Решение по адм. дело №337/2025 на Административен съд - Смолян

Производството е по чл. 145 и сл. АПК вр.чл. 214 и сл. ЗМВР.

Образувано е по жалба на Н. Б. З., [ЕГН], със съдебен адрес [населено място], [улица], вх. "*", ет.*, ап. * срещу заповед 8121К-10791/24.09.25г. на министъра на вътрешните работи в частта по точка 2 от нея. Заповедта е връчена на 29.09.25г. на жалбоподателя З. и е обжалвана в частта по т. втора от нея в законоустановения срок, от лице с правен интерес, с внесена ДТ и пред родово и местно-компетентния съд.

В обжалваната част на заповедта е разпоредено отстраняване временно от длъжност на жалбоподателя, за срок от два месеца, считано от датата на връчването й, ведно с изземване на служебната карта, личния знак и служебното оръжие.

В ЖАЛБАТА СЕ ТВЪРДИ, че в конкретния случай срещу З. е образувано дисциплинарно производство за тежко нарушение на служебната дисциплина, за което се предвижда дисциплинарно наказание "уволнение". Посочено е, че са налице данни за извършено нарушение по чл. 194, ал.2, т.4 ЗМВР, което е съставомерно по чл. 203, ал.1,т.13 с.з.

Сочи се от процесуалния представител на жалбоподателя, че втората кумулативна предпоставка за налагане на тази крайна мярка изисква обективно да е налице възможност служителят с оглед заеманото служебно положение да може да повлияе върху разкриване на обективната истина в хода на образуваното дисциплинарно производство. Твърди се в тази връзка, че мотивите на оспорената заповед, касаещи "реалната възможност на служителя да оказва натиск върху свидетели за манипулиране на доказателства" били напълно формални и несъстоятелни. В конкретния случай особено съществен за преценката на тази предпоставка бил факта, че дисциплинарното производство е образувано срещу служителя във връзка с нарушение, което не е извършено по време и във връзка с изпълнение на служебните му задължения, поради което липсвала дори хипотетична възможност за влияние върху свидетели-граждани и служители на МВР, както и при събиране на относимите писмени доказателства. В случая се касаело за деяние, свързано с управление на МПС след употреба на алкохол, съставомерността на което се установявала единствено въз основа на кръвно изследване, резултатите от което били налични далеч назад във времето преди издаване на оспорената заповед. Жалбоподателят бил дал и обяснения, излагайки всички относими към случая факти. В изявлението пред разследващия орган изрично бил заявил желание за сключване на споразумение в досъдебната фаза на наказателното производство, което означавало признаване на неговата вина.

Твърди се още, че твърдяната опасност от въздействие на служители на МВР била фактически невъзможна. никъде в заповедта не била описана конкретна връзка между служебното положение на З. и такава възможност.

Предвид тези съображения считат, че в случая е налице неправилно приложение на процесуалния и материалния закон, поради което молят в оспорената част заповедта да бъде отменена.

В съдебно заседание страните не се явяват и не изпращат процесуален представител.

В Молба-становище вх. № 2145/18.11.2025г. адв. П. развива съображенията, изложени в жалбата. Счита, че употребата на алкохол е доказана още в началния етап на разследване и каквато и да е манипулация и въздействие са невъзможни в случая.

Ответникът чрез процесуален представител Б. П. в писмена молба излага отново посочените в оспорената заповед доводи, че била налице възможност З. да окаже въздействие върху служители, граждани, в т.ч. и медицински лица, от които АНО следва да събира сведения. Фактът, че З. е началник на РСПБЗН бил достатъчен да въздейства на служителите.

След преценка на изложеното в жалбата, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, АССм в настоящия си съдебен състав приема от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена от надлежна страна, при наличие на правен интерес от търсената защита срещу годен за съдебно оспорване индивидуален административен акт в преклузивния срок, предвиден в АПК. Преценена така, жалбата е процесуално допустима и по нея се дължи произнасяне по същество.

Разгледана по същество жалбата е основателна. Фактите по делото са безспорни. Представените доказателства не се оспорват и от двете страни. Установено е, че срещу Н. З. е образувано дисциплинарно производство затова, че на 17.08.2025г. около 01,20ч. в [населено място], на [улица], на 30 м. от кръстовище с [улица], при движение към [улица], е управлявал лек автомобил "Х." модел "*" с ДКН [рег. номер] след употреба на алкохол. При извършената проверка на посоченото място с Алкотест "Дрегер 7510", с фабричен № [Наименование], уреда отчел 2,76 промила на хиляда в издишания от водача въздух.

