№ 22
гр. Бургас, 28.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и
седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Илияна Т. Балтова
Членове:Радостина К. Калиманова
Янко Н. Новаков
при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова
като разгледа докладваното от Илияна Т. Балтова Въззивно търговско дело №
20242001000039 по описа за 2024 година
Производството е реда на чл.258 и сл. ГПК.
С Решение № 323 от 19.10.2023 г., постановено по т.д. № 38/ 2023 г.
по описа на Окръжен съд Бургас, са осъдени „Сатурн 2“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас 8000, Южна
промишлена зона, сграда със смесено предназначение, представлявано от
Атанас Иванов Стамболиев - управител, и „Кабиле Груп“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Ямбол 8600, ул. „Жорж
Папазов“ № 5, ет. 4, ап. 3, представлявано от Христо Иванов Тагарев -
управител, да заплатят солидарно на Министерство на младежта и спорта,
със седалище: гр. София, бул. „Васил Левски“ № 75, сума в размер от
850 134,78 лв., представляваща получена сума по прекратен поради изтичане
на срока му Договор № 23-00-96/ 1.12.2020 г. за обществена поръчка, с
предмет „Инженеринг за изграждане на физкултурен салон по типов проект
към Професионална гимназия по туризъм – гр. Нова Загора“, ведно с
обезщетение за забава в размер на законната лихва за забавено плащане на
главницата, начиная от подаване на исковата молба – 30.01.2023 г., до
окончателното й изплащане.
Със същото решение „Сатурн 2“ ООД и „Кабиле Груп“ ЕООД са
1
осъдени да заплатят солидарно на Министерство на младежта и спорта и
сумата от 38 256,07 лв., представляваща обезщетение за периода 17.02.-
28.07.2022 г. за забавено плащане на главницата от 850 134,78 лв., като искът е
отхвърлен в частите му за горницата над присъденото обезщетение от
38 256,07 лв. до претендираните 56 439,50 лв., както и за присъждане на
обезщетението за периода 2.12.2021 г. – 16.02.2022 г.
Присъдени са разноски.
Против така постановеното съдебно решение е постъпила въззивна
жалба от „Сатурн 2“ ООД и „Кабиле Груп“ ЕООД, с адрес за връчване: гр.
София, ул. „Позитано“ 9А, ет.2 - адв. К. Д., в която се излагат оплаквания за
неправилност, поради нарушение на материалния закон, съществено
нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, и се въвежда
искане за неговата отмяна.
Във въззивната жалба се оспорват изводите на съда за прекратяване
на създадената между страните облигационна връзка с Договор № 23-00-96/
1.12.2020 г.
В жалбата се излагат аргументи, че с анекс към договора срокът за
изпълнение е изменен, като страните са се съгласили, че същият следва да тече
от момента, в който изпълнителят е получил виза за проектиране. Излагат се
съждения, че въззиваемото министерство не е предприело съответните
действия, вменени му съгласно чл.161 ЗУТ, необходими за съгласуване на
представения технически проект, издаване на разрешение за строеж, с оглед
законосъобразно започване на строителството на обекта, както и съставяне и
подписване на Протокол № 2а за откриване на строителна площадка и
определяне на строителна линия и ниво, който да установява началото на
предвидения, съгласно договора, срок за изпълнение на възложените
строително – монтажни работи, поради което неправилно е да се приеме, че
този срок е изтекъл.
Посочва се, че при тълкуване на разпоредбите на чл.2, т.1 и т.2 от
Договора е ясно, че сроковете, предвидени в тях, са относими единствено и
само към изпълнение на поетите с договора за изработка задължения за
проектиране и строителство, които са част от предмета на договора. Сочи се,
че процесният договор не притежава характер на фикс сделка.
Изтъква се, че по делото липсват доказателства за отправено от
2
страна на Министерството на младежта и спорта, като възложител,
волеизявление за прекратяване на процесния договор, достигнало до
въззивните дружества, преди датата на предявяване на исковата молба. Такова
изявление се съдържа в нея, но, според въззивниците, не са налице основания
за валидното упражняване на субективното потестативно право на
възложителя да развали договора, тъй като именно той се намира във виновна
невъзможност да изпълнява задълженията си по посочения договор.
