РЕШЕНИЕ
№ 818
гр. Благоевград, 22.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Катя Сукалинска
при участието на секретаря Елица Яв. Педова
като разгледа докладваното от Катя Сукалинска Гражданско дело № 20241210103337 по
описа за 2024 година
Производството по настоящото гр.д.№3337/2024г. по описа на Районен съд- Благоевград е
образувано по искова молба вх.№27982/06.12.2024г., подадена от Н. С. О., ЕГН **********,
гр.Б, против О, представлявана от Кмета Мс която е предявен отрицателен установителен
иск за собственост с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за признаване за установено по
отношение на ищцата Н. С. О., че ответникът Оне е собственик на следния недвижим имот,
а именно: поземлен имот с идентификатор 55107.501.328 /петдесет и пет хиляди сто и
седем, точка, петстотин и едно, точка, триста двадесет и осем/, по кадастрална карта и
кадастралните регистри на с.Падеш, с ЕКАТТЕ 55107 /петдесет и пет хиляди сто и седем/,
община Б одобрени със Заповед №РД-18-187/24.10.2022г. на Изпълнителния Директор на
АГКК, с адрес на имота: с.П, с площ от 2 202 кв.м. /две хиляди двеста и два квадрати метра/,
трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: Ниско
застрояване /до 10 м/, номер по предходен план: 132 /сто тридесет и две/, кв.33 /тридесет и
три/, съседи: 55107.501.327, 55107.501.330, 55107.501.200, 55107.85.329 и 55107.88.15.
В исковата молба се твърди, че от повече от 20г. ищцата Н. С. О. осъществява фактическа
власт и владение върху гореописания недвижим имот. Твърди се, че ищцата владее имота
непрекъснато повече от 20 години, като в годините назад и до настоящия момент е
обработвала имота, ограждала е същия, върху него има посадени овощни дървета, като
първоначално използвала този имот и като зеленчукова градина в по-голямата му част, а в
последните години под дърветата има засадена трева и го ползва като ливада, независимо,
че е част от урбанизираната територия на с.Падеш, общ.Благоевград. Твърди се, че за
описания период от време, вкл. до момента, владението на ищцата е било явно, спокойно и с
намерение за своене, като никой не се е противопоставял на същото, нито пък затова е имало
спорове с който и да било.
Сочи се, че тъй като за описания имот не притежава документ за собственост, в края на м.
юли 2024г. ищцата предприела действия за образуване на нотариално дело за издаване на
констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка, като за целта подала до Омолба-
декларация за удостоверяване, че имотът не е актуван като общинска собственост. Сочи се,
че след получаване на заверения екземпляр на молбата-декларация, установила, че в нея е
отбелязано, че собственият й имот с идентификатор 55107.501.328 по КККР на с.Ппопадал в
УПИ IV, в кв.33 по РП на с.Падеш, одобрен със Заповед №268/13.08.1985г., който бил
общинска собственост, съгласно АДС №119/20.01.1986г. и §42 от ПЗР към ЗИД на ЗОС, а
останалата част от имота й попадала в улица, която била общинска собственост, съгласно
чл.56, ал.2 от ЗОбС.
1
Твърди се, че АДС не легитимира общината като собственик, тъй като същият бил
съставен без фактическо и правно основание за това. Независимо от това, наличието му
било пречка ищцата да довърши процедурата по снабдяване с документ за собственост.
Ищцата се позовава на фактическо състояние – осъществяваното от нея владение върху
имота и възможността да придобие имота, ако отрече правата на ответната община, които
обстоятелства обуславяли правния й интерес от настоящия отрицателен установителен иск.
С оглед на горното, се иска от съда да приеме за установено, че ответникът О не е
собственик на поземлен имот с идентификатор 55107.501.328.
В отговора на исковата молба ответникът Община Благоевград оспорва предявения иск
като неоснователен.
Твърди се, че Община Благоевград е собственик на процесния имот на основание чл.2,
ал.1, т.2 от Закона за общинската собственост /ЗОС/ във връзка с §7 от ПЗР на ЗМСМА във
вр. с §42 от ПЗР на ЗИДЗОС, алтернативно във връзка с чл.6 от ЗС /в първата му редакция
ДВ бр. 92/16.11.1951г./; евентуално, че Ое собственик на имота на основание чл.2, ал.2, т.5
от ЗОС /в редакцията до 05.11.1999г./, съгласно който недвижимите имоти на територията на
общината, чиито собственик не може да бъде установен, са общинска собственост;
евентуално – на основание чл.2, ал.1, т.7 от ЗОС във връзка с чл. 25, ал.1 и чл.19, ал.1 от
ЗСПЗЗ.
Твърди се, че за имот с идентификатор 55107.501.328 по КККР на с.Падеж,
общ.Благоевград е съставен Акт за частна общинска собственост №13848/05.09.2024г.,
съгласно който процесният имот е собственост на Община Благоевград на основание чл.56,
ал.1 и чл.2, ал.1, т.7 от Закона за общинската собственост във връзка с §42 от ПЗР към ЗИД
на ЗОС, в който като предходен акт за имота е посочен АДС №119/20.01.1989г.
