№ 38
гр. Козлодуй, 05.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КОЗЛОДУЙ, V-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Даниел Б. Христов
при участието на секретаря Капка К. Качева
като разгледа докладваното от Даниел Б. Христов Гражданско дело №
20241440101085 по описа за 2024 година
Производството е образувано по постъпила искова молба от „Профи
Кредит България“ ЕООД, ЕИК ********* против В. В. Ф., ЕГН ********** от
с. Бутан, общ. Козлодуй.
С исковата молба е предявен иск с правно основание по чл. 422, ал.1,
вр. чл. 415, ал.1, т. 1 от ГПК, за признаване за установено вземането на
заявителя срещу длъжника по Договор за потребителски кредит №
40009348861 - В. В. Ф. в общ размер на 3803,33 лева, от които: главница в
размер на 2431.10 лева, договорно възнаграждение в размер на 1015.79 лева,
дължимо за периода от 10.07.2022 г. до 10.05.2023 г. - дата на предсрочната
изискуемост и законна лихва - 356.44 лева, дължима от 10.05.2023 г. - датата
на предсрочна изискуемост до 27.02.2024 г.
Претендира се и законна лихва от датата на подаване на заявлението до
изплащане на вземането
Сочи се, че в настоящето производство „ПРОФИ КРЕДИТ България“
ЕООД се отказва да търси претендираната с подаденото заявление неплатени
такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече
от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора за кредит, в размер на
500 лева, начислени на 10.05.2023 г., поради липса на материален интерес.
С исковата молба се твърди, че вземането на ищеца произтича от
следните обстоятелства:
В. В. Ф. на 04.05.2022г. подала до „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД
попълнено и подписано Искане за отпускане на потребителски кредит
ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт със зададени параметри. Ф. е декларирала, че е
запознат и с Общите условия на „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД, видно
1
от Декларации. Получил е и преддоговорна информация под формата на
Стандартен европейски формуляр с Допълнителна преддоговорна
информация.
Сочи, се че съгласно точка V от Договора, ответника е пожелал да
сключи застраховка живот с наименование „Защита на Кредит“, със
застраховател „Уника Живот“ АД, със застрахователна премия в размер на
57.00 лева.
Твърди се, че след като „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД одобрява
отпускането на заем съгласно исканите параметри, на дата 05.05.2022г. с
ответника В. В. Ф. е сключен Договор за потребителски кредит №
40009348861, по силата на който заявителят „ПРОФИ КРЕДИТ България”
ЕООД изпълнява точно и в срок задължението си, като изплаща на
застрахователя - застрахователната сума, а останалата част от сумата по
договора, , в размер на 2443.00 лева превежда по посочения от длъжника В. Ф.
метод - чрез паричен превод по банкова сметка с IBAN:
BG20UNCR70001523177809.
В исковата молба е посочено, че В. В. Ф. поема задължения (чл.8 от
Общите условия) по Договора за потребителски кредит, който е подписан при
Общи условия /ОУ/.
Сочат се и параметрите на договор №40009348861:
Сума на кредита: 2500.00 лв.;
Срок на кредита: 24 месеца:
Размер на месечната вноска по кредита: 154.32 лева;
Дата на погасяване на вноска по време на изплащането на заема: 10-то
число на месеца;
Годишен процент на разходите (ГПР %) 48.77;
Годишен лихвен процент: 41.00;
Лихвен процент на ден: 0.11;
Общо дължима сума по кредита: 3703.76 лв.
Параметрите по поискана и закупена допълнителна услуга са както
следва:
Възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст“ : 875.00 лева;
Възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Флекси“: 1500.00
лева;
Размер на вноската по закупена допълнителна услуга: 98.96 лева;
Предвид гореизложеното, общото задължение по кредита и по и
закупена допълнителна услуга е както следва:
Общо задължение: 6078.76 лева;
Общ размер на месечна вноска по договора: 253.28 лева;
Дата на погасяване: 10-ти ден от месеца.
