№ 647
гр. Враца, 16.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми ноември през две
хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Евгения Г. Симеонова
Членове:Калин Тр. Тодоров
Борис К. Динев
при участието на секретаря Виолета Цв. Вълкова
като разгледа докладваното от Борис К. Динев Въззивно гражданско дело №
20241400500066 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Производството по делото е образувано по въззивна жалба вх. № 418/10.1.2024
г. по описа на Районен съд - Враца, на Н. М. А., с ЕГН ********** от гр. Враца -
ответник в първоинстанционното производство, подадена чрез Системата за сигурно
електронна връчване на 10.1.2023 г., чрез процесуалния си представител адв. Т. Д. -
АК-Враца против Решение №763/14.12.2023 г. на Районен съд - Враца, Гражданско
отделение 6-ти състав по гр.д. 821/2023 по описа на Районен съд – Враца.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е признал за установено, че
Н. М. А., ЕГН: **********, с постоянен адрес: *** и настоящ адрес: ***, дължи на
„Водоснабдяване и канализация” ООД гр. Враца, ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление: *** сумите, за които е издадена Заповед № 1594 за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК от 31.08.2022 г. по ч. гр. д. № 2669/2022 г. по
описа на Районен съд – Враца, както следва:- на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с
чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 198о, ал. 1 ЗВ сумата от 164,89 лв.,
представляваща цена за доставени, но незаплатени ВиК услуги на адрес: *** за
периода от 27.10.2020 г. до 23.05.2022 г., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 29.08.2022 г. до окончателното й изплащане;
Осъдил е на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 86 ЗЗД сумата от 14,37
лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 31.12.2020 г. до
04.08.2022 г. ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Н. М. А., ЕГН: **********, с
постоянен адрес: *** и настоящ адрес: ***, да заплати на „Водоснабдяване и
канализация” ООД гр. Враца, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***
сумата от 525,00 лв., представляваща направени разноски по гр. дело № 821/2023 г. по
описа на Районен съд– Враца, както и сумата от 75,00 лв., представляваща разноски по
ч.гр. дело № 2669/2022 г. по описа на Районен съд – Враца.
1
Жалбоподателят обжалва решението като постановено с процесуални
нарушения и в противоречие с материалния закон.
Твърди, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че общите условия на
въззиваемия били влезли в сила, въпреки, че по делото не били представени
доказателства за публикуването им в централен и местен ежедневник.
Не можело да се приеме, че евентуално публикуване е ноторно известен факт,
защото публикацията /извън осъществяваната такава в "Държавен вестник"/ не е
ноторна, поради което подлежи на пълно и главно доказване от ищеца в процеса /в т.
см. Решение №104/05.07.2010г. на ВКС по т. д. №885/2009г., II т. о., ТК и Решение
№29/15.07.2011г. на ВКС по т. д. №225/2010г., II т. о., ТК, постановени по чл. 290 от
ГПК, и Определение №83/12.02.2009г. на ВКС по т. д. № 541/2008г., II т. о., ТК/.
Освен това поканата за доброволно изпълнение не била връчена редовно, което
първоинстанционният съд не съобразил.
С жалбата не се правят доказателсвени искания.
Не претендира направените разноски.
В срока за отговор по жалбата е подаден отговор на жалбата от ответника по
жалбата „Водоснабдяване и канализация“ ООД , с ЕИК *** от *** - ищец в
първоинстанционното производство, който депозира такъв с вх. №1147 от 24.1.2024 г.,
по описа на Районен съд - Враца, , подаден директно в регистратурата на съда на
24.1.2024 г. чрез процесуалния си представител юрк.А. Г. Б., с който оспорва жалбата
като неоснователна.
Намира обжалваното решение за пълно законосъобразно, напълно споделя
правните изводи на първоинстанционния съд като обосновани и в съответствие с и
процесуалноправните норми, приложими към правния спор и събраните в хода на
производството доказателства.
Твърди, че въззивникът бил собственик на водоснабден имот на адрес гр. Враца,
поради което и било налице правоотношение между страните.