Сочи се, че съгласно съставения Акт за държавна собственост №119 от 20.01.1989г. на
Общински народен съвет - гр.Б същият е изготвен на основание ПМС №1/1981г. и чл.77 от
Наредбата за държавните имоти във връзка с Регулационен план, одобрен със Заповед
№268/13.08.1985г. Сочи се, че процесният имот представлява незастроен жилищен парцел
№IV, кв.33, с площ от 5000 кв.м. по регулационния план на с.П. Целият имот е
представлявал държавна собственост, предоставен за оперативно управление на Общински
народен съвет - гр.Бл, като в акта, в графа „бивш собственик“ е посочен АПК „Д. Благоев“,
което означава, че имотът е бил част от АПК.
Излага се, че в справката към актовата книга за собственик на парцел IV е записано
„ОНС- държавно“. Като държавна собственост били записани и останалите съседни на
процесния парцели I-пл.135 и II-пл.139, кв.33, за които също има съставени актове за
държавна собственост №177/20.01.1986г. и № 118/20.01.1986г. Посочва се, че единствено
парцел III-140 от кв.33 е записан като частна собственост.
Твърди се, че със Заповед №268/13.08.1985г. на Председателя на Общински народен съвет
- Бе одобрен застроителен, регулационен и кадастрален план на с.Падеж, в който процесният
имот е отразен с пл.№133 и е част от УПИ IV в кв.33, отреден за имоти с пл.№130, 132, 133,
134 и 136, с предназначение за жилищно строителство, като части от имотите са предвидени
за улица. Посочва се, че в разписния лист на имотите към този план за процесния имот с пл.
№133, както и за останалите имоти с пл.№130, 132, 134 и 136, включени в парцел IV, както и
за неговите съседни парцели I-пл.135 и II-пл.139, като собственик е записано АПК. Посочва
се, че целият квартал 33 е записан като собственост на АПК, с изключение на парцел III-140,
който е записан като частна собственост на физическо лице /С/ с посочен нотариален акт за
собственост.
Излага се, че със Заповед №РД-02-14-2217/22.11.1999г. на МРРБ е одобрен кадастрален
план на с.Падеж, в който процесният имот е отразен с №132, като в регистъра на имотите
към този план, имот №132 е отразен с площ от 2201.46 кв.м., населено място с.Падеж, начин
на трайно ползване - нива, идентификатор 551070000132, без посочени данни за
собственост.
Имотът е отразен с идентификатор 55107.501.328 по кадастрална карта и кадастралните
регистри на с.П одобрени със Заповед №РД-18-187/24.10.2022г. на Изпълнителния Директор
на АГКК, с адрес на имота: с.П, с площ от 2 202 кв.м. /две хиляди двеста и два квадрати
метра/, трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване:
Ниско застрояване /до 10 м/, номер по предходен план: 132 /сто тридесет и две/, кв.33
/тридесет и три/, съседи: 55107.501.327, 55107.501.330, 55107.501.200, 55107.85.329 и
2
55107.88.15.
На основание чл.59, ал.1 от ЗОС, след влизане в сила на КККР на с.П, е съставен Акт за
общинска собственост №13848/05.09.2024г., в който описанието на имота е съобразено с
отразеното по одобрената КККР.
С оглед на горното се твърди, че процесният имот, представляващ имот с пл.№133,
заедно с останалите имоти с пл.№130, 132, 134 и 136, включени в парцел IV, кв.33 и в улица
по плана към 1985г. на с.П, са били държавна собственост.
Поради предназначението на имотите за жилищно застрояване и улица, според
предвижданията на ЗРКП от 1985г. на с.П, с който е извършена първичната регулация, се
твърди, че имотите са придобили статут на дворно място и въз основа на горепосочените
доказателства се установява, че същите са били държавна собственост.
Излага се, че в конкретния случай се касае за имот - земеделска земя, който е бил част от
АПК, но със ЗРКП от 1985г. е включен в строителните граници на с.Падеж и по силата на
Разпореждане №404/28.10.1968г., изменена т.5 с пар.1 от ЗР на ПМС №1/1981г., и отменено
с ПМС №122/03.12.1990г., т.23, е предаден на ОбНС, което обстоятелство е отразено в акта
за държавна собственост.
Посочва се, че с оглед своите характеристики, процесният имот е бил с местно значение,
предназначен за задоволяване потребностите на населението на с.П, като липсват каквито и
да било данни имотът да е задоволявал обществени нужди от национално значение, а не
такива на кметство с.Па като административна единица или на местното население.
Предвид посоченото, се твърди, че на основание §7, ал.1, т.3 от ПЗР на ЗМСМА,
собствеността върху процесния имот е преминала в патримониума на общината по силата
на самия закон.
В условията на евентуалност, се твърди, че върху процесния имот е възникнала
общинска собственост по силата на §42 от ПЗР на ЗОС, обн. в ДВ бр.96/99г., в сила от
05.11.1999г. Навежда се, че с оглед предназначението на имота – за жилищно строителство и
обществени и благоустройствени мероприятия на общината, по силата на закона е настъпила
трансформация на собствеността от държавна в общинска.
