РЕШЕНИЕ
№ 276
гр. ****, 24.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ****, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседА.е на
двадесет и трети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Полина Ив. П.
при участието на секретаря М. Т. С.
като разгледа докладваното от Полина Ив. П. Гражданско дело №
20243130100968 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по предявени от А. Г. А., ЕГН
**********, с адрес: **** срещу ** „****“, БУЛСТАТ ****, с адрес: ****
кумулативно обективно съединени искове с правно основА.е чл. 200 КТ и чл. 86, ал.1
ЗЗД за обезщетяване на вредите, настъпили вследствие на претърпяна трудова
злополука по чл. 55, ал. 2 КСО на 31.01.2023 г., както следва:
1. За заплащане на ищеца сумата в размер на 20 000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди - претърпени болки и страдА.я, ведно със
законната лихва, считано от датата на увреждането - 31.01.2023г., до окончателното им
изплащане;
2. За заплащане на ищеца сумата в размер на 1967.58 лв.,/искът, изменен по
размер от 1250,00 лева, по реда на чл. 214 от ГПК/ представляваща разликата между
изплащаното й от НОИ обезщетение за временна нетрудоспособност за периода от
01.02.2023г. до 08.07.2023г. и нетното й трудово възнаграждение, което тя би получила
за същия период, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на
исковата молба, до окончателното й изплащане;
3. За заплащане на ищеца сумата в размер на 2000 лв., представляваща
обезщетение за имуществени вреди - за закупуване на металическа остеосинтеза,
необходима за проведена на ищцата операция на 06.02.2023г., ведно със законната
лихва, считано от 01.02.2023г. до окончателното й изплащане;
4. За заплащане на ищеца сумата в размер на 40,60 лв., представляваща
обезщетение за имуществени вреди - заплатена от ищцата такса за болничен престой в
1
МБАЛ „****" от 01.02.2023г. до 08.02.2023., ведно със законната лихва, считано от
09.02.2023г. до окончателното й изплащане;
5. За заплащане на ищеца сумата в размер на 132,76 лв., представляваща
обезщетение за имуществени вреди - заплатена от ищцата стойност за лекарства, ведно
със законната лихва, считано от 08.02.2023г. до окончателното й изплащане.
В исковата молба се твърди, че ищцата е била в трудови правоотношения с
ответника съгласно трудов договор № **** г., с който била назначена на длъжност
„старши учител” при условията на пълно работно време - 8 часа и петдневна работна
седмица на срочен трудов договор (1 година) и срок на изпитване - 6 месеца, а
впоследствие преназначена с допълнително споразумение от 15.09.2022г. за
определено време, до завръщане на титуляра. На 31.01.2023г. се е придвижвала по
обичайния път от мястото, където живее в ****, до работното й място в **** с
железопътен транспорт и след като слязла от влака и излязла от района на ж.п. ****,
тръгнала пеш към училището, където работи. Около 8.20 часа, вървейки към
училището, твърди, че се е подхлъзнала на покрит със сняг заледен участък и паднала
на земята, опирайки се на лявата си ръка, при което изпитала силна болка. По
спешност била транспортирана в МБАЛ „****“ ****, където била установена травма
на лявата ръка, поради което пациентката била насочена за хоспитализация. Сочи се,
че съгласно епикриза към ИЗ 1221/2023 са извършени „Оперативни процедури в
областта на раменния пояс и горния крайник с голям обем на сложност“. Болничният
престой продължил от 01.02.2023г. до 08.02.2023г., за който се твърди, че е заплатена
сумата в размер на 40,60 лева. Съгласно проведената на 01.02.2023г. рентгенография се
установила фрактура на долните краища на лакътната и лъчевата кост, което наложило
провеждане па операция, за която било необходимо закупуване на металическа
остеосинтеза на стойност 2000лв. Наложило се ползване на отпуск по болест за
периода 01.02.2023 г. – 08.07.2023 г., през който период ищцата твърди, че е била
лишена от нетните си доходи, които би получавала в случай че упражняваше
професията си на учител. Определя размера на разликата между получените от нея
обезщетения за временна нетрудоспособност и нетното й трудово възнаграждение в
размер на 1250 лева. Твърди се, че изписА.те й лекарства за следболничното лечение
възлизат на стойност 132,76 лева. Излага, че през цялото време е търпяла постоянни
болки и страдА.я, загубила е съня си, чувствала се безпомощна и непълноценна, била
зависима от чужда помощ за най-елементарни неща. Посочва, че към настоящия
момент функцията на ръката й не е възстановена напълно, като било налице видимо
леко изкривяване на костите на предмишницата на мястото, където е извършена
операцията. Заявява, че остеосинтезата и пироните не са извадени. Излага, че за
настъпилата злополука е било уведомено НОИ **** и съставен протокол № 5103-03-
5/12.03.2024 г., като с разпореждане № 5104-0364/26.03.2023г. на НОИ ****
злополуката е обявена за трудова по смисъла на чл. 55, ал. 2 от КСО. С оглед
изложеното, се моли за уважаване на исковите претенции.