По делото били събрани всички доказателства за установяване на основанието и
размера на задължението: покана за доброволно изпълнение. извлечение от партидна
книга /карнет/; справка-извлечение за задълженията на потребителя: Нотариален акт
№ 3, том I. рег. № 96, нот. Дело № 2 от 2013г .. Договор за предоставяне на ВиК
услуги. Експертното заключение и свидетелските показания доказвали по несъмнен
начин, че през исковия период между ответника, в качеството му на потребител на В и
К услуги по силата на чл. 3 от Наредба № 4/2004 г. на МРРБ За условията и реда за
присъединяване на потребители и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи В бл. 88/2004 г.( Наредба № 4/2004 на МРРБ) и чл. 2 ал. 1
от Общите условия за получаване на услугите на В и К (ОУ) от .Водоснабдяване и
канализация" ООД. гр. Враца. одобрени от КЕВР на основание чл. 11. ал. 7, изр. 2 от
ЗРВКУ с решение № ОУ-09/11.08.2014 г. от една страна и „В и К" ООД, гр. Враца, от
друга, е съществувало облигационно отношение.
Представя с въззивната жалба и моли съда да приеме доказателства за надлежно
спазени процедурни изисквания, относно влизане в сила на общите условия (ОУ) на
ВиК Враца – копие от вестници, в които са публикувани Общите условия.
Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата и потвърди
първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно.
Претендира направените по делото разноски пред първата и настоящата
инстанция.
В съдебно заседание въззивницата, редовно призована, несе явява, особения й
представител също не се явява, но чрез преупълномощен адвокат поддържа жалбата.
В открито съдебно заседание въззиваемото дружество чрез процесуалния си
2
представител оспорва жалбата.
При извършената проверка на редовността и допустимостта на въззивната
жалба, настоящият съдебен състав констатира, че същата е подадена в срока по чл.259,
ал.1 ГПК и отговаря на изискванията по чл.260 и чл.261 ГПК. При констатираната
редовност на жалбата, съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Първоинстанционното съдебно решение е валидно и допустимо, постановено в
съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита, предявено с
исковата молба на ищеца.
За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият съдебен състав
обсъди събраните доказателства поотделно и в тяхната пълнота, във връзка с
изтъкнатите от страните доводи, при което приема следното:
Първоинстанционното дело № 821/2023 по описа на РС-Враца е образувано по
искова молба от „Водоснабдяване и канализация” ООД гр. Враца, ЕИК: ***, със
седалище и адрес на управление: ***, срещу Н. М. А., ЕГН: **********, с постоянен
адрес: *** и настоящ адрес: *** с която са предявени искове за установяване на
дължимостта на сумите за които е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК №
1594/31.08.2022 г. по гр. д. № 2269/2022 по описа на РС – Враца.
Видно от приложеното гр.д. № 2669/2022 по описа на РС – Враца същото е
образувано по заявление на „Водоснабдяване и канализация” ООД, гр. Враца против
Н. М. А. за следните суми: 164,89 лв. – главница за периода от 27.10.2020 г. до
23.05.2022 г.; 14,37 лв.– мораторна лихва върху главницата за периода от 31.12.2020 г.
до 04.08.2022 г., както и законна лихва върху главницата, считано от 29.08.2022 г. до
окончателното изплащане на вземането. Към заявлението са приложени и общите
условия на заявителя
Претенцията по заявлението е изцяло уважена с Заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК № 1594/31.08.2022 г. по гр. д. № 2269/2022 по описа на РС – Враца., като са
присъдени и разноски от 25 лв. за държавна такса и 50 л. юрисконсултско
възнаграждение.
Длъжникът не е открит на регистрираните адреси, същият не е имал действащ
трудов договор поради което и за заявителя са дадени указания за завеждане на иск за
установяване на дължимостта на вземанията.
В срока по чл. 415, ал. 4 от ГПК е заведен исковата молба по която е образувано
гр. д. № 821/2023 по описа на РС-Враца.
В исковата молба се твърди, че ответницата е абонат при ищцовото дружество и
потребител на вода и други услуги за жилище на адрес: ***. Посочва се, че за
потреблението през периода 27.10.2020 г. до 23.05.2022 г. на потребителя са издадени
18 броя фактури за заплащане на процесните суми. Поддържа се, че била изготвена
покана за доброволно изпълнение, но ответницата не била намерена на посочения
адрес, поканата била връчена чрез свидетел, но в дадения срок за доброволно
изпълнение на задълженията, не предприела никакви действия за неговото погасяване.