Излага се, че на посочените основания, собствеността върху процесния имот е преминала
в патримониума на Община Благоевград и същата се легитимира като негов собственик с
Акт за частна общинска собственост №13848/05.09.2024г.
Ако не бъде приета гореизложената хипотеза, че имотът е бил част от АПК, респ.
държавна собственост, се твърди, че следва да се разгледа хипотезата на чл.6 от ЗС, в
първата му редакция /ДВ бр. 92/16.11.1951г./, а и в тази от 1991г. /ДВ бр. 77/07.09.1991г./,
съгласно който държавни стават и имотите, които държавата придобива съгласно законите, а
така също и имотите, които нямат друг собственик, и аналогичната на нея разпоредбата на
чл.2, ал.2, т.5 от ЗОС /в първоначалната редакция до 05.11.1999г./, според която общинска
собственост са недвижимите имоти, на територията на общината, чиито собственик не може
да бъде установен.
В условията на евентуалност се твърди, че Община Благоевград е собственик на имота на
основание чл.2, ал.1, т.7 от ЗОС във връзка с чл.25, ал.1 и чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ. Излага се, че
за процесния имот с идентификатор 55107.501.328 по КККР на с.Падеж, който е част от
парцел IV, в кв.33 и част от улица по план на с.Падеж от 1985г., не се установява за същия да
е възстановена собствеността или да е придобита по реда на §4а или §4б ПЗР на ЗСПЗЗ.
Твърди се, че преди процедиране и одобряване на ЗРКП на с.Падеж, имотът е бил със статут
на земеделска земя, която е включена в АПК. Посочва се, че от разписния лист към плана от
1985г. става ясно, че всички имоти, включени в парцел IV на кв.33 са записани на АПК.
Навежда се, че след одобрението на ЗРКП на с.Падеж, имотът е включен в границите на
населеното място като урбанизирана територия и е загубил земеделския си характер.
Поради включването на земята в границите на населеното място, се твърди, че същата е
предоставена за управление от АПК на ОбНС, съгласно действащите към момента
нормативни правила.
Предвид изложеното, се твърди, че имотът като незастроен е подлежал на възстановяване
в хипотезата на чл.10, ал.7 от ЗСПЗЗ, а видно от приложените справки в КАИС - за
съседните на процесния имоти с идентификатори 55107.501.327 и 55107.501.329 е
възстановена собствеността на лицето Ник. Излага се, че тези имоти също представляват
част от парцел IV в кв.33 и част от предвидената улица по ЗРКП на с.П
3
Твърди се, че процесният имот не е възстановен на бивши собственици.
Оспорват се наведените с исковата молба обстоятелства, че ищцата владее процесния
поземлен имот, като се излагат съображения в тази насока.
Излага се, че от изложените в исковата молба обстоятелства не става ясно как, на какво
основание, по какъв начин, респективно от кого е завладян имота, като се навежда, че
единствено владението на имот, принадлежащ на физическо лице, може да изключи
приложението на императивната правна норма на чл.86 от ЗС, предвиждаща забрана за
придобиване по давност на вещ държавна или общинска собственост.
Навежда се, че доколкото имотът е със статут на общинска собственост, на основание
чл.86 от ЗС и чл.7, ал.1 от ЗОС не може да се придобива по давност след 01.06.1999г., а с
оглед нормата на §1 от Закона за допълнение на Закона за собствеността, давността за
придобиване на общински имоти спира да тече до 2022г., поради което ищцата не може да се
легитимира като собственик на процесния имот на соченото от него оригинерно правно
основание.
На следващо място, се навежда, че земи, които подлежат на възстановяване по ЗСПЗЗ или
се намират в терен по §4 ПЗР на ЗСПЗЗ, или са предмет на изкупуване по §4а и §4б ПЗР на
ЗСПЗЗ, или влизат във фонда по чл.19 от ЗСПЗЗ, не могат да се придобиват по давност до
приключване на предвидената в ЗСПЗЗ административната процедура по възстановяването
на собствеността.
Не на последно място, се твърди, че ищецът не може да придобие имота по давност, тъй
като не са налице изискванията на чл.200 във вр. с чл.19 от ЗУТ /в сила от 31.03.2001г./.
Предвид гореизложеното, се оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан и се
иска неговото отхвърляне.
В съдебно заседание ищцата Н. С. О. не се явява лично. Представлява се от адв.А. К.,
който поддържа иска и моли за уважаването му.
В съдебно заседание ответникът Очрез юрк.Б, оспорва иска и пледира за отхвърлянето му
като неоснователен.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
През 2024г. Н. С. О. е подала в О Заявление, с искане да й бъде заверена молба-
декларация за снабдяване с нотариален акт по обстоятелствена проверка за поземлен имот с
идентификатор 55107.501.328 по кадастрална карта и кадастралните регистри на с.Падеш.
