№ 1116
гр. София, 23.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20241110143500 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК.
А. А. Ш. предявява срешу „К.И.к. БГ“ ЕАД иск по чл. 439, ал. 1, във вр.
по чл. 124 от ГПК, за признаване за установено по отношение на ответника, че
не дължи сумите 1694,88 лева главница и 1372,11 лева лихва, за които е издаден
изпълнителен лист от 25.05.2016г. на СГС, въз основа на Решение по
Арбитражно дело 5723/2015г. на А.Ю. СНЦ, по който е образувано изп. дело №
9195/2021г. по описа на ЧСИ Г.К. с рег. № *** на КЧСИ. Счита, че поради
бездействие на взискателя са налице предпоставките на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК
и изтекъл давностен срок, поради което правото на принудително изпълнение е
погасено.
Ответникът оспорва иска. Твърди, че не са настъпили твърдените факти,
водещи до погасяване правото на принудително изпълнение. Намира, че
давността е прекъсната с предприети действия по изпълнение, вкл. в срока по
чл. 433,ал.1, т.8 от ГПК, както и с признаване на вземането от ищеца-длъжник с
молба от 24.10.2016 г. Пояснява, че първоначално е образувано изп. д.
№1478/2016 г. по описа на ЧСИ Д.Б., чийто дела са прехвърлени на ЧСИ Г.К. и
делото се води с нов номер №9195/2021 г. Поддържа, че през време на
извънредното положение в Р България през 2020 г. срокове са спрели.
Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по
делото доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235,
ал. 2 ГПК, по свое убеждение намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Съгласно чл. 439, ал. 1-2 от ГПК, длъжникът може да оспорва чрез иск
изпълнението, който може да се основава само на факти, настъпили след
приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание. Защитата на длъжника по този ред е аналогична на
тази по чл. 255 от ГПК (отм.) и има за цел да бъде съдебно отречено
изпълняемото право, признато с влязло в сила решение, по което е издаден
1
изпълнителният лист, защото е престанало да съществува или изпълняемостта му
не е настъпила.
Ищецът в искова молба признава, че е узнал за решение по арб. дело
5723/2015г. на А.Ю. СНЦ, по който е образувано изп. дело № 9195/2021г. по
описа на ЧСИ Г.К. с рег. № *** на КЧСИ, не твърди и не доказва, че в срока по
чл. 48, ал. 1 от ЗМТА е оспорил решението. Ето защо арбитражното решение
поражда правни последици, които се състоят в сила на пресъдено нещо и
изпълнителна сила на решението, постановено от държавните съдилища. С
влизане в сила на решението се преклудират всички възражение относно
възникването и погасяването на материалното право, удостоверено в
изпълнителния лист.
Съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, след установяване на вземането със
съдебно решение започва да тече нова давност и срокът й е пет години. При
ангажираните доказателства съдът приема, че този срок тече, считано най-рано
от датата на издаване на изпълнителния лист -25.05.2016 г. и изтича на
25.05.2021 г.
От изп. дело №9195/2021 г. по описа на ЧСИ с рег. №*** на КЧСИ, със
стар №1478/2016 г. по описа на ЧСИ с рег. №*** на КЧСИ, се изяснява, че на
02.09.2016 г. „П.к.Б.“ ЕООД е подало молба за образуване на изпълнително дело
срещу ищеца въз основа на изпълнителен лист от 25.05.2016 г. по т. дело
№2300/2016 г. по описа на СГС, издаден по решение от 29.10.2015 г. по арб. д.
№5723/2015 г. на А.Ю. СНЦ, съгласно който А. А. Ш. е осъден да заплати на
„П.к.Б.“ ЕООД, сумата 1761,29 лева – главница, ведно със законна лихва от
датата на постановяване на арбитражното решение до окончателното й
изплащане, и 375,68 лева – съдебни разноски; като на съдебния изпълнител са
възложени правомощията по чл. 18 от ЗЧСИ и е поискано налагане на запор върху
банкова сметка на длъжника.
Съгласно т. 10 от Тълкувателно решение №2/26.06.2015 г. по т.д. №
2/2013 г. на ВКС, ОСГТК, когато взискателят не е поискал извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното
производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл. 330, ал. 1, б. „д” ГПК
отм.), нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която
е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие.
Обявява се за изгубило сила Постановление №3/1980г. на Пленума на Върховния
съд. Разясненията по приложението на закона са приложими след 26.06.2015 г.
по отношение на висящите изпълнителни производства, какъвто е настоящия
случай. С тълкувателното решение са дадени разяснения, че давностният срок се
прекъсва, с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на
определен изпълнителен способ, било в изпълнение на молба от взискателя или
предприето по инициатива от съдебния изпълнител, на основание овластяването
по чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело в контекста на постановяване нарочно
разпореждане от съдебен изпълнител по чл. 434 от ГПК за образуване на делото;
изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на
имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на
документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на
непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз
основа на влязлото в сила разпределение и др. Прекъсва давността всяка редовна
молба за изпълнение по смисъла на чл. 426, ал. 2 от ГПК, както и тази с която
взискателят възлага по чл. 18 от ЗЧСИ. Теклата в полза на длъжника давност
няма да бъде прекъсната, ако изпълнителното производство е образувано по
нередовна молба, в която взискателят не е посочил изпълнителен способ, освен в
хипотезата на чл. 18 от ЗЧСИ.
2
Давностният срок за паричните вземания, удостоверени в изп. лист е
прекъснат с подаване на молбата за образуване на изп. дело на 02.09.2016 г.
Съгласно чл. 450, ал.3 от ГПК, запорът върху движима вещ или парично
вземане на длъжника се счита наложен от деня, в който е получено съобщението
за него от третото задължено лице. Счита се за наложен и при неговото
изпълнение, доколкото постъпването на суми от наложения запор по
изпълнителното дело представляват плащания от трето лице в резултат на
извършени изпълнителни действия от посочения изпълнителен способ, и всяко
постъпление на суми е реализиране на изпълнителния способ запор.
Отбелязванията на гърба на изпълнителния титул също доказват извършено
плащане и съставлява действия, осъществили се в изпълнение на успешно
приложен от ЧСИ изпълнителен способ, поради което по своето същество
установяват наличието на годно и валидно изпълнително действие – алонж на л.
2-3 от изп.дело (вж. Определение №3175/28.11.2024 г. по т. д. № 1494/2024 г., т. к., ІІ т.
о. на ВКС). Съгласно разясненията, дадени с т. 5 от Тълкувателно решение № 3 от
10.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 3/2015 г., ОСГТК, изпращането на запорно
съобщение до банка дори в хипотезата, при която съдебният изпълнител е
получил по чл. 508, ал. 1 от ГПК отговор, че длъжникът няма сметка в
съответната банка, представлява действие по налагане на запор. В тази връзка се
изяснява, че запор е наложен на 20.09.2016 г., когато е получено запорно
съобщение от банкова институция.
Видно от молба от 24.10.2016 г. на ищеца (длъжник) по изп. дело
№1478/2016 г. е заявил доброволно изпълнение на дълга по изп. дело, като по
негово предложение е удържана сумата 221 лв. еднократно – на 25.10.2016 г., а за
останалото чрез удръжки от работодател. По своята правна същност това
писмено изявление на длъжника е признание на вземането по смисъла на чл. 116,
б. „а“ от ЗЗД, то е релевантно и поражда изгодните за кредитора правни
последици – прекъсване на давностния срок, тъй като е направено в рамките на
този давностен срок.
В хода изп. дело на 01.11.2016 г. е връчено запорно съобщение на третото
задължено лице-работодател, а след тази дата на 24.09.2018 г. е постъпила молба
от ответното дружество за конституиране като взискател по силата на частно
правоприемство от договор за цесия. Това е сторено на същата дата, съобразно
обективираното върху молбата постановление на съдебен изпълнител. С тази
молба на съдебния изпълнител са възложени правомощията по чл. 18 от ЗЧСИ, в
т.ч. поискано извършването на конкретно действие по изпълнението –опис на
движими вещи. Предвид това тази молба прекъсва давностния срок, като изтича,
считано от 24.09.2018 г. на 24.09.2023 г. В рамките на новия давностен срок - на
10.10.2019 г. по реда на чл. 450, ал.3 от ГПК е наложен запор върху банкови
сметки на длъжника (л.184 от делото), а на 03.01.2020 г. е постъпила сума в
изпълнение на запора (л. 188 от делото, вж. отбелязване върху гърба на изп.лист-
алонж). При гореизложените правни съображения съдът счита, че тези
обстоятелства прекъсват давностния срок.
Съобразно разясненията по приложението на закона, дадени с решение №
37/24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г. и в решение № 93/17.05.2021 г. по гр. д.
№ 2766/2020 г. на ВКС, IV-то ГО, перемпцията по чл. 488, ал. 1 т. 8 от ГПК е без
значение за погасителната давност. Общото между двата правни института е, че
едни и същи факти могат да имат значение както за перемпцията, така и за
давността, но двата правни института са различни и имат различни правни
последици. Давността изключва правото на принудително изпълнение, а
перемпцията не го изключва. Обратно, тя предполага неудовлетворена нужда от
принудително изпълнение, но въпреки това съдебният изпълнител е длъжен да
зачете перемпцията. Следователно изтеклият срок по чл. 488, ал. 1 т. 8 ГПК в
3
хода на изпълнителното производство и настъпването на перемпцията нямат
отношение към въпроса за изтичането на срока за погасителната давност и
погасено ли е правото на принудително изпълнение, удостоверено в
изпълнителния лист.
Следва да се отчете, че за периода от 13 март 2020 г. до 20 май 2020 г.,
вкл., процесуални и давностни срокове са спрени, на основание чл. 3, т. 1 и 2 от
Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с
решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на
последиците, във вр. с пар. 13 от Закон за изменение и допълнение на Закона за
здравето, ДВ бр. 44 от 13 май 2020 г. Освен това, давност не тече в хода на
настоящото дело, на осн. чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД (вж. Решение №
50295/23.01.2023 г. по гр.д. № 1030/2022 г., ІV г. о. на ВКС).
Изложеното дава основание на съда да приеме, че давностният срок за
удостовереното в изпълнителния лист парично вземане на ответника е прекъсван
многократно, както на осн. чл. 116, б. а от ЗЗД с признаване на вземането от
длъжника, така и на осн. чл. 116, б. в от ЗЗД с предприемане на действия за
неговото принудително изпълнение, и не е изтекъл към датата на предявяване на
иска - 22.07.2024 г. Ето защо исковата претенция е неоснователна, а като такава
следва да се отхвърли.
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ответникът
има право на претендираната съдебна разноска за сумата 100,00 лева –
юрисконсултско възнаграждение, определено от съда по реда на чл. 78, ал. 8 от
ГПК и на осн. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 25 от НЗПП.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от А. А. Ш., с ЕГН:**********, с адрес:
**********, срещу „К.И.к. БГ“ ЕАД, с ЕИК:*******, със седалище и адрес на
управление: ***********, иск с правно основание чл. 439, ал. 1 от ГПК, за
признаване за установено по отношение на „К.И.к. БГ“ ЕАД, с ЕИК:*******, че
А. А. Ш., с ЕГН:**********, не дължи принудително изпълнение на сумата
1694,88 лева – главница и 1372,11 лева – лихва, по изпълнителен лист от
25.05.2016г., издаден по т. дело №2300/2016 г. по описа на СГС.
ОСЪЖДА А. А. Ш., с ЕГН:**********, с адрес: **********, да заплати
на „К.И.к. БГ“ ЕАД, с ЕИК:*******, със седалище и адрес на управление:
***********, на основание чл. 78, ал 3 от ГПК, сумата 100,00 лева – съдебни
разноски.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Препис от настоящото Решение да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4