Решение по дело №70/2025 на Административен съд - Търговище

Производството е по реда на чл. чл.268 ал.1 от Данъчно – осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по жалба от Ц. Н. И. от гр. Търговище срещу Решение 22/28.01.2025г. на директора на ТД на НАП - Варна, с което на основание чл. 267, ал.2, т.5 от ДОПК е оставена без уважение като недопустима жалба вх. № 720/22.01.2025г. по регистъра на ТД на НАП Варна, офис Търговище, подадена от Ц. Н. И. срещу писмо изх.№ С250025-178-0000306/09.01.2025г. на публичен изпълнител на ТД на НАП Варна. В жалбата са наведени отменителни основания по смисъла на чл. 160 ал.2 от ДОПК във вр.с чл. 144 ал.1 ДОПК, а именно: необоснованост и незаконосъобразност на обжалваното решение. Досежно второто основание в жалбата се сочи, че жалбоподателят поискал от публичния изпълнител да съобрази наложените обезпечителни мерки с размера на дълга му, тъй като счита, че наложените запори не са съобразени с размера на дълга, а задължение на публичния изпълнител е да следи за това съответствие. На следващо място изтъква, че по така подадената от него молба публичният изпълнител се е произнесъл с писмо, а не с постановление, както му вменява ДОПК, като същевременно не е извършил заявеното от молителя действие за съобразяване на размера на дълга с тежестта на наложените обезпечения. Ето защо моли за отмяна на обжалваното решение.

В проведеното по делото открито съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и поддържа жалбата си.

Ответникът по жалбата – Директор на Териториална дирекция на Национална агенция по приходите – гр. Варна, се представлява по делото от гл. юрисконсулт М. Д., която оспорва жалбата като неоснователна и моли същата да бъде отхвърлена. Заявява, че обжалваното решение е издадено от компетентен орган и е законосъобразно. Счита, че в случая публичният изпълнител не е имал задължение да прави преценка за съответствието на размера на дълга и наложените в хода на цялото изпълнително производство обезпечителни мерки, тъй като той не е предприемал никакви изпълнителни действия по смисъла на чл. 197, чл. 208, чл. 225 ДОПК, тъй като не е бил сезиран за такива действия. Посочва, че размерът на дълга в случая е значителен и не е имало основание за извършване на посочената преценка, нито по молба на длъжника, нито служебно от публичния изпълнител, предвид което подадената жалба се явявала просто една молба, която не следва да бъде разгледана по ДОПК като такава срещу изпълнителни действия на публичния изпълнител. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер. От процесуалния представител на ответната страна е депозирана по делото и писмена защита(писмени бележки), в която по изложени мотиви и се настоява за отхвърляне на жалбата.

Жалбата е подадена в рамките на законовия 7-дневен срок от лице – адресат на оспорения и подлежащ на обжалване административен акт, и имащо правен интерес от оспорване на последния. С определение, постановено в проведеното на 27.06.2025г. съдебно заседание съдът е оставил без уважение искането на ответната страна за прекратяване на делото поради недопустимост и нередовност на жалбата като е изложил и съответните мотиви. Ето защо жалбата е допустима.

След преценка на становищата на страните и събраните по делото доказателства, съдът приема за установени следните факти:

Срещу жалбоподателя е образувано изпълнително дело № 25100000938/2010 за принудително събиране на негови публичните задължения, които към 27.01.2025г. са в общ размер от 99 852,98 лв., от които : главница - 56664,27 лв., и лихва – 43 188,71лв. От образуване на посоченото изпълнително дело по същото са присъединявани през различните години вземания на взискатели срещу длъжника И.. За обезпечаване на подлежащите на събиране вземания са били наложени и следните обезпечителни мерки:

1/Възбрана върху следните недвижими имоти: -1/6 идеална част от недвижим имот - апартамент, с площ по документи 103,95 кв.м., с идентификатор: 73626.506.2.1.123, находящ се в гр. Търговище, [улица],ет.*, ап.**, разположен в поземлен имот с идентификатор: 73626.506.2.; - 1/2 идеална част от недвижим имот - апартамент с площ по документи 46,26 кв.м., ведно с изба № 9, с площ от 7,79 кв.м., с идентификатор: 73626.507.518.5.12, находящ се в гр. Търговище, [улица], вх.*, ет.*, ап.**.