Издадено й е Удостоверение №657/03.09.2024г., съгласно което част от имот с
идентификатор 55107.501.328 попада в УПИ IV, кв.33 по РП на с.П, одобрен със Заповед
№268/13.08/1985г., който е общинска собственост, съгласно АДС №119/20.01.1986г. и пар.42
от ПЗР на ЗИД на ЗОС, а останалата част попада в улица, която е публична общинска
собственост съгласно чл.56, ал.2 от ЗОС и на основание чл.7, ал.1 от ЗОС не може да се
придобие по давност.
От заключението на вещото лице инж.Р. С. по изготвената съдебно-техническа експертиза
се установява следното:
За с.Пима изработен „Общ проект за регулация на улиците, площадите, дворищата и
местата за обща употреба“ /Приложение №2 към СТЕ/, за който със Заповед №2090 от
28.11.1935г. е утвърдена уличната регулация, а със Заповед №2091 от 28.11.1935г. е
утвърдена регулацията на всички строителни квартали. При изработване на плана районът
на СТЕ попада в обхвата на кв.9-ти, с обособени парцели №I, II, III, IV, без отреждане за
конкретни имоти, тъй като по кадастралния план не са заснети такива.
В изпълнение на Постановление №216 от 08.11.1961г. за подобряване
градоустройственото планиране на населените места и увеличаване фонда на обработваема
земя /обн.ДВ бр.95 от 28.11.1961г., отм. ДВ бр.34 от 29.04.1990г./ със Заповед №3774 от
25.10.1962г. на Председателя на ОбНС-Благоевград е одобрено изключването на кв.1, 9 и 19
от строителната част на с.Падеш, според червени зачерквания на приложената скица –
Приложение №1, стр.1, 2, и 3 към СТЕ. Вещото лице е дало заключение, че Копието от
Общия регулационен план на Приложение №2, е с данни след 1962г. и след изключване на
квартали 1 и 9 от строителната част на селото.
В разписния лист към проекта за дворищна регулация на кварталите няма запис относно
собствеността за парцели №I, II, III, IV, тъй като в частта от кв.9, където попадат, няма
заснети поземлени имоти.
4
Със Заповед №268 от 13.08.1985г. на Председателя на ОНС-Благоевград на основание
ППЗТСУ е одобрен Застроителния, регулационен и кадастрален план на с.П. Планът е
изработен в М 1:1000 и Координатна система 1970г. На Приложение №3 е показана извадка
от този план, като процесният имот и съседните му имоти попадат в обхвата на кв.33. В
обхвата на кв.33 са заснети и обособени имоти с пл.номера от 130 до 140. По РП в кв.33 са
образувани парцели: - за индивидуално застрояване с отреждане за определени имоти –
парцели I-135, II-136 и III-139; - парцел IV – без конкретно отреждане и включващ в
границите си имоти и части от имоти в пл.№№130, 131, 132, 133 и 134. В разписния лист
към проекта на дворищна регулация за всички имоти в обхвата на кв.33 като собственик е
записан АПК.
При действието на този план е съставен Акт за държавна собственост на недвижим имот
№119 от 20.01.1986г., за парцел IV, кв.33, площ 5000 кв.м.с.Падеш – незастроен жилищен
парцел, бивш собственик на имота – АПК „Д.Благоев“, основание за собствеността – ПМС
№1 от 07.1.1981г., чл.77 от НДИ, Регулационен план одобрен със Заповед №268/13.08.1985г.
След съставянето на АДС в разписния лист няма промяна в записа касаещ собствеността на
имотите, включени в парцел IV, кв.33.
Със Заповед №РД-02-14-2217 от 22.11.1999г. на Министъра на МРРБ е одобрен
Кадастралния план в М 1:1000 на с.Падеш, общ.Благоевград. На Приложение №5 е показана
извадка от този план в обхвата на района на СТЕ. В обхвата на кв.33 по действащия КРП от
1985г. са заснети и обособени поземлени имоти с идентификатори 55107.130, 55107.131,
55107.132, 55107.133 и 55107.134, като в кадастралния план процесният имот е нанесен и
означен с пл.№132. Към КП е изработен регистър на имотите, съгласно ЗЕК, в който за имот
пл.№132 са вписани следните данни: площ по кад.план – 2201.46 кв.м.; населено място:
с.Падеш; вид територия – населени места; начин на трайно ползване – нива; идентификатор
551070000132, собственик – без данни за собственост /Приложение №6/.
Със Заповед №РД-18-159/15.03.2019г. на Изпълнителния директор на АГКК са одобрени
КККР за землището на с.П за неурбанизираната територия, като в нея границите на имотите
са съгласно КВС на земеделските земи. Процесният имот попада в строителните граници на
населеното място на с.П и не попада в обхвата на картата.
