Р Е Ш Е Н И Е
№ 43/7.2.2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД-ПАЗАРДЖИК, IV-ти състав, в открито
заседание на дванадесети януари две хиляди двадесет и трета година в състав:
СЪДИЯ: ДИЯНА ЗЛАТЕВА – НАЙДЕНОВА
при
участието на секретаря Тодорка Стойнова, като разгледа докладваното от съдията
адм. дело № 946 по описа за 2022 г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
е по реда на 145 от и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с
чл. 118 от Кодекса за социалното осигуряване КСО).
Делото
е образувано по жалба на М.И.К., ЕГН **********, с адрес: ***, против Решение №
1019-12-3777#1 от 27.09.2022 г. на Директора на ТП на НОИ – Пазарджик, с което
е потвърдено разпореждане № 122-00-732-3 от 29.08.2022 г. на Ръководителя на
осигуряването за безработица, с което е отпуснато обезщетение за безработица на
М.И.К. за периода 02.07.2022 г. до 01.11.2022 г.
Решението
е оспорено като незаконосъобразно. По същество в жалбата се твърди,
че жалбоподателят е работила в Ирландия от 16.12.2021 г. до 01.07.2022 г.,
съгласно срочен договор до 15.12.2022 г., но на 01.07.2022 г. от представители
на работодателя е уведомена наред с други работници, че няма повече работа в
предприятието, както и че ако останат няма да работят и няма да им бъде
заплащано, поради което трябвало да си тръгне за България. Твърди се, че от
страна на работодателя са получили уверение, че документите по прекратяване на
трудово правоотношение ще бъдат оформени с основание поради изтичане на срока на
договора. При пристигането си в България, жалбоподателят изискала издаването на
структуриран електронен документ /СЕД/ U001, в който изрично било отбелязано
причината за прекратяване на договора - поради изтичане на срока и никъде не било
упоменато „поради подаване на оставка“ -мотив, който бил приет в обжалваното
решение.
В
съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и се представлява от адв. А.,
който поддържа жалбата. Претендира разноски.
Ответникът
редовно призован, не се явява в съдебно заседание, представлява се от юрк. М.,
която оспорва жалбата. Изразява становище за законосъобразност на оспореното
решение на Директора на ТП на НОИ – Пазарджик. Претендира разноски. Представя
писмени бележки по съществото на спора.
Административен
съд - Пазарджик, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната
съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено от фактическа
страна следното:
Административното
производство е започнало с подадено Заявление с вх. № ЗПОБ-602-01-0240 от 06.07.2022
г. в Дирекция „Бюро по труда“, гр. Велинград от жалбоподателя, за отпускане на
парично обезщетение за безработица (ПОБ) на основание чл. 54а от КСО, като в
него е декларирала, че последното ѝ правоотношение е с работодател от
Ирландия и същото е прекратено, считано от 02.07.2022 г.
По
повод подаденото заявление, до жалбоподателя е изпратено Уведомително писмо
изх. № У-122-00-732-1 от 08.07.2022 г., с което на основание чл. 1, ал. 6 от
Наредбата за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица
/НОИПОБ/, лицето е уведомено, че следва да представи следните документи:
- декларация относно определяне на пребиваване
във връзка с прилагане на чл. 65(2) от Регламент (ЕО) №883/2004;
- заявление за удостоверяване на осигурителни
периоди и доходи от КИ на Ирландия;
- документи, удостоверяващи
осигурителен стаж в Ирландия - договор, фишове.
- документи от работодателя,
удостоверяващи причината за прекратяване на заетостта в Ирландия.
Във
връзка с горното в ТП на НОИ - Пазарджик със Заявление вх. №1019-12-2805 от
18.07.2022 г. от страна на жалбоподателя са представени Декларация по чл. 65
(2) от Регламент (ЕО) № 883/2004 и Срочен договор за полагане на труд с Киилинг
Ритейл УК за периода 16.12.2021 г. – 15.12.2022 г., ведно с уведомително писмо,
с което жалбоподателят е поканена да сключи договор.
