№ 151
гр. Пловдив, 27.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Велина Ем. Антонова
Членове:Михаела Хр. Буюклиева
Веселин Д. Хаджиев
при участието на секретаря Нели Т. Кирилова
в присъствието на прокурора Светлозар М. Лазаров
като разгледа докладваното от Михаела Хр. Буюклиева Наказателно дело за
възобновяване № 20245000600436 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава 33 от НПК.
С протоколно определение № 2763/14.05.2024г., постановено по НОХД
№ 2627/2024г. по описа на Районен съд гр.Пловдив, ХХІІІ н.с., влязло в сила
на 14.05.2024г., осъденият С. Ф. М. е признат за виновно извършил следните
престъпления:
1. по чл.343б, ал.3 от НК за това, че на 30.04.2024г. в гр.Пловдив е
управлявал моторно превозно средство - лек автомобил „БМВ 320 Д“ с рег. №
***, след употреба на наркотични вещества - канабис-25, установено по
надлежния ред - чрез техническо средство „Дрегер Дръгтест 5000“, с
фабричен № ARKF-0023 и номер на касета ARSN-0251, за което
престъпление му е определено и наложено при условията на чл.55, ал.1, т.1 и
ал.3 от НК наказание шест месеца лишаване от свобода и лишаване от право
да управлява МПС за срок от осем месеца;
2. по чл.354а, ал.5 вр. ал.3, т.1 от НК за това, че на 30.04.2024г. в
гр.Пловдив, без надлежно разрешително, е държал високорискови наркотични
1
вещества - марихуана с нето тегло 0,429 гр. и съдържание на активен
компонент тетрахидроканабинол /ТХК/ 13,9 тегловни %, на стойност 8,58 лв.,
като деянието представлява маловажен случай, за което престъпление му е
определено и наложено при условията на чл.54 от НК наказание глоба в
размер на 500 /петстотин/ лв.
На основание чл.23, ал.1 от НК на осъдения е определено едно общо
най-тежко наказание измежду наложените му, а именно лишаване от свобода в
размер на шест месеца, изпълнението на което съгласно чл.66, ал.1 от НК е
отложено с изпитателен срок от три години.
На основание чл.23, ал.2 от НК към така определеното едно общо най-
тежко наказание шест месеца лишаване от свобода е присъединено
наказанието лишаване от право да управлява МПС за срок от осем месеца.
Съгласно чл.23, ал.3 от НК към така определеното едно общо най-тежко
наказание шест месеца лишаване от свобода е присъединено наказанието
глоба в размер на 500 /петстотин/ лв.
Според чл.59, ал.2 вр. ал.1, т.1 от НК при изпълнение на определеното
едно общо най-тежко наказание шест месеца лишаване от свобода е
приспаднато времето, през което осъденият М. е бил задържан по реда на
ЗМВР на 30.04.2024г., като един ден задържане се зачита за един ден
лишаване от свобода.
На основание чл.59, ал.4 от НК при изпълнение на наказанието
лишаване от право да управлява МПС за срок от осем месеца е приспаднато
времето, през което е бил лишен от право да управлява МПС по
административен ред, считано от 30.04.2024г. до влизане в сила на
определението за одобряване на споразумението.
Районен съд гр.Пловдив се е произнесъл относно веществените
доказателства и разноските по делото.
Веществените доказателства - 1 бр. лек автомобил „БМВ 320 Д“, с рег.
№ ***, с рама № WBAPN31060VL48353, и 1 бр. ключ за него, са отнети в
полза на Държавата, на основание чл.343б, ал.5 от НК, след влизане в сила на
определението за одобряване на споразумението.
Веществените доказателства - 1 бр. „Дрегер Дръгтест 5000“, с фабричен
номер ARKF-0023 и номер на касета ARSN-0251, и 1 бр. гриндер, е
2
постановено да се унищожат като вещи без стойност, след влизане в сила на
определението за одобряване на споразумението.
Вещественото доказателство - марихуана с общо нето тегло 0,28 гр.,
остатък след изследване, изпратен на Централно митническо управление,
отдел „МРР-ПОП“ гр.София, на основание чл.354а, ал.6 от НК, е отнето в
полза на Държавата, с цел унищожаването му по предвидения в закона ред,
след влизане в сила на определението за одобряване на споразумението.
В тежест на осъдения са възложени направените разноски по делото в
размер на 117,12 лв.
Поради липса на процесуална възможност за обжалване, съдебният акт
на първоинстанционния съд е влязъл в сила на датата на постановяването му.