Със Заповед №РД-18-187/24.10.2022г. на ИД на АГКК на основание чл.49, ал.1 от ЗКИР е
одобрена КККР за урбанизираните територии на землището на с.Падеш, като процесният
имот е с идентификатор 55107.501.328 /Приложение №7/. В кадастралния регистър на
недвижимите имоти са записани следните характеристики на имота – местонахождение –
с.П площ 2202 кв.м., НТП – индивидуално застрояване, трайно предназначение –
урбанизирана територия, стар идентификатор – кв.33, пл.№132; собственици – О, документ
– АОС вписан в СлВп като акт №176/18.09.2024г., том 18, дело 2645/2024г. С последния Акт
за частна община собственост №13848/05.09.2024г., вписан в СлВп като акт
№176/18.09.2024г., том 18, дело 2645/2024г., на основание чл.56, ал.1, чл.2, ал.1, т.7
/придобит по закон/, чл.59, ал.1 от ЗОС във вр. с пар.42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС е актуван като
общински поземлен имот с идентификатор 55107.501.328 /петдесет и пет хиляди сто и
седем, точка, петстотин и едно, точка, триста двадесет и осем/, по кадастрална карта и
кадастралните регистри на с.Па, с ЕКАТТЕ 55107 /петдесет и пет хиляди сто и седем/,
община Благоевград, област Благоевград, одобрени със Заповед №РД-18-187/24.10.2022г. на
Изпълнителния Директор на АГКК, с адрес на имота: с.П п.к.„Че, с площ от 2 202 кв.м. /две
хиляди двеста и два квадрати метра/, трайно предназначение на територията: Урбанизирана,
начин на трайно ползване: Ниско застрояване /до 10 м/, номер по предходен план: 132 /сто
тридесет и две/, кв.33 /тридесет и три/, съседи: 55107.501.327, 55107.501.330, 55107.501.200,
55107.85.329 и 55107.88.15.
На Приложение №8 към СТЕ е показана Комбинирана скица между Кадастралната карта,
одобрена със Заповед №РД-18-187/24.10.2022г. и Застроителния, регулационен и кадастрален
план“ на с.Падеш, одобрен със Заповед №268/13.08.1985г. на Председателя на ОбНС-
Благоевград. От същата е видно, че границите на имот 55107.501.328 по КК съвпадат с
регулационните линии по РП от 1985г. за имот 133 в кв.33.
Вещото лице е дало заключение, че при огледа на място е установил, че границите на
имота са материализирани на място с бетонови колове и бодлива тел. Границите на имота
съответстват на границите по КК и по КП от 1999г., като единствено на място западната
граница е изместен назад към съседния имот 15, в който попада зеленчукова градина. В
5
останалата част имотът е необработена нива, без трайни насаждения, без сгради, постройки
или други съоръжения. Визуална представа за имота може да се придобие от приложените от
вещото лице снимки от информационната система на АГКК /КАИС/ от 2011г., както и
Google Earth от 2003г., 2009г., 2019г. Вещото лице е дало заключение, че от прегледа на
всички изображения може да се направи извод, че през периода 2003г. – 2020г. процесният
имот е стопанисван и обработван като зеленчукова градина, нива и ливада.
Вещото лице е дало заключение, че за съседните имоти с идентификатори 55107.501.327 и
55107.501.329 са проведени процедури за възстановяване правото на собственост по реда на
ЗСПЗЗ и са постановени решения на ПК – Благоевград с начин на възстановяване „в стари
реални граници“, поради което може да се допусне, че процесният имот и съседните му са
внасяни в ТКЗС или други сродни организации. Няма данни за провеждани процедури по
одържавяване на процесния имот. За имота няма подадени заявления за възстановяване.
По делото се установява, че за съседните на процесния имоти с идентификатори
55107.501.327 и 55107.501.329 е възстановена собствеността на лицето Никола Стоянов
Сейменски. Тези имоти са част от парцел IV, кв.33 по РП от 1985г. и съответстват на имоти с
№130 и 133 по КП от 1999г.
По делото са събрани гласни доказателствени средства – показания на св.Христо
Никовски, Анелия Иванова и Соня Василева.
Св.Христо Никовски е съпруг на сестрата на ищцата. Твърди, че Н. О. има наследствен
имот от около 2 дка в с.Падеш. Имотът се намира в края на селото, до реката. Имотът е
ограден с дървени колци и бодлива тел, като се влиза през дървена подвижна леса. Имотът
ищцата е получила от нейния баща, а той – от неговия баща Санде Сейменски. От 1990г. Н.
О. обработва имота, като го ползва за градина – в имота има овощни дръвчета – ябълка,
орех, садяли са се картофи, домати, царевица, чушки, в една част имало люцерна. Градината
била в долния край на имота, а останалата част била засадена с люцерна. Люцерната се
ползвала за храна на животните, които Н. и мъжът й гледали. Свидетелят е помагал на
бащата на Н. да орат мястото. Всяка година се садяли различни култури. В момента в имота
има един орех, една ябълка, има засадени тикви и в останалата част – естествена ливада. До
преди 5-6 години в имота се садяли градини, а след това и до сега представлява естествена
ливада. Свидетелят сочи, че на времето покрай реката имотите били засадени с ябълки от
АПК, но после започнали да ги връщат. Този имот не бил част от АПК. Свидетелят сочи, че
дядо Санде Сейменски е имал и други имоти покрай този имот.
Св.Анелия Иванова е първа братовчедка на Н. О. – майката на св.Иванова и бащата на Н.
О. са брат и сестра. Сочи, че имотът е бил на дядото на Н. О., след това на баща й и от 20 г.