По
делото е представен Структуриран електронен документ U 1 – образец
съгласно Регламент № 883/04 и 987/09. В същия е отбелязан общият доход на
жалбоподателя за процесния период, както и че договорът е прекратен поради
неговото изтичане (contract expired).
Издаден
е
и
структуриран електронен документ (СЕД) U001СВ с №417257
от 26.07.2022 г. до компетентната институция на Ирландия, от която е изискано
предоставяне на осигурителната история за периода от 16.12.2021 г. до
01.07.2022 г., включително данни за
началната дата на заетостта и основанието за прекратяване на заетостта.
С
искане за информация за заплата - образец U003, с уникален
№ 421704, е изискана и необходимата информация от страна на компонентите органи
в Ирландия касаещи размера на полученото възнаграждение от страна на
жалбоподателя.
С
Разпореждане № 122-00-732-1 от 26.07.2022 г. административното производство по
Заявление с вх. № ЗПОБ-602-01-0240 от 06.07.2022 г. е спряно до получаване на
структурирани електронни документи U017 и U004 от
компетентната институция на Ирландия в отговор на изисканите със СЕД U001СВ и U003.
На
27.07.2022 г. с вх. №1019-12-2805#1 в ТП на НОИ - Пазарджик е получен оригинал
на преносим документ U1 от Ирландия, с потвърдени:
- период на заетост от 16.12.2021 г. до
01.07.2022 г.;
- причина за прекратяване на заетостта
- „изтичане срока на договора“;
- доходи за периода: от 16.12.2020 г.
до 31.12.2021 г. в размер на 329.00 евро и от 01.01.2022 г. до 01.07.2022 г. в
размер на 14543.00 евро.
На
08.08.2022 г. с вх. №1019-12-2805#2 в ТП на НОИ - Пазарджик са получени СЕД
U017 (данни по осигурително досие) и СЕД U004 (данни за заплата), с които
компетентната институция на Ирландия е удостоверила: периоди на заетост от
16.12.2021 г. до 29.12.2021 г. и от 01.01.2022 г. до 01.07.2022 г.; причина за прекратяване
на заетостта - „напускане на служителя“ (л. 48 от делото); доход за периода от
01.01.2022 г. до 01.07.2022 г.
Съобразно
това на основание чл. 55 от Административнопроцесуалния кодекс с Разпореждане
№122-00-732-2 от 15.08.202 г. е възобновено производството по подаденото от
лицето заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица. Поради
различие на данните в ПД U1 и СЕД U017 относно причината за
прекратяване на осигурената заетост, със структуриран електронен документ
Н001-уведомление/искане за предоставяне на информация, на 25.08.2022 г. от
компетентната институция на Ирландия е изискано да се уточни причината за
прекратяване на заетостта на жалбоподателя.
На
26.08.2022 г. е получен СЕД Н002-отговор на искането за информация, в който е
записано, че „Договорът с Киилингс посочва договор с фиксиран срок от
16.12.2021 г. до 15.12.2022 г. Клиентът напусна тази работа на 01.07.2022 г.,
поради което подаде оставка. Информацията за U017 е вярна“.
Във
връзка с получената нова информация с Разпореждане №122-00-732-3 от 29.08.2022
г. на основание чл. 54ж, ал. 1 и във връзка с чл. 54а, ал. 1 и чл. 54б, ал. 3
от КСО и чл. 62 от Регламент (ЕО) №883/2004 на жалбоподателя е отпуснато
парично обезщетение за безработица за периода от 02.07.2022 г. до 01.11.2022 г.
(четири месеца) в размер на 18.00 лв. дневно. Разпореждането е връчено на
жалбоподателя на 02.09.2022 г. Със Заявление № 1019-12-3777/08.09.2022 г.
Директорът на ТП на НОИ – Пазарджик е сезиран с искане за преразглеждане на
отпуснатото обезщетение за безработица на жалбоподателя, което е кредитирано
като жалба срещу разпореждането на ръководителя на осигуряването за
безработица. Предвид това е издадено оспореното решение на Директора на ТП на НОИ – Пазарджик. Същото е
връчено на жалбоподателя на 29.09.2022 г. Жалба срещу решението е подадена на
12.10.2022 г.
По
делото е разпитан и свидетелят В.С.К., която посочва, че е присъствала на
прекратяването на договора на жалбоподателя с ирландския работодател през 2022
г. По нейни думи от страна на ирландския работодател са събрани работниците
постъпили през месец декември и им е съобщено че следва да напуснат работа още
в началото на м. юли 2022 г. Никой не ги попитал дали са съгласни, казали им,
че договорът изтича и трябва да си ходят. Жалбоподателят си тръгнала още на 2-ри
юли. Доколкото с показанията на жалбоподателя се цели опровергаване
съдържанието на официален документ, а
именно получените структурирани електронни документи U017,
U004 I H002, съдът на основание чл. 164, ал. 1, т. 2 от ГПК не кредитира същите, както
и поради факта, че тези показания не се подкрепят от останалия събран по делото
доказателствен материал.
При така установената фактическа обстановка съдът
намира от правна страна следното:
Жалбата е подадена в срок срещу акт подлежащ на
оспорване от лице, което има правен интерес от оспорването и се явява
допустима.
Разгледана по същество същата е неоснователна.
Административен съд – Пазарджик като обсъди
доводите на страните, прецени представените по делото доказателства и извърши
проверка на оспорения акт в съответствие с разпоредбата на чл. 168 АПК, за да
се произнесе съобрази следното:
Оспореният акт е издаден от Директора на ТП на
НОИ – Пазарджик. Съобразно чл. 117, ал. 1, т. 2, буква „б“ от КСО пред ръководителя
на съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт се
подават жалби срещу разпореждания за отказ или неправилно определяне, изменяне
и прекратяване на обезщетенията за безработица. В настоящия случай процесния
акт касае именно разпореждане за отпускане на обезщетение за безработица.
Издателят на акта е материално и териториално компетентния орган за издаване на
оспореното решение.
Що се касае до спазване на изискванията за форма
на оспорения акт и предвид гореустановените, настоящият състав намира, че
процесният акт е изготвен в писмена форма, съобразно чл. 59, ал. 2 от АПК, като
съдържа наименование на органа, който го издава, адресат на акта, който е ясно
и точно идентифициран, съдържа разпоредителна част, с която се определят
правата и задълженията на адресата на акта, пред кой орган и в какъв срок актът
може да се обжалва, както и дата на издаване и подпис на лицето, издало акта, с
означаване на длъжността му. В изпълнение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК са ясно
посочени всички фактически и правни основания за издаване на акта. Т.е. не се
установяват нарушения във формата на акта.
При проверка по спазване на
административнопроизводствените правила и по правилното приложение на
материалния закон, настоящият състав намира следното:
Потвърденото
с процесното решение Разпореждане за отпускане на парично обезщетение за
безработица е издадено от длъжностно лице, чиято компетентност не се оспорва.
Като правно основание за постановяване на Разпореждането са посочени нормите на
чл. 54ж, чл.54а, ал.1 и чл.54б, ал.3 от КСО.
В
чл. 54а, ал.1 от КСО е регламентирано, че право на парично обезщетение за
безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски
във фонд „Безработица“ най-малко 12 месеца през последните 18 месеца преди
прекратяване на осигуряването и които: т. 1. имат регистрация като безработни в
Агенцията по заетостта; т. 2 не са
придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в Република България
или пенсия за старост в друга държава или не получават пенсия за осигурителен
стаж и възраст в намален размер по чл. 68а или професионална пенсия по чл. 168;
т. 3. не упражняват трудова дейност, за
която подлежат на задължително осигуряване по този кодекс или по
законодателството на друга държава, с изключение на лицата по чл. 114а, ал. 1
от Кодекса на труда.
Към
момента на подаване на Заявлението жалбоподателят е субект, отговарящ на
условията по чл. 54а, ал.1 от КСО. Не е спорна регистрацията ѝ в
Агенцията по заетостта на 06.07.2022 г., а последната ѝ трудова заетост
преди прекратяване на осигуряването, за времето от 16.12.2021 г. – 01.07.2022
г. в Ирландия, при конкретно удостоверено по периоди месечно възнаграждение, се
установява от приетите по делото писмени доказателства, представляващи СЕД U017
– Осигурително досие – трансграничен работник (л.47-48) и СЕД U004 – Информация
за заплатата (л.103-104), издадени от компетентните органи в Ирландия. Не се
установява или твърди лицето да упражнява трудова дейност в периода, за който
се иска обезщетение.
Доколкото
жалбоподателят е български гражданин, то тя попада в персоналния обхват на чл. 2,
параграф 1 от Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от
29 април 2004 година за координация на системите за социална сигурност.
Регламентът се прилага пряко във всички държави-членки и неговите разпоредби са
задължителни за спазване от националните органи и администрации, от
институциите за социална сигурност и от съдилищата, като в случай на
противоречие с националните законодателства имат приоритет (аргумент от чл. 288
от ДФЕС).
Съгласно
чл. 61 от Регламент (ЕО) №883/2004, компетентната институция на държава-членка,
чието законодателство поставя придобиването, запазването, възстановяването или
продължаването на правото на обезщетения в зависимост или от завършването на
периоди на осигуряване, заетост или самостоятелна заетост зачита, доколкото е
необходимо, периодите на осигуряване, заетост или самостоятелна заетост,
завършени съгласно законодателството на всяка друга държава-членка, като завършени
съгласно прилаганото от нея законодателство. Въпреки това, когато приложимото
законодателство поставя правото на обезщетения в зависимост от завършването на
периоди на осигуряване, заетост или самостоятелна заетост, завършени съгласно
законодателството на друга държава-членка, такива периоди не се зачитат, освен
ако такива периоди биха били зачетени като осигурителни периоди, ако са били
завършени в съответствие с приложимото законодателство.
В
процесния случай, доколкото българското законодателство е поставило
придобиването на правото на обезщетение за безработица, в зависимост от период
на осигуряване, компетентните органи са зачели трудовата заетост на
жалбоподателката по издаденото от друга държава СЕД U017.
Спорният
въпрос по делото е относно правилното определяне на размера и срока на
отпуснатото обезщетение за безработица, съобразно националното законодателство.
Съгласно
предвиденото в чл. 54б, ал. 1 от КСО, дневното парично обезщетение за
безработица е в размер 60 на сто от среднодневното възнаграждение или
среднодневния осигурителен доход, върху който са внесени или дължими
осигурителни вноски във фонд „Безработица“ за последните 24 календарни месеца,
предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването, и не може да бъде по-малко
от минималния и по-голямо от максималния дневен размер на обезщетението за
безработица. Според ал. 3 на същата норма обаче, безработните лица, чиито
правоотношения са били прекратени по тяхно желание или с тяхно съгласие, или
поради виновното им поведение, на основание чл. 325, т. 1 и 2, чл. 326, 330 и
331 от Кодекса на труда , чл. 103, ал. 1, т. 1, 2 и 5, чл. 105, 107, ал. 1, т.
1 - 4 и чл. 107а от Закона за държавния служител , чл. 162, т. 1 и 6, чл. 163 и
чл. 165, т. 2 и 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република
България, чл. 226, ал. 1, т. 4, 6, 8 и 16 от Закона за Министерството на
вътрешните работи, чл. 101, ал. 1, т. 5, 8 и 11 от Закона за Държавна агенция
„Разузнаване" и чл. 165, ал. 1, т. 2, 3 и 5 и чл. 271, т. 2, 3 и 5 от
Закона за съдебната власт или по други закони, получават минималния размер на
паричното обезщетение за безработица за срок 4 месеца.
Съгласно
мотивите на Разпореждане №122-00-732-3 от 29.08.2022 г., паричното обезщетение
на жалбоподателя е отпуснато за срок от четири месеца и в минималния дневен
размер съгласно ЗБДОО за 2022 г. от 18:00 лева, поради това, че последното
прекратяване на осигуряването е от 02.07.2022 г., с причина „напускане на
служителя“.
