РЕШЕНИЕ
№ 1188
гр. Варна, 08.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 23 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Милена Трифонова
при участието на секретаря София Н. Маринова
като разгледа докладваното от Милена Трифонова Административно
наказателно дело № 20253110201300 по описа за 2025 година
за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на И. Д. К. срещу Наказателно постановление
(НП) № 25-0442-000108 от 26.02.2025 г., издадено от началник сектор
„Охранителна полиция“ при 04 РУ - Варна, с което на въззивника на
основание чл. 183, ал. 2, т. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) е
наложено административно наказание глоба в размер на 20 лв. за нарушение
на чл. 98, ал. 1, т. 1 ЗДвП.
Жалбоподателят излага съображения за незаконосъобразност на
наказателното постановление поради нарушение на материалния закон.
Твърди се в жалбата, че всички живущи на улицата, включително и от
съседните улици, паркират на платното за движение или на тротоара, тъй като
Община Варна не е осигурила места за паркиране чрез подземни или надземни
паркинги и гаражи. Жалбоподателят сочи, че е инвалид с 60 процента
нетрудоспособност – след прекаран инфаркт, удостоверено с решение на
ТЕЛК, съгласно което също така са му противопоказни тежък физически труд,
нервно-психическо напрежение и др. Моли за отмяна на обжалваното
1
наказателно постановление и присъждане на сторените по делото разноски.
В проведеното открито съдебно заседание процесуалният представител
на жалбоподателя адв. З. И. от АК – Варна поддържа доводите за
незаконосъобразност на наказателното постановление, изложени в жалбата, и
искането за неговата отмяна. Допълнително сочи, че на улицата, където е бил
спрян автомобилът, липсват забранителни знаци. Поддържа искането за
отмяна на наказателното постановление и присъждане на сторените по делото
разноски.
В проведеното открито съдебно заседание въззиваемата страна:
началник сектор «Охранителна полиция» при 04 РУ – Варна, редовно
призован, не се представлява. В представени по делото писмени бележки от
гл. юрисконсулт К. Л. – А., процесуален представител на въззиваемата страна,
са изложени аргументи за законосъобразност на издаденото наказателно
постановление. Моли същото да бъде потвърдено, както и за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. Направено е възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, претендирано от въззивната страна.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и взе
предвид доводите на страните, намира за установено следното:
От фактическа страна:
На 03.01.2025 г. св. В. Д. В. и П. С. С. (полицейски служители в 04 РУ –
Варна) били на работа, като на ул. „Злетово“, до № 34, в гр. Варна установили
паркиран вдясно лек автомобил „Фолксваген пасат“ с рег. № В 1783 НР,
собственост на жалбоподателя И. Д. К..
Поради това, че автомобилът създавал пречка за движението св. В.
съставил фиш за налагане на глоба за нарушение на чл. 98, ал. 1, т. 1 ЗДвП.
Жалбоподателят подал възражение срещу съставения фиш на 09.01.2025
г., поради което на 21.01.2025 г. св. В. Д. В. съставил АУАН за нарушение на
чл. 98, ал. 1, т. 1 ЗДвП, който бил предявен на жалбоподателя и подписан от
него без възражения.
В законоустановения срок по чл. 44, ал. 1 ЗАНН не е постъпило писмено
възражение срещу съставения АУАН.
2
На 26.02.2025 г. В. А. Ж. – началник сектор «Охранителна полиция» при
04 РУ – Варна, приемайки идентична фактическа обстановка, като тази, която
е изложена в АУАН, издал обжалваното наказателно постановление.
По доказателствата:
Гореизложената фактическа обстановка се установи и се потвърди въз
основа на следните гласни, писмени и веществени доказателства и
доказателствени средства – показанията на св. В. Д. В. и св. П. С. С.; картон на
НП; 1 бр снимка; справка за нарушител/водач; заповед на министъра на
вътрешните работи; експертно решение; писмо от 04 РУ – Варна, писмо от
Община Варна ведно с копие на проект „Основен ремонт на ул. „З.“ по плана
на 27ми м.р., район Аспарухово, чертеж пътна ситуация, част ОБД, лист 1-3 на
техническия проект“; списък с разноски; договор за правна защита и
съдействие и АУАН.