От осъдения М., чрез неговия защитник, е подадено искане за
възобновяване на производството по делото. Излагат се доводи за допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, на материалния закон и
явна несправедливост на наказанието. Прави се искане за възобновяване на
делото и връщането му на друг състав на Районен съд гр.Пловдив или
алтернативно да се намали наказанието лишаване от свобода до предвидения
минимален размер от три месеца.
Пред Пловдивския апелативен съд осъденият М. не упражни лично
правото си на защита. Неговият защитник поддържа искането с изложените в
него съображения и искания. Пледира за възобновяване на производството.
Представителят на Апелативна прокуратура гр.Пловдив изразява
становище, че искането за възобновяване е неоснователно и като такова
следва да се остави без уважение. Счита, че не са налице сочените от защитата
нарушения на материалния и процесуалния закони.
Пловдивският апелативен съд, след като се запозна с данните по делото,
обсъди становищата на страните и извърши проверка за наличие на
основанията за възобновяване в пределите на правомощията си, установи
следното:
Искането за възобновяване е процесуално допустимо. Направено е в
срока по чл.421, ал.3 от НПК, от надлежно легитимирана страна по чл.420,
ал.2 от НПК. Негов предмет е акт от кръга на визираните в чл.419 от НПК,
който не подлежи на проверка по касационен ред и е влязъл в сила. В него се
3
съдържа позоваване на основанията по чл.422, ал.1, т.5 вр. чл.348, ал.1, т.1, т.2
и т.3 от НПК, които са основания за възобновяване на делото.
Разгледано по същество, с оглед очертаната в него аргументация,
искането е НЕОСНОВАТЕЛНО.
Според правната доктрина и постоянната практика на ВКС при
преценка за наличието на основанието по чл.422, ал.1, т.5 от НПК следва да се
отчете, че възобновяването на наказателно дело е извънреден способ за
проверка на влязлата в сила присъда, респ. определение, и допълнителна
гаранция за тяхната правилност. Неговата цел е да установи наличието на
изрично предвидените в закона основания за възобновяване, имайки предвид
стабилитета на влезлия в сила съдебен акт. Такива основания, от категорията
на съществените, са допуснати нарушения на процесуалните правила при
постановяване на акта, които пороци да поставят под съмнение правилността,
законосъобразността и справедливостта му. Трябва да се анализират степента
на влияние на съдържащото се в основанието за възобновяване върху приетата
фактическа обстановка по делото, направените правни изводи и определеното
наказание и ще доведе ли до промяната им това обстоятелство.
Настоящият съдебен състав не констатира наличие на сочените в
искането процесуални нарушения, опорочаващи влязлото в сила определение,
допуснати при разглеждане на делото.
Неоснователно е оплакването на защитата, че липсва декларация по
чл.381, ал.6 от НПК, че осъденият се отказва от съдебно разглеждане на
делото по общия ред. Видно от споразумението за решаване на делото в
досъдебното производство, подписано от представител на Районна
прокуратура гр.Пловдив, от една страна, и от осъдения М. и неговия
защитник, от друга, осъденото лице е декларирало, че на основание чл.381,
ал.6 от НПК се отказва от съдебно разглеждане на делото по общия ред.
Сторило е това на два пъти, един път като част от споразумението, втори път
с изрична декларация. И двете му изявления са скрепени с неговите подписи -
като декларатор и като страна по споразумението.
Споразумението съдържа всички задължителни реквизити. Стриктно е
спазена разпоредбата на чл.381, ал.6, изр.2 от НПК, според която обвиняемият
подписва споразумението, ако е съгласен с него, след като декларира, че се
отказва от съдебно разглеждане на делото по общия ред. Тази декларация е
4
част от споразумението по чл.381 от НПК, което е внесено в съответния
първоинстанционен съд заедно с делото.
Разглеждането му от съда е уредено в чл.382 от НПК. При
произнасянето от съда законодателят не е въвел изискване определението му,
с което се одобрява споразумението, да съдържа декларация на обвиняемия, че
не желае делото да се гледа по общия ред. С изясняване на въпросите по
чл.382, ал.4 от НПК /разбира ли обвинението, признава ли се за виновен,
разбира ли последиците от споразумението, съгласен ли е с тях и доброволно
ли е подписал споразумението/ се цели да се установи действителната воля на
обвиняемия да се ползва от диференцираната процедура по глава 29 от НПК.
В съответствие с чл.382, ал.6 от НПК осъденият, както и прокурорът, и
защитникът са подписали съдържанието на окончателното споразумение,
вписано в съдебния протокол.