Иска се от съда да установи съществуването на претендираните вземания, така, както
са заявени в заповедното производство. Претендират се и разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е подаден отговор на исковата молба от назначения
особен представител на ответницата, с който се излагат съображения за допустимост,
но неоснователност на предявените искове. Оспорват се общите условия, като се сочи,
че същите не са приложими спрямо ответницата и не я обвързват с разпоредбите си.
Относно поканата за доброволно изпълнение се твърди, че няма доказателства за
законосъобразна процедура по връчване, доколкото не са отразени данни за отказ за
получаване, за свидетели и дата на получаване. Относно представеното копие на
3
договор между ищцовото дружество и ответницата се оспорва, че такъв документ
съществува със съдържание и авторство, идентични с копието. Възразява се срещу
изправността на уредите за отчитане, като се твърди, че по делото липсват данни за
извършвани метрологични проверки на същите, в това число първоначална и
последваща съобразно нормативната уредба.
Първоинстанционният съд при обсъждане на фактическата обстановка е
обсъдил, че при разглеждане на делото е прието оригинал на договор за предоставяне
на водоснабдителни и канализационни услуги № Врч5926/12.02.2013 г., сключен
между „Водоснабдяване и канализация“ ООД гр. Враца и Н. М. А., по силата на който
ВиК операторът възмездно доставя питейна вода, както и приема да отвежда и
пречиства смесените битови, производствени и дъждовни отпадъчни води, като
потребителят се задължава да заплаща за извършените от ВиК оператора услуги по
обявени и общоизвестни цени. Съгласно чл. 2 от договора потребителят ще ползва
вода в недвижим имот, находящ се в ***. В т. 5 е предвидено, че с подписването на
договора потребителят приема Общите условия за предоставяне на водоснабдителните
и канализационни услуги на потребителите от „В и К“ ООД гр. Враца, които
представляват неразделна част от него.
Приел е, че от карнетите за отчитане на доставената вода до процесния имот,
водени на името на Н. М. А., се установяват конкретни показания на водомера при
реално и служебно отчитане на доставената вода до процесния имот.
Направил е извода, че видно е от покана за доброволно изпълнение № 118130, с
изх. № 2655/27.06.2022 г., адресирана до Н. М. А., че в същата е отбелязано, че
последната не е открита на адреса. Отразено е името и подписът на свидетелката,
присъствала при опита да бъде извършено връчването – Л. Т. И.. Към поканата е
приложена подробна справка за начислените суми по периоди.
По делото е представено извлечение от Общите условия за получаване на
услугите ВиК от „Водоснабдяване и канализация” ООД, одобрени с решение № ОУ-
09/11.08.2014 г. на ДКЕВР, както и от Общите условия за получаване на услугите ВиК
от „Водоснабдяване и канализация” ООД, одобрени с решение № ОУ-019/09.06.2006 г.
По делото е приет като доказателство Нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 3, т. I, рег. № 96, нот. д. № 2 от 2013 г. от 10.01.2013 г., от който се
установява, че Н. М. А. е придобила собствеността върху самостоятелен обект в сграда
с идентификатор 12259.1018.328.2.9 – жилище, апартамент, находящ се в гр. Враца, с
адрес на имота: ***, чрез договор за покупко-продажба.
Пред районния съд е представен Протокол № 197/18/.01.203 г., съгласно който е
извършена проверка на водомер № 09439967, като е отразено, че същият работи.
По делото пред първата инстанция е разпитана като свидетел Л. Т. И., работеща
при ответното дружество на длъжност „отчетник измервателни уреди“, от показанията
на която се установява, че през процесния период тя е извършвала отчитането на
водомера на адрес ***. Свидетелката посочва, че в случая водомерите са изнесени и се
намират на стълбището, а не са в апартаментите, като се гледат всеки месец през деня.
Твърди, че когато снеме данните от водомера и когато човекът не отговаря, оставя
бележка на вратата на съответния апартамент. Свидетелката сочи, че не е откривала
ответницата на адреса, като е звъняла, но никой не отговарял.