2/ Запор върху следните МПС: - лек автомобил Ауди 80 Авант 2.0 Е, с рег. № [рег. номер]; - лек автомобил Шкода 120 Л, с рег. № [рег. номер].

3/Запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки в няколко банки.

В хода на изпълнителното производство са постъпвали суми за погасяване на задълженията, които са разпределяни от публичния изпълнител. Наред с това са погасявани по давност някои от задълженията – предмет на ИД.

С молба вх.№12925 от 19.12.2024г. жалбоподателят И. е отправил искане до публичния изпълнител при ТД на НАП – Варна във връзка с изпълнително дело №25100000938/2010 да извърши преценка и да съобрази обезпечителната нужда с размера на дълга, както и с обстоятелството, че същият се обслужва ритмично и редовно. В молбата твърди, че поради различни причини: съдебни решения, доброволно плащане, прихващане на вземания, давност, общата задлъжнялост по делото била намаляла с приблизително 50%. Базира се на дефинираната в чл. 195 ал.2 ДОПК цел на обезпечението, както и на правилото на чл.195, ал.7 ДОПК, съгласно което обезпечението трябва да съответства на вземанията на държавата и общините. В този смисъл счита за прекомерно тежки понастоящем наложените му обезпечителни мерки.

С писмо изх.№ С250025-178-0000306/09.01.2025г. публичният изпълнител е уведомил молителя И., че наложените обезпечителни мерки по ИД 25100000938/2010 са съобразени с чл.195 от ДОПК, с размера на дълга по ИД 25100000938/2010 /публични задължения по ИД в общ размер от 99486,75 лв./ и установеното имуществено състояние на длъжника. Писмото е връчено на жалбоподателя лично на 14.01.2025г.с известие за доставяне(л.11 от делото).

Срещу полученото писмо жалбоподателят е подал жалба, регистрирана в ТД на НАП – Варна, офис Търговище под вх.№720/22.01.2025г. В същата И. е заявил изрично, че наложените обезпечителни мерки по ИД 25100000938/2010 не са съобразени с размера на дълга. Според него дори изложеното в обжалваното писмо потвърждава това твърдение, тъй като към момента на депозиране на молбата - 19.12.2024г., дългът е бил в размер на 102 000лв., а към момента на издаване на писмото - 09.01.2025г., същият е 99 486 лв., т.е. намален е със сумата в размер на 2 514лв. Поради това счита, че публичният изпълнител незаконосъобразно отказва да съобрази обезпечителната нужда с размера на дълга. Наред с това е изтъкнал, че отказът на публичният изпълнител е нищожен, тъй като ДОПК не включва писмото сред актовете, с които публичният изпълнител се произнася. С оглед тези твърдения моли за отмяна на обжалвания отказ и за връщане на преписката за ново произнасяне съобразно изискванията на ДОПК.