го обработва Н.. Имотът бил ограден с колчета и телена ограда от Н. и баща й. В имота са се
садяли картофи, царевица, градина, имало орех и овощни дръвчета. В момента имотът бил
ливада, която се коси, имало и засадени тикви. Имотът бил засаждан и обработван на
парчета. В имота се влиза през малка портичка. В съседство имало и други имоти на рода
Сейменски. Свидетелката последно е виждала Н. в имота преди 2 години.
Св.Соня Славева е първа братовчедка на Н. О.. Твърди, че имотът е наследствен, който е
работен от родителите на Н. и на св.Славева преди това. От 15 г. имотът се обработва от Н..
Имотът е ограден с бодлива тел. В него Н. е садяла зеленчуци – чушки, домати, овощки,
ябълка, орех, картофи. Виждала е имота да се оре. Сочи, че наоколо рода Сейменски имат и
други имоти, вкл. съседния имот е на св.Славева, която тя е получила от своя баща. Само
един от имотите на рода Сейменски е възстановен. В момента в една част имотът е засаден с
тикви. Последно е виждала ищцата да работи в имота преди 5-6 години.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Съгласно постановките на ТР №8/27.11.2013г. по тълк.д.№8/2012г. на ОСГТК на ВКС,
правният интерес при отрицателния установителен иск за собственост или друго вещно
право се поражда от твърдението за наличие на притежавано от ищеца, различно от
спорното, право върху същия обект, чието съществуване би било отречено или пораждането,
респективно упражняването му би било осуетено от неоснователната претенция на
насрещната страна в спора. Интерес от отрицателния установителен иск за собственост
може да е налице, когато ищецът заявява самостоятелно право върху вещта, както и при
конкуренция на твърдени от двете страни вещни права върху един и същ обект. С
отрицателен установителен иск могат да се защитават и фактически състояния. Такъв е
случаят, при който владението е смутено (но не е отнето) преди да са изтекли шест месеца от
6
установяването му от лице, което неоснователно претендира, че е собственик. Интерес от
предявяване на отрицателен установителен иск е налице и когато ищецът има възможност да
придобие имота на оригинерно основание или по реституция, ако отрече претендираните от
ответника права.
В настоящия казус ищцата Н. О. обосновава правния си интерес от иска с възможността
да придобие имота на оригинерно основание – давностно владение, ако отрече правата на
Община Благоевград. До отричане със сила на пресъдено нещо на общинския характер на
имота, владелецът не би могъл да се позове на изтеклата в негова полза придобивна давност,
което обуславя правния му интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за
собственост срещу общината. В този случай в производството по предявения отрицателен
установителен иск ищецът е длъжен да докаже фактите, обуславящи правния му интерес да
оспорва правото на ответника, а именно продължило в срока по чл.79 от ЗС владение като
фактическо състояние при прилагане на презумпцията за анимус по чл.69 от ЗС. Видно от
твърденията на ищцата в исковата молба, се установява, че е съставен АОС, с което е налице
оспорване на правата на ищцата в настоящето производство. В настоящия случай правния
си интерес от иска ищцата извежда от липсата на документ за собственост на владения от
нея имот, и предвид формалното легитимиране на ответника като собственик със съставения
акт за собственост. Ищцата твърди, че е във фактическа власт на спорния имот, като от
преценката на ищцовата страна зависи каква форма на защита на твърдяното му да е
накърнено субективно право да избере - положителен или отрицателен установителен иск за
собственост. В случая, успешното провеждане на отрицателен установителен иск за
собственост върху спорния имот срещу общината би било предпоставка ищцата да се
снабди с констативен нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка. Предвид
изложеното, съдът намира, че в исковата молба са изложени твърдения, че ищцата от 20 г. е
във владение на имота и се легитимира като собственик на оригинерно основание, което
право ответната община й оспорва, съставяйки АОС, с който имотът е актуван като
общински и е пречка ищцата да се снабди с констативен нотариален акт.
В Решение №15/19.02.2016г. по гр.д.№4705/2015г. на ВКС е прието, че правен интерес от
предявяване на отрицателен иск за собственост е налице, когато обект на владение е имот,
актуван като държавен или общински, като до отричане със сила на пресъдено нещо на
държавния, респ. общинския характер на имота, владелецът не би могъл да се позове на
изтеклата в негова полза придобивна давност, което обуславя правния му интерес от
предявяване на отрицателен установителен иск за собственост срещу държавата или
общината.
В случая ищцата обосновава правния си интерес от търсената защита, като се позовава на
упражнявана от нея фактическа власт върху процесния имот от 20г. Съдът намира, че
предявеният отрицателен установителен иск за собственост е допустим и подлежи на
разглеждане по същество.
При предявен отрицателен установителен иск за собственост, предмет на изследване в
процеса е правото на собственост на ответника. В случая в тежест на ответника е да докаже,
че е собственик на процесния имот, като освен това същият е длъжен да изчерпи всички
свои възражения, респ. да изчерпи всички основания, на които твърди, че е собственик, а
ищецът трябва да докаже твърденията си за фактите, които изключват това право.
