РЕШЕНИЕ
№ 282
гр. Варна, 25.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 18 СЪСТАВ, в публично заседание на пети
януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Йоана Н. Вангелова
при участието на секретаря Антоанета Ив. Д.
като разгледа докладваното от Йоана Н. Вангелова Гражданско дело №
20233110108622 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 128, т. 2, чл. 220, ал. 1 и чл. 224, ал. 1 КТ
Ищецът М. Д. Р. твърди, че за периода от 13.07.2020 г, до 31.01.2023 г. е
заемала длъжността „експерт бизнес развитие“ при ответника „К.****“
ЕООД. Заявява, че трудовото правоотношение било прекратено на 31.01.2023
г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ - поради съкращаване на щата.
Поддържа, че брутното трудово възнаграждение, което е получила през
месеца, предхождащ датата на прекратяване на трудовото правоотношение, е
в размер на 5107.92 лева. Излага, че въпреки отправената до работодателя
покана последният все още не й е изплатил дължимото трудово
възнаграждение за м. 01.2023 г., обезщетение за неползвания платен годишен
отпуск за 20 дни и обезщетение за неспазване срока на предизвестието. Сочи,
че въз основа на подаден от нея сигнал била извършена проверка от Дирекция
„*****“ – Варна, която установила нарушение на трудовото законодателство,
изразяващо се в неизплащане на претендираните суми.
Отправя искане до съда за осъждане на ответника да му заплати
следните суми:
1) сумата от 4566.67 лева, представляваща неизплатено трудово
възнаграждение за м. 01.2023 г., ведно със законната лихва върху сумата,
считано от предявяване на исковата молба – 05.07.2023 г., до окончателното й
изплащане;
2) сумата от 4852.54 лева, представляваща обезщетение за неспазено
1
предизвестие, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
предявяване на исковата молба – 05.07.2023 г., до окончателното й
изплащане;
3) сумата от 5107.92 лева, представляваща обезщетение за неползван
платен годишен отпуск 20 дни, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от предявяване на исковата молба – 05.07.2023 г., до окончателното й
изплащане.
Претендира присъждане на извършените по делото разноски.
В проведеното на 05.01.2024 г. открито съдебно заседание по делото е
допуснато изменение на предявените искове чрез тяхното намаляване, както
следва:
- на иска с правно основание чл. 128, т. 2 КТ – от сума в размер на
4566.67 лева на сума в размер на 3737.66 лева;
- на иска с правно основание чл. 220, ал. 1 КТ – от сума в размер на
4852.54 лева на сума в размер на 4367.28 лева;
- на иска с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ – от сума в размер на
5107.92 лева на сума в размер на 4597.13 лева;
като производството е прекратено на основание чл. 232 ГПК в частта за
разликата над намаления размер на всеки от исковете до първоначално
предявения.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е депозирал писмен отговор.
След изтичането му по делото е постъпило становище от последния, с което
са наведени доводи за нередовност на исковата молба и неоснователност на
предявените искове.
Ответникът поддържа, че исковата молба е нередовна поради
неспазване изискването на чл. 127, ал. 4 ГПК. Оспорва дължимостта на
претендираните суми, като заявява, че същите не съответстват на
възнаграждението, посочено в приложения към исковата молба трудов
договор. Счита, че след прекратяване на трудовия договор ищцата е следвало
да посочи банкова сметка, по която да й бъдат заплатени дължимите суми.
Тъй като не го е сторила, същата е изпаднала в забава, а ответното дружество
е в невъзможност да извърши плащане и в хода на настоящото производство.
Моли предявените искове да бъдат отхвърлени и да му бъдат присъдени
сторените разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема
за установено следното от фактическа страна:
С доклада по делото съдът е приел за безспорно и ненуждаещо се от
доказване в отношенията между страните наличието на трудово
правоотношение между тях, по силата на което ищецът е заемал длъжността
„експерт бизнес развитие“, както и прекратяването на трудовото
правоотношение между страните на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ - поради
2
съкращаване на щата, считано от 31.01.2023 г. Последното се потвърждава и
от приложената на л. 20 от делото заповед, издадена от управителя на
ответното дружество, в която изрично е посочено, че на ищцата следва да се
изплатят обезщетения по чл. 224 КТ /за неизползван годишен отпуск – 20
дни/, както и по чл. 220 КТ /за неспазено предизвестие – едно брутно
възнаграждение/.
От заключението на назначената по делото съдебно-счетоводната
експертиза, което съдът кредитира като компетентно изготвено, подробно и
аргументирано, се установява, че нетният размер на дължимото в полза на
ищеца трудово възнаграждение за м. януари 2023 г. е 3737.66 лева. Вещото
лице е изчислило, че претендираните обезщетения по чл. 220, ал. 1 КТ и чл.
224, ал. 1 КТ са в нетен размер съответно 4367.28 лева и 4597.13 лева
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът
достигна до следните правни изводи:
Настоящият съдебен състав намира за неоснователно възражението на
ответника за нередовност на исковата молба. Неспазването на изискването на
чл. 127, ал. 4 ГПК не се отразява на редовността на исковата молба, като
непосочването на начин на плащане на претендираните суми не е основание
за оставяне на производството без движение – арг. от чл. 129, ал. 2 ГПК.