Съдът кредитира свидетелските показания на св. В. Д. В. и св. П. С. С.
като обективни и достоверни, доколкото същите не съдържат противоречия в
себе си, последователни и логични са, а освен това съответстват на събраните
по делото писмени доказателства.
При анализа на доказателствената стойност на съставения АУАН съдът
съобрази разпоредбата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП, съгласно която същият се ползва
с презумптивна доказателствена сила, т.е. удостоверените от контролните
органи факти се считат за установени до доказване на противното. Доколкото
по делото не са налице доказателства, които да опровергават констатациите на
контролните органи, а напротив показанията на св. В. Д. В. и св. П. С. С.
подкрепят и затвърждават удостовереното в АУАН, то последният също служи
като основа на направените от съда фактически изводи.
Съдът кредитира и събраните по делото писмени и веществени
доказателства като достоверни и допринасящи за разкрИ.е на обективната
истина по делото, доколкото същите поотделно и в своята съвкупност са
непротиворечиви, поради което въз основа на тях и на свидетелските
показания изгради своите фактически изводи.
От правна страна:
3
Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в
чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 14 – дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, който
подлежи на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.
Съдът в рамките на служебната проверка не констатира съществено
нарушение на процесуалните правила, визирани в ЗАНН. АУАН е изготвен от
длъжностно лице със съответната компетентност, съдържа необходимите
реквизити, изброени в чл. 42 ЗАНН, и е надлежно предявен по реда на чл. 43
ЗАНН. НП е издадено от компетентен орган и отговаря на изискванията на чл.
57 ЗАНН.
От анализа на приложимата нормативна уредба се налага извод, че
изпълнителното деяние на нарушението по чл. 98, ал. 1, т. 1 ЗДвП се
осъществява чрез действие – паркиране на място, където превозното средство
създава опасност или е пречка за движението или закрива от другите
участници в движението пътен знак или сигнал.
От събраните по делото доказателства (свидетелски показания и снимка)
се установява, че превозното средство е било паркирано вдясно на пътното
платно на ул. «З.». От показанията на полицейските служители се установява,
че улицата е двупосочна, като паркирайки вдясно на платното за движение,
жалбоподателят е блокирал едната лента за движение. Т.е. за да премине
автомобил по улицата в посоката на движение, в която е бил паркиран
автомобилът, следва паркираният автомобил да бъде заобиколен чрез
навлизане в насрещната пътна лента. Т.е. с това си поведение, паркирайки
автомобилът на процесното място, жалбоподателят безспорно е създал пречка
за движението в тази лента.
От субективна страна предвид формалния характер на престъплението
(липсата на съставомерен резултат) деянието може да бъде извършено само
при пряк умисъл, какъвто в случая е налице. Водачът К. е паркирал моторно
превозно средство с ясното съзнание, че ще създаде пречка за останалите
участници в движението по пътното платно.
Следователно е налице нарушение на чл. 98, ал. 1, т. 1 ЗДвП.
Съдът намира за неотносимо възражението, че жалбоподателят е спазил
изискванията на чл. 94, ал. 3 ЗДвП – паркирал е възможно най-вдясно на
платното за движение. Доколкото жалбоподателят е санкциониран за съвсем
различно нарушение, съдът намира, че не следва да обсъжда посоченото
4
възражение.
На следващо място следва да се отбележи, че паркирането на места,
където се създават пречки за движението, е забранено по силата на закона и не
е необходимо наличието на пътен знак, забраняващ паркирането, за
съставомерността на деянието по чл. 98, ал. 1, т. 1 ЗДвП. В този смисъл на
автомагистралите и скоростните пътища също няма знаци, забраняващи
паркирането, но това не означава, че паркиралите в активните пътни ленти
автомобили, дори и най-вдясно, не създават пречка за движението, както и
липсата на знак не прави паркирането правомерно.
Обстоятелството, че всички останали живущи на улицата паркират
автомобилите си по същия начин, не прави поведението на жалбоподателя
правомерно.
