РЕШЕНИЕ
№ 1607
гр. Пловдив, 19.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Румяна Ив. Андреева Атанасова
Бранимир В. Василев
при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева
като разгледа докладваното от Бранимир В. Василев Въззивно гражданско
дело № 20235300502983 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на М. В. Г. от гр.***, чрез адв.М. Н.
срещу решение № 3488/27.07.2023г. по гр.д. № 14659/2022г. по описа на РС
Пловдив, V брачен състав, с което е прекратен гражданския брак между М. В.
Г., с ЕГН: **********, и А. Д. Г., с ЕГН: **********, сключен на 14.02.2015г.
в гр.Пловдив, съгласно Удостоверение за сключен граждански брак № ***,
издадено на 14.02.2015г., въз основа на акт за сключен граждански брак №
0015/14.02.2015 г., съставен в гр.Пловдив, 4 р-н Северен, общ.Пловдив,
обл.Пловдивска, като дълбоко и непоправимо разстроен по вина на съпруга
М. Г..
Родителските права по отношение на децата С.М.Г., ЕГН ********** и
Ю.М.Г., ЕГН ********** са предадени на Майката А. Д. Г., с ЕГН:
********** и е определено местоживеенето на децата при майката.
Определен е режим за осъществяване на лични отношения между бащата М.
В. Г. и децата С. и Ю..
Осъден е М. В. Г., с ЕГН: **********, да заплаща на сина си С.М.Г., с
1
ЕГН: **********, чрез неговата майка и законен представител А. Д. Г., с
ЕГН: **********, издръжка в размер на 300,00 лв. /триста лева/ месечно,
считано от 12.09.2022 г., до настъпването на законоустановена причина за
изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху
всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане, като отхвърля иска
за разликата над сумата от 300,00 лв. /триста лева/ месечно до пълния
предявен размер от 600,00 лв. /шестстотин лева/ месечно.
Осъден е М. В. Г., с ЕГН: **********, да заплаща на сина си Ю.М.Г., с
ЕГН: **********, чрез неговата майка и законен представител А. Д. Г., с
ЕГН: **********, издръжка в размер на 300,00 лв. /триста лева/ месечно,
считано от 12.09.2022 г., до настъпването на законоустановена причина за
изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху
всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане, като отхвърля иска
за разликата над сумата от 300,00 лв. /триста лева/ месечно до пълния
предявен размер от 600,00 лв. /шестстотин лева/ месечно.
Осъден е М. В. Г., с ЕГН: **********, да заплати на сина си С.М.Г., с
ЕГН: **********, чрез неговата майка и законен представител А. Д. Г., с
ЕГН: **********, издръжка в размер на 300,00 лв. /триста лева/ месечно за
изминал период от време, а именно за периода от 01.08.2022 г. до 12.09.2022
г., общо в размер на 420,00 лв. /четиристотин и двадесет лева/, ведно със
законната лихва за забава от падежа до окончателното й изплащане, като
отхвърля иска за разликата над сумата от 300,00 лв. /триста лева/ месечно до
пълния предявен размер от 600,00 лв. /шестстотин лева/ месечно.
Осъден е М. В. Г., с ЕГН: **********, да заплати на сина си С.М.Г., с
ЕГН: **********, чрез неговата майка и законен представител А. Д. Г., с
ЕГН: **********, издръжка в размер на 300,00 лв. /триста лева/ месечно за
изминал период от време, а именно за периода от 01.08.2022 г. до 12.09.2022
г., общо в размер на 420,00 лв. /четиристотин и двадесет лева/, ведно със
законната лихва за забава от падежа до окончателното й изплащане, като
отхвърля иска за разликата над сумата от 300,00 лв. /триста лева/ месечно до
пълния предявен размер от 600,00 лв. /шестстотин лева/ месечно. Допуснато е
на основание чл. 242, ал. 1 ГПК, предварително изпълнение на решението в
частта относно издръжката.
Решението се обжалва само в частта му, относно присъдените издръжки
2
за двете малолетни деца. Жалбоподателят Г. твърди, че решението е
неправилно. Сочи се, че жалбоподателят е осъден да заплаща на сина си С.
издръжка в размер на 300 лв. месечно за изминал период от 01.08.2022 година
до 12.09.2022 година общо в размер на 420 лв., като за последното е осъден да
заплаща два пъти издръжка и явно е налице допусната грешка. Недоволен е
останал и от присъдената държавна такса за издръжките. Счита решението в
тази част за неправилно и незаконосъобразно, защото съдът е приел, че
бащата не получава възнаграждение, но притежава недвижими имоти, от
които има възможност да се издържа, а по делото няма събрани такива
доказателства, с изключение на 1/6 ид. част от апартамент в гр. Несебър. И от
друга страна същият е с влошено здравословно състояние. Иска се
намаляване на размерите на издръжките за двете деца от 300 лв. на 200 лв. за
всяко дете. Представя се нотариален акт за дарение от 2016 година.
Претендират се разноски по делото.
Въззиваемата А. Г. е уведомена за постъпилата въззивна жалба и не е
постъпил отговор на въззивната жалба. В съдебно заседание същата намира
жалбата за неоснователна и иска потвърждаване на решението в обжалваната
му част. Претендират се разноски по делото.
Пловдивският окръжен съд, Х-ти граждански състав, след като прецени
данните по делото въз основа на доводите на страните и при дължимата
служебна проверка, намира следното:
Въззивната жалба е допустима, като подадена в законния срок от
легитимирани страни, внесена е дължимата държавна такса за въззивно
обжалване и е изпълнена процедурата за отговор. Жалбата отговаря на
изискванията на закона по форма, съдържание и приложения.
Обжалваното решение не е недопустимо или нищожно при
постановяването му не е нарушена императивна материалноправна норма.
РС Пловдив е приел че към настоящия момент децата са на около 3 и 11
години – има разликата във възрастта им, но съдът приема, че всяко от децата
има различни потребности, но всъщност разходите за всяко от децата са
сходни. Не се установява някой от родителите на децата да страда от
здравословни проблеми, представляващи пречка същият да работи. Бащата не
изплаща издръжки на други лица, не получава трудово възнаграждение, но
притежава недвижими имоти, от които има възможност да реализира доходи.
3
РС Пловдив след като обсъжда размера на доходите на родителите и тяхното
имотно състояние, както и всички други необходими предпоставки, намира,
че адекватният размер на общата месечна издръжка, която двамата родители
са длъжни и могат да осигуряват на всяко едно от децата си, възлиза на поне
500 лв., за да бъдат посрещнати адекватно потребностите на децата от храна,
облекло, детски забавления и занимания, медицински грижи и пр. така, както
ако те биха се отглеждали в семейство от двамата си родители. Относно
разпределянето на този общ размер на издръжката между двамата родители,
РС Пловдив счита за справедливо майката да поеме заплащането на сумата от
200 лева за всяко от децата, а останалите 300 лева да се осигуряват от бащата,
като се вземе предвид, че понастоящем той е лице, което е работоспособно,
не получава трудово възнаграждение, но и няма други съществени
ежемесечни разходи.
Възражението на жалбоподателят Г., че се налага намаляване на
размерите на издръжките за двете деца от 300 лв. на 200 лв. за всяко дете е
частично основателно. Неправилно РС Пловдив е приел, че децата макар и да
имат голяма възрастова разлика едното е на 3, а другото е на около 11 години,
но всяко от децата има различни потребности, но всъщност разходите за
всяко от децата са сходни. Разходите за едно дете което е ученик и едно дете
в детската градина са различни, като по-голямата възраст предполага по-
големи разходи. Които разходи са свързани с допълнителни плащания, за
посещение на училище, училищни помагала, униформи, храна и ако се налага
частни уроци. Поради което за по-голямото дете С. Г., РС Пловдив правилно
е преценил, че същото е с общата нужна издръжка от 500 лева, която да се
разпределя от 300 лева на бащата и 200 лева на майката, която полага и
ежедневните грижи за детето. Но за по-малкото дете Ю. Г., РС Пловдив
неправилно е дал същата обща издръжка от 500 лева, ето защо същата следва
да се намали от 500 на 450 лева общо. От тази обща издръжка 250 лева следва
да заплати бащата С. Г., а останалата част от 200 лева остават за майката.
Възражението на жалбоподателят Г., че същият не получава
възнаграждение и не притежава недвижими имоти, от които да има
възможност да се издържа, с изключение на 1/6 ид. част от апартамент в гр.
Несебър и от друга страна същият е с влошено здравословно състояние и за
това не може да дава определената издръжка е неоснователно. Към
настоящият процесуален момент бащата Г. вече работи по трудов договор с
4
работодател в гр.Пловдив на заплата от 780 лева на месец /л.23/. От друга
страна по делото няма данни бащата да страда от такива заболявания, които
да му пречат да работи и да получава необходимата заплата, за да издържа
децата си. Като следва да се има предвид, че закона в чл.143 ал.2 от СК се
абстрахира от работоспособността и имуществото на родителя, който дължи
издръжка за децата си в интерес на нуждата на детето от издръжка. Ето защо
решението в частта относно издръжката по отношение на детето С.Г. следва
да се потвърди, а решението по отношение на детето Ю. Г., следва да се
измени като издръжката се намали по размер от 300 лева на 250 лева.
По отношение на иска за издръжка за минало време. По делото е
доказано че от 01.08.2022г. до датата на завеждане на иска за развод -
12.09.2022г. съпрузите са били във фактическа раздяла, като децата са се
отглеждали и издръжали едниствено от майката. Ето защо за този период
правилно РС Пловдив е уважил иска за издръжка на двете деца.
