№ 260325 / 15.7.2021 г.
РЕШЕНИЕ
гр. Монтана, 15.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД- гр. МОНТАНА, трети граждански състав, в открито съдебно заседание на 15.06.2021 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛИН ИВАНОВ
при секретаря Елена Ефремова, като разгледа докладваното от съдия Иванов гр.д.№ 940 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е във втора фаза по извършване на съдебната делба.
С влязло в законна сила решение от 08.12.2020 г. по в.гр.д.№ 240 по описа на Окръжен съд-Монтана за 2020 г. е допусната съдебна делба на следния съсобствен недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор 48489.6.339.1.21/четиридесет и. осем хиляди четиристотин осемдесет и. девет точка шест точка триста тридесет и. девет точка едно точка двадесет и. едно/ по кадастралната карта и. кадастралните регистри на гр.Монтана, одобрени със Заповед РД-18-29/05.04.2006г. на Изпълнителния директор на АК, разположен в сграда с ид. 48489.6.339.1/ четиридесет и. осем хиляди четиристотин осемдесет и. девет точка шест точка триста тридесет и. девет точка едно/, етаж 3, със застроена площ от 87,10 кв.м./осемдесет и. седем цяло и. десет квадратни метра/ с предназначение-жилище, апартамент, при съседи имоти-на същия етаж: 48489.6.339.1.22, 48489.6.339.1.25, под обекта- 48489.6.339.1.11, над обекта- 48489.6.339.1.31, ведно с прилежащи части към имота: избено помещение № 2., с площ от 8,09 кв.м./осем цяло и. девет квадратни метра/ както и. 2.,306 % ид.ч. /две цяло триста и. шест процента идеални части/ от общите части на сграда с ид. 48489.6.339.1/ четиридесет и. осем хиляди четиристотин осемдесет и. девет точка шест точка триста тридесет и. девет точка едно/ и. от правото на строеж.
ПРИ СЛЕДНИТЕ КВОТИ В СЪСОБСТВЕНОСТТА: -
1/9 ид.ч. за Т.В.Т., ЕГН xxxxxxxxxx с адрес: xxx;
1/9 ид.ч. за М.В.Т., ЕГН xxxxxxxxxx адрес: xxx,,С. 21 и.
7/9 ид.ч. за С.Т.А., ЕГН xxxxxxxxxx адрес: xxx.
След влизане в сила на горепосоченото решение в първото по делото заседание с нарочна молба отв. С.Т.А. е поискал от съда, съгласно чл. 349, ал.2. от ГПК да му бъде поставен в дял процесния недвижим имот, предвид обстоятелството, че към момента на откриване на наследството на М. П. Т.,xxx, починала на 20.02.2012 г. е живял в процесния имот, както и. че не притежава друго жилище, освен процесното, което му е единствено. В подкрепа на своето искане е приложил декларация с оглед твърдяното обстоятелство, че не притежава друго жилище. Съдът, със свое протоколно определение от 27.04.2021 г.е приел искането за възлагане на процесния имот в полза на отв. С.Т.А..
Ответникът А. е направил също така и. искания по сметки по реда на чл. 346 от ГПК с нарочна молба в законния срок за това. Претенциите по сметки, след допуснато по реда на чл. 214, ал.1 от ГПК изменение на този иск, са както следва: по 1 722,00 лв. за всеки от двамата ищци, ведно със законната лихва върху сумите, до окончателното им изплащане. Съдът, със свое протоколно определение от 27.04.2021 г. е приел за съвместно разглеждане този иск с правно основание чл. 346 от ГПК.
Първоначалните ищци- Т.В.Т. и. М.В.Т., чрез своя процесуален представител изразяват съображения за неоснователност на претенциите на С.А.-за възлагане и. по сметки. Намират, че имотът, като неподеляем следва да се изнесе на публично продан. Предявяват наново във втората фаза по извършване на делбата отхвърленото искане по чл. 344, ал.2. от ГПК за обезщетение за неползване.
По делото са приети заключения на вещите лица по назначените от съда първоначална и. допълнителна СТОЕ, допуснати са до разпит и. са разпитани в съдебно заседание свидетелите-С. Е. С. и. Т. В. Т.По искането по реда на чл. 349, ал.2. от ГПК за възлагане на процесния имот в полза на С.Т. А.
Дадените в кумулативност предпоставки, които следва да са налице, за да се допусне възлагане на делбен имот в полза на определено лице, са следните:
-имотът трябва да е жилищен по предназначение, Т.е да служи за задоволяване на жилищни нужди и. да отговаря на изискванията на ЗУТ за самостоятелно жилище;
-да е реално неподеляем;
-съсобствеността да е възникнала от наследяване;
-лицето, което е поискало имотът да му се възложи, да не притежава друго жилище и. да е живял в имота към момента на откриване на наследството.
Съгласно СТОЕ имотът е жилищен по предназначение и. е неподеляем.
Не е спорно по делото, че съсобствеността е възникнала от наследяване.
Съгласно трайно установената съдебна практика, декларацията, че лицето не притежава друго жилище, е достатъчна, за да приеме съда този факТ. В случай, че ответната страна оспорва декларираното, тя следва да представи доказателства, оборващи това, което не е направено в настоящото производство.
В исковата молба самите ищци твърдят, че в имота от смъртта на наследодателката и. до настоящия момент живее само отв. С.Т.А., поради което, поради признанието му този факт е установен и. не се нуждае от доказване. На следващо място това се потвърждава и. от предявената претенция по чл. 344, ал.2. от ГПК.
Поради горното съдът намира, че са налице всички предпоставки, за да бъде възложен имотът в полза на С.Т.А., ЕГН xxxxxxxxxx, поради което имотът следва да се възложи изцяло в него дял.
Дяловете на другите двама съделители-Т.Т. и. М.Т. следва да бъдат уравнени в пари. Всеки от тях има по 1/9 ид.ч. от имота. Съобразно с пазарната стойност на процесния апартамент/58 916,00 лв./ стойността на един техен дял/1/9 ид.ч./ е в размер на по 6 546,22 лв. за всеки от тях.
С.Т.А. следва да бъде осъден да заплати по 6 546,22 лв. на двамата първоначални ищци за уравнение на дяловете.
По искът по сметки с правно основание чл. 346 от ГПК:
За да се уважи претенция по сметки, следва да са налице в кумулативност две предпоставки:
-претендиращият да има качеството наследник;
-да е спомогнал за увеличаване на наследството.
На първо място по делото не е спорно, че С.Т.А. има качеството на ,, наследник‘‘.
На следващо място следва да се отбележи, че меродавно относно претенцията по сметки е не колко средства е изразходвал наследникът в труд, материали и. Т.н./стойност на ремонта, на подобренията/, а с каква сума реално се е увеличило наследственото имущество, като разходите могат да бъдат по-малки или по-големи от увеличението. Съгласно заключението на вещото лице по СТОЕ, стойността на извършените подобрения е процесния апартамент след овехтяване е 15 504,00 лв. Не е спорно, че има извършени ремонти, в който смисъл са и. показанията на разпитаните двама свидетели. Вещото лице поясни по време на изслушването й в съдебно заседание обаче, въпреки, че такава задача не й е поставяна, че това са козметични или поддържащи ремонти и. не означава, че с посочената сума от 15 504,00 лв. се е увеличила стойността на имота. В такива случаи след извършване на такъв ремонт, стойността на апартамента се увеличава с 5%.
Водим от гореизложеното, съдът намира, че вследствие на извършените подобрения пазарната стойност на процесния апартамент се е увеличила със сумата от 2. 945,80 лв. Като взе предвид, че всеки от двамата първоначални ищци, срещу които са предявени претенциите по сметки, имат 1/9 ид.ч. от правото на собственост на апартамента, съдът изчисли, че всеки от тях следва да заплати на С.А. сумата от по 327,31 лв. за сумата, с която се е увеличила стойността на имота, съобразно дяловете им в него.
Респективно, искът по сметки следва да се уважи до посочения размер, като над уважения до предявения размер от по 1 722,00 лв. за всеки от ищците, следва да се отвхърли, като неоснователен и. недоказан.
