Определение по дело №3298/2021 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 3370
Дата: 21 декември 2021 г.
Съдия: Елизабет Петрова
Дело: 20211000503298
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 29 октомври 2021 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 3370
гр. София, 21.12.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито
заседание на двадесет и първи декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева

Мария Райкинска
като разгледа докладваното от Елизабет Петрова Въззивно частно
гражданско дело № 20211000503298 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното

Производството е по реда на чл.248 от ГПК.
С решение от 04.11.2021г по настоящото дело въззивният съд се е произнесъл
по жалби, депозирани и от двете страни, против решение на Окръжен съд-Благоевград
от 28.07.2021г постановено по гр.д. № 473/2021г по описа на ОС-Благоевград.
Въззивният съд е потвърдил решението на СГС изцяло
В мотивите си съдът е отбелязал ,че поради това ,че и двете въззивни жалби са
неоснователни, разноски на страните - жалбоподатели не се дължат.
С настоящата молба от 16.11.2021г от адв. Б., като пълномощник на Ю. К. Т., Е.
К. Т., Н. К. Т. и А. А. Т., иска изменение на решението в частта за разноските, като
съдът се произнесе по разноските за представителство на нейните доверители във
връзка със защитата им по делото, като посочва,че хонорарът е договорен в
минимален размер и против него няма възражение от насрещната страна.
Другата страна по делото В. Ж. не взема становище по молбата.
Съдът намира, че молбата е депозирана в срока по чл.248,ал.1 от ГПК от
заинтересована страна, поради което произовдството по нея е процесуално допустимо.
Съдът намира молбата за неоснователна по следните съображения:
Съгласно чл. 78,ал.1 и ал.3 от ГПК страната има право на разноски ако нейната
позиция по делото е получила съдебно признание,т.е. ищецът- за уважената част на
исковите си претенции, ответникът – за отхвърлената част, но само ако насрещната
1
страна е дала повод със своето поведение за завеждане на делото- чл.78,ал.2 от ГПК. В
този смисъл отговорността за разноски е обективна невиновна отговорност, чиято
реализация зависи не само от изхода на спора , но и от извънпроцесуалното поведение
на страните.
Фактът, че производството по делото е приключило с потвърждаване на
решението на първоинстанционния съд и подадените жалби са оставени без уважение
означава, че и двете страни по делото са упражнили неоснователно правото си на
жалба, а това изключва основанията за прилагане на принципа за компенсиране на
направените разноски пред въззивната инстанция, който принцип е приложим при
пълно или частично уважаване на въззивните жалби. По аргумент от чл.78,ал.2 от ГПК
следва да се приеме, че разноските по делото остават в тежест на страните, които са ги
направили.
Отделно от това, съдебният състав следва да посочи , че в приложения списък по
чл.80 от ГПК и договор за правна защита и съдействие от адв. Б. липсва разграничение
на нейното претендирано възнаграждение съобразно защитата по подадената от нея
въззивна жалба и съобразно защитата срещу въззивната жалба от ответника. Такова
разграничение не е направено никъде в рамките на делото пред САС. Липсват данни за
поотделно определяне на разноските, уговорени със страната с оглед извършени
процесуални действия по подадената от ищеца въззивна жалба и действията по жалбата
на ответника. С оглед това, начисляването на разноски от съда в полза на страната
само за отхвърлената жалба на насрещната страна, при така установеното като
договореност между пълномощника и представляваната страна, би излязло извън
пределите на отговорността за разноски, а по същество би представлявало
разграничаване на разноските едва в производството по чл.248 от ГПК само по искане
на пълномощника на едната страна. Подобно разграничение липсва в договореностите
между страна и пълномощник, съответно и изчисленията на съда за база съразмерност
на интересите биха били произволни. В този смисъл е налична и практика на ВКС –
определение 402/2017г по ч.т.д. № 1597/2017г на ІІТО.
Предвид изложеното съдът приема, че не са налице основания за изменение на
постановеното решение от 04.11.2021г в частта за разноските. Молбата по чл.248 от
ГПК на адв. Б. следва да бъде оставена без уважение.
Мотивиран така САС, в настоящия си състав

ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата по чл.248 от ГПК на адв. Б. за изменение на
решението на САС, 1 състав по настоящото дело , постановено на 04.11.2021г в частта
2
за разноските.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в 1 седмичен срок от
връчването му на страните.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3