С допълнителна молба уточнява, че ищцата не е получавала застрахователно
обезщетение и местоположението на трудовата злополука е тротоарът от лявата страна
на изхода от гарата в ****, на няколко метра от намиращите се там лавки за продажба
на сандвичи, или иначе казано на 100 метра от сградата на гарата в посока изток, или
2
посока – надясно при перспектива с гръб към ЖП гарата.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба , с
който се изразява становище за недопустимост на исковата претенция поради
нередовност на исковата молба с оглед липсата на твърдения за това, дали е получила
застрахователно обезщетение за процесното събитие. Излага, че в случай, че такова
обезщетение е получавано, то същото следва да бъде намалено от стойността на
претендираното в настоящото производство. Счита за частично неоснователен
предявения иск по основА.е и размер. Не оспорва, че ищцата е била в трудово
правоотношение с ответника и че е претърпяла трудова злополука, за което е получила
обезщетение от общественото осигуряване. Твърди, че причината за настъпване на
инцидента е нейната небрежност, тъй като не се е съобразила със задълженията за
безопасност при придвижване към работното място. Моли при решаване на спора и
разглеждане на иска за неимуществени вреди да се вземе предвид, че прави
възражение за съпричиняване от страна на ищцата, тъй като счита, че пострадалата
е допринесла за трудовата злополука, като е допуснала груба небрежност,
извършвайки действия в нарушение на установените правила за безопасност на труда,
предвиждайки възможността от настъпване на вредоносен резултат, като лекомислено
се е надявала да го предотврати, непроявявайки нужното усърдие. Заявява, че с чл. 200
КТ е предвидена специална имуществена отговорност на работодателя, за която
последният дължи обезщетение за разликата между причинената вреда, вкл.
пропусната полза и обезщетение и/или пенсията по общественото осигуряване, която
се намалява с размера на получените суми по сключените договори за застраховка.
Моли за отхвърляне на иска за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 20
000 лева, както и присъждане на разноски.
Третото лице-помагач на страната на ответника **** не изразява становище.
Третото лице-помагач на страната на ответника **** изразява становище, че
няма отношение към спора и моли да бъдде заличено, тъй като процесният участък, в
който е настъпил инцидента не е обект на железопътната инфраструктура. Оспорват се
исковите претенции като се счита, че същите са неоснователни и недоказА., а
евентуално – да се вземе предвид, че претенцията е в завишен размер. Моли за
прекратяване на производството спрямо него.
В открито съдебно заседА.е процесуалният представител на ищеца моли за
уважаване на исковите претенции и присъждане на разноски. Депозира писмени
бележки, с които анализира доказателствения материал и обосновава основателността
на исковата претенция
Процесуалният представител на ответника оспорва размера на претенцията за
неимуществени вреди като прекомерна. Счита, че ищцата е проявила небрежност,
довело до съпричиняване и моли да бъде взето предвид при присъждане на
обезщетението за неимуществени вреди. Моли да се вземат предвид констатациите на
НОИ, че мястото на извършване на злополуката е района на ЖП гара ****.
Претендира присъждане на разноски.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на стрА.те, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
3
За безспорно установени и ненуждаещи се от доказване с доклада по делото са
приети следните обстоятелства: че между ответника и ищеца е съществувало трудово
правоотношение към сочената дата на злополуката и нейното настъпване.
Съгласно трудов договор № РД-10-120/15.09.2021 г. ищцата А. Г. А. е назначена
на длъжност „старши учител“ в ****.
Представен е протокол № 5103-03-5/12.03.2024 г. за резултатите от извършеното
разследване на злополуката, станала на 31.01.2023г., съгласно който ищцата е
претърпяла на 31.01.2023г. около 8,20 ч. на тртоара до жп гара **** трудова злополука,
довела до съчетано счупване на долните краища на лакътната и лъчевата кост, закрито
в ляво и съответно до временна неработоспособност.
Съгласно разпореждА.е № 5104-03-64/26.03.2024 г. декларираната злополука се
приема за трудова по смисъла на чл. 55, ал. 2 от КСО, довела до „съчетано счупване на
долните краища на лакътната и лъчевата кост, закрито в ляво“ и съответна временна
неработоспособност.