След издаване на талон за медицинско изследване, до 03.15ч. на същия ден З. е дал кръвна проба. Изготвен е протокол за получени и предадени за изследване биологични проби от * чрез ОДМВРдо МБАЛ-[област] (ВМА-[област]).

По делото липсват доказателства на 17.082025г. при спиране на управлявания от З. автомобил, при извършване на проверка за употреба на алкохол от наряда в състав С. и С., както и до издаване на оспорената заповед жалбоподателят да е оказвал въздействие върху полицейските служители във връзка с установеното нарушение.

При така установеното от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

Нормата на чл. 214, ал.1, т.1 ЗМВР регламентира, че държавен служител в МВР може да бъде временно отстранен от длъжност с писмена заповед в случаи когато срещу него е образувано дисциплинарно производство по чл. 207 и служебното му положение би затруднило разкриването на обективната истина. В този случай отстраняването се извършва от органа, образувал дисциплинарното производство.

Оспорената заповед, с която в т. първа се образува дисциплинарно производство срещу жалбоподателя е издадена от министъра на вътрешните работи, следователно той е компетентен по силата на цитираната по-горе правна норма и да отстрани от длъжност държавния служител. В редакцията на текста законодателят е използвал граматическата конструкция "може да бъде временно отстранен", което налага извода, че отстраняването не се налага във всички случаи, а при условията на оперативна самостоятелност, когато реално съществуващи факти обуславят реалното съществуване на такава възможност. Във всеки един конкретен случай тези факти следва да бъдат подробно изложени, тъй като наличието им подлежи на съдебен контрол и преценка за законосъобразност на издадения административен акт. Непосочването на конкретни такива факти от друга страна ограничава правото на защита на служителя, срещу когото е приложена тази мярка, защото не му се предоставя възможност да узнае кои точно негови действия биха затруднили разкриването на обективната истина и по какъв начин.

Ако във всеки един случай заемането на определена служебна позиция би презюмирало затруднения в разкриване на обективната истина, несъмнено законодателят би бил по-императивен, използвайки различна от тази редакция, която недвусмислено да указва, че при образуване на дисциплинарно производство държавният служител се отстранява от длъжност.

Очевидно волята на законодателя не е такава, а оспорената заповед съдържа твърде бланкетни и непонятни мотиви.

На първо място за да се приложи тази възможност за отстраняване от длъжност не е достатъчно служителят да е на посочената длъжност. Той я е заемал и в момента на проверката от полицейския наряд в състав С. и С., но нито е осуетил проверката, нито е направил опит да въздейства на тези служители. Не се сочат доказателства и впоследствие давайки кръвна проба З. да се е възползвал от служебното си положение по някакъв начин за да осуети събирането на доказателства срещу себе си. След като това е така, изводите на административния орган освен теоретични разсъждения не представляват никакво основание за приложение на цитираната правна норма и за отстраняване на З. от заеманата длъжност.

Отделно от изложеното оспорената заповед в тази част е незаконосъобразна и на друго основание. Едва в диспозитива на същата е посочено, че служителя се отстранява за срок от два месеца. Нормата на чл. 214, ал.3 ЗМВР регламентира, че срокът за временно отстраняване по ал. 1, т. 1 е до два месеца, като по дисциплинарни производства с фактическа и правна сложност органът, образувал дисциплинарното производство, може еднократно да удължи този срок с още един месец. Иначе казано, срокът за продължителност на отстраняването не е 2 месеца, а ДО ДВА месеца, което предполага административният орган в тази част да мотивира обективираната от него воля. Такива мотиви в заповедта не са изложени, посочен е срок от два месеца без задължителната обосновка защо е с такава продължителност.

Изложените мотиви сочат на материална незаконосъобразност на Заповед № 8121К-10791/24.09.25г. на министъра на вътрешните работи в частта по точка 2 от нея, което предполага отмяната й в тази част.

като последица от този извод на жалбоподателя следва да се присъдят направените в производството разноски по приложения списък по чл. 80 ГПК в размер на 1000 лв.

Мотивиран от горното АССм в настоящия си съдебен състав

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ по оспорване на Н. Б. З., [ЕГН], със съдебен адрес [населено място], [улица], вх. "*", ет.*, ап. * Заповед № 8121К-10791/24.09.25г. на министъра на вътрешните работи в частта по точка 2 от нея, с която държавният служител е отстранен от длъжност за срок от два месеца, считано от връчване на заповедта и са му иззети служебната карта, личния знак и служебното оръжие.

ОСЪЖДА МВР ДА ЗАПЛАТИ на Н. Б. З., [ЕГН] деловодни разноски в размер на 1000.00 лв.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок, считано от съобщението на страните.