По така подадената жалба е произнесено оспореното по настоящото дело Решение №22/28.01.2025г. на директора на ТД на НАП-Варна. В същото органът изрично е приел, че : „Производството е по чл. 266, ал.1 от ДОПК. Обжалват се действията на публичен изпълнител - изпращане на писмо изх.№ С250025-178-0000306/09.01.2025г. от публичен изпълнител на ТД на НАП Варна, с което се отговаря на жалбоподателя, че възражението му за несъразмерност на наложеното обезпечение спрямо размера на публичното му задължение е неоснователно.“. В мотивите на решението е обсъдено, че публичните задължения на жалбоподателя, за принудителното събиране на които е образувано е изпълнително дело № 25100000938/2010, са в общ размер 99791,95лв. към 24.01.2025г., от които главница - 56664,27 лв., и лихва - 43127,68лв. Отчетено е, че за обезпечаването на тези задължения има наложени обезпечителни мерки - възбрана на идеални части от имоти, наложени запори върху банкови сметки, запор на МПС. Органът е изходил от позицията, че ДОПК урежда действията на публичния изпълнител, които подлежат на обжалване, с разпоредбите на чл. 197, чл. 208 и чл. 266 от ДОПК. В този смисъл е констатирано, че в подаденото искане от 19.12.2024г. не е посочено изпълнително действие, нито се сочи акт срещу който жалбоподателят възразява. Относно съразмерността на наложеното обезпечение спрямо размера на задължението е посочено, че преценката за това се извършва служебно от публичния изпълнител при извършване на изпълнителни действия на основание чл. 208, ал. 1 изречение последно от ДОПК. В този смисъл изрично е подчертано, че искане от страна на жалбоподателя за отмяна на наложени обезпечителни мерки и иницииране на производство поради наличие на условията по чл. 208, ал.1 изречение първо от ДОПК не е направено в искането вх.№12925 от 19.12.2024г., като едва при такова искане отказът на публичния изпълнител по същото би бил обжалваем. Органът е обсъдил, че не са налице условията за служебна отмяна на обезпечение, тъй като задължението не е платено и не са отменени актовете, с които е установено, т.е условията на чл. 208, ал. 1, изречение първо от ДОПК не са налице. Посочено е, че не са постъпвали доказателства по чл. 208, ал.3 от ДОПК, нито е правено искане по чл. 199 от ДОПК. Според органа дори изводът в писмото, че намаляването на размера на задължението от 102 000 лв. на 99 781.95г. не може да се определи като „съществено“, представлява уведомяване на длъжника за размера на задължението му, без да са предприемани изпълнителни действия в изпълнителното производство. Предвид направените констатации органът е приел, че няма предмет за обжалване, тъй като не е постъпвало искане за извършване на изпълнителни действия от публичния изпълнител и той не е предприемал такива по своя инициатива по изпълнителното дело. В този смисъл е заключил, че обжалваното пред него писмо не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК, подлежащ на обжалване. При тези съждения органът е направил правен извод, че „жалбата се явява недопустима и следва да се остави без уважение“. На посоченото в решението правно основание по чл. 267, ал.2, т.5 от ДОПК органът е оставил без уважение жалба вх. №720/22.012025г. по регистъра на ТД на НАП Варна, офис Търговище, подадена от Ц. Н. И., срещу писмо изх.№ С250025-178-0000306/09.01.2025г. на публичен изпълнител на ТД на НАП - Варна, като недопустима. Изрично е посочено, че издаденото решение може да бъде обжалвано чрез директора на ТД на НАП Варна пред Административен съд - Търговище в 7-дневен срок от връчването му. Решение е връчено на жалбоподателя И. на 03.02.2025г. лично с известие за доставяне(л.8 от делото).

Въз основа на установените факти и след съвкупната преценка на събраните доказателства съобразно правомощията си по чл. 160 ал.1 ДОПК във вр.с чл. 144 ал.1 и ал.2 ДОПК и на основанията по чл. 160 ал.2 ДОПК във вр.с чл. 144 ал.1 и ал.2 ДОПК съдът прави следните правни изводи:

Обжалваното Решение №22/28.01.2025г. е издадено на основание чл. 267 ал.2 ДОПК като съгласно чл. 266 ал.1 ДОПК компетентен решаващ орган е директорът на компетентната териториална дирекция – в случая директора на ТД на НАП – Варна. Ето защо обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган в рамките на неговата времева, териториална и материална компетентност.

Решението е издадено в изискваната от закона писмена форма, предвидена в чл. 267 ал.2 ДОПК. В същото са посочени фактически и правни основания и са налице изложени мотиви. При това положение актът отговаря формално на законовите изисквания за форма.

При преценката за спазване на процесуалните разпоредби в хода на производството, приключило с обжалваното решение, съдът установи допускането на съществени нарушения, които ограничават правото на защита интересите на жалбоподателя. На първо място оспореното пред съда решение на ответния административен орган страда от вътрешно противоречие между изложените в него фактически и правни основания. Докато в изложението на фактическите основания органът мотивира необжалваемост на оспореното пред него писмо, което нямало характера на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, същевременно като правно основание за произнасянето на това решение е посочена разпоредбата на чл. 267, ал.2, т.5 от ДОПК, съгласно която се оставя жалбата без уважение. Същото противоречие е допуснато с диспозитива на акта, с която жалбата е оставена без уважение като недопустима. Принципно процесуално правило е, че когато жалбата е недопустима, същата се оставя без разглеждане, а когато е допустима, но разгледана по същество е неоснователна, се оставя без уважение. Разпоредбата на чл. 267 ал.2 ДОПК регламентира правомощията на органа при произнасяне по жалба, с която е сезиран, като съгласно т.5 от тази норма той може да остави жалбата без уважение, а съгласно т.6 от тази норма същият може да остави жалбата без разглеждане, когато подателят няма интерес от обжалването на действията на органа на принудителното изпълнение или когато оттегли жалбата. Когато се приема, че не е налице подлежащ на обжалване административен акт, подадена срещу такъв акт жалба се явява недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Оставянето на жалбата без уважение предполага разглеждането ѝ по същество и анализиране на наведените в същата твърдения, проверка на фактите и обсъждане на доказателствата. Действително редакцията на чл. 267 ал.2, т.6 от ДОПК е формулирана така, че сякаш само при липса на интерес от обжалването и при оттегляне на жалбата, последната може да се остави без разглеждане. Всъщност необжалваемият характер на един акт предпоставя и липсата на интерес от обжалването му като това са все хипотези на недопустимост на оспорването. Ето защо като е оставил на основание чл. 267, ал.2, т.5 от ДОПК жалбата без уважение и същевременно е мотивирал това си разпореждане с недопустимост на същата, органът е постановил решение, съдържащо противоречива и неясна воля, а това не позволява на адресата на акта да организира защитата си срещу същия, както и не дава възможност на съда да разбере действителната воля на органа, издал акта.

