м./6м. и височина 3.00 м. Сградата е изградена върху бетонна площадка от сглобяеми термопанели с двускатен покрив. Същата е електрифицирана, снабдена и включена към площадковата канализационна мрежа. Незаконният строеж е изпълнен в ПИ 67800.34.23, местност „Света Марина“, гр. Созопол. Строежът е извършен без разрешение за строеж в поземлен имот, представляващ частна собственост, с отреждане - горска, видно от извадка от Служба по геодезия, картография и регистър /СГКК/ гр. Бургас.

 

 

 При извършената проверка в общ. Созопол, се установило, че за този строеж нямало издадено разрешение за строеж.

            Св. Ч. не установила кога точно и от кого точно е извършен въпросният строеж, но констатирала, че нарушението е извършено в периода от 13.10.2016 г.  /датата на придобиване/ до 19.02.2018 г. /датата на извършената проверка/  в имота. Счела е, че нарушението е установено именно на дата- 19.02.2018 г., като жалбоподателят  Я. бил собственик на имота, поради което и преценила, че той, в качеството му на участник в строителството – възложител е допуснал извършването на незаконния строеж в нарушение на чл. 148, ал.1 ЗУТ.

            Св. Ч. изпратила до жалбоподателя  Я.  покана  за явяване в РО „НСК” – Бургас при РДНСК – Югоизточен район за съставяне на АУАН.

            В определения срок жалбоподателят не се явил, поради което и в негово отсъствие, свидетелката АУАН с № Б-44/23.05.2018г., квалифицирайки нарушението като такова по чл. 148, ал.1, вр. с чл. 12, ал.2 ЗУТ. На 23.05.2018г. препис от акта бил връчен на жалбоподателя срещу подпис, като в предоставения срок същият депозирал възражения, посочвайки, че той не е извършвал, възлагал или допускал изграждането на строеж в съсобствения му поземлен имот. Посочил е, че всички строежи, находящи се в ПИ № 67800.34.23 са извършени през 80-те години на миналия век - т.е. много преди да придобие право на собственост върху земята. Приложил копие от Акт за държавна собственост.

   След връчване на АУАН административнонаказващият орган, сезиран с преписката по акта, пристъпил към издаване на НП, като не дал вяра на изложеното във възражението, а също счел фактическите констатации за безспорно установени, поради което и издал обжалваното постановление, с което на основание чл. 222, ал.1, т. 15 ЗУТ, вр. с чл. 239, ал.1, т.2 ЗУТ на жалбоподателя било наложено административно наказание „Глоба” в размер на 1000 лева за нарушение на чл. 148, ал.1, вр. с чл. 12, ал.2 ЗУТ.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание/санкция и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление (арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН .

В конкретния случай съдът счита, че наказателно постановление е издадено от оправомощено за това лице, съгласно чл. 239 ЗУТ, а АУАН е съставен от компетентен орган по смисъла на чл. 238, ал.2 ЗУТ. Въпреки това, съдът счита, че при издаването на НП са допуснати съществени нарушения, които са опорочили производството и са довели до издаването на незаконосъобразно наказателно постановление. Това е така по следните причини:

С нормите на чл. 42, т.3, предл.1 от ЗАНН и чл. 57, ал.1, т.5, предл.2 от ЗАНН е въведено изрично задължение на актосъставителя и АНО да посочат датата на извършване на нарушението. Посочването на датата на извършване на административното нарушение е от значение не само като индивидуализиращ белег на нарушението, но и с оглед съдебната проверка за спазване сроковете по чл. 34 от ЗАНН в административнонаказателното производство. Времето на извършване на административното нарушение е определящо и за приложимия материален и процесуален закон, съгласно чл. 3 от ЗАНН. В конкретния случай актосъставителят и АНО се посочили, че деянието е извършено в период от 13.06.2012г. (датата на придобиване на идеални части от ПИ № 67800.34.23) до 19.02.2018г. – датата на извършване на проверката от контролните органи. Според настоящия състав този подход за очертаване на датата на деянието е незаконосъобразен, доколкото цели и заобикаляне на задължението на АНО да установи точния момент на извършване на нарушението, респективно не дава възможност за броене на сроковете по чл. 34 ЗАНН. В конкретния случай не се касае до деяние, което да може да се окачестви като т.нар. „продължено противоправно поведение”, когато нарушението се извършва непрекъснато във времето, докато не бъде преустановено от съответните органи или по волята на дееца. В случай въпросният незаконен строеж е изпълнен (довършен) в точно определен момент от действителността – т.е. на точно определена дата или период от време (който може да бъде установен), като в тежест на актосъставителя и АНО е било да проведат разследване (ако преценят - да разпитат свидетели, ако е нужно да ангажират експертно мнение и т.н.) и да установят кога точно се е случило това. В съдебно заседание св. Ч. заявява, че на 19.02.2018 г. На терен установили множество сгради и съоръжения, като за същите поискали документи от Община Созопол и от собствениците на четирите имота за строителни книжа. Тези 4 имота към онази дата били оградени с обща телена ограда и тяхното подреждане, след справка в Кадастъра показа, че територията е горска. От собствениците и от Община Созопол не получили строителни книжа, удостоверяващи собствеността на сградите. Конкретно за „Едноетажна сграда № 2” от Констативен протокол от 19.02.2018 г. изготвили настоящия АУАН № Б-44/23.05.2018 г., като на Р.Я. е съставен този АУАН като възложител, допуснал извършването на незаконен строеж. Това машиналното очертаване на един период (в случая около шест години и половина) от придобиване на части от имота до извършване на проверката, в комбинация с обстоятелството, че видно от показанията на актосъставителката – въобще не е ясно дали строежът не е бил изпълнен дори преди това - не изпълнява задължението за посочване на датата на извършване на нарушението и по мнение на настоящия състав следва да се приравни на липса на посочване на такава дата.