Не се споделя и виждането на защитата, че Районен съд гр.Пловдив се е
произнесъл по вината на осъдения М. в нарушение на разпоредбите на чл.13,
чл.14 и чл.107, ал.5 от НПК без да е достигнал до обективната истина. В
производството по глава 29 от НПК съдът не дължи излагане на анализ на
събраните доказателства по делото, нито е длъжен да събира други
доказателства. Единствената преценка, която трябва да направи съгласно
чл.382, ал.7 от НПК е дали споразумението не противоречи на закона и
морала. При запознаване с материалите по досъдебното производство не може
да се заключи противното, поради което преценката на съда да одобри
споразумението не търпи критика.
Не могат да се направят изводи и за неправилно приложение на
материалния закон по смисъла на чл.348, ал.1, т.1 от НПК при определяне на
наказанията и прилагане на разпоредбите на чл.23 и чл.55 от НК.
Спор няма, че в случая е налице усложнена форма на престъпна дейност
- съвкупност от деяния по чл.343б, ал.3 от НК и чл.354а, ал.5 вр. ал.3, т.1 от
НК. Наказанията за тях са определени при условията на чл.55 от НК за
първото и по чл.54 от НК за второто.
Тезата на защитата, че подобен подход е в нарушение на закона, че при
индивидуализация на санкциите следва да се приложи или чл.55 от НК, или
чл.54 от НК и за двете престъпления, не намира опора в закона. Не се споделя
нито от постоянната съдебна практика, нито от правната доктрина.
5
Трябва да са напомни, че принципът на законоустановеност на
наказанието изисква неговите вид и размер да бъдат определени в пределите,
предвидени от особената част на НК за извършеното престъпление, като се
съобразят и разпоредбите на общата част на НК, както и други фактори като
степента на обществената опасност на деянието и дееца, подбудите за
извършване на деянието и другите смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства. Преценейки всички въведени от законодателя правила за
определяне на наказанието съдът не е длъжен да използва еднакъв подход при
индивидуализация на санкциите при съвкупност от престъпления. В подкрепа
на този извод са и разпоредбите на чл.55, чл.57, чл.58 от НК.
При определяне на наказанията за двете престъпления, налагане на най-
тежкото от тях, присъединяването към него на по-леките санкции, Районен
съд гр.Пловдив не се е отклонил от правилата, въведени в чл.23 от НК.
Начинът, по който ги тълкува защитата, противоречи на закона. Разпоредбите
на ал.1 и ал.3 на чл.23 от НК не се изключат, а се допълват.
Съгласно чл.381, ал.5, т.6 от НПК споразумението следва да съдържа
съгласие на страните и по въпроса какво да стане с веществените
доказателства. На основание чл.343б, ал.5 от НК МПС /лек автомобил „БМВ
320 Д“, с рег. № ***/ подлежи на отнемане в полза на държавата. В тази част
одобреното от съда споразумение не противоречи на процесуалния закон.
Безспорно основанието за отнемане е в НК, а не в НПК и се касае за очевидна
техническа грешка. Акцентът трябва да бъде спазен ли е НПК и отнемането в
съответствие ли е със закона. Законодателят не поставя изискване да се посочи
основанието за това разпореждане.
Относно разпоредбата на чл.343б, ал.5 от НК, с решение № 8 от
17.07.2025г., постановено по к.д. № 15/2024г., Конституционният съд е приел,
че тя не е противоконституционна, не противоречи на съдържанието на
принципа на законоустановеност на престъплението и наказанието според
Конституцията на Република България /чл.5, ал.3/, КЗПЧОС /чл.7/, ХОПЕС
/чл.49, &1/, практиката на ЕСПЧ и СЕС.
В случая липсва и нарушение по чл.348, ал.1, т.3 от НПК. Следва да се
отбележи, че не се сочат конкретни доводи в подкрепа на оплакването за
несправедливост на наложените наказания на осъдения М..
Пловдивският апелативен съд счита, че определените наказания на
6
последния, по вид и размер, са в унисон с осъществяване на целите на
специалната и на генералната превенции. Те са съответни на чл.23, чл.54 и
чл.55 от НК, поради което липсват основания за намеса и тяхното намаляване
по реда на възобновяването. Съобразени са с обществената опасност и
моралната укоримост на престъпленията, с всички смекчаващи и отегчаващи
отговорността обстоятелства.
Предвид гореизложените съображения Пловдивският апелативен съд
намира, че не са налице основанията на чл.422, ал.1, т.5 от НПК вр. чл.348,
ал.1, т.1, т.2 и т.3 от НПК за отмяна на определението на Районен съд
гр.Пловдив. Поради това искането на осъдения за възобновяване на
производството по делото, като неоснователно, следва да се остави без
уважение.
С оглед на горното съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения С. Ф. М. за
възобновяване на производството по НОХД № 2627/2024г. по описа на
Районен съд гр.Пловдив, ХХІІІ н.с.,
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7