По искането за привременни мерки по реда на чл. 344, ал.2. от ГПК:
По реда на чл. 344, ал.2. от ГПК съдът може да постанови кой от съделителите от кои делбени имоти ще се ползва до окончателното извършване на делбата или какви суми ще следва да бъдат заплащани между съделителите срещу ползването, като по този начин се извършва привременно разпределение на ползването на имотите, предмет на делбата, до приключване на делбеното производство. Така определените суми, които следва да бъдат заплащани между съделителите по реда на чл. 344, ал.2. от ГПК, уреждат отношенията им по повод ползването само по време на висящността на делбеното производство и. имат характер на привременна мярка досежно ползването. Съдебният акт, постановен по реда на чл.344, ал.2. от ГПК има действие и. значение само за делбеното производство и. с него съответната привременна мярка може да бъде определена само занапред във времето и. само до окончателното приключване на делбеното производство. Един от съделителите може да бъде осъден да заплаща по този ред на друг съделител суми срещу ползването на имота, следователно винаги и. само занапред във времето, Т.е. от момента на влизане на постановения по реда на чл. 344, ал.2. от ГПК акт в сила.
Горепосоченото не следва да се бърка с претенцията по чл. 31, ал.2. от ЗС, което по същество представлява претенция по сметки.
В случая се касае за искане по чл. 344, ал.2. от ГПК.
Видно е от заключението на вещото лице, че за последния месец от периода –м. май 2021 г. наемът за процесния апартамент е 214,84 лв., като припадащата се на Т.В.Т. и. М.В.Т. сума според делът им/ 1/9 ид.ч./ е по 23,87 лв.
До горепосочения размер следва да се уважи претенцията по чл. 344, ал.2. от ГПК, като искането за осъждане на С.А. да заплати на всеки от двамата ищци сумата от по 592,00 лв. дължимо обезщетение за неползване за периода от 20.02.2020 г. до 31.05.2021 г., ведно с мораторна лихва върху сумите следва да се остави без разглеждане като процесуално недопустимо.
По разноските:
На първо място лицето, върху което се възлага имота-С.Т.А. следва да заплати по сметка на МРС държавна такса от 4% върху данъчната оценка на целия имот/28 526,30 лв./, който му се поставя в дял, или сумата от 1 141,05 лв. държавна такса.
На следващо място, относно претенцията по сметки: С.А. следва да заплати по сметка на МРС 4% държ. такса върху отхвърлената част от иска по сметки, или д.Т. в размер от 111,58 лв., а Т.А. и. М.Т.- общо 26,18 лв. д.Т.
С.А., съгласно приложен списък по чл. 80 от ГПК е реализирал деловодни разноски в общ размер от 960,00 лв. Отв. А. е предявил в процеса две искания-за възлага и. по сметки. Тъй като искането за възлагане е уважено в негова полза, то следва да се изчисли с оглед разноските, които ищците следва да му заплатят, върху ½ от размера на разноските/480,00 лв./ процентното съотношение на уважената част от претенцията по сметки, съобразно с предявената часТ. Като изчисли посоченото, съобразно чл. 78, ал.1 от ГПК, съдът намира, че ответникът има право да му бъдат заплатени освен ½ от 960, 00 лв. разноски/480,00 лв./ още 91,24 лв. върху уважената част от претенцията по сметки, или сума в общ размер от 571,24 лв.
Относно разноските, сторени от ищците Т.В.Т. и. М.В.Т.: същите са реализирали деловодни разноски в общ размер на 1 210,00 лв./ за адвокатски хонорар и. депозити за вещо лице/. Предвид че искането за възлагане на имота в полза на С.А. беше оспорено от тях, като беше уважено от съда, важи казаното по-горе, респ. 50% от претендираните от тях разноски не им се следваТ. Те имат право да им бъдат присъдени разноски в съобразно с отхвърлената част на искът по сметки, съобразно чл. 78, ал.3 от ГПК, или сума в размер на 490,00 лв.
Водим от горното, съдът, на осн. чл. 235, ал.2. от ГПК, вр. с чл. 349, ал.2., вр.с чл. 344, ал.2. от ГПК
Р Е Ш И.:
ПОСТАВЯ В ДЯЛ на С.Т.А., ЕГН xxxxxxxxxx адрес: xxx следния недвижим имот:
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 48489.6.339.1.21/четиридесет и. осем хиляди четиристотин осемдесет и. девет точка шест точка триста тридесет и. девет точка едно точка двадесет и. едно/ по кадастралната карта и. кадастралните регистри на гр.Монтана, одобрени със Заповед РД-18-29/05.04.2006г. на Изпълнителния директор на АК, разположен в сграда с ид. 48489.6.339.1/ четиридесет и. осем хиляди четиристотин осемдесет и. девет точка шест точка триста тридесет и. девет точка едно/, етаж 3, със застроена площ от 87,10 кв.м./осемдесет и. седем цяло и. десет квадратни метра/ с предназначение-жилище, апартамент, при съседи имоти-на същия етаж: 48489.6.339.1.22, 48489.6.339.1.25, под обекта- 48489.6.339.1.11, над обекта- 48489.6.339.1.31, ведно с прилежащи части към имота: избено помещение № 2., с площ от 8,09 кв.м./осем цяло и. девет квадратни метра/ както и. 2.,306 % ид.ч. /две цяло триста и. шест процента идеални части/ от общите части на сграда с ид. 48489.6.339.1/ четиридесет и. осем хиляди четиристотин осемдесет и. девет точка шест точка триста тридесет и. девет точка едно/ и. от правото на строеж.
ОСЪЖДА С.Т.А., ЕГН xxxxxxxxxx адрес: xxx ДА ЗАПЛАТИ на М.В.Т., ЕГН xxxxxxxxxx адрес: xxx,,С. 21 и. Т.В.Т., ЕГН xxxxxxxxxx с адрес: xxx сумата от по 6 546,22 лв. за всеки от тях за уравнение на дяловете/ или обща сума от 13 092,44 лв./, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на влизане в сила на решението, до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА М.В.Т., ЕГН xxxxxxxxxx адрес: xxx,,С. 21 и. Т.В.Т., ЕГН xxxxxxxxxx с адрес: xxx ДА ЗАПЛАТЯТ на С.Т.А., ЕГН xxxxxxxxxx адрес: xxx сумата от по 327,31 лв. за всеки от тях/или обща сума в размер на 654,62 лв./. за извършените от последния подобрения, вследствие на които се е увеличила стойността на наследственото имущество, като ОТХВЪРЛЯ иска над уважения размер от 327,31 лв. до предявения размер от по 1 722,00 лв. за всеки от двамата, като неоснователен и. недоказан.
ОСЪЖДА С.Т.А., ЕГН xxxxxxxxxx адрес: xxx ДА ЗАПЛАЩА на М.В.Т., ЕГН xxxxxxxxxx адрес: xxx,,С. 21 и. Т.В.Т., ЕГН xxxxxxxxxx с адрес: xxx сумата от по 23,87 лв. за всеки от тях, считано от постановяването на настоящото решение до приключването на производството с влязло в сила решение, като обезщетение за неползване на процесния имот, като ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като процесуално недопустимо искането, предявено от М.В.Т., ЕГН xxxxxxxxxx адрес: xxx,,С. 21 и. Т.В.Т., ЕГН xxxxxxxxxx с адрес: xxx С.Т.А., ЕГН xxxxxxxxxx адрес: xxx да им заплати по 592,00 лв. дължимо обезщетение за неползване за периода от 20.02.2020 г. до 31.05.2021 г., ведно с мораторна лихва върху сумите.
ОСЪЖДА С.Т.А., ЕГН xxxxxxxxxx адрес: xxx ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС-Монтана, в полза на бюджета на съдебната власт сумата от 1141,05 лв. държавна такса за имота, поставен в негов дял; 111,58 лв. държавна такса върху отхвърлената част от иска по сметки, както и. 5,00 лв. в случай на служебно издаване на изпълнителен лисТ.
ОСЪЖДА М.В.Т., ЕГН xxxxxxxxxx адрес: xxx,,С. 21 и. Т.В.Т., ЕГН xxxxxxxxxx с адрес: xxx ДА ЗАПЛАТЯТ по сметка на РС-Монтана, в полза на бюджета на съдебната власт сумата от 26,18 лв. държавна такса върху уважената част от иска по сметки, както и. 5,00 лв. в случай на служебно издаване на изпълнителен лисТ.
ОСЪЖДА М.В.Т., ЕГН xxxxxxxxxx адрес: xxx,,С. 21 и. Т.В.Т., ЕГН xxxxxxxxxx с адрес: xxx ДА ЗАПЛАТЯТ на С.Т.А., ЕГН xxxxxxxxxx адрес: xxx сумата от 571,24 лв. деловодни разноски.
ОСЪЖДА С.Т.А., ЕГН xxxxxxxxxx адрес: xxx ДА ЗАПЛАТИ на М.В.Т., ЕГН xxxxxxxxxx адрес: xxx,,С. 21 и. Т.В.Т., ЕГН xxxxxxxxxx с адрес: xxx сумата от 490,00 лв. сторени от тях деловодни разноски.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Окръжен съд-Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: