Р Е Ш Е Н И Е
№ ….
гр. София, 22.04.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, III въззивен брачен състав, в закрито съдебно
заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАЯ
МИХАЙЛОВА
ДИМИТРИНКА
КОСТАДИНОВА - МЛАДЕНОВА
като разгледа докладваното от съдия Михайлова частно гражданско дело № 3963
по описа за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 435 – 438 от
Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по жалба вх. № 4898/26.02.2021 г. на И.С.К. –
длъжник по изпълнително дело № 20207900402383 по описа на ЧСИ Р.М., рег. № 790
на КЧСИ, срещу Постановление за отказ да се прекрати и спре изпълнително дело от
03.02.2021 г. на ЧСИ Р.М.Жалбоподателят моли обжалваното постановление да бъде
отменено. В жалбата са изложени подробни доводи, за това че малолетното дете И.И.К. не следва да бъде предавано на неговата майка М.Г.Б.-К.,
тъй като това би било в разрез с най-добрия интерес на детето, доколкото то е
свикнало да живее с баща си и не желае да живее с майка си. Изложени са
аргументи за това, че горепосочените твърдения се подкрепят от приетите от съда
доказателства във връзка с постановеното решение, което се изпълнява по
горепосоченото изпълнително производство. Прави искане за прекратяване на
изпълнителното производство, а при условията на евентуалност за спиране на
изпълнителните действия по него.
Ответникът по жалбата и взискател по
изпълнителното дело – М.Г.Б.-К., е подала възражение по жалбата с доводи за
нейната неоснователност.
ЧСИ Р.М.е изложила мотиви по обжалваните действия, на
основание чл. 436, ал. 3 ГПК, в които излага становище за неоснователност на
жалбата.
Софийският градски съд, след като обсъди доводите в
жалбата, възраженията на взискателя, както и
обясненията на частния съдебен изпълнител, и прецени
материалите по изпълнителното дело, прие
следното:
Жалбата е допустима, но разгледана по същество, е
неоснователна.
Изпълнителното производство е образувано по молба на М.Г.Б.-К.,
лично и в качеството й на законен представител на малолетното дете И.И.К., за заплащане на присъдена месечна издръжка в размер
на 120.00 лв., освобождаване на семейното жилище, находящо се в гр. *******,
предоставено на ползване на М.Г.Б.-К., както и за връщане/предаване на детето И.И.К..
По изпълнителното дело е изготвена и редовно връчена
на длъжника покана за доброволно изпълнение с изх.№35011/07.12.2020 г. С
вх.№370/04.01.2021 г. е депозирано възражение от длъжника, с искане за
прекратяване на изпълнителното дело или при условията на евентуалност неговото
спиране. От взискателя е постъпило писмено становище
с вх.№2144/02.02.2021 г., в което са изложени доводи
за неоснователност на постъпилото възражение. С постановление от 03.02.2021 г. е
отказано прекратяване и спиране на делото в частта за събиране на месечната
издръжка, отказано е и спиране на производството по въвеждане на взискателя в предоставеното му за ползване семейно жилище,
както и на процедурата по предаване на малолетното дете И.И.К.
на неговата майка М.Г.Б..
На основание чл. 435, ал. 2 ГПК длъжникът може да обжалва: 1. постановлението за глоба; 2.
насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо; 3.
отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е
уведомен надлежно за изпълнението; 4. отказа на съдебния изпълнител да извърши
нова оценка по реда на чл. 468, ал. 4 и чл. 485; 5. определянето на трето лице
за пазач, ако не са спазени изискванията на чл. 470, както и в случаите по чл.
486, ал. 2; 6. отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да
приключи принудителното изпълнение; 7. разноските по изпълнението; 8.
постановлението за възлагане (чл. 435, ал. 3 ГПК).
Основанията за спиране на изпълнителното производство
са уредени в чл. 432, ал. 1 от ГПК. Конкретният случай не попада в нито една от
изброените хипотези, а изложените от жалбоподателя доводи, почиват единствено
на обстоятелства, които са разгледани в рамките на образуваното съдебно
производство, решението по което се изпълнява или на субективната преценка на
жалбоподателя, относно това как изпълнението на съдебното решение би се
отразило на емоционалното състояние на детето, както и нежеланието на
жалбоподателя да изпълни горепосоченото решение.
Следва да се отбележи, че
спиране по реда на тази разпоредба може да се основава единствено на
процесуалната, но не и на материалната незаконосъобразност на изпълнението и не
може да продължи след завършване на производството по чл. 435 и сл. от ГПК.
Предвид изложеното жалбата се
явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Така мотивиран, Софийският градски съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. № 4898/26.02.2021 г. на
И.С.К. – длъжник по изпълнително дело № 20207900402383 по описа
на ЧСИ Р.М., рег. № 790 на КЧСИ.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.