Дали Община Варна е осигурила места за паркиране е ирелевантно,
доколкото законът изрично забранява паркиране на място, където превозното
средство създава опасност или е пречка за движението или закрива от другите
участници в движението пътен знак или сигнал. Т.е. каквато и да е
инфраструктурата на съответното населено място, водачите на ППС са
длъжни да съобразяват поведението си със ЗДвП. И това е така, тъй като всяко
нарушение на ЗДвП потенциално води до опасност за живота, здравето и
имуществото на хората. В случая паркирането на МПС, което е пречка за
движението на процесната улица, води до опасност за останалите участници в
движението, които са длъжни да го заобикалят и да навлизат в насрещната
пътна лента.
Въпреки това следва да бъде направена преценка за маловажност на
случая, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 4 ЗАНН съдът е
задължен да отмени наказателното постановление, когато прецени, че е
налице маловажен случай на административно нарушение. В този случай
съдът с решението предупреждава нарушителя, че при извършване на друго
административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен
случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго
нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
За да бъде направена тази преценка следва да се съобрази дефиницията
за маловажен случай, дадена в пар. 1, т. 4 от Допълнителната разпоредба на
ЗАНН. Съгласно тази дефиниция "маловажен случай" е този, при който
5
извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение
от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с
оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на
други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на
неизпълнение на задължение от съответния вид.
В конкретния случай автомобилът е бил паркиран на посоченото в НП
място в 06,25 часа сутринта, когато движението на МПС по обществените
пътища е минимално. На следващо място е ноторно известно, че места за
паркиране в много части на гр. Варна не могат да се намерят. Това
обстоятелство наред с това, че жалбоподателят е с призната от ТЕЛК 60%
трайна неработоспособност и препоръки за избягване на тежък физически
труд и нервно-психическо напрежение, са мотивирали жалбоподателят да
паркира пред дома си.
Предвид гореизложеното обществените отношения, свързани с
безопасността на транспорта, са били засегнати незначително, като деянието
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на нарушение от този вид.
Предвид гореизложеното процесното нарушение представлява
маловажен случай, поради което на основание чл. 63, ал. 4 вр. чл. 63, ал. 2, т. 2
ЗАНН съдът следва да отмени наказателното постановление и с решението да
предупреди нарушителя, че при извършване на друго административно
нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен
срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде
наложено административно наказание.
По разноските:
На основание чл. 63д ЗАНН вр. чл. 143, ал. 1 АПК и с оглед изхода на
делото на въззивната страна следва да бъдат присъдени направените пред
настоящата инстанция разноски.
Процесуалният представител на въззиваемата страна е направил
възражение за прекомерност по чл. 63д, ал. 2 НПК на претендираното от
въззивната страна адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. Съгласно
разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК, приложима на основание чл. 144 от АПК,
6
ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно,
съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът
може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на
разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер
съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. По арг. от чл. 36 ЗАдв.
минималните размери на адвокатските се определят в наредба на Висшия
адвокатски съвет. В случая минималният размер на дължимото адвокатско
възнаграждение е в размер на 500,00 лв. съгласно разпоредбата на чл. 18, ал. 4
от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа.
Доколкото по делото бяха проведени три съдебни заседания, съдът намира, че
платеният адвокатски хонорар в размер на 600 лв. съответства на извършената
работа, поради което претендираното адвокатско възнаграждение следва да
бъде присъдено в пълен размер.
Възнаграждението следва да бъде платено от ОДМВР – Варна като
второстепенен разпоредител с бюджет.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 4 вр. чл. 63, ал. 2, т. 2
ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 25-0442-000108 от 26.02.2025
г., издадено от началник сектор „Охранителна полиция“ при 04 РУ - Варна, с
което на И. Д. К. на основание чл. 183, ал. 2, т. 1 от Закона за движение по
пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание глоба в размер на 20
лв. за нарушение на чл. 98, ал. 1, т. 1 ЗДвП;
ПРЕДУПРЕЖДАВА И. Д. К., ЕГН **********, че при извършване на
друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен
случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго
нарушение ще му бъде наложено административно наказание;
ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР – ВАРНА ДА ЗАПЛАТИ
на И. Д. К., ЕГН **********, адрес гр. Варна, ул. „Злетово“ № 34 сумата от
600,00 (шестотин) лева, представляваща направените пред въззивната
инстанция разноски за адвокатско възнаграждение, на основание 63д ЗАНН;
7
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд - Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщенията
от страните, че решението е изготвено.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8