Общият размер на договорното възнаграждение по кредита е
предварително определен в погасителния план. Неизплатеното падежирало
договорно възнаграждение от страна на длъжника по делото е в размер
2
1015.79 лева.
Като основание на вземането се сочи следното:
Ответника не е изпълнила задължението, което е поела по договора.
Преустановила е плащанията на погасителните вноски, изпаднала е в забава.
Извършените плащания за погасяване на задължения по процесния
договор за кредит по дати и размер са както следва :
На дата 01.07.2022г. са платени 270.00 лева.
Твърди се, че общата сума на направените плащания по ДПК №
40009348861 е в размер на 270.00 лева. С нея е погасена сума в размер на
256.87 лева, съгласно задължението по погасителен план В общата сума на
получените плащанията са включени и постъпилите плащания по начислените
лихви за просрочие на вноските по погасителен план - 3.13 лева. Поради
плащане на вноските със забава са били начислени лихви в размер на 3.13
лева, които към момента са заплатени изцяло.
С плащанията си ответника е заплатил и 10.00 лева начислени такси по
Тарифа, съгласно уговореното в чл.17.4 от Общите условия към Договора
свързани с дейността по извънсъдебно или съдебно събиране на просрочения
дълг.
Твърди се, че след прекратяването на договора размерът на
задълженията става предсрочно изискуем, като остава в сила задължението на
клиента да заплати всички дължими суми по процесния договор. Поради това,
оставащото непогасено задължение по погасителен план, с падеж след датата
на обявяване на кредита за предсрочно изискуем, е обединено в една последна
погасителна вноска, чийто падеж е датата на обявяване на предсрочната
изискуемост – 10.05.2023 г.
С исковата молба се иска от съда да им бъде присъдена освен
дължимите главница и договорно възнаграждение, така също и законна лихва
върху тях в размер на 356.44 лева, дължима от 10.05.2023 г. - датата на
предсрочна изискуемост до 27.02.2024 г.
За яснота с исковата молба се сочи, че с ответника В. Ф. са били страни
по г.д № 1594/2022г. по описа на Районен съд - гр. Козлодуй, по което е
постановено Решение № 223 от 12.04.2023 година. Със същото, съдът
прогласява нищожността на клаузата, съдържаща се в раздел VI „Параметри“
от Договор за потребителски кредит № 40009348861, която предвижда
заплащането на възнаграждение за закупена допълнителна услуга Фаст в
размер на 875.00 лева, както и клаузата съдържаща се в раздел VI
„Параметри“ от Договор за потребителски кредит № 40009348861, която
предвижда заплащането на възнаграждение за закупена допълнителна услуга
Флекси в размер на 1500.00 лева. Сочат, че договорът е прекратен в хода на
съдебните действия, за което и ответникът е уведомен в предходното ни дело.
Допълнително сочат в случай, че настоящият Съд приеме, че
предсрочната изискуемост по договора не е надлежно обявена на ответника,
че крайният срок за погасяване на кредита съгласно погасителния план към
Договора изтича на дата 10.05.2024г., с изтичането на който срок настъпва и
3
изискуемостта на задължението на длъжника в пълен размер.
Правят искане в условията на евентуалност, ако настоящият съдебен
състав приеме, че предсрочната изискуемост по ДПК № 40009348861., не е
надлежно обявена на ответника, съдът да постанови решение, с което да бъде
установено задължение на ответника в размер на сбора от непогасените
вноски с настъпил падеж до момента на приключване на устните състезания,
като сочат съдебна практика.
Отбелязват, че ответникът в настоящото производство е имал
възможност да се откаже от договора при условие, че не го удовлетворява, за
който отказ да уведоми дружеството и да върне по сметка на същото
преведената сума, като заплати лихвата, начислена за периода от датата на
усвояване на средствата по ДПК до датата на връщане на главницата,
съобразно регламентираното в т. 7 от Общите условия и Закона за
потребителския кредит.
Молят да им бъдат присъдени направените разноски в заповедното
производство и в исковото производство.
В срока по чл. 131 ГПК от ответника е постъпил отговор на исковата
молба, с който предявените искове се оспорват като неоснователен и
недоказан. Предентират се разноски в заповедното и настоящото
производство.