Правилото,
установено в чл.54б, ал.3 от КСО представлява изключение от общото правило по
ал.1 на чл.54б от КСО за определяне на размера на паричното обезщетение за
безработица в зависимост от размера на получаваното възнаграждение или
осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски. Така
регламентираното изключение не противоречи на предвиденото в чл. 62, параграф 1
и параграф 2 от Регламент (ЕО) №883/2004, тъй като Регламентът не съдържа
забрана държавите-членки да предвиждат в националната си уредба ограничения
относно размера на паричното обезщетение, основани на причината (основанието)
за прекратяване на трудовото правоотношение.
Визираното
изключение по чл. 54б, ал. 3 от КСО е обусловено от основната характеристика на
паричното обезщетение за безработица – да предостави на лицата, които са
останали без работа по независещи от тях причини (не по тяхна вина и не по
тяхно желание или съгласие), средства за издръжка, които да заместят
получаваното преди това трудово възнаграждение. Когато лицето само се е лишило
от възможността да получава доходи от трудовата си дейност, оправдано е от
икономическа и социална гледна точка законодателят да предвиди ограничен размер
на средствата, които се изплащат като парично обезщетение, както и ограничение
относно периода, през който следва да се изплаща това обезщетение (в този
смисъл Решение № 9434/07.07.2014 г. по адм.дело №1716/2014 г. на ВАС, VI
о.).
В
цитираната разпоредба не са конкретизирани хипотезите на прекратяване на
правоотношение в друга държава, с която се прилага международен договор, но с
оглед текста „или по други закони“ следва да се приеме, че изброяването на
правните норми – основания за прекратяване на трудово, служебно или друг вид
осигурително правоотношение в нормата на чл.54б, ал.3 от КСО не е изчерпателно,
и разпоредбата следва да намери приложение във всички случаи, при което
правоотношението е било прекратено по желание, със съгласието, или поради
виновното поведение на безработното лице.
От
тук следва, че спорът по настоящото дело е обусловен от основанието за
прекратяване на трудовото правоотношение на жалбоподателя.
В
този смисъл следва изрично да се посочи, че установяването на причината за
прекратяване на правоотношението е възложено в тежест на субекта, който
претендира отпускането на обезщетението за безработица. Изрично в приетата с
ПМС №32 от 11.02.2002 г., обн. ДВ бр.19 от 2002 г., Наредба за отпускане и изплащане
на паричните обезщетения за безработица, е регламентиран реда за отпускане на
тези обезщетения, като в чл.1, ал.1 (приложима редакция ДВ, бр. 73 от 2020 г.,
в сила от 18.08.2020 г.) е предвидено, че паричните обезщетения за безработица
по чл. 54а от КСО и по чл. 230 и 231 по Закона за отбраната и въоръжените сили
на Република България се отпускат въз основа на заявление по образец съгласно
приложение № 1, като към което се прилагат: т. 1. за паричните обезщетения за
безработица по чл. 54а от КСО - акт за прекратяване на правоотношението.
В
процесния случай жалбоподателя не е приложила към подаденото от нея Заявление
(по образец Приложение №1 към чл.1, ал.1 от Наредбата) Акт за прекратяване на
правоотношението си, нито при попълване на заявлението е декларирала основанието
от акта за прекратяване на правоотношението. Съгласно представения и прието по
делото договор за полагане на труд от страна на жалбоподателя в Ирландия, л. 84
от делото, изрично е посочено, че: „ако компанията желае да прекрати вашата
заетост след като успешно сте завършили изпитателния период, то Компанията ще
ви даде предизвестиe съгласно изискването на Законите за Минимално
предизвестие и Условия на заетост 1973-2001“. Освен
това е уговорен механизъм за прекратяване на трудовото правоотношение и без
предизвестие – л. 84 гръб от делото, съобразно който е предвидено, че:
„Компанията може, посредством писмено известие да прекрати незабавно вашата
заетост без предизвестие или обезщетение (с изключение на заплатата и плащане
на отпуск, което е дължимо, но не е изплатено), при едно от следните
обстоятелства:…“. Т.е. и в двата случая е предвидено писмено известяване за
намерението на работодателя за прекратяване на договора. В случая обаче не се
установява наличието на такова известяване. С това изложените в жалбата
твърдения на оспорващата, че трудовият ѝ договор бил прекратен
едностранно от работодателя, по причина, че правоотношението било прекратено от
негова страна поради изтичане срока на договора или по причина на инициатива от
негова страна, остават недоказани.
Административният
орган е спазил разписаната в чл.1, ал.6 от Наредбата процедура, според която при
прието заявление с нередовни или липсващи документи териториалното поделение на
НОИ уведомява лицето в 7-дневен срок от приемането на заявлението, като му дава
необходимите указания за отстраняване на нередностите, като уведомлението е
връчено чрез лицензиран пощенски оператор с обратна разписка на посочен точен
адрес , съобразно изискванията на същата норма. В хипотезата на чл.1, ал. 8 от
Наредбата, след като липсващите
документи не са представени в териториалното поделение на НОИ в указания срок,
преценката на правото и определянето на размера на паричното обезщетение за
безработица се прави въз основа на наличните редовни документи и на данните по
чл.5, ал.4, т.1 от КСО.
По
реда на чл. 8, ал. 3 и ал. 4 от Наредбата са изискани документи за удостоверяване
на осигурителния стаж и доход на лицето по законодателството на държава, с
която се прилага международен договор, по който Република България е страна,
или европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност.
В
представените пред осигурителните органи документи, а именно СЕД U017 Осигурително досие – трансграничен работник,
в графа „Основание за прекратяване на последната заетост или самостоятелна
заетост“, т. „Основание за прекратяване на заетостта“ е отбелязано: „напускане
на служителя“. Тези данни са потвърдени изрично със СЕД Н002, в който се
посочва, че договорът с ирландския работодател е с фиксиран срок – 16.12.2021 –
15.12.2021 г., служителят е напуснал на 01.07.2022 г. и информацията от U017 е
вярна. Доколкото липсват данни за
иницииране на прекратяването от страна на работодателя и след като от лицето не
са представени изисканите необходими документи за удостоверяване на причината
за прекратяване, следва да се приеме, че в действителност причината за
прекратяване на трудовото правоотношение е напускане на служителя, поради което
размерът и срокът на обезщетението за безработица правилно са определени по чл.
54б, ал. 3 от КСО. В настоящата хипотеза
същите са определени въз основа на наличните официални, неоспорени и редовни
документи, а възраженията на жалбоподателя за неправилното им определяне са
неоснователни.
В
този смисъл следва изрично да се посочи, че СЕД U017, СЕД U004 и СЕД H002 са официални
документи по смисъла на чл. 179 от ГПК, издадени от длъжностно лице в кръга на
службата му, по установените форма и ред и същите съставляват доказателство за
изявленията пред него и за извършените от него и пред него действия. Като
официални документи същите не са оспорени от страна на жалбоподателя в хода на
съдебното производство и притежават формална доказателствена сила. По аргумент
от чл. 164, 1, т. 2 съдържанието им не може да бъде оборено и от свидетелските
показания на свидетеля В. К..
Процесният
административен акт е надлежно мотивиран, издаден при спазване на
административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон.
Не се констатира оспореното решение да е издадено за цел, различна от
установената със закона и подадената срещу него жалба следва да бъде отхвърлена
като неоснователна.
Предвид
изхода на делото и съобразно чл.143, ал. 3 от АПК, следва да бъде уважена
своевременно заявената претенция на ответника в негова полза да се присъди
юрисконсултско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство, платимо
от жалбоподателя. На основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната
помощ във вр. чл.37, ал.1 от ЗПП, съдът определя възнаграждението в размер на
100 лева.
Водим
от изложеното и на основание чл.172, ал. 2, предл. последно от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на М.И.К., ЕГН **********, с адрес: ***, против Решение №
1019-12-3777#1 от 27.09.2022 г. на Директора на ТП на НОИ – Пазарджик.
ОСЪЖДА
М.И.К., ЕГН ********** да заплати на Териториално поделение на НОИ – Пазарджик
разноски по делото в размер на 100 (сто) лева.
Решението
е окончателно и не подлежи на касационно обжалване по аргумент от чл. 119 от КСО.
СЪДИЯ: (П)