Независимо от изложеното, следва да се посочи, че в настоящия случай
ищецът на стр. втора от исковата си молба изрично е посочил банкова сметка,
по която може да бъде изплатено задължението.
По иска с правно основание чл. 128, т. 2 КТ:
Съгласно разпоредбата на чл. 128, т. 2 КТ работодателят е длъжен в
установените срокове да плаща уговореното трудово възнаграждение за
извършената работа. В случая между страните е безспорно наличието на
трудово правоотношение между тях през исковия период. Доколкото
претендираната сума за трудово възнаграждение от 3737.66 лева се
потвърждава от заключението по приетата съдебно-счетоводна експертиза,
така предявеният иск следва да бъде уважен изцяло.
На основание чл. 242, ал. 1 ГПК за частта на решението, с което се
присъжда трудово възнаграждение, следва да се допусне предварително
изпълнение.
По иска с правно основание чл. 220, ал. 1 КТ:
Чл. 220, ал. 1 КТ допуска страната, която има право да прекрати
трудовото правоотношение с предизвестие, да го прекрати и преди да изтече
срокът на предизвестието. В последния случай обаче на другата страна се
дължи обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на
работника или служителя за неспазения срок на предизвестието. От
представената по делото заповед за прекратяване трудовото правоотношение
между страните е видно, че работодателят се е възползвал от правото си да
3
прекрати трудовото правоотношение, без да спази срока на предизвестието,
като със самата заповед е постановено изплащането на посоченото
обезщетение. Същото се претендира в размер на 4367.28 лева, който размер се
установява от заключението на съдебно-счетоводната експертиза. Поради
изложеното и този иск следва да бъде уважен изцяло.
По иска с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ:
Посочената правна норма предвижда в полза на работника или
служителя притезателното право да получи парично обезщетение за
неизползвания платен годишен отпуск при прекратяване на трудовото
правоотношение. От приложената към исковата молба заповед за
прекратяване на трудовото правоотношение става ясно, че към датата на
прекратяване на трудовото правоотношение ищцата е имала неизползван
платен годишен отпуск в размер на 20 дни. На тази база вещото лице е
изчислило, че работодателят дължи обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ в размер
на 4597.13 лева. Предвид обстоятелството, че искът е предявен в рамките на
тази сума той следва да бъде уважен като основателен и доказан.
По разноските:
С оглед изхода на спора и отправеното от ищцата искане за присъждане
на сторените по делото разноски, в тежест на ответника следва да бъдат
възложени направените от ищцата разноски за адвокатско възнаграждение
съобразно намаления размер на исковете в размер на 1309.23 лева.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответната страна следва да бъде осъдена
да заплати в полза на ВРС сумата от 682.95 лева, представляваща дължимата
държавна такса за производството в размер на 508.08 лева и 174.87 лева
възнаграждение за вещо лице /съразмерно на уважената част от исковете/.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „К.****“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление гр. *******, ДА ЗАПЛАТИ НА М. Д. Р., ЕГН **********, от гр.
*******, следните суми:
- СУМАТА ОТ 3737.66 лева /три хиляди седемстотин тридесет и
седем лева и шестдесет и шест стотинки/, представляваща неизплатено
трудово възнаграждение за м. 01.2023 г., ведно със законната лихва върху
сумата, считано от предявяване на исковата молба – 05.07.2023 г., до
окончателното й изплащане, на основание чл. 128, т. 2 КТ;
- СУМАТА ОТ 4367.28 лева /четири хиляди триста шестдесет и
седем лева и двадесет и осем стотинки/, представляваща обезщетение за
неспазено предизвестие, ведно със законната лихва върху сумата, считано
4
от предявяване на исковата молба – 05.07.2023 г., до окончателното й
изплащане, на основание чл. 220, ал. 1 КТ;
- СУМАТА ОТ 4597.13 лева /четири хиляди петстотин деветдесет и
седем лева и тринадесет стотинки/, представляваща обезщетение за
неползван платен годишен отпуск 20 дни, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от предявяване на исковата молба – 05.07.2023 г., до
окончателното й изплащане, на основание чл. 224, ал. 1 КТ.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението за присъденото
неизплатено трудово възнаграждение, на основание чл. 242, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „К.****“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление гр. *******, ДА ЗАПЛАТИ НА М. Д. Р., ЕГН **********, от гр.
*******, СУМАТА ОТ 1309.23 лева /хиляда триста и девет лева и
двадесет и три стотинки/, представляваща извършени по делото разноски за
адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „К.****“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление гр. *******, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната
власт, по сметка на Районен съд – Варна сумата 682.95 лева /шестстотин
осемдесет и два лева и деветдесет и пет стотинки/, представляваща
дължимата държавна такса и разноски за производството, на основание чл.
78, ал. 6 ГПК.
УКАЗВА на ответника „К.****“ ЕООД, ЕИК *******, че може да
преведе сумите, присъдени в полза на ищеца М. Д. Р., ЕГН **********, по
банкова сметка с IBAN BG**************.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5