Представена е медицинска документация от МБАЛ „**** ****“ АД, съгласно
която ищцата е хоспитализирана на 01.02.2023 г. до 08.02.2023 г. поради травма на
ръка с диагноза „съчетано счупване на долните краища на лакътната и лъчевата кост,
закрито в ляво“, като е извършена операция под обща анестезия за наместване на
счупените кости и поставяне на 2 киршнерови игли за фикация.
С фактура № **********/01.02.2023 г. се удостоверява разход за медицинско
изделие съгласно талон в размер на 2000 лева, направен на 01.02.2023 г. от ищцата.
Издаден е талон за медицинско изделие на стойност от 2000 лева.
С рецептурна бланка са изписА. медикаменти, за които по фискален бон от
07.02.2023г. са закупени на стойност 132,76 лева.
Представено е и доказателство за заплатена потребителска такса за престой в
**** за периода 01-08.02.2023 г. в размер на 40,60 лева.
Представени са болнични листи, както и медицински проотколи на ЛКК, от
които е видно, че ищцата е била в отпуск от 01.02.2023 г. – 08.07.2023 г. по болничен
заради поставената диагноза „съчетано счупване на долните краища на лакътната и
лъчевата кост, закрито в ляво“.
Съгласно представените амбулаторни листи ищцата е провела прегледи през
периода 01.02.2023 – 01.09.2023г. и физиотерапевтично лечение по повод фрактурата.
Видно от декларация за трудова злополука, на 31.01.2023 г. в 08.20 часа на
изхода на жп **** ищцата се е подхлъзнала и паднала, при което се подпряла на
лявата си ръка и усетила силна болка в нея. Това довело до счупване на лакътната и
лъчевата кост. СъбрА. са и писмени обяснения от ищцата и нейни колеги от ****“
****.
По заповед № 5101-03-25№/23.02.2024г. е наредено да се извърши разследване
на злополуката, станала на 31.01.2023г.
Представени са извадки от сайтове **** и **** относно териториалния обхват
на собственост за ****.
4
Към материалите по делото е приобщено и трудовото досие на ищцата,
съгласно което за периода 15.09.2021 – 15.09.2023 г. между стрА.те е съществувало
трудово правоотношение.
АнгажирА. са от ищеца гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Б. К. С.,
който заявява, че познава А. от около 16 години, като двамата са работили като
учители в различни училища и са поддържали колегиални и приятелски отношения.
На 31.01.2023 г. А. му се обадила и съобщила, че е получила тежко падане, вследствие
на което си е счупила ръката. В началото за нея се е грижил нейният хазяин, който
осигурявал храна и вода, но след неговата внезапна смърт А. помолила свидетеля да
поеме грижите. Свидетелят разказва, че от февруари 2023 г. започнал да купува храна
и вода и да ги носи в дома на А. в ****, като посещенията му били през два-три дни.
Освен това я водел на медицински процедури и по болници. По негови данни
периодът на възстановяване е продължил около осем-девет месеца, през които А. не е
била в състояние да извършва елементарни дейности – нито да готви и да се обслужва
сама, нито да се съблича или облича, поради силни болки и поставени метални
фиксатори в ръката. Свидетелят посочва, че тя дори не е могла да поддържа лична
хигиена за продължителен период от шест-седем месеца. Излага, че едва в началото на
2024 г. А. е започнала частично да се обслужва самостоятелно. Понастоящем
свидетелят споделя, че тя е започнала работа.
Третото лице помагач **** също ангажира гласни доказателства чрез разпита на
свидетеля А. Я. А., който излага, че има цех на ул. ****, който се намира на 300 метра
от жп ****, като живее на около 30 метра от нея. По негови думи всеки ден посещава
намиращото се в района магазинче, за да си купи кафе. Преди една-две седмици
служители на общината го потърсили да даде показА.я за инцидент с паднала жена,
тъй като той е присъствал на мястото и е заявил, че ще свидетелства. Свидетелят
разказва, че случаят е станал през зимата на предходната година, в сутрешните часове
около 8:00, когато е валял сняг. Инцидентът се е случил пред ЖП ****, в близост до
заведението, известно като „кръчмата на ****“. Свидетелят се намирал на отсрещния
тротоар, до парка и преди пешеходната пътека, когато забелязал струпване на хора и
чул, че жена – „даскалицата“ – е паднала и се е ударила лошо.
