№ 168
гр. София, 05.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ АТ. ПИРОНЕВ
при участието на секретаря ГАЛИНА ЦВ. ГОРАНОВА ШИПОВАЦ
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ АТ. ПИРОНЕВ Гражданско
дело № 20211110147065 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на „Т С ЕАД срещу Ж. Г. Д..
Ищецът твърди, че между него и ответната страна било налице облигационно отношение,
възникнало въз основа договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито
клаузи обвързвали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Твърди, че е
доставял топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к....... с
абонатен № 051735, чиято цена не била заплатена в предвидения в общите условия срок.
Моли ответната страна да бъде осъдена да заплати следните суми: 692,78 лв. - цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2018 г.,
ведно със законна лихва от депозиране на исковата молба – 12.08.2021 г. до изплащане на
вземането, 105,10 лв. - мораторна лихва за периода от 15.09.2017 г. до 01.10.2019 г., 12,19 лв.
- цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.09.2016 г. до
30.04.2018 г., ведно със законна лихва от депозиране на исковата молба – 12.08.2021 г. до
изплащане на вземането и 2,64 лв. - мораторна лихва за периода от 30.10.2016 г. до
01.10.2019г.
Ответникът е получил редовно препис от исковата молба чрез назначения му от съда особен
представител, по която е депозирал отговор в срока по чл. 131 ГПК, с който оспорва
предявените искове като неоснователни. Отрича да е налице облигационно отношение
между страните, като счита, че за установяването му е необходимо да бъде представен
писмен договор. Оспорва и претендираната мораторна лихва за забава върху таксите за
дялово разпределение с твърденията, че липсвал предвиден срок за заплащане на цената за
услугата дялово разпределение, следователно длъжникът изпада в забава след покана, но
доколкото такава не е представена по делото не може да се направи извод, че ответницата е
изпадна в забава и съответно не дължи мораторна лихва за забава. Релевира възражение за
1
погасителна давност. Моли за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира следното:
Предявените искове са с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ:
За да е основателен предявеният иск, в тежест на ищеца е да докаже верността на наведените
от него твърдения, а именно, че между него и ответната страна е било налице облигационно
отношение по договор за продажба, по което е предоставил твърдените количества топлинна
енергия и за ответната страна е възникнало задължение в претендирания размер.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие
на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни
общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Общите
условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в
градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване,
без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите (чл. 150, ал. 2 ЗЕ). В 30-дневен
срок след влизане в сила на общите условия клиентите, които не са съгласни с тях имат
право да внесат заявление, в което да предложат специални условия.
В случая е несъмнено, че Общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила,
доколкото са били публикувани, като по делото не са налице данни ответната страна да е
упражнила правото си на възражение срещу Общите условия. От приложените писмени
доказателства и приетата съдебно-техническа експертиза е видно, че процесният имот е
топлоснабден, както и че сградата, в която се намира е била присъединена към
топлопреносната мрежа.
По арг. от § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ и чл. 153, ал. 1 ЗЕ потребител, респ. битов клиент на
топлинна енергия е ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Съгласно Тълкувателно
решение № 2 от 17.05.2018г. по тълк. д. № 2/2017г., ОСГК, ВКС клиенти на топлинна
енергия за битови нужди са собственикът, носителят на вещно право на ползване или
третите ползващи се лица, които са сключили договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди директно с топлопреносното предприятие.
В случая от приложения договор за продажба на държавен недвижим имот съгласно
Наредбата за държавните имоти от 17.11.1982г. е видно, че собствеността върху процесния
имот, находящ се в гр. София, ж.к. ........... е придобита от В Д К и Ж. Д. К, а от приложеното
съдебно решение от 22.04.1991г., постановено по гр.д. № 359/1990г. по описа на СРС е
видно, че е прекратен брака между В К и Ж. К, като процесното жилище е останало в
собственост на ответницата Ж. Д.. Следователно през процесния период от 01.05.2016 г. до
30.04.2018г. ответницата е била единствен собственик на имота и като такъв е имала и
качеството потребител на топлинна енергия и е страна по облигационно отношение с ищеца
2
във връзка с предоставянето й. Неоснователно е в такъв случай поддържаното от ответната
страна становище за липсата на съглашение между страните, обосновано с необходимостта
от сключването на писмен договор с топлопреносното предприятие. Както бе посочено по-
горе, в чл. 153, ал. 1 ЗЕ изрично е предвидено, че всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да
заплащат цена за топлинна енергия.
При наличието на облигационно отношение, в тежест на потребителите е да заплащат
консумираната топлинна енергия, а установяването на точното количество топлинна
енергия, което е доставено в сградата и в процесния имот е от значение за доказване размера
на иска, но евентуалната недоказаност на размера не може да доведе до отхвърляне на иска,
предвид разпоредбата на чл. 162 ГПК.