На следващо място, в обжалваното решение се сочи, че в подадената молба от 19.12.2024г. не е оспорено изпълнително действие на публичния изпълнител по смисъла на чл. 197, чл. 208 и чл. 266 от ДОПК, както и че не е направено искане от страна на жалбоподателя за отмяна на наложени обезпечителни мерки и иницииране на производство поради наличие на условията по чл. 208, ал.1 изречение първо от ДОПК. С тези мотиви органът на практика сочи, че не е налице ясно формулирано искане в подадената от жалбоподателя молба вх.№12925 от 19.12.2024г. От прегледа на последната действително не става ясно с какво искане молителят сезира публичния изпълнител, искайки от последния да съобрази обезпечителната нужда с размера на дълга, който бил обслужван ритмично и редовно. Основно процесуално правило е, че при неясно изразена воля на молител/ищец/жалбоподател съответният орган е длъжен да му укаже да поясни искането си в определен срок. От подадената молба не може да се направи недвусмислен извод за обжалване на определения размер на публичното задължение, което пък да подкрепи направения в оспореното решение извод за приложимост на нормата на чл. 266 ал.3 ДОПК. Не е ясно от молбата дали се визира и наличие на някоя от предвидените в чл. 208 ал.1 и ал.3 във вр. с чл. 199 ал.2 ДОПК. От същата не произтичат и данни за обжалване по реда на чл. 197 ДОПК. При това положение, преди да се произнесе по молбата с изпратеното до жалбоподателя писмо, публичният изпълнител е следвало да му даде указания за уточняване на искането му, в частност с извършването на какво изпълнително действие сезира публичния изпълнител. Това задължение произтича от общото правило на чл. 6 ал.3 ДОПК, съгласно което органите по приходите и публичните изпълнители са длъжни да осигурят на участниците в производствата възможност да упражнят процесуалните си права и правото си на защита. Същото обаче е предвидено в конкретно измерение в субсидиарно приложимите съгласно §2 от ДР на ДОПК норми на чл. 30 ал.2 и ал.3 АПК, съгласно които, ако искането не удовлетворява изискванията на закона, заявителят се уведомява да отстрани недостатъците в тридневен срок от съобщението за това с указание, че неотстраняването им ще предизвика прекратяване на производството, като срокът за произнасяне на органа започва да тече от датата на отстраняване на нередовностите. Без да изясни искането на молителя публичният изпълнител в случая е побързал да изпрати до него едно уведомително писмо, което въпреки произнасянето на директора на ТД на НАП – Варна с решение по чл. 267 ДОПК, поражда у страните въпроса дали изобщо представлява вида акт, с който публичният изпълнител е дължал произнасяне по молбата.

Изложените констатации представляват достатъчно съществени допуснати в хода на административното производство процесуални нарушения, които създават объркване относно обжалваемостта на акта на публичния изпълнител и приложимата процедура, при което не позволяват на жалбоподателя да упражни правата си така, че да защити пълноценно интересите си. Ето защо тези нарушения са достатъчно основание за отмяна на оспореното решение.