За установяване стойността на доставените ВиК услуги до имота и размера на
обезщетението за забава от първоинстанционния съд е прието заключението на
съдебно-счетоводна експертиза. След запознаване с материалите по делото и проверка
в счетоводството на „Водоснабдяване и канализация” ООД гр. Враца, вещото лице е
дало заключение, че стойността на доставените ВиК услуги до имота, находящ се в
***. за периода от 27.10.2020 г. до 23.05.2022 г. е в общ размер от 164,89 лв., а
размерът на обезщетението за забава от падежа на всяко едно от задълженията за
процесния период от 31.12.2020 г. до 04.08.2022 г., е в размер на 14,37 лв. Съдът
4
кредитира приетото експертно заключение, като намира, че същото е изготвено
компетентно и обективно.
По делото пред въззивната инстанция са представени от въззивника копия от
вестник Конкурент от 27.08.2014 г.с който са публикувани общите условия на
въззиваемото дружество.
Същите не са прието като доказателство във въззивното производство с
определение от открито съдебно заседание от 27.11.2024 г.
Въз основа на така установеното от фактическа стана първоинстанционният съд
е приел от правна страна следното:
Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 198о, ал.
1 ЗВ и с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД, първият от
които за признаване за установено в отношенията между страните, че ответницата
дължи на ищеца сума в размер на 164,89 лв., представляваща цена за доставени, но
незаплатени ВиК услуги на адрес: *** за периода от 27.10.2020 г. до 23.05.2022 г.,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 29.08.2022 г. до окончателното
й изплащане, и вторият от които за признаване за установено в отношенията между
страните, че ответницата дължи на ищеца сума в размер на 14,37 лв., представляваща
мораторна лихва върху главницата за периода от 31.12.2020 г. до 04.08.2022 г.
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, във вр. с чл.
198о, ал. 1 ЗВ:
За основателността на иска по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД
вр. чл. 198о, ал. 1 ЗВ в тежест на ищеца е да докаже, че се е намирал в облигационно
правоотношение с ответницата по договор за доставка на ВиК услуги при общи
условия, че ответницата има открита партида за доставка на вода в дружеството-ищец
за жилище на посочения в исковата молба адрес, че има вземания срещу ответницата в
сочения от него размер, произтичащо от твърдяното основание /договор при общи
условия за предоставяне на ВиК услуги/. При доказване на горните факти, в тежест на
ответницата е да докаже погасяване на задължението, за което не сочи доказателства.
Ищецът основава вземането си на Договор при общи условия за предоставяне на
ВиК услуги. Отношенията между водоснабдителните предприятия и потребителите се
уреждат с Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи. В
наредбата е уредено какво следва да е съдържанието в договора, сключен между
потребителя и ВиК оператора.
По делото е представен оригинал на договор за предоставяне на
водоснабдителни и канализационни услуги № Врч5926/12.02.2013 г., сключен между
„Водоснабдяване и канализация“ ООД гр. Враца и Н. М. А., по силата на който ВиК
операторът възмездно доставя питейна вода, както и приема да отвежда и пречиства
смесените битови, производствени и дъждовни отпадъчни води, като потребителят се
задължава да заплаща за извършените от ВиК оператора услуги по обявени и
общоизвестни цени, като в т. 5 е предвидено, че с подписването на договора
потребителят приема Общите условия за предоставяне на водоснабдителните и
канализационни услуги на потребителите от „В и К“ ООД гр. Враца, които
представляват неразделна част от него. Предвид гореизложеното съдът намира, че по
делото е безспорно установено, че ищецът се е намирал в облигационно
правоотношение с ответницата по договор за доставка на ВиК услуги при общи
условия през процесния период.
Според чл. 32, ал. 1 и ал. 4 от Наредба № 4/14.09.2004 г., ВиК услугите се
заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода от
водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтирания водомер на
водопроводното отклонение, а отчетените данни се установяват чрез отбелязването им
5
в карнета, заедно с датата на отчитане на водомерите и подписа на потребителя или
негов представител, освен в случаите на отчитане по електронен път.
