№ 122
гр. София , 05.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ в публично заседание
на единадесети декември, през две хиляди и двадесета година в следния
състав:
Председател:Теодора Кръстева
Членове:Ивайло Младенов
Светлин Михайлов
като разгледа докладваното от Теодора Кръстева Въззивно търговско дело №
20201001002235 по описа за 2020 година
Производството е по чл. 258 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от „ПФК Левски“ АД, ЕИК *********
срещу решение № 1388/ 26.07.2019 г. по т. д. № 2551/ 2018 г. в по описа на
СГС, ТО, 10 състав, в частта, в която въззивникът е осъден да заплати на
ищеца „Ривера“ ООД, ЕИК ********* на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл.
51 ТЗ сумата от 39 564, 91 лв., представляваща възнаграждение за
посредническа дейност по договор от 12.01.2016 г., заедно със законната
лихва върху тази сума за периода от 03.12.2018 г. до окончателното
заплащане на сумата и на основание чл. 86 ЗЗД сумата в размер на 6 989, 81
лв. – обезщетение за забава върху дължимото възнаграждение за периода от
08.03.2017 г. до 03.12.2018 г.
Въззивникът твърди, че решението е неправилно, постановено при
нарушение на процесуалните правила, неправилно тълкуване и прилагане на
материалния закона, както и необоснованост.
Противопоставя се на изложените от съда мотиви, че неизпълнението на
изискването на чл. 35г, ал. 1, т. 3 от Закона за физическото възпитание и
1
спорта, а именно, вписването на ищеца в регистъра на лицата, осъществяващи
посредничество при съответната лицензирана спортна федерация, не
опорочава процесния договор за посредничество. Твърди, че
посредничеството при договаряне придобиване или трансфер на състезателни
права е специфична дейност, по отношение на която се прилага ЗФВС,
подзаконовите нормативни актове по прилагането му и актовете на БФС,
които се явяват специални спрямо ТЗ. Поддържа, че цитираната разпоредба е
императивна и и установява изисквания, на които посредникът трябва да
отговаря като задължително условие за осъществяване на посредническа
дейност по специалния закон, поради което и нейното неизпълнение не може
да има за последица автоматично прилагане на общите правила за
търговските сделки.
Твърди, че в случая, Правилника за дейността на футболните агенти не
намира приложение, тъй като ищецът не отговаря на изискванията на закона
досежно качеството му на посредник. Но дори и в обратния случай,
Правилника изисквал писмена форма на договора за представителство и
конкретно съдържание, от което страните не можели да се отклонят и което в
случая не било налице.
Поддържа становище, че присъждайки претендираните суми без
доказаност на валидно възникнал и съществуващ договор за посредничество
по смисъла на ЗФВС /отм./ съдът е уважил неоснователни искове.
Навежда съображения, че дори и да е дължима претендираната сума, то
не се дължи данък добавен стойност върху същата, тъй като ищецът не е
издал данъчна фактура, представляваща основание за начисляването на ДДС.
Въззиваемата страна оспорва жалбата и моли решението в атакуваната
му част да бъде потвърдено.
Твърди, че възражението за нищожност на комисионния договор е
преклудирано, тъй като не е заявено с отговора на исковата молба.
Поддържа становището, че регистрация по ЗФВС /отм./ не е необходима.
Заявява, че предвид качеството - търговци на страните по договора, договорът
между страните е търговска сделка, за която се прилага Търговския закон, а
не ЗФВС, който преследвал съвсем други цели.
2
Съдът констатира, че жалбата е подадена в срока по чл. 259 от ГПК от
легитимирано да обжалва лице в процеса, обуславяща правен интерес от
обжалването и е процесуално допустима, поради което следва да бъде
разгледана по същество.
Съдът като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото,
намира за установено следното:
Не се спори между страните, а и от доказателствата се установява, че на
12.01.2016 г. е сключен договор между „ПФК Левски“ АД и „Ривера“ ЕООД,
по силата на който, клубът се задължава да заплати на ищеца в настоящото
производство комисиона за посредничество в общ размер на 28 080 евро, за
придобиване икономическите и спортни права върху професионалния
футболист Б. М., с който клубът следва да подпише трудов договор за
спортно състезателните сезони 2015/2016 г., 2016 г./ 2017 г. и 2017 / 2018 г.