Първото основание, на което ответната Община Благоевград претендира, че имотът е
общинска собственост е чл.2, ал.1, т.7 от ЗОС във вр. с пар.42 от ПЗР на ЗИДЗОС, в сила от
01.06.2006г., като имотът бил актуван като общински с Акт за частна общинска собственост
№13848 от 05.09.2024г.
Съгласно пар.42 от ПЗР на ЗИДЗОС застроените и незастроените парцели и имоти
държавна собственост, отредени за жилищно строителство и за обществени
благоустройствени мероприятия на общините, съгласно предвижданията на действащите
към датата на влизане в сила на този закон подробни устройствени планове, преминават в
собственост на общините.
Общината се позовава на настъпила по силата на закона трансформация на държавната
собственост в общинска. В тази връзка се твърди, че имотът е бил държавен, за което се
представя Акт за държавна собственост на недвижим имот №119 от 20.01.1986г.
По делото от съществено значение са въпросите дали процесният имот е бил включен в
ТКЗС, ДЗС или друго такова образувание, има ли данни за предишен собственик или
7
собственици на имота преди кооперирането му, дали преди или след обобществяването е
включен в регулационните граници на населеното място, бил ли е застроен, предявени ли са
реституционни претенции и в този смисъл подлежал ли е на реституиране по ЗСПЗЗ, налице
ли са последващи регулационни планове, какво е отреждането по тях на имота, както и дали
плановете са приложени и какво е значението на приложението на плана относно статута на
имота и възможността му да се придобива по давност, ако към този момент няма данни за
собственик на имота.
От заключението на вещото лице по изготвената съдебно-техническа експертиза се
установи, че независимо от това, че през 1935г. районът на СТЕ попада в кв.9 в строителните
граници на населеното място, то за периода от 1962г. до 1985г. по силата на Постановление
№216 от 08.11.1961г. за подобряване градоустройственото планиране на населените места и
увеличаване фонда на обработваема земя /обн.ДВ бр.95 от 28.11.1961г., отм. ДВ бр.34 от
29.04.1990г./ със Заповед №3774 от 25.10.1962г. на Председателя на ОбНС-Благоевград е
одобрено изключването на целия кв.9 от строителната част на селото. Установява се още, че
в кв.9 не е имало заснети отделни поземлени имоти.
Със Заповед №268 от 13.08.1985г. на Председателя на О е одобрен Застроителния,
регулационен и кадастрален план на с.П, по който районът на СТЕ попада в кв.33, парцел IV,
имот №133.
Данни, че земята в този район е била обобществена се съдържат в разписния лист към РП
от 1985г., в който както за процесния имот с пл. №133, така и за всички останали имоти с пл.
№130, 132, 134, 136, включени в парцел IV, както и неговите съседни парцели I-пл. №135 и
II-пл. №139, като собственик е посочен АПК. Целият кв.33 е записан като собственост на
АПК, с изключение на парцел III-140, записан като частна собственост на физическо лице
/С– с посочен нотариален акт/. Същите данни се съдържат и в съставения Акт за държавна
собственост на недвижим имот №119 от 20.01.1986г., в който е посочено, че бивш
собственик е АПК „Д.Благоев“, като земята е включена в регулационния план и е
предоставена на ОбНС за безвъзмездно ползване на основание ПМС №1/1981г. и чл.77 от
НДИ.
По силата на Разпореждане №404 от 28.10.1968г. на Бюрото на Министерския съвет,
точка 5 и по-точно с §1 от заключителните разпоредби на ПМС №1 от 1981г., с който се
изменя точка 5 от Разпореждане №404 от 1968г. държавните селскостопански предприятия
се задължават да предадат безвъзмездно на общинските народни съвети държавните дворни
места, които стопанисват, освен парцелите в стопанските дворове и необходимите им
парцели за производствени нужди, като общинските народни съвети, по предложение на
държавните селскостопански предприятия, предоставят безвъзмездно право на строеж върху
държавна земя на нуждаещи се работници и служители, които се задължават да работят не
по-малко от 5 години в държавно селскостопанско предприятие, като при неизпълнение на
това задължение те заплащат правото на строеж, а ако парцелът не е застроен, се отнема.
Разпореждането има предвид „държавни дворни места“, които се предават безвъзмездно на
общинските народни съвети. Предаването на тези държавни дворни места на общинските
народни съвети става при определени условия и с определена цел.
С §1 от заключителните разпоредби на ПМС №1 от 1981г., точка 5 от Разпореждане №404
от 1968г. на Бюрото на Министерския съвет се изменя и остава единствена в
разпореждането, като по силата на това изменение се предават безвъзмездно на общинските
народни съвети не държавни земи, а всички земи на АПК и другите селскостопански
организации, които са включени в строителните граници на населените места от блоковете
им, с изключение на парцелите в стопанските им дворове и необходимите им парцели за
производствени нужди. Съгласно чл.77, ал.2 от Наредбата за държавните имоти на актуване
подлежат всички държавни празни дворни места, както и държавните имоти в границите на
регулационните планове на населените места и вилните зони, които се използват като ниви,
пасища, градини, лозя и др.