Представените от ищеца справки от счетоводството и карнети, установяващи
факта, че Н. М. А. е била титуляр на партида при ищеца за доставка на вода за жилище
с адрес *** изхождат от ищеца. Доколкото отчитането на ВиК услугите се установява
чрез отбелязване в карнета съгласно разпоредбата на чл. 32, ал. 4 от Наредба № 4 от
14.09.2004 г., обаче следва да се приеме, че самият карнет представлява нормативно
предвиден документ, доказващ посещенията в имота и показанията на водомера към
определена дата. Карнетът има характер на частен свидетелстващ документ и като
такъв се ползва с формална доказателствена сила. В посочената разпоредба е
предвидено, че отчетните данни могат да бъдат удостоверени както с подписа на самия
потребител, така и с подписа на негов представител. Липсата на изрично изискване за
упълномощаване на този представител, води до извода, че карнетът може да бъде
подписан и от лице, което, макар да не е устно или писмено изрично упълномощено от
потребителя да го представлява във връзка с отчитането на водомера, се явява негов
представител в широк смисъл въз основа на родствена, съпружеска, фактическа,
облигационна или друга връзка с потребителя. По тази причина съдът намира, че
представител на потребителя по смисъла на чл. 32, ал. 4 от Наредбата може да бъде
всяко лице, което обитава имота на някакво фактическо или правно основание.
Подписването на карнета от такова лице не води до неистинност на документа и
изгубване на неговата доказателствена сила.
Съгласно разпоредбата на чл. 35 от Наредбата, показанията на водомерите се
отчитат с точност до 1 куб. м. за период, който се определя в ОУ или договора, но не
по-дълъг от шест месеца. Когато периодът на отчитане на водомерите е по-дълъг от
един месец, операторът ежемесечно начислява служебно количество изразходвана
вода, определено въз основа на средния месечен разход от редовно отчетените
съответни периоди на предходната година. След отчитане на показанията на
водомерите количеството вода се изравнява в съответствие с реалното потребление.
Достъпът на длъжностното лице на оператора до водомера за извършване на отчети,
включително в жилищата на потребителите, се осигурява съгласно ОУ или договора.
Приел е, че по делото ищецът е доказал, че ответницата Н. М. А. е собственик на процесния
имот, видно от представения по делото Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №
3, т. I, рег. № 96, нот. д. № 2 от 2013 г. от 10.01.2013 г. Като собственик на процесния имот,
ответницата се явява потребител на ВиК услуги съгласно разпоредбите на § 1, т. 2, б. „б“ от Закона
за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги и чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4 от
14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи.
В процесния период /от 27.10.2020 г. до 23.05.2022 г./ са действали общите условия за
получаване на услугите ВиК от „Водоснабдяване и канализация” ООД, одобрени с решение № ОУ-
09/11.08.2014 г. на ДКЕВР. Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 2 от ОУ, потребители на ВиК услуги са
юридически или физически лица – собственици или ползватели на имоти в етажната собственост.
Чл. 6 от същите условия предвижда задължение за потребителите да осигуряват на длъжностните
лица достъп за отчитане на общия и индивидуалните водомери в жилищата и другите обекти в
сградата.
Следва да се посочи освен това, че разпоредбата на чл. 24, ал. 1 ОУ предвижда
задължение за потребителя за осигуряване на достъп на служители на ВиК оператора
за отчитане на индивидуални и общи водомери. При невъзможност за отчитане на
водомерите или при несъгласие с фактурираните количества, според ал. 3 от
посочената разпоредба, за потребителя е предвидено задължение да заяви пред ВиК
оператора удобно време в срок не по – дълъг от една година от последното отчитане.
Видно е от приетите по делото доказателства, че последното не е сторено, поради
което ищецът е начислявал и служебни показатели, освен реалните такива, които са
удостоверени с „подпис за абоната“.
Размерът на дължимите от ответника суми е приет за установен от заключението
6
на изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза, което не е оспорено от
страните и е прието като обективно и компетентно дадено. Исковата претенция за
заплащане на главница в размер на 164,89 лв. е основателна и доказана, като искът
следва да бъде уважен в пълен размер, ведно със законната лихва върху нея, считано от
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 29.08.2022 г. до
погасяването на задължението.
От своя страна ответникът, съгласно правилата за разпределение на
доказателствената тежест, не представи доказателства за погасяване на процесната
сума.
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 86 ЗЗД.
Основателността на иска предполага наличие на главен дълг и забава в
погасяването му. Моментът на забава се определя съобразно уговореното от страните.
Съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ, потребителите са длъжни да заплащат месечната сума за
ползваните от тях ВиК услуги в 30-дневен срок след фактурирането им. Съгласно чл.
44 от ОУ при забава в плащането потребителят дължи обезщетение в размер на
законната лихва. Установеният размер на дължима сума за лихва за забава от
заключението на съдебно-счетоводната експертиза е 14,37 лв., като искът следва да
бъде уважен в пълен размер.
Като е уважил изцяло исковете първоинстанционният съд е присъдил и
направените по делото разноски в размер на 525,00 лв. /75,00 лв. държавна такса,
100,00 лв. юрисконсултско възнаграждение, 150,00 лв. възнаграждение за вещо лице и
200,00 лв. възнаграждение за особен представител/ за исковото производство , както и
направените в заповедното дело разноски от 75,00 лв., от които 25,00 лв. държавна
такса и 50,00 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Въззивната инстанция споделя направените от районния съд фактически и
правни изводи и намира, че решението му е постановено при правилно приложение на
материалния закон и доказателствата по делото, при което на основание чл. 272 ГПК
се присъединява и препраща към мотивите на първоинстанционния съд.
Във връзка с изложените във въззивните жалба доводи, следва да се добави и
следното:
Възражението във въззивната жалба е, че общите условия за предоставянето на
услугите на потребителите от въззивника не били влезли в сила. На състава на съда
обаче е служебно известен факта, че Общите условия за получаване на услугите ВиК
от "Водоснабдяване и канализация" ООД са одобрени от ДКЕВР на основание чл. 6,
ал.1, т.5 от ЗРВКУ с решение № ОУ – 019/09.06.2006 г. и са публикувани във в-к
"Новинар" в броя му от 20.06.2006 г. и във в-к "Конкурент" в броя му от 19.06.2006 г.,
както и са поместени на интернет страницата на дружеството, поради което същите
обвързват всички абонати на дружеството съгласно чл. 8 от Наредба № 4/14.09.2004 г.
за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи - Решение 55/22.03.2023 по в. гр. д.
№ 18/2023 по описа на ОС Враца.
На следващо място оспорването за неприложимост на общите условия във
отговора на исковата молба че баланкетно. Едва с въззивната жалба е конкретизирано,
че оспорването на приложимостта на общите условия е поради лисата на публикуване.
Предвид на изложеното изложеното въззиваемото дружество е представило
своевременно в с отговора на исковата въззивната жалба доказателства за
публикуването и влизането в сила на общите условия.
Следващото възражение в жалбата е, че въззивницата не била получила покана
за доброволно изпълнение. В чл. 31, ал. 1 от общите условия на въззвиваемото
дружество е предвидено ежемесечно фактуриране на задълженията, а в ал. 2 на същия
член е посочен падеж за плащане на задълженията – 30 дни след датата на издаването
на фактурата. Доколкото падежът на задължението е определен в общите условия,
7
длъжникът изпада в забава за задължението и без покана, поради което и
получаването на поканата за доброволно изпълнение е ирелевантно за изискуемостта
на вземането за главица и за изпадането в забава на длъжника.
Предвид на съвпадането на правните изводи настоящият съдебен състав намира,
че обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло, включително и в частта за
разноските.
По разноските.
С оглед изгода на делото право на разноски във възвивната инстанция има
възиваемия, който е направил разноски от 200 лв. за особен представител на
въззивницата, както и 100,00 лв. юрисконсултско възнаграждение във възивното
производство.
Водим от изложеното, Врачанският окръжния съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение №763/14.12.2023 г. на Районен съд - Враца,
Гражданско отделение 6-ти състав по гр.д. 821/2023 по описа на Районен съд – Враца
като правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Н. М. А., ЕГН: **********, с
постоянен адрес: *** и настоящ адрес: ***, да заплати на „Водоснабдяване и
канализация” ООД гр. Враца, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***
сумата от 350,00 лв., представляваща направени разноски по въззивното дело.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8