След като съдът му предяви извадка от кадастъра, свидетелят посочва, че
мястото на инцидента е било между обект № 3 (чакалнята на ЖП гарата) и обект № 4
(заведението на ****). Уточнява, че в този момент там е имало около 10-15 души,
слизащи от влака. По негови думи настилката не е била почистена и имало натрупан
сняг.
Съгласно изготвената, приета и приложена към материалите по делото съдебно-
психиатрична и психологична експертиза вследствие на инцидента ищцата е
преживяла стрес в умерена степен, който е оказал влияние върху способността й
достатъчно ефективно да изпълнява своята дейност. Повече от една година е изпитвала
болки и е имала нарушен сън, поради което се е нарушило цялостното й
функциониране и автономност в ежедневието. По време на възстановителния процес е
изпитвала негативни емоции и леки депресивни изживявА.я. Към момента е успяла да
рационализира стреса и той не се е превърнал в психотравма за нея, не са установени
данни от вещите лица за реакции на тежък стрес с разстройства на адаптацията.
5
Изслушана и приета към доказателствения материал по делото е и изготвената
съдебно-медицинска експертиза, съгласно която се установява, че на 31.01.2023 г.
ишцата е получила счупване на долните краища на левите лъчева и лакетни кости,
обусловило трайно затруднение на движенията на левия горен крайник за повече от 30
дни. Полученото травматично увреждане се заключава, че може да се получи по
описА.я в исковата молба мехА.зъм. С експертизата се отговаря, че характера на
травмата дава показА.я за оперативно лечение и предприемането му в кратки срокове
способства за възстановителния процес. Вещото лице залкючава, че е налице пряка
причинно-следствена връзка между полученото счупване и последвалата оперативна
интервенция. Според експерта понастоящем счупените кости са зарастнали и в
резултат на проведената рехабилитация имобилизирА.те стави са раздвижени, като е
останало незначително огрА.чение на движенията в гривнената става, което се
прогнозира да остане завинаги. Счупените кости са причинили на ищцата много силни
болки, като след обездвижването би следвало да са намалели. Излага се, че същите се
засилват след започване на рехабилитацията и са с различен интензитет, който е по-
голям в началото и с увеличаване обема на движения намалява. Обичайно след 2-3
месеца би могла ищцата да използва ръката си за леки физически натоварвА.я, а
пълноценно – след шестия месец. ИзписА.те лекарства по представената рецепта и
фискален бон, според експерта, са правилното лечение и са във връзка с описаната
травма.
Съгласно съдебно-счетоводната експертиза ищцата е получила обезщетение за
временна нетрудоспособност от НОИ за периода 01.02.2023 – 08.07.2023 г. в размер на
7896,10 лева, като в случай, че не е ползвала болнични за временна нетрудоспособност
би получила нетно трудово възнаграждение в размер на 9863,68 лева за същия период.
Така разликата между полученото обезщетение от НОИ и трудовото възнаграждение,
което ищцата би получила, в случай, че е работила по трудовото си правоотношение е
в размер на 1967,58 лева. На 21.08.2023 г. е увеличено трудовото възнаграждение на
ищцата с 15% със задна дата и във фиша за м.09.2023 г. на ищцата й били начислени
всички увеличения на работната заплата.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището
на стрА.те, съдът достигна до следните правни изводи:
Съобразно чл. 200 от КТ, за вреди от трудова злополука или професионална
болест, които са причинили временна неработоспособност, трайно намалена
работоспособност 50 и над 50 на сто или смърт на работника или служителя,
работодателят отговаря имуществено независимо от това, дали негов орган или друг
негов работник или служител има вина за настъпването им.
За успешното провеждане на предявените искове, в тежест на ищеца е да
установи, съществуването на трудово правоотношение между стрА.те, настъпването
по време на действието му на злополука, която е приета за трудова по установения
ред, обстоятелството, че същата е довела до временна нетрудоспособност, както и
настъпването на вреди – неимуществени под формата на болки и страдА.я,
имуществени – претърпени вреди, както и пропуснати ползи – за получаване на
трудовото възнаграждение в пълен размер по време на неработоспособността й,
6
всички в причинна връзка с трудовата злополука и всички обстоятелства от значение
за определяне на размера на обезщетението.
В тежест на ответника е да установи наведените правопогасяващи възражения с
оглед намаляване на обезщетението, а именно: за съпричиняване поради проявена
груба небрежност и неспазване на задълженията от страна ищцата за безопасност на
труда, както и за погасяване задължението от страна на застрахователя по сключен
договор за застраховане.
Съдът приема за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че
между ответника и ищеца е съществувало трудово правоотношение към сочената дата
на злополуката и нейното настъпване.
