№ 8743
гр. София, 26.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 68 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА
при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА ЯН. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА Гражданско дело
№ 20221110105968 по описа за 2022 година
При условията на обективно съединяване (чл.210,ал.1 ГПК) са предявени осъдителни
искове по чл.411, изр.2 КЗ и по чл.86,ал.1 ЗЗД.
В исковата молба от името на ищеца Е" АД неговият пълномощник твърди, че в
качеството си на застраховател по риска "Пожар и други рискове" на собственика на
сградата , находяща се в село Леденик, община Велико Търново– 111 дружеството му
изплатило по щета № **********/2021г. застрахователно обезщетение в размер на 2 340 лв
за вредите, причинени на посочената сграда – счупен стъклопакет на витрина на щоурум
„Рено” в резултат от пътно-транспортно проишествие, осъществено на 11.01.2021г. в село
Леденик, община Велико Търново. Посочва се, че според съставениядвустранен
констативен протокол за ПТП виновен за проишествието е водачът на товарен автомобил
„Ивеко 35С11”(пътна помощ), с рег. № ЕВ 6583 ВК, който е бил застрахован по риска
"Гражданска отговорност" в ответното дружество.
Искането към съда е да осъди ответното дружество в качеството му на
застраховател по риска "Гражданска отговорност" на собственика на товарен автомобил
„Ивеко 35С11”(пътна помощ), с рег. № ЕВ 6583 ВК да заплати на ищцовото дружество
сумата от 405 лв, представляваща неплатената част от платеното от ищеца
застрахователно обезщетение по риск "Пожар и други рискове" по щета №
**********/2021г. за имуществените вреди, изразяващи се в счупен стъклопакет на витрина
на щоурум „Рено” в сграда, находяща се в село Леденик, община Велико Търново,
причинени при реализираното на 11.01.2021г. в село Леденик, община Велико Търново
1
пътно-транспортно проишествие, заедно с мораторната лихва за периода от 28.06.2021г.
до 07.02.2022г. в размер на 25,31 лв, законната лихва от предявяване на исковата молба –
08.02.2022г. до окончателното плащане и разноските по делото.
В заседанието на 26.04.2023г. пълномощникът на ищеца е признал извършеното от
ответника на 24.11.2022г. плащане на сумата от 462,64 лв , но е заявил , че с нея не са
погасени всички вземания , поради което исковете се поддържат , както са предявени с
исковата молба. При устните състезания в същото заседание адвокатат на ищеца е пледирал
за уважаване на исковете и за присъждане на разноски.
Ответникът– ЗАД "О.З е признал главното и лихвените вземания , претендирани с
исковата молба , но твърди , че те са платени по банков път на 24.11.2022г. , т.е. след
завеждането на исковете видно от изявленията на пълномощника му в представения на
24.11.2022г. отговор на исковата молба.
В хода на съдебното производство пълномощникът наответното дружество поддържа
твърдението за плащане на главното и на лихвените вземания. В заседанието на
26.04.2023г. , в което е даден ход по същество на делото , не е присъствал представител на
ответника, но с писмена молба от 24.04.2023г. юрисконсулт на ищцовото дружество е
пледирал за отхвърляне на исковете.
Софийски районен съд , 68 състав като проучи събраните по делото доказателства и
като обсъди доводите на страните по реда на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК намира за
установено следното :
Предявеният главен иск иск е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛЕН, а акцесорните искове
за лихви са НЕОСНОВАТЕЛНИ.
Страните по делото не спорят, че за ищеца са възникнали твърдените в исковата
молба вземания по чл.411,изр.2 КЗ и по чл.86,ал.1 ЗЗД срещу ответника за заплащане на
непогасената част от платеното от ищеца застрахователно обезщетение по риск "Пожар и
други рискове" по щета № **********/2021г. за имуществените вреди, изразяващи се в
счупен стъклопакет на витрина на щоурум „Рено” в сграда, находяща се в село Леденик,
община Велико Търново, причинени при реализираното на 11.01.2021г. в село Леденик,
община Велико Търново пътно-транспортно проишествие в размер на 405 лв; за
мораторната лихва върху непогасената част от обезщетението , начислена за периода от
28.06.2021г. до 07.02.2022г. в размер на 25,31 лв, и за законната лихва от предявяване на
исковата молба – 08.02.2022г. до окончателното плащане. Тези вземания се твърдят в
исковата молба и изрично се признават от ответника с отговора на исковата молба.
По делото е безспорно и , че ответникът след предявяването на исковата молба е
платил на ищеца по банков път на 24.11.2022г. сумата от 462,64 лв. Това се установява и
от представеното с отговора на исковата молба платежно нареждане от 24.11.2022г. В това
платежно нареждане е посочено само , че сумата от 462,64 лв се превежда във връзка със
щета № 041011009402021 (който е номерът на щетата, образувана по риска „Гражданска
отговорност на автомобилистите” в ответното дружество във връзка с регресното искане на
2
ищеца – б.с) и е добавено „СРС, 68 състав” , но няма уточнение на вземанията, които са
погасени с плащането на сумата от 462,64 лв.
Сборът от дължимите от ответника задължения по настоящото дело е 862,94 лв, от
които : 405 лв главница ; 25,31 лв мораторна лихва за периода от 28.06.2021г. до 07.02.2022г.
; 32,63 лв законна лихва за периода от 08.02.2022г. до 24.11.2022г., и 400 лв разноски на
ищеца (държавна такса от 100 лв и адвокатско възнаграждение от 300 лв). Видно е , че
платената от ответника сума от 462, 64 лв не е достатъчна , за да погаси всички задължения
за лихви , разноски и главница , поради което следва да се приложи разпоредбата на
чл.76,ал.2 ЗЗД - следва да се считат погасени първо разноските , след това лихвит и накрая
главницата.
С плащането от 24.11.2022г. са погасени изцяло вземанията на ищеца за разноски по
настоящото дело (400 лв), за моратарна лихва за периода от 28.06.2021г. до 07.02.2022г.
(25,31 лв) и за законна лихва за периода от 08.02.2022г. до 24.11.2022г. (32,63 лв). Поради
това акцесорният иск по чл.86,ал.1 ЗЗД , претенцията за законна лихва от предявяването на
иковата молба до окончателното плащане и претенцията на ищеца за разноски следва да
бъдат отхвърлени изцяло.
След приспадането на плащанията на разноските и лихвите (общо 457,94 лв) от
общата платена сума от 462,64 лв , остава сумата от 4,70 лв (462,64 лв – 457,94 лв) , с която е
погасена частично главницата от 400,30 лв. След това частично плащане по главницата
остава дължима сумата от лв (405 лв- 4, 70 лв).
Следователно ответното дружество остава да дължи на ищцовата компания сумата от
400,30 лв, представляваща непогасената част от главницата , т.е. от застрахователното
обезщетение. Тъй като по делото не са представени доказателства тази част от
претендираното от ищеца обезщетение да е платена от ответника (което е в негова
доказателствена тежест съгласно чл.154,ал.1 ГПК и чл.8,ал.2 ГПК), следва да се приеме , че
това вземане не е погасено в тази му част и съществува. На ищеца следва да бъде
присъдена посочената сума.В останалата му част до пълния предявен размер от 405 лв искът
по чл.411,изр.2 КЗ следва да бъде отхвърлен.
Относно разноските по делото :
На ищеца не следва да бъдат присъдени разноски , тъй като както бе посочено ,
вземането за разноски с общ размер от 400 лв е погасено с плащането от ответника на
сумата от 462, 64 лв.
На ответника не следва да бъдат присъждани разноски , тъй като главният иск е
уважен изцяло, а останалите искове и претенции са отхвърлени поради плащане , извършено
в хода на настоящия съдебен процес , т.е. ответникът е дал повод за завеждане на
исковете и не му се полагат разноски според установената трайна съдебна практика.
Водим от гореизложеното СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД , 68 СЪСТАВ
РЕШИ:
3
ОСЪЖДА ЗАД"О.З. ЕИК: 111 гр.София, ул. "111 ДА ЗАПЛАТИ на Е"АД, ЕИК: 111
гр.София, бул. "111, със съдебен адрес : град София, ул. „Иван Денкоглу” № 2, ет.1, офис 2,
чрез адв. В. Д., сумата от 400,30 лв ( четиристотин лева и тридесет стотинки),
представляващи дължимия от ответното дружество на основание чл.411, изр.2 КЗ,
неизплатен остатък от платеното от ищеца застрахователно обезщетение по риск
"Пожар и други рискове" по щета № **********/2021г. за имуществените вреди,
изразяващи се в счупен стъклопакет на витрина на щоурум „Рено” в сграда, находяща се в
село Леденик, община Велико Търново, причинени при реализираното на 11.01.2021г. в
село Леденик, община Велико Търново пътно-транспортно проишествие.
ОТХВЪРЛЯ в останалата му част иска по чл.411,изр.2 КЗ до пълния предявен
размер от 405 лв ( четиристотин и пет лева).
ОТХВЪРЛЯ изцяло иска по чл.86,ал.1 ЗЗД за мораторната лихва за периода от
28.06.2021г. до 07.02.2022г. в размер на 25,31 лв (двадесет и пет лева и тридесет и една
стотинки), и претенцията по чл.86,ал.1 ЗЗД за законна лихва за периода от предявяването
на исковата молба 08.02.2022г. до датата на плащането- 24.11.2022г. в размер на 32,63 лв
(тридесет и два лева и шестдесет и три стотинки).
ОТХВЪРЛЯ изцяло претенцията по чл.78,ал.1 ГПК на ищеца ЗД”ЕВРОИНС”АД за
присъждане на разноски по настоящото дело с общ размер от 400 лв (четиристотин лева).
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването на съобщението до всяка от страните с преписа от решението (чл.259,ал.1 ГПК
във връзка с чл.7,ал.2 ГПК).
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4