С отговора ответника взема становище по твърденията в исковата
молба:
На първо място, се излагат твърдения че сключения Договор за
потребителски кредит № 40009348861 е нищожен на основание чл.11 ал.1
т.10, вр.с чл.22 от ЗПК. Сочи се че съгласно чл.22 от ЗПК, във връзка с
чл.11,ал.1,т. 10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен,
ако в същия не е посочен годишен процент на разходите и общата сума,
дължима от потребителя. Съгласно чл. 19, ал.1 от ЗПК, годишният процент на
разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи или бъдещи, изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит. В Договора въпреки, че е посочен ГПР, липсвало,
каквото и да е уточнение, какви точно разходи се включват в посочения
процент. Отделно от това е предвидено и възнаграждение по пакет от
допълнителни услуги. По този начин ответника е била поставена в
невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на
ползвания от нея финансов продукт. За да бъде спазена разпоредбата на чл.
11,ал.1,т.10 от ЗПК, следва в договора да е посочено не само цифрово какъв
годишен процент от общия размер на предоставения потребителски договор
представлява ГПР, но и изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички
разходи, които ответника ще направи и които са отчетени при формиране на
ГПР.
Наред с това с предвиждането за заплащане на допълнителни услуги се
заобикаляло и разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК.
С Отговора се сочи, че съгласно чл. 26, ал. 4 от ЗЗД нищожността на
4
отделни части не влече нищожност на договора, когато те са заместени по
право от повелителните правила на закона или когато може да се предположи,
че сделката би била сключена и без недействителните й части. В случая не е
налице нито една от тези две хипотези - нищожната клауза на процесния
Договор за потребителски кредит № 40009348861 относно определянето на
ГПР да бъде заместени по право от повелителни норми на закона, или че
договорът за потребителски кредит би бил сключен и ако в него не е включена
клаузата определяща ГПР, тъй като ГПР е въведено като изрично изискване в
чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Предвид на това в случая не е приложима нормата на
чл.26, ал.4 ЗЗД и нищожността на посочената по-горе клауза на процесния
договор обуславя недействителността на целия договор. В случая следва да
бъде взета предвид и разпоредбата на чл.22 ЗПК, която е приложима за
процесното договорно правоотношение. Тази норма изрично посочва, че
когато не са спазени изискванията на конкретни разпоредби от закона, то
договорът за потребителски кредит е изцяло недействителен, като между
изчерпателно изброените са и тези по чл.11, ал.1, т. 10 от ЗПК - за определяне
на ГПР. Въз основа на това се иска от съда Договор за потребителски кредит
№ 40009348861 да се прогласи за недействителен.
В проведеното открито съдебно заседание, страните не се явяват и не се
представляват, като в изпратени до съда становища поддържат подадените
искова молба и отговор на същата.
След като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност и като взе предвид изложеното от страните, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
Между страните не се спори, а и от представения по делото Договор за
потребителски кредит Стандарт № 40009348861 от 05.05.2022г., сключен
между ищеца „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК: ********* гр. София –
„кредитор“ и ответника В. В.а Ф., в качеството на „клиент“, е видно, че
последната е получила сумата в размер на 2500 лв. /две хиляди и петстотин
лева/, като е поела задължение да я върне в срок от 24 месеца, а именно в
периода от 10.06.2022г. до 10.05.2024г. От раздел VI „Параметри“ от договора
се установява, че същият е сключен при годишен лихвен процент в размер на
41.00 % и ГПР 48,77 %, като дължимата лихва за целия период е в размер на
1203,76 лв. /хиляда двеста и три лева и 76 ст./. Освен това при сключването на
договора за потребителски кредит, клиентът е сключил Застраховка Живот с
наименование „Защита на кредит“ в размер на сумата от 57,00 лв. /петдесет и
седем лева/, като е закупил и допълнителна услуга „Фаст“ на стойност 875 лв.
/осемстотин седемдесет и пет лева/ и допълнителна услуга „Флекси“ на
стойност 1500 лв. /хиляда и петстотин лева/. Така, общата дължима сума по
кредита е станала 6078,76 лв. /шест хиляди седемдесет и осем лева и 76 ст./, а
размерът на месечната погасителна вноска - 253,28 лв., който се формира от
главница, лихва и размер на вноска за закупени допълнителни услуги.
От представения от ищеца стандартен европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителски кредити, се установява, че на
04.05.2022г. ответника е получил този документ ведно с допълнителна
5
преддоговорна информация, където са описани допълнителните услуги „Фаст“
и „Флекси“. Представени са и Общите условия към договора /версия
5/18.04.2022г./. В т.3 от същите е разписан начина на сключване на договора за
потребителски кредит. В т.4 от ОУ е регламентирано договореното
възнаграждение /годишен лихвен процент, а в т. 5 - годишния процент на
разходите. Съгласно т.6.1 от ОУ клиентът се задължава да върне на кредитора
предоставените парични средства, заедно с лихвата и дължимото
възнаграждение при закупена допълнителна услуга, в размер и срок съгласно
посоченото в т.VI от договора и според погасителен план, неразделна част от
договора. Според т.12.2 от ОУ в случай, че длъжникът просрочи две или
повече последователни месечни вноски в пълен размер кредиторът може да
обяви предсрочната изискуемост с писмено уведомление.
Ищеца е представил извлечение по сметка към договор за
потребителски кредит № 40009348861, неоспорена от ответника и приета от
съда видно от която Ф. е заплатила една вноска по кредита в размер на 270 лв,
от който главница 68.90 лв, лихва 85.42 лв и вноска по закупени допълнителни
услуги 102.55лв.
Поради неизпълнението на ответницата, на 28.02.2024г. ищецът подал
срещу В. Ф., заявление по чл. 410 от ГПК за парично вземане в размер на
4303.33 лв, с оглед на което било образувано ч. гр. дело № 263/2024 г. на
Козлодуйски районен съд, Съдът е уважил заявлението изцяло и е издал
заповед № 177/05.03.2024г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК за следните суми: 2431.10 лв. главница, 356.44 лв. лихва за периода
10.05.2023г – 27.02.2024г, 1015.79 лв договорна лихва дължима за периода от
10.07.2022 г до 10.05.2023 година, 500лв такса и съдебни разноски – държавна
такса в размер на 86.07 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на
180,00 лева и други в размер на 80 лв. В заповедното производство длъжникът
В. Ф., чрез процесуалния си представител адв. М. от АК Пловдив е подал
възражение в законоустановения срок, в което не са наведени конкретни
правоизключващи и правопогасяващи възражения.
С исковата молба ищеца е представил Решение № 223 от 12.04.2023
година по г.д № 1594/2022г. по описа на Районен съд - гр. Козлодуй. Със
същото, съдът прогласява нищожността на клаузата, съдържаща се в раздел VI
„Параметри“ от Договор за потребителски кредит № 40009348861, която
предвижда заплащането на възнаграждение за закупена допълнителна услуга
„Фаст“ в размер на 875.00 лева, както и клаузата съдържаща се в раздел VI
„Параметри“ от Договор за потребителски кредит № 40009348861, която
предвижда заплащането на възнаграждение за закупена допълнителна услуга
„Флекси“ в размер на 1500.00 лева.
Изискано и приложено в цялост е г.д № 1594/2022г. по описа на Районен
съд - гр. Козлодуй.
По делото е допусната, изслушана и приета съдебно-счетоводна
експертиза.
От заключението на съдебно – счетоводната експертиза се установява,
че ищцата е изтеглила заем в размер на 2500 лв., от който 57лв са удържани за
6
сключена Застраховка Живот с наименование „Защита на кредит“, като
ответника е получил разликата, а именно 2443 лв. Посочено е, че заемателят е
закупил и допълнителни услуги към кредита, както следва - допълнителна
услуга „Фаст" в размер на 875 лева и допълнителна услуга „Флекси" в размер
на 1500 лева. От ССчЕ се установя, че ответника е направил само една вноска
по кредита в размер на 270 лв, с която е погасил - главница 68.90 лв, лихва
85.42 лв, вноска по закупени допълнителни услуги 102.55лв, 3.13 лв лихва за
просрочие и 10 лв такса по тарифа за събиране на просрочие по задължение.
Посочено е, че ГПР след прибавяне на допълнително закупените услуги
„Фаст“ и „Флекси“ е в размер на 183.75 %, което многократно надвишава
петкратния размер на законната лихва по просрочени задължения.
Заключението на вещото лице не е оспорено от страните и съдът го
приема изцяло като обективно, пълно и обосновано.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави
следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал.1, вр. чл. 415, ал.1, т. 1 от
ГПК.
Искът по чл. 422 ГПК, е положителен установителен иск за
установяване на вземане на кредитора срещу длъжника, за което е издадена
Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Искът по чл. 422 ГПК е специален и
той има ограничен предмет - само до установяване съществуването на
изискуемо вземане по издадена Заповед за изпълнение към момента на
приключване на съдебното дирене. По допустимостта на това производство в
тежест на ищеца е да докаже наличието на правен интерес от предявяване на
иска. По принцип, за да съществува интерес от установителен иск, е
достатъчно да се оспорва претендирано от ищеца право или да се претендира
отричано от него право. В този смисъл специални положителни обстоятелства
обосноваващи правния интерес от предявяване на установителен иск по чл.
422 ГПК са: 1/издадена заповед за изпълнение; 2/подадено в едномесечен срок
от връчването на заповедта за изпълнение възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК от
длъжника или връчване за заповедта за изпълнение на длъжника при
условията на чл. 47, ал. 5 ГПК /чрез залепване на уведомление/; 3/спазване на
срока за предявяване на установителния иск за съществуване на вземането по
чл. 415, ал. 1 ГПК. В случая правния интерес от предявяване на настоящия
иск ищецът обосновава с приложени по заповедното производство (ч.гр.д. №
263/2024г. по описа на РС Козлодуй), документи. Съдът извърши служебна
проверка като констатира, че по издадената Заповед за изпълнение на
парично задължение, длъжникът е подал, по реда на чл. 414, ал. 1 ГПК,
възражение и заповедният съд е дал указания на заявителя да подаде иск по
чл. 422, ал.1, вр. чл. 415 ГПК, който е предявен в едномесечния срок по
чл.415, ал.4 ГПК.
С оглед изложеното съдът намира предявеният иск за допустим, а
разгледан по същество за частично основателен.
В тежест на ищеца по предявеният иск е да докаже при условията на
пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за
7
себе си последици, че между него и В. В. Ф. е възникнало валидно
облигационно правоотношение по Договор за потребителски кредит №
40009348861, както и неговото съдържание, че задължението не е погасено от
длъжника и е изискуемо.
В тежест на ответника е да докаже правоизключващи или
правопогасяващи факти – че не дължи вземането или че е платил същото, ако
твърди такива.
По делото безспорно обстоятелство е че между страните е сключен
Договор за потребителски кредит Стандарт № 40009348861/05.05.2022г.
Съдът приема, че процесният Договор за потребителски кредит
отговаря на изискванията на чл.9, ал.1 от ЗПК, поради което попада в
приложното поле на потребителската защита, като приложими са освен
правилата на ЗПК, но и правилата на Закона за защита на потребителите /ЗЗП/.
Съдът намира, че на първо място следва да се произнесе за наличие на
неравноправни клаузи в сключения между страните Договор за потребителски
кредит Стандарт № 40009348861/05.05.2022г.
С нормата на чл.143 от ЗЗП, законодателят е обявил за неравноправна
всяка уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца и потребителя.
Когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и 20
и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7-9, договорът за потребителски кредит е
недействителен, съгласно чл.22 от ЗПК.
С влязло в сила Решение № 223 от 12.04.2023 година по г.д №
1594/2022г. по описа на Районен съд - гр. Козлодуй, е прието за установено, че
клаузите съдържащи се в раздел VI „Параметри“ от Договор за потребителски
кредит №40009348861/05.05.2022г., сключен между страните които
предвиждат заплащането на възнаграждение за закупена допълнителна услуга
„Фаст“ в размер на 875.00 лева и заплащането на възнаграждение за закупена
допълнителна услуга „Флекси“ в размер на 1500.00 лева са нищожни, като
противоречащи на закона и на добрите нрави.
В мотивите на цитираното решение съдът е изложил основанията за
постановяване на решението си, като е приел, че е налице нарушение на
нормата на чл.19, ал.1 и ал.2 от Закона за потребителския кредит. Посочването
на размера на ГПР е задължително, тъй като по този начин се информира
потребителя за възможността да съобрази реалната цена на финансовата
услуга, а също и да прецени икономическите последици от сключване на
договора, което ще му даде възможност да направи избор да сключи или не
договора за кредит. Приел е също така, че в съдържанието на договора за
потребителски кредит е допуснато нарушение на чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК, тъй
като посоченият ГПР в размер на 48,77 % е неточен и заблуждава
кредитополучателя /потребителя/.
Приел е, че заплащането на допълнителните услуги „Фаст“ и „Флекси“
води до заобикаляне на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, поради което на основание чл. 21,
8
ал. 1 от ЗПК са нищожни.
Настоящия съдебен състав споделя доводите изложени в мотивите на
Решение № 223 от 12.04.2023 година по г.д № 1594/2022г. по описа на Районен
съд - гр. Козлодуй, поради което няма да ги преповтаря.
По настоящото дело, чрез ССчЕ е установено, че след прибавяне на
допълнително закупените услуги „Фаст“ и „Флекси“, ГПР е в размер на 183.75
%, което многократно надвишава петкратния размер на законната лихва по
просрочени задължения. Следва да се посочи, че като не е обявил коректно
стойността на ГПР и не е включил цените на допълнителните услуги,
кредиторът е нарушил изискванията на закона, което води до
недействителност на цялата сделка, с оглед разпоредбата на чл. 22 ЗПК. В тази
хипотеза потребителят следва да върне само чистата стойност на кредита, но
не дължи лихва или други разходи по кредита, съгласно разпоредбата на чл. 23
от ЗПК. В тази насока са: Решение № 624/26.11.2024г. по ВГД № 351/2024 г по
описа на ОС Враца, Решение № 263/20.05.2024г по ВГД № 405/2023г по описа
на ОС Враца.
За пълнота следва да се посочи, че в т. 2 на Решение на СЕС /9-ти състав/
от 21.03.2024г. по дело С-714/22 (С.Р.Г. срещу „Профи кредит България“
ЕООД) е разяснено, че чл. 10, пар.2, б.“ж“ и чл. 23 от Директива 2008/48
трябва да се тълкуват, че когато в договор за потребителски кредит не е
посочен ГПР, включващ всички предвидени в чл. 3, б. „ж“ от тази Директива
разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за
освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да
води единствено до връщане от страна на съответния потребител на
предоставената в заем главница.
С оглед горното съдът съобрази, че по делото са събрани доказателства
за платена вноска по кредита в размер на 270 лв, както и застраховка в размер
на 57 лв, които суми следва да се приспаднат от сумата на главницата.
По разноските:
На основание чл. 78, ал.1 от ГПК ищецът има право на разноски,
съразмерно на уважената част от исковете.
По делото е направено искане за присъждане на разноски, в настоящото
и в заповедното производство. По делото е представено пълномощно и списък
на разноски по чл. 80 ГПК.
В исковото производство ищеца е направил разноски за държавна такса
в размер на 66.06 лв и 200.00 лева за депозит за вещо лице. Претендират
разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 360 лв. Съдът като
съобрази, че предявеният иск е уважен частично в размер на 57%, намира, че
ответника за направените разноски следва да бъде осъден да заплати сумата
от 151.65 лв. По отношение претендираното възнаграждение за юрисконсулт
съдът на основание чл. 78, ал. 8, вр. чл. 37 от ЗПП, вр.чл. 25, ал. 1 от Наредба
за заплащането на правната помощ определя възнаграждение в размер на 250
лв. С оглед частичното уважаване на иска, ответника следва да бъде осъден да
заплати 142.50 лв.
9
В заповедното производство ищеца е направил разноски за държавна
такса в размер на 86.07 лв. Претендират се разноски за подготовка на
документи 80 лв и юрисконсулско възнаграждение в размер на 180 лв. Съдът
на основание чл. 78, ал. 8, вр. чл. 37 от ЗПП, вр.чл. 26, ал. 1 от Наредба за
заплащането на правната помощ определя възнаграждение в размер на 80 лв.
С оглед частичното уважаване на иска, ответника следва да бъде осъден да
заплати 45.06лв държавна такса и 45.60лв юрисконсулско възнаграждение.
На основание 78, ал. 3 ГПК ответника има право на разноски
съразмерно с отхвърлената част на иска. Представени са договор за правна
защита и съдействие с които е уговорено безплатна правна защита на
основание чл. 38, ал. 1,т. 2 от ЗА. Представен е списък с разноски по чл. 80
ГПК за исково и заповедно производство. Съда намира, че в заповедното
производство е направено бланкетно възражение от страна на ответника
поради което възнаграждение не се дължи. В исковото производство съдът
намира, че на пълномощника на ответника адв. М. М. от АК Пловдив, на
основание чл. 38, ал.2, вр.ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата, съгласно
разпоредбата на чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения следва да се определи сума в размер
на 517.30 лв, която съобразно с отхвърлената част от иска възлиза на 222.44
лева,.
Така мотивиран по изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните
„Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК: *********, с адрес в гр. София,
община Столична, бул. „България” № 49, бл.53Е, вх. “В“, представлявано от
Светослав Николаев Николов и Наталия Миткова Лозанова-управители и В. В.
Ф., с ЕГН:********** с адрес: с. Бутан, общ. Козлодуй, обл. Враца, ...., че
сключеният между тях Договор за потребителски кредит №
40009348861/05.05.2022г., е недействителен на основание чл. 22 от
ЗПК, поради несъответствие с изискването на чл. 11, ал.1, т. 10 от Закона за
потребителския кредит.
ПРИЗАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал.1, вр. чл. 415,
ал.1, т. 1 от ГПК, вр. чл 23 от ЗПК по отношение на В. В. Ф., с
ЕГН:**********, че ДЪЛЖИ на „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК:
********* сумата 2 173 лв представляваща неизплатена част от главница по
Договор за потребителски кредит № 40009348861/05.05.2022г
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД,
ЕИК: *********, иск за признаване за установено по отношение на В. В. Ф., с
ЕГН:**********, В ЧАСТТА че дължи на „ПРОФИ КРЕДИТ България”
ЕООД следните суми: главница – за сумата над 2173 лв до пълния
претендиран размер от 2431.10 лв; Договорно възнаграждение 1015.79 лева
дължимо за периода от 10.07.2022 г. до 10.05.2023 г.; Законна лихва - 356.44
лева, дължима от 10.05.2023 г. до 27.02.2024 г.
10
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК В. В. Ф., с ЕГН:**********
да заплати на „Профи Кредит България" ЕООД, ЕИК: *********, сумата
196.71 лв. представляваща държавна такса и възнаграждение на вещи лица в
настоящото и в заповедното производство съразмерно с уважената част от
иска.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.8, вр.ал.1 ГПК В. В. Ф., с
ЕГН:********** да заплати на „Профи Кредит България" ЕООД, ЕИК:
*********, сумата 188.10 лв. представляваща юрисконсулско възнаграждение
съразмерно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА на основание 38, ал. 2 ГПК „Профи Кредит България"
ЕООД, ЕИК: *********, да заплати на адв. М. М. от АК Пловдив сумата в
размер на 222.44 лева, за оказана правна помощ по делото на ищеца В. В. Ф., с
ЕГН:**********, съразмерно с отхвърлената част от иска.
След влизане в сила на Решението, приложеното гр.дело № 1594/2024г
да се върне на Районен съд Козлодуй.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Враца в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Козлодуй: _______________________
11