По подадената молба и след изясняване на искането в същата публичният изпълнител е дължал произнасяне най – малко досежно съразмерността на наложените обезпечителни мерки с размера на публичното вземане като при наличие на такава същият може да пристъпи и служебно към отмяна на тези мерки съгласно чл. 208 ал.1 изр.посл ДОПК, а при констатирана несъразмерност – да остави без уважение искането на молителя. Съдържащите се в преписката данни за размера на задълженията на жалбоподателя през годините сочат на намаление на същите:

Към 02.07.2019г. тези задължения са били в общ размер 124 847.61 лева, от които главница в размер на 82 385.44 лева и лихва от 42 462.17 лева, като 260 лева са били погасени по давност;

Към 01.09.2022г. задълженията на жалбоподателя са били в общ размер 169 514.78 лева, от които главница в размер на 104 082.46 лева и лихва от 65 432.32 лева, като отново има погасени по давност суми;

Към 07.08.2023г. задълженията на жалбоподателя са били в общ размер 177 027.55 лева, от които главница в размер на 105 968.49 лева и лихва от 71 059.06 лева, като отново има погасени по давност суми;

Към 09.01.2025г. задълженията на жалбоподателя са били в общ размер 99 486.77 лева, от които главница в размер на 56 664.27 лева и лихва от 42 822.48 лева, като отново има погасени по давност суми;

Към 27.01.2025г. задълженията на жалбоподателя са били в общ размер 99 852.98 лева, от които главница в размер на 56 664.27 лева и лихва от 44 188.71 лева, като отново има погасени по давност суми.

Изложените данни показват, че след 2023г. размерът на задълженията на жалбоподателя е намалял рязко. Само тази констатация показва, че длъжникът има основание да поиска извършване на нова преценка за съразмерността на наложените обезпечителни мерки и размера на дълга му така, че тези мерки да не засягат прекомерно имуществената сфера на длъжника. В този смисъл и нормата на чл. 208 ал.3 изр.посл ДОПК дава право на длъжника да поиска отново отмяна на обезпечението при наличие на нови основания за това.

В изпратеното до жалбоподателя писмо от публичния изпълнител има само констатация за съответствие на наложените обезпечителни мерки с размера на дълга и установеното имуществено състояние на длъжника съобразно чл. 195 ДОПК, но липсват каквито и да е изложени мотиви в подкрепа на тази констатация, което е равнозначно на липса на дължимо произнасяне по подадена от длъжника молба.

Установените по - горе допуснати съществени нарушения на процесуалните правила не позволяват извършване на преценка за правилно приложение на материалния закон, а изложените данни за движението на размера на задълженията по изпълнителното дело обосновават необходимостта от мотивирано произнасяне по подадената от жалбоподателя молба до публичния изпълнител, което произнасяне следва да позволи преценка за правилно приложение на материалноправните разпоредби.

Предвид изложеното съдът намира, че оспореното Решение №22/28.01.2025г. на директора на ТД на НАП-Варна, с което е оставена без уважение като недопустима жалба вх. № 720/22.01.2025г. по регистъра на ТД на НАП Варна, офис Търговище, подадена от Ц. Н. И., срещу писмо изх.№ С250025-178-0000306/09.01.2025г. на публичен изпълнител на ТД на НАП - Варна, и самото действие на публичния изпълнител, изразено в издаване на писмо изх.№ С250025-178-0000306/09.01.2025г., следва да бъдат отменени поради наличие на отменителните основания по чл. 160 ал.2 от ДОПК във вр.с чл. 144 ал.1 ДОПК, като следва преписката да се изпрати на публичния изпълнител за изпълнение за дадените в мотивите на настоящото решение указания, а именно: да даде указания на молителя Ц. И. да уточни искането си в молба вх. №.№12925 от 19.12.2024г. в определен от органа срок, след което да се произнесе с мотивиран акт по същата.

По отговорността за разноски – предвид правния резултат на настоящото производство право на присъждане на разноски има жалбоподателят, но доколкото от същия не е направена претенция за присъждане на такива, а съдът не дължи служебно произнасяне по този въпрос, не следва да се присъждат в негова полза разноски.

 

Водим от горното съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Решение №22/28.01.2025г. на директора на ТД на НАП-Варна, с което е оставена без уважение като недопустима жалба вх. № 720/22.01.2025г. по регистъра на ТД на НАП Варна, офис Търговище, подадена от Ц. Н. И., срещу писмо изх.№ С250025-178-0000306/09.01.2025г. на публичен изпълнител на ТД на НАП - Варна.

ИЗПРАЩА административната преписка на публичния изпълнител за ново разглеждане на подадената от Ц. И. молба вх. №.№12925 от 19.12.2024г. при изпълнение на дадените в мотивите на настоящето решение указания.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване съгласно чл. 268 ал.2 от ДОПК.

Препис от настоящото решение да се изпрати на страните.