Такъв договор е подписан с дата 11.01.2016 г. за срок от 3 г., като
впоследствие съгласно договор от 22.06.2017 г., състезателните права на
играча са прехвърлени от „ПФК Левски“ АД на „Коняспор Кулюблю“, Р
Турция.
Ищецът твърди, че от договореното с комисионния договор
възнаграждение е останала дължима сумата от 43 078, 83 лв., поради което
моли, ответникът да бъде осъден да я заплати, ведно с мораторна лихва за
забавата в размер на 10 756, 49 лв. В частта за сумата над 39 564, 91 лв.
главница и над сумата от 6 989, 81 лв. мораторна лихва, исковете са
отхвърлени от СГС и в тази част решението е влязло в сила.
С решението, първоинстанционния съд е навел съображения, че в
настоящия случай, се касае за специфичен вид посредничество, уреден с чл.
35г от Закона за физическото възпитание и спорта /отм./, съгласно който, тази
дейност може да бъде извършвана от лице вписано в регистъра на лицата,
които осъществяват посредничество при съответната лицензирана спортна
федерация. Съдът е изтъкнал, че по делото няма данни, дали ищецът е вписан
в този регистър, но това не рефлектирало на валидността на договора, тъй
като съобразно чл. 30 от Правилника за дейността на футболните агенти, и на
основание чл. 9, т. 14 във вр с чл. 3, ал. 1, т. 3 от Устава на БФС и чл. 35г, ал.
3
1 и ал. 2 ЗФВС, възнаграждението на футболен агент по сделка, по която е
бил нает от клуб, се договаря свободно между страните, т. е. липсвали
специални правила относно договора между футболния агент и клуба, затова
били приложими общите правила на ЗЗД и ТЗ.
Предвид така изложеното в решението, с жалбата се поддържа
възражение за неправилност на посочените мотиви, тъй като според
въззивника, разпоредбата на чл. 35г, ал. 1 ЗФВС /отм./ е императивна и
изисква кумулативно изпълнение на всички посочени в нея условия, едно от
които е и дружеството да е вписано в процесния регистър.
С отговора на въззивната жалба, въззиваемия не е оспорил факта за
липсата на вписване в регистъра по чл. 35г, ал. 1 ЗФВС /отм./, като е развил
тезата, че предвидената в закона регистрация не е условие, което има
значение за валидността на договора, а има за цел само да създаде
публичност на тази дейност. В посредничеството в спорта и то в отношенията
между посредник и клуб нямало нищо специфично и особено, затова и
регистрацията не можела да ограничава стопанската дейност.
Повдигнатия с решението на първоинстанционния съд въпрос е за
нищожността на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД на договора за
посредничество от 12.01.2016 г., поради противоречието му с разпоредбата на
чл. 35г, ал. 1, т. 3 ЗФВС. Настоящият съдебен състав споделя, застъпеното със
съдебната практика на ВКС разбиране, че и без възражение на някоя от
страните, съдът може служебно да се позове на нищожност на договор, стига
да е в рамките на установените факти по делото. В случая, „Ривера“ ООД не
твърди и не представя доказателства, свидетелстващи за вписването на
дружеството в регистъра на лицата, които осъществяват посредничество при
Българския футболен съюз, към съответната лицензирана спортна федерация.
Нещо повече, с отговора на въззивната жалба, изрично застава на позицията,
че такава регистрация не е необходима.
САС намира, че разпоредбата на чл. 35г, ал. 1, т. 3 ЗФВС /отм./
регламентира извършването на дейността по посредничество при договаряне
за придобиване или трансфер на състезателни права, след придобиване на
правно качество, в следствие на регистрационна процедура, при която трябва
да са изпълнени предвидените в закона условия. Основание за това е
4
граматическия прочит на разпоредбата, а именно, използвания от
законодателя израз „може да посредничи“. /виж решение № 210/03.04.2012 г.
на ВКС по т. д. № 1051/2010 г., II ТО/. По аргумент на противното,
установена е забрана и не може да посредничи трето лице, което не отговаря
на заложените в закона изисквания, част от които е и вписването в регистъра,
съобразно правилата на съответната лицензирана спортна федерация.
Следователно, установения от закона режим за извършване на дейността по
посредничество при договаряне за придобиване или трансфер на
състезателни права е разрешителен. Ако режима беше само регистрационен,
то подходът на законодателят би се изчерпил с административното
задължение на лицата извършващи тази дейност, да се регистрират. Тогава
последиците от това нарушения биха били само санкция за извършено
административно нарушение по реда на чл. 63 и сл. от ЗФВС /отм./. В случая,
при разрешителен режим за дейността, е налице забрана или ограничаване на
правото на посредничество при договаряне за придобиване или трансфер на
състезателни права. Ето защо, при условие, че ищецът не е регистриран в
регистъра на лицата осъществяващи посредничество към Българския
футболен съюз, то той няма право да извършва тази дейност, поради което и
сключения на 12.01.2016 г. комисионен договор е нищожен, поради
противоречието му със закона. Нищожността на договора изключва
претендирането на дължими суми по него на договорно основание, поради
което и само на тази база, иска следва да бъде отхвърлен, като неоснователен,
без да бъдат обсъждани останалите възражения на страните и доказателства
по делото, относими към хипотезата на валиден договор. При този изход на
спора по главния иск, неоснователен е и предявения акцесорен по чл. 86 ЗЗД,
поради което той също следва да бъде отхвърлен, а решението на
първоинстанционния съд, отменено изцяло в атакуваната му част.
По направените по делото разноски:
„Ривиера“ ЕООД следва да заплати на „ПФК Левски“ АД общо
разноски в размер на сумата от 3 281, 09 лв., от които 2 350 лв. разноски пред
СГС и 931,09 лв. разноски за държавна такса пред САС. По отношение
разноските от 2 100 лв. за адвокатското възнаграждение на „ПФК Левски“
АД пред СГС, съдът намира възражението за прекомерност за неоснователно,
тъй като размерът на възнаграждението съответства на минималния, съгласно
5
чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/ 04.07.2004 г. за минималния размер на
адвокатските възнаграждения.
Водим от горното, съдът,
РЕШИ:
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 1388/ 26.07.2019 г. по т. д. № 2551/ 2018 г. в по
описа на СГС, ТО, 10 състав, в частта, в която „ПФК Левски“ АД, ЕИК
********* е осъден да заплати на ищеца „Ривера“ ООД, ЕИК ********* на
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 51 ТЗ сумата от 39 564, 91 лв.,
представляваща възнаграждение за посредническа дейност по договор от
12.01.2016 г., заедно със законната лихва върху тази сума за периода от
03.12.2018 г. до окончателното заплащане на сумата и на основание чл. 86
ЗЗД сумата в размер на 6 989, 81 лв. – обезщетение за забава върху
дължимото възнаграждение за периода от 08.03.2017 г. до 03.12.2018 г., както
и в частта за разноските и вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Ривера“ ООД, ЕИК ********* срещу
„ПФК Левски“ АД, ЕИК ********* иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД в
частта, за сумата от 39 564, 91 лв., представляваща възнаграждение за
посредническа дейност по договор от 12.01.2016 г. и иск с правно основание
чл. 86 ЗЗД в частта, за сумата в размер на 6 989, 81 лв. – обезщетение за
забава върху възнаграждението за периода от 08.03.2017 г. до 03.12.2018 г.,
като неоснователни.
В останалата част, решението не е обжалвано и е влязло в сила.
ОСЪЖДА „Ривера“ ООД, ЕИК ********* да заплати на „ПФК Левски“
АД, ЕИК ********* сумата в размер на 3 281, 09 лв., разноски пред СГС и
САС .
6
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на
страните, пред Върховен касационен съд, при условията на чл. 280 и сл. ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7