Съгласно чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда-етажна
собственост се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната енергия за
отопление на сграда-етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия
за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Съгласно чл. 145, ал. 1 ЗЕ топлинната енергия за
отопление на имотите в сграда-етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение
чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в
отделните имоти, като в случая етажните собственици на процесната сграда са възложили
извършването на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и
вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на „Н И“ ООД.
От приетата по делото съдебно-техническа експертиза е видно, че количеството топлинна
енергия, постъпило в сградата-етажна собственост е измервано чрез монтиран в абонатната
станция топломер, който отговаря на изискванията за техническа годност. Посочено е още,
че в процесния имот е ползвана топлинна енергия за отопление, отдадена от 3 бр. радиатори
с индивидуален разпределител на разходите за отопление и 1 бр. щранг-лира без ИРРО,
топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване и отдадена от сградната инсталация,
разпределяна пропорционално на пълните отопляеми обеми на имотите по проект.
Установено е, че стойността на потребената топлинна енергия при съобразяване на
резултатите от изравнителните сметки се равнява на 2078,35 лв.
Съдът кредитира напълно заключението на вещото лице като обективно, достоверно и
убедително. Неоснователно е възражението на ответната страна относно материалите, по
които е работил експертът, доколкото от констативната част на експертизата е видно, че се
касае за материалите посочени в определението на съда от 19.08.2022г. по чл. 197, ал. 1
ГПК. Отделно от това, в съдебно заседание е извършен подробен разпит на вещото лице, въз
основа на който експертът убедително и задълбочено е защитил изводите си, обективирани
в заключението. Преповторени са дори и аритметичните сметки, при което също не са
констатирани каквито и да било грешки или неточности, които да поставят под съмнение
достоверността на заключението. При това положение, следва да се кредитира изцяло
3
приетата експертиза, като се приеме, че стойността на дължимата топлинна енергия за
процесния период се равнява на 2078,35 лв.
Частично основателно е възражението за погасяване на част от задълженията поради
изтичане на предвидената в закона погасителна давност. Съгласно Тълкувателно решение от
12.04.2012г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 3/2011г. задълженията на потребителите на
топлинна енергия, представляват задължения за периодично плащане, тъй като са налице
повтарящи се през определен период от време еднородни задължения с посочен в Общите
условия падеж, поради което и по отношение на тях е приложима давността по чл. 111, б.
„в“ ЗЗД. Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта
на вземането, като при срочните задължения /каквото е процесното за главница/, давността
тече от деня на падежа. В приложимите в случая Общи условия на ищеца, одобрени с
решение на КЕВР от 27.06.2016 г., прогнозните месечни дължими суми са дължими в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят (чл. 33, ал. 1 от ОУ).
Следователно погасителната давност започва да тече от 46-тия ден, т.е. вземането за м. юни
2017г. – от 15.08.2017г., вземането за м. юли 2017г. – от 15.09.2017г., вземането за м. август
2017г. – от 16.10.2017г., вземането за м. септември 2017г. – 15.11.2017г., вземането за м.
03.2018г. – от 16.05.2018г., вземането за м.04.2018г. – от 15.06.2018г. и пр. В същото време,
следва да се съобрази и това, че в периода от 13.03.2020г. до 20.05.2020г., давностният срок
е спрял да тече, на основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за
преодоляване на последиците, във връзка с § 13 от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето /обн.
ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г. /.
В настоящия случай исковата молба е депозирана на 18.01.2021г., поради което след
отчитане на периода от 2 месеца и 7 дни (през който давност не е текла съгласно ЗМДВИП),
следва да се приеме, че погасени по давност се явяват вземанията на ищеца за периода от
01.05.2016 г. до 31.03.2018г., като не са погасени вземанията за периода от 01.04.2018г. до
30.04.2018г. (давността за м. 04.2018г. изтича на 22.08.2021г.), които съдът при условията на
чл. 162 ГПК намира, че се равняват на 69,67 лв. (видно от приетата СТЕ).
При това положение предявеният иск за главница за топлинна енергия следва да се уважи
като основателен за сумата от 69,67 лв. за периода от 01.04.2018г. до 30.04.2018г., като се
отхвърли за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 692,78 лв. и за периода от
01.05.2016 г. до 31.03.2018г.
Съгласно чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването и Общите
условия на ищеца услугата дялово разпределение на топлинната енергия между
потребителите в сграда-етажна собственост се заплаща от потребителите на топлинна
енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги
на дружествата за дялово разпределение. Следователно, в тежест на ответника е възникнало
и задължение за главница за дялово разпределение за непогасения по давност период от
01.04.2018г. до 30.04.2018г. в размер на 2,09 лв., поради което предявеният иск следва да се
отхвърли като неоснователен за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 12,19
4
лв. и за периода от 01.09.2016г. до 31.03.2018г.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
За да е основателен искът следва да се установи, че е налице изискуемо главно задължение,
което е останало непогасено през релевирания от ищеца период на забава. На основание чл.
