Определение по дело №515/2020 на Административен съд - Кюстендил

                                               О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

                                    гр.Кюстендил, 02.12.2020год.

                                      В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд – Кюстендил,  в закрито заседание на втори декември  през две хиляди и двадесета година в състав:

                                     АДМИНИСТРАТИВЕН  СЪДИЯ:  ГАЛИНА  СТОЙЧЕВА

като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 515 по описа за 2020год., за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството по делото е по реда на чл.256, ал.2 от АПК и е  образувано по жалба на В.С.А. ***, предявена чрез пълномощника й адв. Е.Й., срещу неоснователно бездействие на административен орган - директора на ТП на НОИ – К. във връзка със  задължението да  връчи издаденото от него  решение № 1040-09-31 от 15.10.2019г. на жалбоподателката.  Сочи се, че последната  не е участвала в административното производство, приключило с издаване на визираното решение, но е заинтересовано лице, с оглед на което за органа е възникнало задължението за съобщаване на акта по надлежния ред на чл.61 вр. с чл.18а от АПК.  Прави се искане да бъде задължен директорът на ТП на НОИ – К. да прекрати бездействието си. В жалбата се съдържа искане за отвод на съдиите от Административен съд – К.поради съмнения в обективността им при решаване на спора, предвид предходно произнасяне  на съдия от същия съд по жалба срещу  процесното решение  на директора на ТП на НОИ – К.

Съдът, въз основа на доказателствата към административната преписка, изпратена с писмо изх. № 5101-09-21#27/27.11.2020г. на директора на ТП на НОИ – К., констатира следните относими  за  делото фактически обстоятелства:

Оспорващата  В.С.А. е подала молба с вх. № 5101-09-21#22/09.10.2020г.  до директора на ТП на НОИ – К.  с  искане органът да изпълни задължението си по чл.61 от АПК  като  й  връчи  издаденото  решение № 1040-09-31 от 15.10.2019г.  На молбата  е  отговорено с писмо изх. № 5101-09-21#23/14.10.2020г.  на  директора на ТП на НОИ – К., в което са изложени в хронологичен ред фактите относими към основанието и административната процедурата, приключила  с  издаване на  исканото решение.  Писмото е получено от заявителката на 20.10.2020г., видно от известие за доставяне на „Български пощи“ – К.  Следва нова молба от  В.С.А. с вх. № 5101-09-21#24/16.11.2020г.  до директора на ТП на НОИ – К, която е с идентично съдържание като предходната и с която е предявено същото искане за връчване на издаденото решение. С писмо  изх. № 5101-09-21#26/27.11.2020г.  органът отговаря на молбата като счита, че не е налице неоснователно бездействие. Преди второто писмо  на директора на ТП на НОИ, А. предявява пред съда жалба с вх. № 5251/20.11.2020г. , по която е образувано настоящото дело.

Към административната преписка е приложено решение № 213/02.10.2020г. на Административен съд – К. по адм. дело № 520/2019г., с което е отхвърлена жалба на Г. Б. А. срещу решение № 1040-09-31 от 15.10.2019г.  на директора на ТП на НОИ – К., т.е. срещу същото решение, чието връчване е поискано. Видно от съдържанието на съдебния акт, като заинтересована страна по делото е участвала В.С.А.. Изложените данни  са във връзка с искането за отвод, предявено с жалбата на А., произнасянето по което е предпоставка за извършване на други процесуални действия по делото. 

Съдът, като прецени данните по делото, счита за неоснователно искането за отвод, предявено от  пълномощника на жалбоподателката.  Не са налице основанията по чл.22, ал.1, т.1-6 от ГПК вр. с чл.144 от АПК, вкл. такива, сочещи на предубеденост при  решаването на спора. Предмет на настоящото дело не е правилността на решението по  адм. дело № 520/2019г. по описа на Административен съд – К., както некоректно се сочи в жалбата, поради  което  и  релевираните  доводи  за необективност на основата на  колегиални отношения,  са несъстоятелни. Дължимо е отхвърляне на искането за отвод.

Извън горното, съдът, след преценка на доказателствата по преписката и като извърши служебна проверка за допустимостта на искането, констатира, че същото е просрочено, поради което се явява процесуално недопустимо. Съображенията са следните:

С жалбата /искането по терминологията на чл.256 от АПК/ се оспорва  бездействие на административен орган да изпълни задължение  за съобщаване            /връчване/ на издаден административен акт на лице, което се счита за  заинтересовано от административния спор, но не е участвало в него, т.е.  оспорва се  неизвършване на фактически действия, които органът е длъжен да извърши по силата на закона  - съгласно чл.61 от АПК. Горното сочи на исково производство по чл.256 от АПК за защита срещу неоснователни  бездействия.  Нормата  в относимата хипотеза на ал.2, предвижда възможност за оспорване на същите, като въвежда 14-дневен срок за това, считано от подаване на искането до органа за извършване на фактическите действия.  В случая    административният  орган – директорът на ТП на НОИ – К.  е сезиран от  В.  С.  А. с молба  вх. № 5101-09-21#22/09.10.2020г., съдържаща  искане за извършване на фактически действия по връчване на издаден административен акт, а именно на  решение № 1040-09-31/15.10.2019г.,  поради което  бездействието му е следвало да се оспори пред съда  по реда на чл.256, ал.2  от АПК до 23.10.2020г. вкл.  Както се посочи, искането  до съда срещу неоснователното бездействие на органа е подадено  на 20.11.2020г., т.е. след изтичане на преклузивния срок за оспорване.  С оглед на изложеното, искането  се явява  процесуално недопустимо като просрочено, поради което се оставя без разглеждане, а делото подлежи на прекратяване.

Без значение за констатациите относно пропускането на срока за оспорване,  е датата  на  повторно  подадената молба от жалбоподателката на 16.11.2020г. Последната съдържа идентично искане  и  е  предявена именно с цел новиране  на  срока за оспорване на фактическото бездействие, което поведение съдът счита за превратно упражняване на процесуални права.  Доколкото се оспорва неоснователно бездействие,   отговорите  на  директора на ТП на НОИ  с  писмата  от 14.10.2020г. и от 27.10.2020г., също не променят горните изводите за недопустимост на производството. За пълнота следва да се посочи, че цитираните писма не са индивидуални административни актове по чл.21 от АПК, а имат уведомителен характер. 

            Водим от горното, съдът

                                                           О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

           

ОТХВЪРЛЯ  искането за отвод.

ОСТАВЯ  БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ  оспорването с жалбата на В.С.А. ***, предявено  чрез пълномощника й   адв. Е.Й.,  на  неоснователно  бездействие  на   директора на ТП на НОИ – К. във връзка със  задължението за връчване на  издаденото от него  решение № 1040-09-31 от 15.10.2019г. на жалбоподателката.

  ПРЕКРАТЯВА  производството по делото.

            Определението подлежи на обжалване пред ВАС в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.

            Определението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи.

                                                           

                                                  АДМИНИСТРАТИВЕН  СЪДИЯ: