№ 15048
гр. София, 04.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА
при участието на секретаря МАРГАРИТА Р. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА Гражданско дело №
20251110106625 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от Р. Р. М.
срещу „П.К.Б“ ЕООД.
Ищецът сочи, че на 21.05.2024 г. сключил с ответното дружество договор за
потребителски кредит №*********, по силата на който ответникът следвало да му
предостави парични средства в размер на 1000 лева, при годишен лихвен процент от
41% и годишен процент на разходите 48,74%. Уговореният между страните срок за
връщане на сумите бил 18 месеца, като общо дължимата сума била в размер на
1340,36 лева. В договора било посочено още, че кредитополучателят ще ползва
допълнителна услуга „Фаст“, за която следва да заплати сумата в размер на 600 лева.
Сочи, че така описаната услуга налага извод, че е свързана с отношенията между
страните по сключването на договора и отпускането на заема, поради което е
обхваната от забраната по чл. 10а, ал. 2 ЗПК.
Ищецът твърди, че процесният договор за кредит е нищожен на основание чл. 11,
ал. 1, т. 10, вр. чл. 22 ЗПК, тъй като не бил налице съществен елемент от договора за
кредит, а именно – годишен процент на разходите по кредита, доколкото посочения в
договора ГПР бил по-нисък от действителния такъв. Поради тази причина
потребителят не можел да прецени икономическите последици от сключване на
договора, каквото именно било предназначението на ГПР. Сочи, че клаузата относно
общия размер на сумата, която следва да се плати от потребителя, била неравноправна
на основание чл. чл. 3, §1 и чл. 4 $1 от Директива 93/13/ЕО и влече недействителност
на целия договор. Според ищеца дължимите суми за услугата „фаст“ следвало да бъде
включена при изчисляване на ГПР. Намира, че при включване на посочените суми за
допълнителни услуги, реалният размер на ГПР значително би надхвърлил максимално
допустимия размер по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Сочи, че в изпълнение на задълженията си по
договора бил заплатил на ответника следните суми: на 05.12.2024 г. – сумата в размер
на 1415 лева, от които ответното дружество му върнало 15,49 лева; на 17.08.2024 г. –
сумата в размер на 130 лева и на 04.07.2024 г. – 125 лева или общо сумата в размер на
1670 лева. По изложените съображения ищецът моли съда да прогласи процесния
договор за кредит за нищожен на основание чл. 26 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, както и да
1
осъди ответника да му заплати сумата в размер на 670 лева – недължимо платени суми
по договор за потребителски кредит. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва предявените искове. Излага съображения относно действителността на
договора за потребителски кредит. Сочи аргументи, че таксата за допълнителна услуга
„фаст“ не следва да бъде включвана при изчисляването на ГПР по договора за кредит,
като сочи, че ГПР е правилно изчислен и в него е включена възнаградителната лихва
по договора за потребителски кредит. Признава, че ищецът е извършил плащанията,
посочени в исковата молба, като сочи, че на 13.12.2024 г. му е възстановена сумата в
размер на 15,49 лева и по този начин общо платените суми по договора били в размер
на 1654,51 лева. Платените от ищеца суми били разпределени по пера, както следва:
1000 – главница, 3,62 лева – такса за ПП, 186,38 лева – договорно възнаграждение,
233,81 лева – фаст, 152,77 лева – дължима такса приоритетно разглеждане, 50 лева –
такса по тарифа, 28,43 лева – лихви за просрочие. По изложените съображения моли
съда да отхвърли предявените искове като неоснователни. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, по реда на чл. 235,
ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено следното:
По иска за прогласяване нищожността на договор за паричен заем №
№*********:
Предявен за разглеждане е иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр.
чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Съгласно чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, нищожни са
договорите, които противоречат на закона. Според чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени
изискванията на чл. 11, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9,
договорът за потребителски кредит е недействителен.
За основателност на иска в тежест на ищеца при условията на пълно и главно
доказване е да докаже: 1. сключването на процесния договор, 2. съдържанието на
процесния договор 3. както и договорът е нищожен заявените в исковата молба
основания.
Страните не спорят, а и от представения и приет по делото Договор за паричен
№*********/21.05.2024 г. се установява, че на 21.05.2024 г. между ищеца Р. Р. М. и
ответника „П.К.Б“ ЕООД бил сключен договор за паричен заем, въз основа на който на
ищеца е предоставен заем в размер на 1000 лв., със срок на погасяване 18 месеца, с
размер на месечната погасителна вноска – 74,47 лв., с уговорена годишна лихва - 41 %,
ГПР – 48,74 % и общо задължение 1340,36 лв., състоящо се от размера на заетата сума
и лихвата за целия срок на договора.
Същевременно в договора е предвидено, че кредитополучателят дължи такса за
закупената допълнително услуга „Фаст“ в размер на 600 лева, като месечната
погасителна вноска с включени таксите за закупените допълнителни услуги възлиза на
сумата в размер на 107,80 лева.
Условията и предпоставките за ползване на допълнителната услуга са
регламентирани в чл. 15 от Общите условия. Съгласно чл. 15, т. 1 от ОУ, услугата
„Фаст“ представлява приоритетно разглеждане на искането за отпускане на
потребителски кредит.
Съдът намира, че процесният договор за кредит е нищожен поради нарушаване
на императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Съгласно цитираната
разпоредба, договорът за кредит следва да съдържа годишния процент на разходите по
кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в
Приложение № 1 начин. Визираната норма е в съответствие с чл. 19 от Директива
2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно
2
договорите за потребителски кредити. Съгласно чл. 4, б. "а" от Дирекитва 2008/48/ЕО
на ЕП и на Съвета от 23.04.2008 г., ГПР трябва да се изчисли в момента, в който
кредитният договор е сключен. Съгласно практиката на СЕС, целта на уредбата е
потребителите да разполагат с всички данни, които могат да имат отражение върху
обхвата на задължението, като това информиране има съществено значение за правата
на потребителя.
В случая това изискване не е спазено. В договора са посочени единствено
абсолютни стойности на годишния процент на разходите и на годишния лихвен
процент, но липсва ясна методика как точно е формиран ГПР от 48,74 %, респективно
кои компоненти са включени в него. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК, годишният процент на
разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи
или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от
всякакъв вид, в. т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/,
изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съгласно
практиката на СЕС, в посочения процент следва по ясен и разбираем за потребителя
начин да са инкорпорирани всички разходи, които длъжникът ще стори и които са
пряко свързани с кредитното отношение. В процесния договор не са посочени както
компонентите на ГПР, така и математическият алгоритъм, по който се формира
годишното оскъпяване на заема.
С доклада по делото е отделено за безспорно обстоятелството, че при
изчисляване на ГПР по процесния договор не е включена таксата за допълнителна
услуга „фаст“.
Съдът обаче намира, че сумата, дължима за посочената услуга, следва да бъде
включена при изчисляване на ГПР по кредита по следните съображения.
В § 1, т. 1 от ДР на ЗПК е дадена легална дефиниция на понятието "общ разход по
кредита за потребителя", като е посочено, че това са всички разходи по кредита,
включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и
всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит,
които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално
застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е
задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.
В решението по дело С-686/19 СЕС е разяснил, че понятието "общи разходи по
кредита на потребителя" обхваща всякакви видове разходи, които потребителят следва
да заплати във връзка с договора за кредит и които са известни на кредитора,
съответно разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, също се
включват в тези разходи.
При формирането на този извод съдът съобрази и задължителния характер на
даденото от СЕС по дело С-714/22 тълкуване на чл. 10, параграф 2, буква "ж" от
Директива 2008/48, според който договорът за кредит посочва по ясен и кратък начин
ГПР и общата сума, дължима от потребителя, изчислен при сключването на договора
за кредит, и всички допускания, използвани за изчисляването на този процент, както и
на чл. 23 от Директива 2008/48, предвиждащ, че държавите членки установяват
система от санкции за нарушаване на националните разпоредби, приети съгласно
настоящата директива, и вземат всички необходими мерки за гарантирано прилагане
на тези санкции, като те трябва да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи. В
цитираното решение е прието, че с оглед на съществения характер на посочването на
годишния процент на разходите в договора за потребителски кредит, за да даде
възможност на потребителите да се запознаят с правата и задълженията си, както и с
оглед на изискването при изчисляването на този процент да се включат всички разходи
по член 3, буква "ж" от Директива 2008/48, следва да се приеме, че посочването на
ГПР, който не отразява точно всички тези разходи, лишава потребителя от
възможността да определи обхвата на своето задължение по същия начин, както
3
непосочването на този процент.
Същото виждане е възприето и в актуалната практика на ВКС, обективирана в
решение № 50013/05.08.2024 г. по т. д. № 1646/2022 г. на ВКС, II ТО, според което
установената недействителност (нищожност) на съществен елемент от императивно
уреденото съдържание на договора за потребителски кредит, попадащ в изброените в
разпоредбата на чл. 22 ЗПК, в частност на посочения в договора ГПР съгласно
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, се приравнява на неговата липса и поради това
води до недействителност на договора за потребителски кредит. Неточното посочване
на този компонент от задължителното съдържание на договора за потребителски
кредит има същата последица, както и непосочването му.
При изчисление на действителния размер на ГПР по кредита чрез онлайн
калкулатор за ГПР (достъпен на интернет-страницата www.calculator.bg), при
съобразяване и на таксата за допълнителна услуга „фаст“, съдът констатира, че същият
е в размер на 619,19%.
Действителният размер на ГПР по процесния кредит е в размер на 619,19%, за
разлика от посочения в договора процент от 48,74%, т.е. налице е неточно посочване
на ГПР по потребителския кредит.
С оглед на гореизложеното, оспореният в настоящото производство договор за
потребителски кредит № №*********/21.05.2024 г. се явява недействителен на
основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10, вр. чл. 19 ЗПК –
поради липсата на разписана на информация относно включените в ГПР компоненти,
методиката за изчислението и поради липса на посочване на реалния ГПР по кредита,
приравняващо се на непосочването му, поради което предявеният иск следва да бъде
уважен.
По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД:
В доказателствена тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 55, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД срещу е да докаже, че е заплатил на ответника сумата в общ размер от
1670 лева.
С доклада по делото е отделено за безспорно, а и се установява от приложените
към исковата молба два броя разписки за плащане и едно платежно нареждане, че
ищецът Р. М. е заплатил на ответното дружество с основание „*********“ сумата в
общ размер от 1670 лева, която сума е отнесена за погасяване на задължения по
процесния договор.
Доколкото по-горе в настоящото решение съдът възприе становище за
недействителност на процесния договор за потребителски кредит, на основание чл. 23
ЗПК кредитополучателят дължи връщане единствено на чистата стойност на кредита,
която в случая възлиза на сумата в размер на 1000 лева.
Предвид изложеното се установява, че ищецът е заплатил сумата в размер на 670
лева в повече от дължимото по недействителния договор, поради което ответникът
дължи връщане на неоснователно полученото.
Установява се също така, че ответникът вече е възстановил на ищеца сумата в
размер на 15,49 лева, поради което ответникът дължи връщане на сумата в размер на
654,51 лева, до който размер предявеният иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1
ЗЗД следва да бъде уважен, като за разликата над 654,51 лева до пълния предявен
размер от 670 лева искът следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
Ищецът претендира присъждането на разноски за държавна такса в размер на
127,61 лева за държавна такса и 600 лева- заплатено адвокатско възнаграждение – по
300 лева за всеки от предявените искове. Предвид броя на исковете и само частичното
уважаване на иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, съдът намира, че в
полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски, както следва – сумата в размер
на 125,78 лева за държавна такса и сумата от 593,06 лева за заплатено адвокатско
4
възнаграждение или сумата в общ размер от 718,84 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН по предявения от Р. Р. М., ЕГН: **********
срещу „П.К.Б“ ЕООД, ЕИК: ********* иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1
ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договор за потребителски кредит
№*********/21.05.2024 г., сключен между страните.
ОСЪЖДА „П.К.Б“ ЕООД, ЕИК: ********* да заплати на Р. Р. М., ЕГН:
********** на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД сумата в размер на 654,51 лева –
недължимо платени суми по договор №*********/21.05.2024 г., като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск за разликата над 654,51 лева до пълния предявен размер от 670 лева.
ОСЪЖДА „П.К.Б“ ЕООД, ЕИК: ********* да заплати на Р. Р. М., ЕГН:
********** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 718,84 лева – разноски в
настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчването на препис от съдебния акт на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5