От доказателствения материал по делото се установява, че в действителност
стрА.те са били обвързА. от валиден сключен трудов договор, а настъпилото процесно
събитие на 31.01.2023 г. е прието и категоризирано от оргА.те на НОИ като трудова
злополука по смисъла на чл. 55, ал. 2 КСО. МехА.змът на злополуката се установява,
че е като този, описан в исковата молба, а именно: на 31.01.2023г. ищцата,
придвижвайки се по обичайния път от мястото си на живеене до работното място, се
подхлъзва на зеледен участък, пада и контузва лявата си ръка, вследствие на което
получава „съчетано счупване на долните краища на лакътната и лъчевата кост, закрито
в ляво“, довело до нейната неработоспособност.
Въпросите, които гражданският съд следва да разреши са относно това, дали
претендирА.те неимуществени и имуществени вреди, за които се твърди, са настъпили
в резултат на инцидента, при наличие на причинна връзка, да се определи
справедливия размер за обезщетяването им, ведно със законна лихва.
Спорен в същия момент се явява и въпросът относно точната локация на
настъпилата злополука. Съгласно твърденията на ищцата – злополуката е настъпила на
100 метра в посока изток от изхода на жп гарата ****, или в посока надясно при
перспектива с гръб към гарата. Съгласно писмената документация, генерирана по
повод злополуката, представената карта на маршрута от жп гарата до работното място
на пострадалата и свидетелските показА.я на свидетеля, ангажиран от третото лице-
помагач ****, същата е излязла от сградата на жп гара **** и е тръгнала на изток в
посока учебното заведение, движейки се по тротоара, прилежащ от страната на гарата.
От приобщения доказателствен материал – извадка от кадастралната карта се
установява, че сградата на жп гарата е разположена на грА.цата на ПИ с
идентификатор № ****, който е държавна публична собственост, с предназначение „за
движение и транспорт“. Веднага след излизането на ищцата от сградата същата, тя
вече се намира на територията на поземлен имот, който е извън обхвата на
стопА.сваната от **** територия. Ако бъде прието, че в действителност тя е изминала
100 метра от напускането й на сградата на жп гарата, то безспорно настъпването на
злополуката е невъзможно да се е осъществило в грА.ците на обсъждА.я поземлен
имот. Същевременно свидетелските показА.я сочат, че злополуката е настъпила между
сгради с идентификатор ****.3 и ****.4, което съобразно посоката на движение на
ищцата кореспондира с приетите доказателства. Едновременно с това, обаче не се
констатира отклонение от траекторията й - движение по права линия след завиването й
7
надясно от изхода на гарата, което да е наложило още един десен ход, обусловил
навлизане отново в ПИ № ****. Поради изложеното и в двете разгледА. хипотези, за
съда се формира безспорно и категорично изводът, че злополуката е настъпила извън
територията, собственост на ****, следователно не е налице правен интерес от
участието на лицето в делото като трето лице помагач на страната на ответника.
Абсолютна предпоставка за встъпване /привличане/ на трето лице-помагач е наличието
на правен интерес за него от постановяване на благоприятно решение по спора за
съответната главна страна, т.е. когато съдебното решение по някакъв начин може да се
отрази на правното положение на третото лице. Затова, за да се допусне привличането
или встъпването на третото лице, трябва да се обоснове правният интерес от неговото
участие в производството, т.е. интересът му от решаване на спора в полза на
подпомаганата страна, като се посочи по какъв начин това ще се отрази на правното
положение на третото лице. Ако такъв интерес не се обоснове, а съдът неправилно е
конституирал подпомагащата страна, то производството по делото по отношение на
третото лице следва да се прекрати. Поради изложеното съдът намира, че поради
липсата на правен интерес за третото лице от участието му в процеса, неправилно по
делото е конституирана като трето лице-помагач на страната на ответника **** и
производството по отношение на него следва да се прекрати.
По предявения иск за неимуществени вреди:
Размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди следва да бъде
определен по справедливост съобразно чл.52 ЗЗД, при съобразяване на конкретните,
обективно съществуващи обстоятелства и причинени морални страдА.я и др. съгласно
дадените задължителни указА.я с ****г. То трябва да удовлетворява изискването за
справедливост и при съпоставянето му с други случаи по аналогични казуси, но с
различни по степен на тежестта им вреди, така че доколкото е възможно за по-тежките
случаи да се присъди по-високо обезщетение, а за по-леките - по-ниско. За да се
реализира справедливо възмездяване на претърпените от злополуката болки и
страдА.я, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди, като
се съобразят характерът и тежестта на увреждА.ята, интензитетът, степента,
продължителността на болките и страдА.ята, допълнителното влошаване на здравето
на пострадалия; дали същите продължават или са приключили, както и
икономическата конюнктура в страната и общественото възприемане на критерия за
"справедливост" на съответния етап от развитие на обществото в държавата.
