Р Е Ш Е Н И Е
гр.Плевен,
29. 10. 2021 год.
ПЛЕВЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, тринадесети граждански
състав, в закрито съдебно заседание на 8.
10. 2021 година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:СВЕТЛА ЗАМФИРОВА
При
секретаря Анета Христова, като разгледа докладваното от съдия СВЕТЛА
ЗАМФИРОВА гр. д. №
6871 по описа на съда за 2020 г, за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано
по искова молба от И.Г.А., с ЕГН ********** ***, чрез адвокат
И. Н. Н. против С.
ЕООД, с ЕИК ***, седалище и адрес на управление ***, ***,
представлявано от Л.С.Н., с посочено правно основание чл. 221, ал. 1 от КТ, чл.
224, ал. 1, вр. чл. 28, ал. 3 от КТ, чл. 270, ал. 2 от КТ, вр.чл. 242 от КТ,
вр. чл. 245 ал. 2 от КТ и чл. 86 от ЗЗД.
Фактическите твърдения на ищеца са
следните:
И.Г.А. е работил в ответното дружество повече от 3
години по силата на Трудов договор № 38 / 12. 06. 2016 г, на длъжност ***. На
20.05.2019г. трудовият му договор е бил прекратен по негова инициатива, без
предизвестие, считано от 20.05.2019г. на основание чл.327, ал.1 т.2 от КТ
поради забавяне изплащането на трудовото възнаграждение, за което работодателят
му е издал и Заповед № 018 / 20. 05. 2019 г. При прекратяване трудовия
договор работодателят е следвало
да му заплати обезщетение на основание чл.221, ал.1 от КТ в размер на брутното трудово възнаграждение за срок от един месец в
размер на 662, 86 лв, както и обезщетение на основание чл.224, ал.1 от КТ за 3
/три/ дни неизползван платен годишен отпуск за 2019 г. в размер на 99,43 лв .
Съгласно чл. 228, ал. 3 от КТ, обезщетенията по чл.221, ал.1 и 224, ал.1 от КТ следва да бъдат изплатени не по - късно от последния ден на месеца, следващ
месеца, през който трудовото му правоотношение е прекратено, като след изтичане
на този срок работодателят дължи обезщетенията заедно със законната лихва.
Ответникът е трябвало да заплати обезщетенията най - късно до 30. 06. 2019 г,
като до настоящия момент ответното дружество не е изплатило същите. По този
начин ответникът е изпаднал в забава и дължи законна лихва върху обезщетенията
от датата на забавата, като до датата на завеждане исковата молба лихвата за забава върху размера
на обезщетенията е в общ размер на 113,49лв. от които: върху обезщетението по
чл.221, ал.1 от КТ - 98,69лв. и върху обезщетението по чл.224, ал.1 от КТ
-14,80 лв.
Освен горните обезщетения ответникът
не е заплатил на И.Г.А. и трудовите му възнаграждения за месеците от декември
2018 г. до май 2019 г., включително, в общ размер на 3653,34 лв, което е било и
основанието за прекратяване трудовия му
договор. Неизплатените възнаграждения за посочените месеци са: за месец
декември 2018г. - 617,32лв.; за месец януари 2019г. - 662,86лв.; за месец
февруари 2019г. - 662,86лв.; за месец март 2019г. - 662,87лв.; за месец април
2019г. - 662,85лв. и за месец май 2019г. - 364,58лв., които не са му били
изплащани и заради което трудовият договор е бил прекратен по инициатива на И.Г.А.
на основание чл.327, ал.1,т.5 от КТ.
Съгласно т. 5 от трудовия договор на И.Г.А., сключен с ответното дружество, месечните
трудови възнаграждения е трябвало да му бъдат заплащани от 20-то до 30-то число
на следващия месец за който се дължи съответното възнаграждение.
Чрез неплащането на дължимите
възнаграждения ответникът е изпаднал в забава и съгласно чл.245 ал.2 от КТ,
дължи на ищеца обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от
деня на забавата, като до датата на завеждане на исковата молба лихвата за
забава върху размера на неизплатените възнаграждения е в общ размер на
623,21лв. от които: - върху възнаграждението за месец декември 2018г. от
617,32лв. лихва в размер на 117.81лв.; върху възнаграждението за месец януари
2019г. от 662,86лв. - лихва в размер на 121.16лв.; върху възнаграждението за
месец февруари 2019г. от 662,86лв.- лихва в размер на 115.63лв.; върху
възнаграждението за месец март 2019г. от 662,87лв. - лихва в размер на
109.93лв.; върху възнаграждението за месец април 2019г. от 662,85лв. - лихва в
размер на 104.40лв.; и върху възнаграждението за месец май 2019г. от 364,58лв.
- лихва в размер на 54.281 лв.
От прекратяването на трудовото му
правоотношение, И.Г.А. е провел множество разговори с управителя на ответното
дружество във връзка с неизплатените му трудови възнаграждения и обезщетения,
като не еднократно му е било обещавано, че същите ще бъдат изплатени.
Въпреки многобройните обещания от
страна на ответното дружество и до настоящия момент вече година и половина след
прекратяване на трудовия му договор, на А.
не са изплатени посочените по-горе
трудови възнаграждения и обезщетения.
Горните обстоятелства обуславят правния интерес за И.Г.А.
да предяви настоящите искове против ответното дружество. Съдът е сезиран с
искане:
Да
осъди ответното дружество С. ЕООД,
с ЕИК ***, да заплати на И.Г.А.,
обезщетение по чл.221, ал.1 от КТ в размер на едно брутно трудово
възнаграждение от 662, 86лв. и Обезщетение по 224, ал.1 от ТК за 3 дни
неползван платен годишен отпуск за 2019 г. в размер на 99, 43 лв, заедно със
законната лихва върху тези обезщетения от датата на завеждане на исковата молба
до окончателното им изплащане, като на основание чл.86 от ЗЗД във връзка с
чл.228, ал.3 от КТ осъди ответното
дружество да заплати на И.Г.А. и
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху тези обезщетения,
считано от 01.07.2020г. до датата на завеждането на исковата молба в общ размер
на 113, 49лв. от които: 98, 69лв. върху обезщетението по чл.221, ал.1 от КТ и
14, 80лв. върху обезщетението по чл.224, ал. 1 от КТ.
Да осъди ответното дружество С. ЕООД,
с ЕИК *** да заплати на И.Г.А. дължимите му възнаграждения за месеците от
декември 2018г. до май 2019г., включително в общ размер на 3653,34лв. от които:
за месец декември 2018г. - 617,32лв.; за месец януари 2019г. - 662,86лв.; за
месец февруари 2019г. - 662,86лв.; за месец март 2019г. -662,87лв.; за месец
април 2019г. - 662,85лв. и за месец май 2019г. - 364,58лв., ведно със законната
лихва върху всяко едно от възнагражденията от датата на завеждане на исковата
молба до окончателното им изплащане.
На основание чл.245 ал.2 по КТ,
да осъди ответното дружество С. ЕООД,
с ЕИК *** да заплати на И.Г.А. сумата в общ размер на 623,21 лв, представляваща
обезщетение за забава до датата на завеждането на исковата молба върху
неизплатените трудови възнаграждения на А. за месеците от декември 2018г. до май
2019г. включително от които: 117.81лв. - върху възнаграждението за месец
декември 2018г. от 617,32лв.; 121.16лв.- върху възнаграждението за месец януари
2019 г. от 662,86лв.; 115.63лв. върху възнаграждението за месец февруари 2019г.
от 662,86лв; 109.93лв. върху възнаграждението за месец март 2019г. от
662,87лв.; 104.40лв. върху възнаграждението за месец април 2019г. от 662,85лв.;
54.28лв. и върху възнаграждението за месец май 2019г. от 364,58 лв.
В срока по чл.131 от ГПК е
депозиран писмен отговор от ответната страна.
Съдът,
като съобрази становищата на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното: Съгласно чл.221 от КТ: При прекратяване на трудовото
правоотношение от работника или служителя без предизвестие в случаите по чл.
327, ал. 1, т. 2, 3 и 3а работодателят му дължи обезщетение в размер на
брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието - при безсрочно
трудово правоотношение, и в размер на действителните вреди - при срочно трудово
правоотношение. При дисциплинарно уволнение работникът или служителят дължи на
работодателя обезщетение в размер на брутното си трудово възнаграждение за
срока на предизвестието - при безсрочно трудово правоотношение, и в размер на
действителните вреди - при срочно трудово правоотношение. Предходната алинея се прилага и когато
работникът или служителят бъде уволнен по чл. 330, ал. 1 поради осъждане за
престъпление, което съставлява и нарушение на трудовите задължения. Действителните вреди по предходните алинеи се
изчисляват върху брутното трудово възнаграждение на работника или служителя,
както следва: в случаите по ал. 1 - за
времето, през което работникът или служителят е останал без работа, но за не
повече от остатъка от срока на трудовото правоотношение; в случаите по ал. 2 и 3 - за времето, през
което работодателят е останал без работник или служител за същата работа, но за
не повече от остатъка от срока на трудовото правоотношение.
Съгласно разпоредбата на чл.245 ал.2 по КТ: При добросъвестно изпълнение на трудовите задължения на работника или служителя се гарантира изплащането на трудово възнаграждение в размер 60 на сто от брутното му трудово възнаграждение, но не по-малко от минималната работна заплата за страната. Разликата до пълния размер на трудовото възнаграждение остава изискуема и се изплаща допълнително заедно със законната лихва.
Безспорно е, че между страните по делото е бил сключен трудов договор № 38 / 12. 6. 2016 г. Безспорно е, че И.Г.А. е работил при ответника на дл. ***. Със заповед № 18 от 20. 05. 2019 г. е прекратено трудовото правоотношение между страните по делото на основание чл. 327ал.1 т.2 КТ, считано or 20.05.2019 год. В заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение уе записано, че на И.Г.А. следва да е изплатят следните обезщетения
На
основание чл. 221 ал.1 от КТ - Брутно трудово възнаграждение за 1 /един/ месец
На
основание чл. 224 ал.1 от КТ - Неизползван платен годишен отпуск за
2019год - 3 работни дни.
Размерът на задълженията на ответника,
установен с икономическата експертиза, е следният:
Брутно Трудово възнаграждение в размер на
сумата 662.85 лева. На база БТВ в размер
на 662.85 лева, обезщетението за неизползван платен годишен отпуск в размер на 3 раб. дни за 2019год е в размер
на сумата 99.42 лева Дължима лихва за забава на сумата от 99.42 лв за периода
от 01.07.2019г до 17.12.2020год/
Поради това, съдът намира исковата молба за основателна и следва да я уважи. При този
изход на делото, ответникът следва да заплати
направените по делото разноски.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА, С.
ЕООД, с ЕИК ***, седалище и адрес на управление *** ***, представлявано от Л.С.Н., да заплати на И.Г.А.,
ЕГН **********,***, обезщетение по чл.221, ал.1 от КТ в размер на
едно брутно трудово възнаграждение от 662, 85 лв. и Обезщетение по 224, ал.1 от
ТК за 3 дни неползван платен годишен отпуск за 2019 г. в размер на 99, 42 лв,
заедно със законната лихва върху тези обезщетения от датата на завеждане на
исковата молба до окончателното им изплащане,
ОСЪЖДА, на основание чл.86 от ЗЗД във връзка с
чл.228, ал.3 от КТ С. ЕООД, с ЕИК ***, седалище и адрес на управление ***, ***, представлявано
от Л.С.Н., да заплати на И.Г.А., ЕГН **********,***, обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху тези обезщетения, считано от 01.07.2020г. до
датата на завеждането на исковата молба в общ размер на 113, 49лв. от които:
98, 69лв. върху обезщетението по чл.221, ал.1 от КТ и 14, 80лв. върху
обезщетението по чл.224, ал. 1 от КТ.
ОСЪЖДА С.
ЕООД, с ЕИК ***, седалище и адрес
на управление *** , ***, представлявано от Л.С.Н., да заплати на И.Г.А. , ЕГН **********,***, дължимите му
възнаграждения за месеците от декември 2018г. до май 2019г., включително в общ
размер на 3653,34лв. от които: за месец декември 2018г. - 617,32лв.; за месец
януари 2019г. - 662,86лв.; за месец февруари 2019г. - 662,86лв.; за месец март
2019г. -662,87лв.; за месец април 2019г. - 662,85лв. и за месец май 2019г. -
364,58лв., ведно със законната лихва върху всяко едно от възнагражденията от
датата на завеждане на исковата молба до окончателното им изплащане.
ОСЪЖДА, на основание чл.245 ал.2 по КТ,
С.
ЕООД, с ЕИК ***, седалище и адрес на управление ***, ***, представлявано от Л.С.Н., да заплати на И.Г.А.,
ЕГН
**********,***, сумата в общ размер на
623,21 лв, представляваща обезщетение за забава до датата на завеждането на
исковата молба върху неизплатените трудови възнаграждения на А. за месеците от декември 2018г. до май
2019г. включително от които: 117.81лв. - върху възнаграждението за месец
декември 2018г. от 617,32лв.; 121.16лв.- върху възнаграждението за месец януари
2019 г. от 662,86лв.; 115.63лв. върху възнаграждението за месец февруари 2019г.
от 662,86лв; 109.93лв. върху възнаграждението за месец март 2019г. от
662,87лв.; 104.40лв. върху възнаграждението за месец април 2019г. от 662,85лв.;
54.28лв. и върху възнаграждението за месец май 2019г. от 364,58 лв.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78 от ГПК, С. ЕООД, с ЕИК ***, седалище и адрес на управление *** ***,
представлявано
от Л.С.Н., да заплати на И.Г.А., ЕГН **********,***,
направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 540 лв.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78 от ГПК, С.
ЕООД, с ЕИК ***, седалище и адрес
на управление ***, ******, представлявано
от Л.С.Н., да заплати в полза на ПлРС, направените по делото разноски за възнаграждение
на вещо лице в размер на 200 лв. и ДТ в размер на 100 лв.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
съобщението.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: