РЕШЕНИЕ
№ 1253
гр. Варна, 25.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, VI СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Атанас В. Славов
при участието на секретаря Веска П. Петрова
като разгледа докладваното от Атанас В. Славов Гражданско дело №
20253100100273 по описа за 2025 година
Предявения е иск с правно основание чл.23 ал.1 от СК.
Производството по делото е образувано по искова молба от Х. И. Д. с
ЕГН:*** и постоянен адрес в град Варна ул. Н.Н. ***, действаща чрез
процесуалния си представител по пълномощие адв. И. С. от АК Добрич и адв.
М. И. от АК Варна и съдебен адрес , гр. Варна ж.к. "Ч." *** ПРОТИВ: Б. С. С.
с ЕГН:********** и адрес гр. Варна, ул. Р.М. ***, с който е предявен иск с
правно основание чл.23 от СК и цена на иска 123 272.70 лева.
В исковата си молба ищцата твърди, че с ответника са бивши съпрузи,
чийто брак е прекратен с влязло сила решение, по гр.д. № 746/2024г. по описа
на ВРС.
По време на бака си с Нотариален акт № 145, т.7, рег. № 10070,
д.1266/2023 год. вписан в СВ при АВ под акт.№ 100, т.55,вх.р.39760, Дв.вх.р.
39416 от 20.12.2023 г. бившите съпрузи закупили недвижим имот. Продажната
цена на имота е в размер на 72 800 лв., като същата е заплатена изцяло по
банков път на продавача.
Според ищцата цената е заплатена изцяло по банков път от собствената
й банкова сметка при Обединена Българска Банка АД.
1
С преводно нареждане от 04.02.2020 год. с заплатила на продавача,
сумата от 37 100 лв. с основание покупка на апартамент № 38 и паркомясто. С
преводно нареждане от 05.11.2020 год. заплатила на продавача, сумата от 35
700 лв. с основание покупка на апартамент № 38 и паркомясто.
Ищцата твърди, че заплатените средства като цена на имота, са лични
нейни средства предоставени от нейните родители, като дарение.
На 04.02.2020 год. е извършен превод в размер на 38 000 лева от баща й
И. Д. П., с основание „за покупка на имот".
На 03.11.2020г. към моята сметка е извършен превод в размер на 40 000
лв. от майка й К.Х.П., с основание „за покупка на имот".
Според ищцата, произхода на средствата с които е заплатена цената на
недвижимия имот, са изцяло нейни лични средства дарени й от нейните
родители, за покупката на имота. Ищцата е придобила право на собственост
върху процесния недвижим имот е изцяло лични средства и и е налице пълна
трансформация.
Моли съда да постанови решение, с което:
ПРИЗНАЕ ЗА УСТАНОВЕНА в отношенията страните по делото, че
имота придобит по време на брака на бившите съпрузи и страни по делото, с
Нотариален акт № 145, т.7, рег. № 10070, д.1266/2023 год. вписан в СВ при АВ
под акт.№ 100, т.55,вх.р.39760, Дв.вх.р. 39416 от 20.12.2023 год., е лична
собственост на ищцата Х. И. С., при пълна трансформация на лично
имущество, по иск с правно основание чл. 23 от СК.
Претендира разноски.
С исковата молба са представени писмени доказателства и са направени
доказателствени искания.
В съдебно заседание ищцата редовно призована явява се лично и се
представлява от процесуален представител по пълномощие, който поддържа
иска.
В срока по чл.131 от ГПК е депозиран отговор, с който ответника е
оспорил предявения иск.
Направил е доказателствени искания.
В съдебно заседание ответника редовно призован явява се лично и се
представлява от процесуален представител, назначен от съда по реда на ЗПП,
2
който поддържа отговора и моли съда да отхвърли предявения иск.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства с оглед
разпоредбата на чл. 235 от ГПК, приема за установена следната
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
По реда на чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК, съдът е приел, че не се спори и не
се нуждаят от доказване следните факти:
Страните по делото са бивши съпрузи, сключили граждански брак на
27.09.2014 год. в гр.Варна, за който е съставен акт за сключен граждански брак
№ 1102/27.09.2014 год. на Община Варна, който е прекратен с развод с
Решение № 4115/18.11.2024 год. по гр. дело № 746/2024 год. на ВРС. Решение
е влязло в законна сила на 19.11.2024 год.