Тук е мястото да се посочи, че съгласно съдебната практика – Тълкувателно решение на ВАС и ВКС № 1 от 27.02.2015г., на основание чл. 84, вр. с чл.11 от ЗАНН вр. с чл.81 ал.3 НК – в административнонаказателното производство намира приложение институтът на „абсолютната давност”, който е 4,5 години от извършване на нарушението. В случая началната дата, на която се твърди, че е било „допуснато” извършването на незаконен строеж е 13.06.2012г Прилагайки правилата за абсолютната давност се достига до извод, че дори да се приеме, че жалбоподателят действително някога в периода 13.06.2012г . – 19.02.2018г. е допуснал извършване на нарушение – то, ако това нарушение е извършено примерно през 2013г. (която безспорно попада в периода 13.06.2012г– 19.02.2018г.) то вече е изтекла абсолютната давност за реализиране на отговорността на нарушителя. Именно поради строго формалния характер на производството по налагане на административни наказания, законът вменява на АНО задължение безпротиворечиво и еднозначно да посочи датата, на която приема, че е извършено нарушението, а не просто да посочи, че то е извършено все някога от дата в миналото (примерно 2012г.) до датата на извършване на проверката.

На следващо място, съдът следва да посочи, че формата на изпълнителното деяние „допустителство” е изключение от общия принцип за ангажиране на административна отговорност на субектите, доколкото съгласно чл. 10 ЗАНН допустителите се наказват само в определените от закона случаи. Действително в чл. 232, ал.2 ЗУТ е предвидено наказание и за участник в строителството, който допусне извършването на незаконен строеж – т.е. принципно може да се ангажира отговорността и на допустителя, но това не отменя общото задължение за доказване на субективната страна на нарушението – т.е. на „вината”. Казано по друг начин само фактът, че в нечий имот е извършен незаконен строеж не означава автоматично, че собственикът е „допуснал” извършването на този строеж. Не е налице обективна отговорност, при която всеки път, когато се установи незаконен строеж, при всички случаи собственикът на терена (който може и да е държавата или общината) следва да носи отговорност за допустителство. Следва да се ангажират доказателства, че собственикът е възложил или най-малкото, че е знаел или поне предполагал, че се извършва такъв строеж, но въпреки това е бездействал и не се е противопоставил, като по този начин и е „допуснал” друг да извърши строежа. В тази връзка АНО е следвало да посочи кога и от кого е изпълнен стоежът и какво отношение има към жалбоподателя, за да може да се провери дали собственикът действително е „допуснал” това лице да извърши нарушението или то е извършено без неговото знание/допускане. В конкретния случай, видно от показанията на актосъставителката – контролните органи не са установили нито кога, нито кой е изпълнил строежа, поради което и изводът им, че Богдев е „допуснал” този неизвестен извършител да построи  процесната алея в имот, от който той притежава едва 1/7 ид.ч. са останали недоказани. Както е прието в Решение № 1982/24.11.2014г. по к.н.а.х.д. № 1196/2014г. на АдмС-Бургас:„ ... собственикът на един недвижим имот, ако не притежава едно от качествата, изрично указани с нормата на чл. 160, ал. 1 от ЗУТ не може да бъде определен като участник в строителството...”. В тази връзка АНО следваше изрично и изчерпателно да посочи в НП на база на какви факти гради своя извод, респективно – по този начин да даде възможност както на нарушителя, така и на съда да провери, дали неговите изводи са верни или не. Липсата на посочване на такива факти, не може да се преодолее с обобщения извод, че жалбоподателят е „участник в строителството - възложител” без да се посочат обстоятелствата, които евентуално го правят такъв, поради което и това е самостоятелно основание за отмяна на НП, като противоречащо на изискването на чл. 57, ал.1, т. 5 ЗАНН.

Само за пълнота, настоящият състав намира за нужно да отбележи, че АНО не е изследвал и сочените във възражението обстоятелства, че въпросният строеж съществува още от времето на къмпинг „Златна рибка” и предполагаемата дата на строителство е около 80-те години на миналия век.

Предвид всичко горепосочено, съдът счита, че в хода на производството са били допуснати съществени и неотстраними нарушения на закона, които са довели до там, че незаконосъобразно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, поради което и атакуваното наказателно постановление следва да се отмени изцяло, без да е необходимо да се обсъждат останалите наведени доводи.

Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1, предл.3 ЗАНН, Бургаският районен съд

Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № Б-44-ЮИР-43/11.09.2018г., издадено от Началник на РДНСК-Югоизточен район, с което на основание чл. 222, ал.1, т. 15 ЗУТ, вр. с чл. 239, ал.1, т.2 ЗУТ на Р.П.Я., с ЕГН: **********, и адрес: ***, със съдебен адрес:***, чрез адв. З М, е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 1000 /хиляда/ лева за нарушение на чл. 148, ал.1, вр. с чл. 12, ал.2 ЗУТ.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр. Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.

 

                                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ВО:К.А.