Застъпва се позиция, че неправилно първоинстанционният съд е
приел за неоснователно предявеното от страната възражение за прихващане,
макар да е доказано по основание и размер. Поддържа се, че кумулативно са
налице всички елементи от фактическия състав на чл.82, вр. чл.79, ал.1, пр.2
ЗЗД за уважаване претенцията на въззивниците за заплащане на обезщетение
за претърпени загуби в размер на 248 677,42 лв. поради виновно неизпълнение
на договора от възложителя, която сума представлява размера на сторените от
въззивниците разходи, във връзка с изпълнението на процесния договор за
обществена поръчка. Твърди се, също така, че в общия размер на
възнаграждението, дължимо на изпълнителя по процесния договор е включен
и размерът на очакваната от негова страна печалба, която е в размер на 10 %
от стойността на договора или сума в размер на 153 760 лв., представляваща
сигурно увеличаване на имуществото на изпълнителя, което би било
реализирано при закономерно протичане на договорните отношения.
В допълнение се изтъква, че в нарушение на разпоредбата на чл.236,
ал.2 ГПК, съдът от първа инстанция е пропуснал да изложи мотиви по
отношение на претенцията, свързана с дължимото на въззивната страна
обезщетение, във връзка с неизпълнение на задълженията по договора от
страна на възложителя, което е довело до необоснованост на атакувания
съдебен акт. Оспорва се изводът на съда за липса на доказателства,
свидетелстващи за извършени плащания, във връзка с претендираните
разходи, въпреки че по делото са представени и приети платежни нареждания,
неоспорени от въззиваемия, видно от които претендираните разходи са
заплатени в пълен размер.
В жалбата се поддържа и довод за неоснователност на акцесорната
претенция за обезщетение за забавено плащане, поради неоснователност на
главния иск.
3
Претендират се разноски.
В срока по чл.263 ГПК, е постъпил отговор на въззивната жалба от
Министерство на младежта и спорта, с адрес за връчване: гр. София 1309,
ул. „Димитър Петков“ № 111, ет.2, офис 4 - адв. В. Й., в който се поддържа, че
същата е неоснователна и не следва да бъде уважавана.
Въвеждат се доводи, че е изтекъл общият срок за изпълнение на
договора, който е прието, че не може да надвишава дванадесет месеца, и това
се явява прекратително условие за облигационната връзка между страните.
Обосновава се основателност на претенцията по чл.55, ал.1, предл.3 ЗЗД,
поради отпадане на основанието за заплащане на авансовата сума.
Сочи се за неоснователно твърдението в жалбата за нуждата от
отправяне на изявление от възложителя до изпълнителя, предвид изричната
договорна разпоредба, предвиждаща прекратяване на договора с изтичане на
срока му.
Развити са съображения, че Министерството на младежта и спорта е
възложител по смисъла на ЗОП, но не и такъв по смисъла на ЗУТ, доколкото
възложител в тази хипотеза е собственикът на имота - Община Нова Загора.
Твърди се, че министерството - въззиваем не е поемало задължения на
възложител по смисъла на ЗУТ, поради което не се явява неизправна страна по
процесния договор и не дължи обезщетение по чл.82 ЗЗД.
Неоснователни, по мнение на въззиваемия, са твърденията на
въззивника, че в общия размер на възнаграждението по договора е включен и
размерът на очакваната от изпълнителя печалба, тъй като в съглашението
фигурира единствено обща сума, разделена по пера за различните дейности по
него. Излагат се аргументи, че ответниците не са ангажирали доказателства
относно основателността на възражението им за дължимост на очаквана
печалба, размера й и начин на формиране.
Поради изправност на възложителя, недължима е и претендираната
във въззивната жалба неустойка, сочи се в отговора.
Според въззиваемия, неоснователни са и възраженията за дължимост
на посочените от въззивниците разходи, доколкото изпълнителят е в забава да
изработи и предаде дължимото в уговорения срок и установената липса на
предаване, съответно приемане на работата по процесния договор, сочи че не
е възникнало правото на въззивниците на прихващане с претендираните суми.
4
В допълнение, не е обоснована свързаност на твърдените от ответниците
разходи с изпълнението на процесния договор, а недължими са сумите по
договори с банки и застрахователи, поради наличието на изрична уговорка, че
тези разходи са за сметка на изпълнителя, независимо от изпълнението на
договора.
Оспорва се и претенцията на въззивниците за неустойка по договора,
тъй като Министерството не е поемало и е било в обективна невъзможност да
изпълни посочените в жалбата задължения по чл.161 ЗУТ. Освен това,
съгласно разпоредбите на договора, така посочената неустойка е дължима при
виновно разваляне на договора, каквото не било направено.
По повод оплакването в жалбата относно присъждането на лихва за
забава се сочи, че предвид основателността на главния иск, основателен е и
акцесорният иск за обезщетение в размер на законната лихва.
Претендират се разноски.
Въззивната жалба е подадена в преклузивния срок, от легитимирани
да обжалват страни, срещу акт, подлежащ на обжалване и отговаря на
изискванията на правната норма за редовност. Следователно, същата е
допустима за разглеждане по същество.
При извършената служебна проверка, съгласно правомощията по
чл.269 ГПК, Апелативен съд Бургас констатира, че постановеното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Като взе предвид изложените в жалбата съображения, доводите на
страните, прецени събраните по делото доказателства и съобрази закона,
съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Пренесен за разглеждане пред апелативната инстанция е спорът по
обективно и субективно съединени искове, с правно основание чл.55, ал.1,
предл.3 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
Претендира се в настоящия процес от въззиваемото министерство
получаване обратно от дружествата - въззивници на престирани в изпълнение
на прекратен договор авансово суми.
Разпоредбата на чл.55, ал.1 ЗЗД представлява средство за
изравняване на необоснованото с призната от правото причина имуществено
преливане от един патримониум в друг. Претендиращият връщане по
5
престационната кондикция следва да докаже даването, в конкретния случай
плащането към дружествата - въззивници, и неговия размер. В
доказателствена тежест на облагодетелстваните е да докажат съществуването
на годно основание да получат облагата и да я задържат.
Установяване на факти пред въззивната инстанция не е провеждано.
Настоящият състав препраща към фактическата обстановка, приета от
първоинстанционния съд и изложена в обстоятелствената част на атакувания
съдебен акт.
В обобщение и в аспект на повдигнатите във въззивната жалба
оплаквания, следва да се посочи, че на базата на ангажираните в
производството доказателства става ясно, че на 4.09.2020 г. е извършен оглед
на имота, в който е следвало да се изгради предвидения за изграждане обект,
от представител на изпълнителя.
На 1.12.2020 г., след проведена процедура по обществена поръчка, е
сключен договор, на основание чл.112, ал.1 ЗОП, по силата на който
изпълнителят – „Сатурн – Кабиле“ ДЗЗД е поело спрямо Министерството на
младежта и спорта задължението да извърши строително – монтажни работи
(СМР) по инженеринг за изграждане на физкултурен салон по типов проект
към Основно училище „Христо Смирненски“ гр. Нова Загора. По разбирането
на търговската практика, договорът за инженеринг съчетава в себе си
поемането на две дейности – проектиране и строителство, като той осигурява
сигурност за възложителя, че изпълнителят поема задължение за пълно
реализиране на обекта от проектирането, до строителството и надзора.
Задълженията по договора са поети от дружествата – въззивници
като съдружници в ДЗЗД „Сатурн-Кабиле“, неперсонифицирано
формирование, учредено по писмено споразумение за обединение при равни
дялове от 22.06.2020 г., изменено с анекс от 31.08.2020 г. В споразумението е
уговорена солидарната отговорност на съдружниците към съконтрахента[1]-
възложител и към трети лица - чл. 9, ал. 3 от споразумението.
Не е спорно между страните в производството, а и се установява от
представените доказателства, че пълната стойност на възложената дейност –
сумата от 850 134,78 лв. с ДДС, е платена авансово на изпълнителите.
В чл.2 е уговорено, че договорът е със срок на действие 104 дни от
сключването му, но не повече от 12 месеца. Тази договорна клауза, залегнала
6
като условие и в Документацията по обявяването на обществената поръчка на
сайта на АОП – пор. № 01981-2020-0035, Раздел I, т.3, установява договорната
воля изпълнението да приключи в точно определен срок – не по-късно от
1.12.2021 г.
С анекс към съглашението, датиращ към 25.02.2021 г. страните са
изменили размера на дължимото на изпълнителите възнаграждение, като са го
увеличили със сумата от 15 300 лв. за междувременно възложената
допълнителна дейност по адаптиране на проекта.
На 19.03.2021 г. с приемо – предавателен протокол от същата дата на
изпълнителя е предаден от представител на Министерството на младежта и
спорта технически инвестиционен проект по части: „Архитектура“,
„Конструкции“, „Електроинсталации“, „В и К“, „Отопление, вентилация,
климатизация“, „Енергийна ефективност“, „Пожарна безопасност“,
„Пожароизвестяване“, „Геодезия“, „Паркоустройство и благоустройство“,
„Пътна“ (становище), ПБЗ и ПУСО.
На 31.03.2021 г. също с приемо – предавателен протокол,
представител на изпълнителя е предал на представител на Община Нова
Загора техническия инвестиционен проект за обекта по части: „Архитектура“,
„Конструкции“, „Електроинсталации“, „В и К“, „Отопление, вентилация,
климатизация“, „Енергийна ефективност“, „Пожарна безопасност“,
„Пожароизвестяване“, „Геодезия“, „Паркоустройство и благоустройство“,
„Пътна“, ПБЗ и ПУСО, както и доклад за оценка на съответствието на част
„Конструкции“, скица с виза за проектиране и заповед за одобрен ПУП.
На 10.06.2021 г. и 23.06.2021 г. изпълнителят по договора е оправил
последователни писма до възложителя, с искане за продължаване на срока за
изпълнение, като, по отношение на конкретния договор, е изтъкнал причина
за необходимост от започване на процедура по съгласуване и одобряване на
техническия проект по законоустановения ред. Тази обосновка на забавянето
на дейностите е дадена и в представения по искане на възложителя отчет от
1.07.2021 г., в който е допълнено, че е необходим избор на фирма за
строителен надзор.
На 12.10.2021 г. дружеството – изпълнител е отправило покана до
възложителя за изменение на договора за обществена поръчка, в която е
посочил, че Министерството на младежта и спорта, като възложител по чл.161
7
ЗУТ, е задължено да осигури съгласуван и одобрен инвестиционен проект за
възложения обект, влязло в сила разрешение за строеж и сключен договор със
строителен надзор. Изтъкнато е, че възложителят не дава необходимото
съдействие за изпълнение от изпълнителя на задълженията по договора, а
междувременно цените на строителните материали са се повишили и
изпълнението на обществената поръчка е станало нерентабилно за
изпълнителя. В тази връзка на съконтрахента е предложено удължаване срока
на изпълнение на възложената работа с още дванадесет месеца, увеличаване с
50 % на договорената цена за инженеринга, сключване на договор за
строителен надзор от министерството. В подобна насока са и писма от
5.11.2021 г. и 13.01.2022 г.
На 28.01.2022 г. въззиваемото Министерство на младежта и спорта е
отправило нотификация до изпълнителя за връщане на изплатената авансово
сума по договора, предвид изтичане срока му. Нова покана с идентично
съдържание е отправена на 4.02.2022 г.
На 10.02.2022 г. дружеството – изпълнител е посочило, в писмо до
възложителя, че счита договора за окончателно развален, сочи, че това е
станало по вина на възложителя, но не оспорва правото му да получи обратно
престираната сума, като претендира разходите, които е направило за
изпълнението на полезни за възложителя дейности, описани в табличен вид.
Макар да е потвърдил отпадането на договорната връзка и да не е оспорил
извънсъдебната претенция за връщане на даденото по договора, изпълнителят
не е възстановил авансово платената цена, а отново, с писмо от 16.08.2022 г., е
настоял страните да встъпят в допълнително споразумение, с увеличена цена.
Видно от представения Акт за публична общинска собственост №
3700 от 19.09.2016 г. поземленият имот, върху който е предвидено
изграждането на процесния физкултурен салон, е собственост на Община
Нова Загора.
Договорът, на основата на който са се породили отношенията между
страните, разкрива белезите на договор за изработка в строителството,
съчетан с договор за проектиране или преработване на проект.
Оспорва се във въззивната жалба изводът на първостепенния съд, че
съглашението между страните е прекратило действието си с изтичане на
уговорения дванадесетмесечен срок от сключването му. От анализа на
8
договорната клауза става ясно, че страните са предпоставили срока като
съществен елемент от договарянето, залегнал още при обявяването на
обществената поръчка и свързан с отчетността и обвързаността с бюджетни
ограничения при разходването на публичен ресурс. Следва да се отбележи, че
не е непозната за съдебната практика хипотезата, в която страни по договор за
изработка, престацията по който поначало е изпълнима и след срока, могат да
уговорят изпълнението й непременно в пределите на установено от тях време
– така в Решение № 132 от 28.01.2015 г. на ВКС по т.д. № 1846/ 2013 г. В
подобна ситуация уговореният времеви интервал за изпълнение обвързва
страните, без да може да се поставя въпросът дали срокът за изпълнение е
започнал да тече или не. Без основание се поддържа в жалбата, че с анекса към
договора срокът за изпълнение е изменен – промяната на междинните срокове
за отделните съставни дейности не рефлектира върху общия срок на
изпълнение на цялото задължение за инженеринг. Ето защо, въведените в
жалбата оплаквания относно характера на договореността, изменението на
срока за изпълнение и липсата на прекратяване на договорната обвързаност са
лишени от състоятелност. Настоящият състав приема, че създадената на
1.12.2020 г. договорна връзка е преустановила действието си на 1.12.2021 г.,
съобразно залегналото в договора, в качеството му на валиден регулаторен
механизъм в отношенията между страните, положение.
В аспект на оплакването в жалбата за липса на волеизявление за
прекратяване на процесния договор, отправено от възложителя до
изпълнителя, настоящият състав изтъква, че изтичането на срока, без
престирано в неговите рамки изпълнение, прави безпредметно отправянето на
нотификация за разваляне. Въпреки това следва да се отбележи, че
министерството – възложител е адресирало на 28.01.2022 г. и 4.02.2022 г., след
изтичане срока на договора, до изпълнителя искане за възстановяване на
авансираната сума за възложените дейности и това искане за репариране не е
било оспорено от изпълнителя, който е потвърдил, в писмата си от 10.02.2022
г. и 16.08.2022 г., правото на възложителя да получи обратно престираното
срещу цената на поръчката, отправяйки насрещни искания за признаване на
разходи. При съвпадащото становище на двете страни, че договорната връзка е
прекратена, обсъждането на наличието на предпоставките за валидно
възникване на вторичното потестативно право да развали съглашението за
възложителя и отправянето на предизвестие не е необходимо, в разрез с
9
поддържаното във въззивната жалба становище.
Във връзка с доводите за виновно поведение на въззиваемата страна,
породило за изпълнителите невъзможност да изпълнят задълженията си по
договора, апелативният състав отбелязва, че неправилно поелите
задълженията дружества са считали, че възложител по смисъла на чл.161 ЗУТ
е Министерството на младежта и спорта – така изрично посочено в тяхно
писмо от 12.10.2021 г., и то е следвало да им предостави всичко необходимо за
започване на строителството, съобразно изискванията на чл.161, ал4 ЗУТ.
Нормата на цитирания закон е ясна и недвусмислено посочва като възложител
собственикът на имота, върху който строителството ще се реализира, лицето,
на което е учредено право на строеж в чужд имот или лице, което има право да
строи в чужд имот по силата на закон, към нито една от които категории
министерството – въззиваем не се причислява. Правомерно се очаква от
участника в договаряне с предмет публични средства и обем на поетите
ангажименти от мащаба на конкретния договор (и още четири подобни), с
обща стойност по настоящия договор 850 134,78 лв., да притежава висок
професионализъм и грижа, специфични знания и умения в конкретната
техническа област или да има достъп до квалифицирана експертна помощ. В
конкретния договор за инженеринг задълженията на въззивниците са
обхващали както строителството, така и проектирането, по – специално
адаптирането на проекта, което предполага базова информираност относно
това кой е възложител по смисъла на специалния закон и от кого следва да се
търси съдействие за снабдяване с необходимата нормативноустановена
строителна документация. За този извод съдът преценява и че въззивниците, в
отлика от възложителя, са участникът в договарянето със специфична
компетентност, който носи тежестта да упражни дължимата професионална
грижа. Данни за положени добросъвестни усилия от изпълнителя да се снабди
с необходимите за започване и извършване на строителството книжа не са
ангажирани по делото. Макар да е доказано, че е изготвил техническия
инвестиционен проект на обекта, той не го е предоставил на възложителя –
собственик на имота за процедиране по правилата на ЗУТ, нито е поискал
оправомощаване да действа от негово име. Ето защо, липсват основания да се
приеме, че изпълнението на въззивниците е било осуетено от поведение на
възложилата поръчката страна.
Всичко гореизложено позволява формиране на становище, че
10
обвързаността по договора е прекратена, без да е престиран резултатът от
обществената поръчка, и изпълнителите дължат да възстановят платения
аванс.
По възражението за прихващане са претендирани няколко групи
вземания: вземания по проектиране – 12 000 лв.: адаптиране проект,
технически проект, окончателно плащане; вземания по довършителни работи
– 93 203,44 лв.: доставка и полагане на каучукови настилки; доставка и
монтаж на ОВК инсталации; доставка и монтаж на електроинсталации,
пожароизвестяване, СОТ, озвучителна система; доставка и монтаж на спортно
оборудване; доставка на оборудване за инвалиди; вземания за консултантски
услуги – 69 900 лв.; съпътстващи вземания – 8123,53 лв.: поддържане
застраховка и банкова гаранция; административно управленски разходи – 500
лв.; договорна неустойка – 35 782, 28 лв.; пропуснати ползи – нереализирана
печалба: 153 760 лв.
По отношение на възражението за прихващане следва да се
отбележи, че никаква част от поръчаното не е била изработена, предадена и
съответно полезна за поръчващия, така че да обоснове, по аргумент от чл.267,
ал.1, предл.2 ЗЗД, репариране на разходите за изпълнението й. Изготвеният
технически инвестиционен проект не е бил одобрен по предписания от закона
ред, за да се прецени като полезен за възложителя. По тази причина
неоснователно е искането за признаване дължимостта на сторените разноски
за проектиране, вземания по довършителни работи, консултантски услуги,
съпътстващи вземания и административно управленски разходи, тъй като те
са свързани с изпълнение по договора, което не е създало годен за ползване от
възложителя продукт и съставляват част от риска за изпълнителя,
дефинитивно поет по договор за изработка – чл.258 ЗЗД.
Не се дължи от министерството – възложител претендираната
неустойка, предвидена в договора при разваляне, тъй като не са възникнали
предпоставките за възникване на неустоечното право, а именно –
неизпълнение на задължения на насрещната страна по правоотношението,
породило правото на разваляне за изпълнителя.
Видно от ценовото предложение на участника в обществената
поръчка – л.115 от т.д. № 38/ 2023 г. на Окръжен съд Бургас, търговската
печалба е включена в него, формирайки част от предложената обща цена за
11
изпълнение на СМР, която е залегнала и в сключения договор. Ето защо,
подобно вземане би било дължимо при надлежно договорно изпълнение и е
неоснователно да се претендира по възражението за прихващане, предвид
фактическата установеност в производството, че изпълнение от въззивника не
е предложено в срока на договора.
Крайният извод на настоящия състав е за основателност на
предявените искове за главницата – дължимото на отпаднало основание
авансово плащане срещу задължението за заплащане на възнаграждение по
обществената поръчка, и за лихвата за забава, като обезщетение за неточно
във времето изпълнение на едно парично задължение, дължима от изтичане на
дадения с поканата от 4.02.2022 г. (за която са налице данни, че е получена
най-късно на 9.02.2022 г.) срок за изпълнение от пет работни дни – чл.84, ал.2
ЗЗД, а именно – 17.02.2022 г. (предвид недоказаност поканата от 28.01.2022 г.
да е връчена преди тази дата). Следва да се осъдят въззивниците да заплатят
сумата от 850 134,78 лв. за главницата, ведно със законната лихва от
предявяване на иска, и 38 256,07 лв. за мораторната лихва.
Доколкото сумите, предмет на заявените претенции, са били
получени от въззивниците общо (по сметка на неперсонифицираното
гражданско дружество), поетата от тях по договорното правоотношение
солидарна отговорност следва да се разпростре и върху последиците от
неизпълнението. Задължението е било поето от тях при тези условия,
съобразно публично оповестената обществена поръчка.
Крайните правни изводи на настоящата апелативна инстанция
съвпадат с тези на първоинстанционния съд. Горното обуславя потвърждаване
на решението.
При този изход от делото, въведеното искане и представените
доказателства, на основание чл.78, ал.3 ГПК, дружествата - въззивници
дължат заплащане на сторените от въззиваемата страна разноски пред
настоящата инстанция, в размер на 48 009,28 лв. - заплатено адвокатско
възнаграждение.
Мотивиран от изложеното, Апелативен съд Бургас
РЕШИ:
12
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 323 от 19.10.2023 г., постановено по
т.д. № 38/ 2023 г. по описа на Окръжен съд Бургас.
ОСЪЖДА „Сатурн 2“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Бургас 8000, Южна промишлена зона, сграда със смесено
предназначение, представлявано от Атанас Иванов Стамболиев - управител, и
„Кабиле Груп“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Ямбол 8600, ул. „Жорж Папазов“ № 5, ет. 4, ап. 3, представлявано от
Христо Иванов Тагарев - управител, да заплатят на Министерство на
младежта и спорта, със седалище: гр. София, бул. „Васил Левски“ № 75,
сумата от 48 009,28 лв. – съдебно-деловодни разноски пред настоящата
инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13