Правилно жалбоподателят е възразил, че за детето С. издръжка в за
изминал период от 01.08.2022 година до 12.09.2022 година общо в размер на
420 лв., е присъден два пъти и явно е налице допусната грешка. В решението
в тази част е допусната очевидна фактическа грешка, която по силата на
чл.247 от ГПК може да се поправи от съда безсрочно. Въззивният съд намира,
че издръжката за минало време следва да намали само по размера на
издръжката за детето Ю. от 420 лева на 350 лева, с оглед горните мотиви на
съда. В тази част решението следва да се измени.
Разноските по делото на основание чл.78 ал.1 и ал.3 от ГПК следва да
се разпределят между страните съразмерно на потвърдената и отхвърлената
част от исковите претенции. Доколкото жалбоподателя Г. иска намаляване на
двете издръжки от 200 до 300 лева за всяко дете, а е намалена само
издръжката на едното дете Ю. и то с една втора от поисканото от 300 лева на
250 лева, то общата част на отхвърлените претенции спрямо уважените
такива е 75% към 25% и в тази пропорция следва да се разпределят
разноските между страните по въззивното дело. Жалбоподателят М. Г. е
сторил разноски по въззивното дело общо за 723,80 лева /за държавна такса и
адвокатски хонорар – л.12, л.22 от делото/, като от тях му се дължат 25%, а
именно 180,95 лева. Въззиваемата А. Г. е сторила разноски по въззивното
дело общо за 1200 лева /за адвокатски хонорар – л.25 от делото/, като от тях й
5
се дължат 75%, а именно 900 лева.
Решението на РС Пловдив, съобразно новия резултат от исковете,
следва да се коригира и относно присъдените разноски. Присъдената
държавна такса за издръжка за бъдеще време за детето Ю. следва да се
намали от 432 на 360 лева или от общо присъдената държавна такаса от 864
лева за двете деца следва да се намали на 792 лева. Общата държавна такса за
издръжка за двете деца за минало време от 33,60 лева следва да се намали на
25 лева. Общо присъдените разноски на А. Г. в първата инстанция в размер на
1 576 лева също се намалят с 25% и остават дължими от тях само 1182 лева.
Мотивиран така съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ решение № 3488/27.07.2023г. по гр.д. № 14659/2022г. по
описа на РС Пловдив, V брачен състав, в частта в която се осъжда М. В. Г., с
ЕГН: **********, да заплаща на сина си Ю.М. Г., с ЕГН: **********, чрез
неговата майка и законен представител А. Д. Г., с ЕГН: **********, издръжка
в размер на 300 лв. /триста лева/ месечно, считано от 12.09.2022 г., до
настъпването на законоустановена причина за изменение или прекратяване на
издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до
окончателното й изплащане, като НАМАЛЯВА размера на издръжката
дължима от М. В. Г., с ЕГН: ********** за детето му Ю. М.Г., с ЕГН:
********** на 250 лева.
ИЗМЕНЯ решение № 3488/27.07.2023г. по гр.д. № 14659/2022г. по
описа на РС Пловдив, V брачен състав, в частта в която се осъжда М. В. Г., с
ЕГН: **********, да заплаща на сина си Ю. М. Г., с ЕГН: **********,
издръжка в размер на 300 лева месечно за изминал период от време, а именно
за периода от 01.08.2022г. до 12.09.2022г., общо в размер на 420 лева, ведно
със законната лихва за забава от падежа до окончателното й изплащане, като
НАМАЛЯВА размера на общо дължимата издръжката дължима от М. В. Г.,
с ЕГН: ********** за детето му Ю.М. Г., с ЕГН: ********** на 250 лева
месечно за изминал период от време, а именно за периода от 01.08.2022г. до
12.09.2022г., общо в размер на 350 лева.
ИЗМЕНЯ решение № 3488/27.07.2023г. по гр.д. № 14659/2022г. по
описа на РС Пловдив, V брачен състав, в частта относно разноските, както
6
следва. НАМАЛЯВА размера на дължимите от М. В. Г., с ЕГН: **********
държавни такси в полза на РС Пловдив от от 864 лева на 792 лева, за
издръжката за бъдещо време и от 33,60 лева на 25 лева, за издръжката за
минало време. НАМАЛЯВА дължимите от М. В. Г., с ЕГН: **********
разноски за водене на делото пред първата инстанция на А. Д. Г., с ЕГН:
********** от 1 576 лева на 1182 лева.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му част, касаеща
издръжката на малолетните деца.
РЕШЕНИЕТО в останалата му част е влязло в сила като
необжалвано.
ОСЪЖДА М. В. Г., с ЕГН: ********** да заплати на А. Д. Г., с ЕГН:
********** сумата от 900 лева за съдебни разноски направени по настоящото
въззивно дело.
ОСЪЖДА А. Д. Г., с ЕГН: ********** да заплати на М. В. Г., с ЕГН:
********** сумата от 180,95 лева за съдебни разноски направени по
настоящото въззивно дело.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7