119 ЗЗД се явяват погасени по давност и претенциите за мораторна лихва върху погасената
по давност главница. Що се касае до мораторната лихва върху главницата, която не е
погасена, съдът намира следното:
Съгласно чл. 84, ал. 1 ЗЗД когато е определен денят на изпълнение на задължението,
длъжникът изпада в забава след изтичането му, а съгласно ал. 2 когато няма определен ден
за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от общите условия на ищеца от 2016 г., клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 в 45 – дневен
срок от изтичане на месеца, за който се отнасят, като след отчитане на средствата за дялово
разпределение и изготвяне на изравнителните сметки топлофикационното дружество издава
за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите, определени по прогнозна
консумация, и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
определено на база изравнителните сметки (чл. 32, ал. 3 от ОУ). Съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ
клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно чл. 33, ал. 4 от ОУ клиентът дължи
обезщетение за забава в размер на законната лихва само ако задълженията не са платени в
45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно при действието
на тези общи условия, топлопреносното предприятие не начислява лихва за забава върху
задължения, определени по прогнозна консумация, а начислява обезщетение за забава само
за задълженията по общата фактура.
От изложеното следва, че в случая ответникът дължи единствено мораторна лихва върху
общите фактури, касаещи потребена топлинна енергия при действието на общите условия от
2016г., която в случая съдът намира, че се равнява на 5,28 лв. за периода от 15.09.2018г. до
01.10.2019г. Следователно предявеният иск за мораторна лихва върху главницата за
топлинна енергия следва да се уважи до сумата от 5,28 лв. за периода от 15.09.2018г. до
01.10.2019г., като се отхвърли за разликата над тази сума до пълния предявен размер от
105,10 лв. и за периода от 15.09.2017г. до 15.09.2018г.
Що се отнася до цената за услугата дялово разпределение, в договора за доставка на
топлинна енергия и ОУ не е предвиден срок за плащане на вземането за дялово
разпределение, поради което длъжниците се считат в забава от момента на поканата (чл. 84,
ал. 2 ЗЗД), каквито доказателства не са представени по делото, поради което предявеният
иск за мораторна лихва върху тази главница следва да се отхвърли като неоснователен.
При този изход на спора, ищецът има право на разноски, определени съобразно уважената
5
част от предявените искове, за сумите както следва: 4,73 лв. – държавна такса, 28,38 лв. –
разноски за експертизи, 9,46 лв. – юрисконсултско възнаграждение и 28,38 лв. – разноски за
особен представител. Необяснимо е искането на ищеца за присъждане на държавна такса за
заповедно произовдство, каквото няма образувано. Ответницата също има право на
разноски, но в случая такива не следва да се присъждат, тъй като не са ангажирани
доказателства за действителното им извършване.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Ж. Г. Д., с ЕГН **********, с адрес в гр. София, ж.к. .......... да заплатИ на
„Т С ЕАД, с ЕИК ...., със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „......“ № 23Б
следните суми: 69,67 ЛЕВА – главница, представляваща цена на доставена топлинна
енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. .......... за периода от 01.04.2018г.
до 30.04.2018г., ведно със законна лихва от депозиране на исковата молба – 12.08.2021 г. до
изплащане на вземането, 5,28 ЛЕВА - мораторна лихва за периода от 15.09.2018 г. до
01.10.2019 г., 2,09 ЛЕВА – цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от
01.04.2018 г. до 30.04.2018 г., ведно със законна лихва от депозиране на исковата молба –
12.08.2021 г. до изплащане на вземането, както и сторените по делото разноски, а именно:
4,73 ЛЕВА – държавна такса, 28,38 ЛЕВА – разноски за експертизи, 9,46 ЛЕВА –
юрисконсултско възнаграждение и 28,38 ЛЕВА – разноски за особен представител, КАТО
ОТХВЪРЛЯ предявените искове за главница за топлинна енергия за разликата над
уважения размер от 69,67 лв. до пълния предявен от 692,78 лв. и за периода от 01.05.2016 г.
до 31.03.2018г., иска за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за разликата
над уважения размер от 5,28 лв. до пълния предявен от 105,10 лв. и за периода от
15.09.2017г. до 15.09.2018г., иска за цена на извършена услуга за дялово разпределение за
разликата над сумата от 2,09 лв. до пълния предявен размер от 12,19 лв. и за периода от
01.09.2016г. до 31.03.2018г., както и иска за мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение в размер на 2,64 лв. за периода от 30.10.2016 г. до 01.10.2019г.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
ищеца „Топлофикация София” ЕАД – „Н И“ ООД.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд, чрез
Софийски районен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Преписи от решението да се връчат на страните.
Районен съдия:
6
РЕШИ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7