Определяйки конкретния размер на обезщетението за неимуществени вреди,
настоящият съдебен състав съобразява следните установени по делото факти:
Съгласно изготвената съдебно-медицинска експертиза се установява, че в
случая е налице пряка причинно-следствена връзка между телесното увреждане,
настъпило за ищцата и трудовата злополука, довело до невъзможносттта й да полага
труд. Счупването на долните краища на левите лъчева и лакетни кости е обусловило
трайно затруднение на движенията на левия горен крайник за повече от 30 дни и
оперативното лечение е било необходимо за правилното зарастване на костите и
възстановяване. Определено травмата е огрА.чила движенията и възможността на
ищцата да се обслужва за един продължителен период от време. Болките и страдА.ята
са продължили и съпътствали рехабилитационния курс, продължил от март 2023 г. до
8
юли 2023 г. Съгласно медицинската документация оплаквА.ята на ищцата са
продължили поне до юли 2023 г. Вещото лице разяснява, че счупените кости са
причинили на ищцата много силни по интензитет болки в момента на травмата, които
при обездвижването следва да са намалели, но неизменно са били със засилен характер
при раздвижващите процедури. Установява се както от експертизата и медицинската
документация от една страна, така и от свидетелските показА.я на изслушА.я свидетел,
че възстановяването на ищцата е продължило дълго време, а именно поне шест
месеца, в които не е могла да ползва ръката си пълноценно и да се обслужва.
Свидетелските показА.ята, които съдът възприема като безпристрастно дадени,
кореспондиращи с доказателствения материал по делото, установяват, че ищцата е
имала нужда от чужда помощ за продължителен период от време около осем – девет
месеца, като едва в началото на 2024 г. е можела да се обслужва самостоятелно.
Понастоящем експертът констатира зарастване на счупените кости и раздвижване на
имобилизирА.те стави, но останало незначително огрА.чение на движенията в
гривнената става с пожизнен характер. Освен изпитвА.те физическа болка затруднения
и неудобства, травмата на лявата ръка на ищцата за продължителен период от време се
е отразила негативно и върху работоспособността й. Същевременно, при определяне
на размера на обезщетението, съдът отчита и факта, че липсват данни за усложнения в
състоянието на ищцата.
На следващо място, злополуката несъмнено се е отразила негативно на
психичното здраве на пострадалата, като съгласно съдебно-психиатричната и
психологична експертиза вследствие на травмата тя е преживявала умерено ниво на
стреса, като повече от една година е изпитвала болки и имала непълноценен сън, а
нарушаване на цялостната й автономност и функциониране в ежедневието определено
е дало отражение върху качеството й е на живот. Възстановителният процес е бил
съпроводен от негативни емоции и леки депресивни изживявА.я, но понастоящем се
констатира, че ищцата е успяла да се справи със стреса и да не допусне той да се
превърне в психотравма за нея.
Отчитайки всички тези факти, икономическата конюнктура в страната към
момента на инцидента, както и актуалната съдебна практика по размера на
присъждА.те обезщетения по сходни казуси, настоящият съдебен състав намира, че
сумата в общ размер от 20 000лв. справедливо и напълно обезщетява претърпените от
ищцата неимуществени вреди. С посочената сума съдът намира, че се постига
справедлив баланс между претърпените вреди и паричното измерение на нуждата от
обезвреда, респективно за спазен принципът за справедливост по чл.52 ЗЗД.
По претенцията за пропуснати ползи:
Както се установява от събрА.те доказателства по делото временната
неработоспособност на ищцата е продължила за периода от 01.02.2023 г. – 08.07.2023
г., за което са издавА. болнични листи. Съгласно изготвената и кредитирана от съда
съдебно-счетоводна експертиза разликата между нетното трудово възнаграждение на
ищцата, което би получавала при ненастъпване на злополуката и изплащаното й от
НОИ обезщетение за временна нетрудоспособност за периода 01.02.2023 – 08.07.2023
г. е в размер на 1967,58 лева. В такъв размер е и предявената претенция, поради което
9
искът следва да се уважи по основА.е и размер.