С Нотариален акт № 145 том.VII, рег. № 10070, дело № 1266 от
20.12.2023 год. на Нотариус А.Г. с рег. № 194 на НК и район на действие РС-
Варна, вписан в Дв.вх. рег. № 39416/20.12.2023 год. Вх. Рег. № 39760 акт 110,
том. CV, дело № 24365, на СП-Варна, страните по делото ищцата Х. И. Д. и
ответника Б. С. С. са купили в режим на СИО, САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ с
идентификатор № ***, по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със Заповед № РД-18-98/10.11.2008 год. на ИД на АГКК, жилище
Апартамент ***, с административен адрес на имота гр.Варна, р-н "Одесос",
ул.Р.М. ***, със застроена площ 70.70 кв.м, състоящ се от входно антре, дневен
тракт, две спални, баня- тоалет, тоалет, килер, три тераси, при граници по
документ за собственост, апартамент № 37, апартамент № 39, коридор, а по
кадастрална схема: съседни самостоятелни обекти в сграда на същия етаж:
***, ***, под обекта ***, ***, над обекта ***, ведно със 1, 9507% ид.ч.
съответстващи на 8,41 кв.м.ид.ч. от общите части на сградата и правото на
строеж, както и прилежащите към самостоятелния обект 11,93 кв.м.ид.ч. от
дворното място в което е построена сграда на посочения административен
адрес, представляващо ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № *** по КККР
одобрени със Заповед № РД-18-98/10.11.2008 год. на ИД на АГКК, последно
изменена на 08.11.2021 год., целия с площ 636 кв.м., трайно предназначение на
територията: Урбанизирана, начин за тройно ползване :средно застрояване,
предишен идентификатор № ***, ***, ***, ***, , номер по предходен план
6909, квартал 469а, парцел VIII-2,8,9,11, при граници: ***, ***, ***, ***, *** и
***, заедно със 12,60 кв.м.ид.ч. от Самостоятелен обект с идентификатор
3
***.9.78, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
Заповед № РД-18-98/10.11.2008 год. на ИД на АГКК, с предназначение:
ГАРАЖ, находящ се на етаж -1 /минус едно/ в жилищна сграда –
многофамилна, с идентификатор ***.9, в гр.Варна, район Одесос, ул. Р.М.
***, целият със застроена площ от 180.10 кв.м., при граници по кадастрална
схема : съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: ***;
***;***; ***; ***; ***; ***, под обекта: няма, над обекта: ***; ***; ***; ***;
***; ***; ***; ***; ***; ***; ***; ***; ***; ***; ***, ведно с прилежащите към
гаража 6.3725 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж
върху дворното място, върху което е разположена сградата, на посочения
адрес, представляващо ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** които
идеални части съгласно одобрен инвестиционен проект и строителни
документи, са обособени и разпределени за ползване като ПАРКОМЯСТО №
***, с площ от 12.60 кв.м., при граници на паркомястото: паркомясто ***,
паркомясто ***, маневрена площ, странична граница, ведно с прилежащите
към паркомястото 10.66 кв. м ид. ч. от маневрената площ на подземния
паркинг както и 0.4985 % ид. ч. съответстващи на 2.15 кв.м.ид.ч. от общите
части на сградата и от правото на строеж, както и прилежащите към
паркомястото 3.05кв.м.ид.ч. от дворното място, в което е построена сградата,
на посочения адрес, представляващо поземлен имот с идентификатор ***.
Страните са договорили в нотариален акт продажната цена на имота в
размер на 72 800 лева, заплатена изцяло по банков път на продавача.
Данъчната оценка на имота е 124 114,22 лева.
Съдът е допусна СИЕ, по която е изготвено заключение от вещото лице
Г. К., прието в съдебно заседание и не оспорено от страните, от което съдът
установи, че за периода от 01.08.2019 год. до 30.12.2023 год. по банкова сметка
при Обединена Българска Банка АД с титуляр ищцата Х. И. С. с ЕГН
********** са постъпили следните суми:
На 21.08.2019 год. ищцата е получила сума, преведена от И.Д.П. с
основание „Превод", в размер на 4 000,00 лева.
На 04.02.2020 год. ищцата е получила сума, преведена от И.Д.П. с
основание „За покупка на имот", в размер на 38 000,00 лева.
На 03.11.2020 год. ищцата е получила сума, преведена от И.Д.П. с
основание „За покупка на апартамент", в размер на 8 000,00 лева.
4
На 03.11.2020 год. ищцата е получила сума, преведена от К.Х.П. с
основание „За покупка на апартамент", в размер на 40 000,00 лева.
На 04.02.2020 год. от разплащателната сметка на ищцата е извършен
превод към „Апартамент строй Варна" ЕООД по разплащателна сметка на
дружеството в ОББ на основание „Първа вн. по предв. дог. за покупка на
апартамент ном.38 и парко място 9/10 ул.Р.М. 36", в размер на 37 100,00 лв.
На 05.11.2020 год. от разплащателната сметка на ищцата е извършен
превод към „Апартамент строй Варна" ЕООД по разплащателна сметка на
дружеството в ОББ на основание „Плащане по предв. дог. от 22.08.2019 г. за
покупка на апартамент", в размер на 35 700,00 лева.
Общо приведените суми към продавача „Апартамент строй Варна"
ЕООД е в размер на 72 800 лева, равна на договорената по договора да
покупко-продажба цена.
По делото са събрани гласни доказателства, като в качеството на
свидетели са разритани родителите на ищцата, който потвърждават, са
извършвали преводи от техни лични средства към дъщеря си, по повод на
закупуване на жилище от нея, по личната й сметка в “ОББ” АД. През месец
август 2019 г. баща й св. П. е привел сумата от 4000 лева и през месец
февруари 2020 год. сумата от 38 000 и през месец ноември 2020 г. сумата от 8
000 лева. През месец ноември от майка си ищцата е получила 40 000 лева.
Намерението им е била да надарят дъщеря си. С тези средства е заплатена
цената на имота по нотариален акт.
По делото не събраха доказателства, които да обосноват друг извод
относно договорената от страните по договора цена. Ответника е страна по
договора обективиран в нотариалния акт и може да оспори неговата
доказателствени сила само с надлежно писмено доказателство, каквото не е
посочено и не е събрано.
Тази фактическа обстановка съдът установи от събраните по делото
писмени и гласни доказателства, които кредитира. Съдът кредитира
показанията на свидетелите, макар и близки роднини на ищцата и пряко
заинтересовани от изхода на спора, тъй като техните показания се
потвърждават от останалите събрани по делото доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
5
Предявения иск е с правно основание чл.23 ал.1 от СК.
Според закона, лични са вещните права, придобити по време на брака
изцяло с лично имущество.
По предявения иск за пълна трансформация на лични, извън семейни
средства правата на съсобствениците - бивши съпрузи се определят към
момента на придобиване на вещното право по съответния юридически способ
/ППл ВС № 5/72 г./.
Страните не спорят, че с Нотариален акт № 145 том.VII, рег. № 10070,
дело № 1266 от 20.12.2023 год. на Нотариус А.Г. с рег. № 194 на НК и район на
действие РС-Варна, вписан в Дв.вх. рег. № 39416/20.12.2023 год. Вх. Рег. №
39760 акт 110, том. CV, дело № 24365, на СП-Варна, страните по делото, са
придобили по договор да покупко-продажба процесните имоти, като купувачи
са участвали и двамата бивши съпрузи.
Процесните имоти са придобити по време на брака на бившите вече
съпрузи.
По делото не се установява те да са избрали режим на имуществена
разделност.
Съгласно чл. 21, ал. 1 и ал. 3 от СК вещните права, придобити от
съпрузите по време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат
общо на двамата съпрузи независимо от това, на чие име са придобити, като
съвместният принос се предполага до доказване на противното.
Съвместния принос може да се изрази във влагане на средства, на труд, в
грижи за децата и в работа в домакинството.
Съвместен принос е налице винаги при осъществяването на възмездно
придобивно основание, освен ако не се установи, че имуществото е придобито
срещу лично имуществено на единия съпруг, т. е. че имуществото, което е
престирано при придобиване на собствеността, принадлежи само на единия
съпруг.
В чл. 22 от СК, законодателят определя, че лично имущество са вещните
права, придобити от съпрузите преди брака, както и придобитите по време на
брака по наследство и по дарение.
Според практиката на ВКС при заявен иск за опровергаване на
презумпцията за съвместен принос, доказателствената тежест е за ищеца,
6
който при условията на пълно и пряко доказване, да докаже че платената по
договора цена е със лични средства и да обусловят извод, че презумпцията за
съвместен принос е оборена, изключвайки вещно-правния ефект на
придобивното основание изцяло спрямо своя съпруг.
Ищцата твърди, че процесният имот е придобит изцяло с нейно лично
имущество, получени като дарения парични суми от нейните родители по
нейната банкова сметка.
Не се спори между страните, а и от събраните по делото писмени
доказателства, се установяван, че продажната цена по възмездната сделка в
размер на 72 800 лева, с която е придобит процесните имоти.
Сумата е заплатена от банкова сметка на ищцата със средства
представляващи лична собственост на ищцата по смисъла на чл.22 от СК, като
дарения от нейните родители и са средства с извън семеен произход.
С оглед изложеното иска с правно основание чл. 23, ал. 1 от СК против е
основателен и като такъв следва да бъде уважен, като ищцата бъде призната за
изключителен собственик процесните имоти.
По въведеното от ответника възражение, че не е допустимо да се
разглежда иск с правно основание чл.23 ал.1 от СК, при положение, че и
двамата бивши съпрузи са участвали като страни по договора.
Сочената от процесуалния представител на ответника практика е
преодоляна със приемане на Тълкувателно решение № 5 от 29.12.2014 г. на
ВКС по т. д. № 5/2013 г., ОСГТК, докладчик съдията Мария И., в което в т.4 е
прието, че в случаите на придобиване на недвижим имот през време на брака с
договор за покупко-продажба на името на двамата съпрузи може да се
установява пълна и частична трансформация на лично имущество, на осн. чл.
23 ал.1 и ал.2 от СК.
В този смисъл възражението е неоснователно.
По отношение на разноските.
С оглед изхода на спора, ищцата е претендирала разноски на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК в размер на 6 495,28 лева, от които 4 500 лева адвокатско
възнаграждение, съобразно представен списък по чл. 80 от ГПК.
В срока по чл.80 ответника е въвел възражение за прекомерност по реда
на чл. 78, ал. 5 от ГПК, на претендираните разноски представляващи
7
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 4500 лева.
Съдът намира, че възражението на ответника с правно основание чл. 78,
ал. 5 от ГПК се явява основателно.
Макар цената на иска е 123 272.70 лева., то защитимия материален
интерес е в размер на 72 800 лева, представляваща платената цена по
договора. В Наредба № 1/9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа,
е предвидено ориентир относно този размер който възлиза на 8650 лв. плюс 4
% за горницата над 100 000 лева т.е. 930 лева или общо 9 580 лева. В
конкретния случай според материалния интерес и наредбата
ориентировъчното възнаграждение е в размер на 4567 лева според чл.7 ал.2
т.4 от същата наредба. В конкретния случай делото не се характеризира с
фактическа сложност, предвид единственото проведено съдебно заседания и
извършените процесуални действия. С оглед на изложеното настоящия
съдебен състав намира, че следва да намали по въведеното възражение
претендираните разноски представляващи възнаграждение за адвокат
защитник до 3000 лева.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношенията между Х. И. Д. с
ЕГН:*** и постоянен адрес в град Варна ул. Н.Н. ***, и Б. С. С. с
ЕГН:********** и адрес гр.Варна, ул. Р.М. ***, че Х. И. Д. с ЕГН:**********,
че Е ИЗКЛЮЧИТЕЛЕН СОБСТВЕНИК на САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ с
идентификатор № ***, по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със Заповед № РД-18-98/10.11.2008 год. на ИД на АГКК, жилище
Апартамент № 38, с административен адрес на имота гр.Варна, р-н "Одесос",
ул.Р.М. ***, със застроена площ 70.70 кв.метра, състоящ се от входно антре,
дневен тракт, две спални, баня- тоалет, тоалет, килер, три тераси, при граници
по документ за собственост, апартамент № 37, апартамент № 39, коридор, а по
кадастрална схема: съседни самостоятелни обекти в сграда на същия етаж:
***, ***, под обекта ***, ***, над обекта ***, ведно със 1, 9507% ид.ч.
съответстващи на 8,41 кв.м.ид.ч. от общите части на сградата и правото на
строеж, както и прилежащите към самостоятелния обект 11,93 кв.м.ид.ч. от
дворното място в което е построена сграда на посочения административен
8
адрес, представляващо ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № ***по КККР
одобрени със Заповед № РД-18-98/10.11.2008 год. на ИД на АГКК, последно
изменена на 08.11.2021 год., целия с площ 636 кв.м., трайно предназначение на
територията: Урбанизирана, начин за тройно ползване :средно застрояване,
предишен идентификатор № ***, ***, ***, ***, , номер по предходен план
6909, квартал 469а, парцел VIII-2,8,9,11, при граници: ***, ***, ***, ***, *** и
***, заедно със 12,60 кв.м.ид.ч. от САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ с
идентификатор ***.9.78, по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със Заповед № РД-18-98/10.11.2008 год. на ИД на АГКК, с
предназначение: ГАРАЖ, находящ се на етаж -1 /минус едно/ в жилищна
сграда – многофамилна, с идентификатор ***.9, в гр.Варна, район Одесос, ул.
Р.М. ***, целият със застроена площ от 180.10 кв.м., при граници по
кадастрална схема : съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж:
***; ***;***; ***; ***; ***; ***, под обекта: няма, над обекта: ***; ***; ***;
***; ***; ***; ***; ***; ***; ***; ***; ***; ***; ***; ***, ведно с прилежащите
към гаража 6.3725 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж
върху дворното място, върху което е разположена сградата, на посочения
адрес, представляващо ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** които
идеални части съгласно одобрен инвестиционен проект и строителни
документи, са обособени и разпределени за ползване като ПАРКОМЯСТО №
***, с площ от 12.60 кв.м., при граници на паркомястото: паркомясто ***,
паркомясто ***, маневрена площ, странична граница, ведно с прилежащите
към паркомястото 10.66 кв. м. ид. ч. от маневрената площ на подземния
паркинг както и 0.4985 % ид. ч. съответстващи на 2.15 кв.м.ид.ч. от общите
части на сградата и от правото на строеж, както и прилежащите към
паркомястото 3.05кв.м.ид.ч. от дворното място, в което е построена сградата,
на посочения адрес, представляващо поземлен имот с идентификатор ***, на
основание чл. 23, ал. 1 от СК.
ОСЪЖДА Б. С. С. да заплати Х. И. Д. сумата от 4 995,28 лева, разноски
по делото, представляващи сумата от 1995,28 лева, разноски по делото
/държавна такса и вещи лица/ и сумата от 3000 лева, възнаграждение за
адвокат защитник, намалено по реда на чл.78 ал.5 от ГПК
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от редовното
му връчване пред Варненски апелативен съд.
9
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
10