По претенцията за имуществени вреди:
Съгласно доказателствените материали по делото се установява, че ищцата е
реализирала разходи за лечението си, което е било необходимо и същите са в пряка
връзка с настъпилата злополука. Медицинската експертиза потвърждава, че за
правилното зарастване и възстановяване на счупвА.ята оперативната намеса е била
належаща. Съгласно писмените доказателства вложеното в ръката на ищцата изделие -
металическа остеосинтеза й е предписано и същата е заплатила сумата в размер на
2000,00 лева на 01.02.2023 г. Болничният престой за периода 01.02.2023 – 08.02.2023г.,
състоял се също по повод злополуката и лечението на настъпилото физическо
увреждане, се доказа, че е в размер на 40,60 лева, заплатен на 08.02.2023 г. от ищцата.
А предписА.те медикаменти, както и експертът по медицинската експертиза потвърди,
касаят лечение на травматичното увреждане и са обусловили извършването на разход
от ищцата в размер на 132,76 лева, платени на 07.02.2023 г. Съдът след собствена
преценка на представените разходно-оправдателни документи, намира, че всички
сторени разноски са такива, наложили се във връзка с нанесеното телесно увреждане.
След като между реализирА.те разходи и увреждащото събитие е налице причинно-
следствена връзка, то те следва да бъдат покрити от ответника в предявените размери.
По възражението за съпричиняване:
Съобразно чл.51, ал.2 ЗЗД, ако увреденият е допринесъл за настъпването на
вредите, обезщетението може да се намали. За основателност на възражението за
съпричиняване е необходимо да се установи както противоправно поведение на
пострадалия, така и със същото, съобразно конкретните обстоятелства, пострадалото
лице да е допринесло за настъпване на вредите, т.е. поведението му да е в пряка
причинна връзка с вредоносния резултат.
Приносът на пострадалия следва да бъде надлежно релевиран от ответника чрез
защитно възражение, направено в съответния предвиден преклузивен срок по ГПК. В
практиката на ВКС е разяснено, че правейки възражение, ответникът следва да сочи
конкретни действия или бездействия, с които пострадалият е допринесъл за
реализиране на вредоносните последици и съдът да се произнесе в рамките на именно
посочените от ответника действия /така Решение №134/18.11.2020г. по т.д.
№1422/2019г. на ВКС, II т.о./.
В случая ответникът с отговора на исковата молба е въведел възражение за
съпричиняване на резултата от страна на ищцата поради проявена небрежност,
неспазване на правилата за безопасност и невнимателност при придвижването й към
работното място. Същевременно не бяха ангажирА. никакви доказателства, които да
обосноват тезата на ответника. Установявява се от експертното заключение по СМЕ,
свидетелските и писмените доказателства по делото, че настъпилото падане се дължи
на заледен участък, върху който ищцата се е подхлъзнала и паднала, като
инстинктивно се е подпряла на ръката си, за да избегне други наранявА.я. Поради
изложеното, съдът намира възражението за неоснователно и за съда не съществуват
основА.я да приеме, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
ищцата. С оглед гореизложеното, липсва основА.е за намаляване на определеното
10
обезщетение.
По претенцията за законна лихва:
Законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди, произтичащи от
трудова злополука, се дължи от датата на увреждането – 31.01.2023 г. до
окончателното изплащане на задължението, поради което претенцията на ищеца за
присъждането й е основателно. Относно обезщетението за забава върху главницата,
представляваща разликата между изплащаното на ищцата от НОИ обезщетение за
временна нетрудоспособност за периода от 01.02.2023г. до 08.07.2023г. и нетното й
трудово възнаграждение, което тя би получила за същия период, доколкото същото е
претендирано считано от датата на предявяване на исковата молба, до окончателното й
изплащане, то претенцията за акцесорното задължение се явява основателна. Относно
претендираната законна лихва върху главниците за имуществени вреди, начислена
считано от датата, следваща тази, на която са извършени разходите до окончателното
изплащане, съдът намира същата за основателна.
Така мотивиран, настоящият съдебен състав намира, че предявеният иск за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди следва да бъде уважен в размер от
20 000,00 лв., ведно със законната лихва, считано от 31.01.2023 г. до окончателното
изплащане на задължението; така също и искът за заплащане на ищеца сумата в размер
на 1967.58 лв., представляваща разликата между изплащаното й от НОИ обезщетение
за временна нетрудоспособност за периода от 01.02.2023г. до 08.07.2023г. и нетното й
трудово възнаграждение, което тя би получила за същия период, ведно със законната
лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба, до окончателното й
изплащане; за заплащане на ищеца сумата в размер на 2000 лв., представляваща
обезщетение за имуществени вреди - за закупуване на металическа остеосинтеза,
необходима за проведена на ищцата операция на 06.02.2023г., ведно със законната
лихва, считано от 01.02.2023г. до окончателното й изплащане; за заплащане на ищеца
сумата в размер на 40,60 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди -
заплатена от ищцата такса за болничен престой в МБАЛ „****" от 01.02.2023г. до
08.02.2023., ведно със законната лихва, считано от 09.02.2023г. до окончателното й
изплащане; за заплащане на ищеца сумата в размер на 132,76 лв., представляваща
обезщетение за имуществени вреди - заплатена от ищцата стойност за лекарства, ведно
със законната лихва, считано от 08.02.2023г. до окончателното й изплащане.
По разноските в процеса:
С оглед своевременно отправеното искане и предоставената безплатна правна
помощ и изхода от спора, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени сторените разноски по делото. ПретендирА. са адвокатско възнаграждение
в размер на 2600 лева.
На осн. чл.78, ал.6 ГПК, ответника следва да бъде осъден да заплати сумата от
2 970,43 лв. в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд - ****, от
която 965,63 лева, представляваща дължимата държавна такса и 2 004,80 лв., заплатени
от бюджета депозити за експертизи.
Водим от горното, съдът
11
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по делото по отношение на ****, конституирана
като трето лице-помагач на страната на ответника, поради липса на правен интерес за
третото лице от участието му в процеса.
ОСЪЖДА СУ „****“, БУЛСТАТ ****, с адрес: **** да заплати на А. Г. А.,
ЕГН **********, с адрес: ****, на основА.е чл. 200 КТ и чл. 86, ал.1 ЗЗД,
обезщетение на вредите, настъпили вследствие на претърпяна трудова злополука по
чл. 55, ал. 2 КСО на 31.01.2023 г. Сумите, както следва: 1. сумата в размер на 20 000
лв. (двадесет хиляди лева), представляваща обезщетение за неимуществени вреди -
претърпени болки и страдА.я, ведно със законната лихва, считано от датата на
увреждането - 31.01.2023г., до окончателното им изплащане; 2. сумата в размер на
1967.58 лв. (хиляда деветстотин шестдесет и седем лева и петдесет и осем стотинки) ,
представляваща разликата между изплащаното й от НОИ обезщетение за временна
нетрудоспособност за периода от 01.02.2023г. до 08.07.2023г. и нетното й трудово
възнаграждение, което тя би получила за същия период, ведно със законната лихва,
считано от датата на предявяване на исковата молба, до окончателното й изплащане; 3.
сумата в размер на 2000 лв. (две хиляди лева), представляваща обезщетение за
имуществени вреди - за закупуване на металическа остеосинтеза, необходима за
проведена на ищцата операция на 06.02.2023г., ведно със законната лихва, считано от
01.02.2023г. до окончателното й изплащане; 4. сумата в размер на 40,60 лв.
(четиридесет лева и шестдесет стотинки), представляваща обезщетение за
имуществени вреди - заплатена от ищцата такса за болничен престой в МБАЛ „****"
от 01.02.2023г. до 08.02.2023., ведно със законната лихва, считано от 09.02.2023г. до
окончателното й изплащане; 5. сумата в размер на 132,76 лв. (сто тридесет и два лева
и седемдесет и шест стотинки), представляваща обезщетение за имуществени вреди -
заплатена от ищцата стойност за лекарства, ведно със законната лихва, считано от
08.02.2023г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА **** „****“, БУЛСТАТ ****, с адрес: **** да заплати на А. Г. А.,
ЕГН **********, с адрес: **** сумата от 2600,00 лева /две хиляди и шестстотин/,
представляваща сторени разноски по делото за адвокатско възнаграждение, на
основА.е чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА **** „****“, БУЛСТАТ ****, с адрес: **** ДА ЗАПЛАТИ в полза
на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд гр. ****, сумата от
2 970,43 лв. /две хиляди деветстотин и седемдесет лева и четиридесет и три стотинки/,
представляваща дължими за производството такси и разноски, на основА.е чл.78, ал.6
ГПК.
Присъдените суми могат да бъдат заплатени от ответника в полза на ищцата по
следната посочена банкова сметка с титуляр А. Г. А.: IBAN ****.
Решението е постановено при участието на ****, ЕИК ****, с адрес: ****, ул.
**** като трето лице-помагач на страната на ответника **** „****“, БУЛСТАТ ****, с
адрес: ****.
12
Определението за прекратяване на производството по отношение на третото
лице-помагач **** може да се обжалва пред Окръжен съд - Варна в едноседмичен срок
от връчването му с частна жалба.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на стрА.те.
Съдия при Районен съд – ****: _______________________
13