Според настоящия съдебен състав констатациите в АДС не са опровергани, поради което
следва да се приеме, че процесният имот е представлявал кооперирана земя на АПК,
предаден безвъзмездно на ОбНС на основание посоченото по-горе ПМС / Решение №18 от
30.01.2020г. по к.гр.д.№1294/2019г. на ВКС/.
За този свой извод съдът изходи от съвкупния анализ на събраните по делото писмени,
гласни доказателства и заключението на СТЕ. От заключението на вещото лице се установи,
8
че след издаването на Заповед №3774/25.10.2962г. за изключването на кв.9 от строителната
част на с.Падеш, процесният имот и съседните му имоти представляват земеделска земя
/заключение на СТЕ по въпрос 2/. Установи се още, че в разписния лист към проекта за
дворищна регулация от 1985г. целият кв.33, в т.ч. всички имоти /с изключение на един/ в
парцел IV /в който попада и процесният по делото/ са записани на АПК. От представените
писмени доказателства и заключението на СТЕ се установи още, че за съседните на
процесния имот са проведени процедури за възстановяване на собствеността по реда на
ЗСПЗЗ, поради което и вещото лице е направило извод, че земите в района са били внасяни в
ТКЗС/АПК.
След 01.06.1996г., с влизане в сила на ЗОС, имотът е придобил статут на частна държавна
собственост и съобразно пар.42 от ПЗР на ЗОС /обн.ДВ бр.96/05.11.1999г./ тя се е
трансформирала в частна общинска собственост.
Следва да се отбележи, че ищцата не твърди да е била собственик на имота преди
кооперирането на земята /а и не би могла предвид възрастта й/, т.е. не твърди, че имотът не е
реално отнеман и е останал във владение на действителния му собственик. На следващо
място, ищцата не твърди и друго лице да е било собственик на имота към момента, в който
тя го е завладяла преди 20 г., т.е. по същество се касае за хипотеза на завладяване на
безстопанствен имот. Дори да не се приеме, че имотът е бил на общината чрез
трансформиране на държавна в общинска собственост, то налице е хипотезата на имот без
установен собственик, което съответства и на записите в КП от 1999г., в който за имота
липсват данни за вписан собственик, което от своя страна отново води до извод за
държавния/общинския характер на имота. По силата на чл.6 от ЗС, в първата му редакция
/ДВ бр. 92/16.11.1951г./, а и в тази от 1991г. /ДВ бр. 77/07.09.1991г./, държавни стават и
имотите, които държавата придобива съгласно законите, а така също и имотите, които нямат
друг собственик. Аналогичната на нея е разпоредбата на чл.2, ал.2, т.5 от ЗОС /в
първоначалната редакция до 05.11.1999г./, според която общинска собственост са
недвижимите имоти, на територията на общината, чиито собственик не може да бъде
установен.
Задължителната съдебна практика по приложението на чл.6, пр.2 от ЗС /отм./ приема, че
доказването на придобивното основание във втората хипотеза става чрез изследване на
данните, които се съдържат в различни карти, планове, регистри и друга документация
относно недвижимите имоти; ако при съставянето на тези карти и планове, респ. при
отреждането със съответния план /кадастрален, регулационен или друг/, имотът няма
известен собственик, то той се води за безстопанствен. В такъв случай имотът преминава в
патримониума на държавата като собственик на всички имоти, които нямат друг собственик
/Определение №4384 от 29.09.2025г. по гр.д.№4021/2024г. на ВКС; Решение №541 от
06.07.2010 г. по гр.д.№661/2009г. на ВКС, І г.о.; Решение №27 от 15.04.2016г. по гр.д.
№3554/2015г. на ВКС, I г.о и др/. В случая по разписните листове към отделните планове
липсват записвания за физическо лице. Ищцата се позовава на владение, установено след
2000г., към който период липсват каквито и да било данни имотът да принадлежи на
конкретно лице.
Отделно от изложеното, по делото се установи, че процесният имот е подлежал на
възстановяване. От представените писмени доказателства и заключението на СТЕ се
установи още, че за съседните на процесния имот са проведени процедури за възстановяване
на собствеността по реда на ЗСПЗЗ. Ангажираните от ищцовата страна свидетели
потвърдиха, а не опровергаха този извод. Св.Х сочи, че покрай реката е имало блокове на
АПК, където са се садили ябълкови дървета, които земи след това са били възстановени.
Св.Асочи, че за съседния имот фамилията Сейменски са провели процедура по
възстановяване и са го възстановили. Св.С също сочи, че от техния род са си възстановили
имоти в района, но процесният имот не е заявяван за възстановяване. Имотът като
незастроен е подлежал на възстановяване в хипотезата на чл.10, ал.7 от ЗСПЗЗ, като за
същия не са подадени заявления за възстановяване, което обуславя приложимост на чл.25,
ал.1 и чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ.
Предвид изложеното, съдът приема, че Община Благоевград е доказала придобивните
основания, за които се позовава, поради което следва да се отговори на въпроса ищцата
придобила ли е права върху имота, които да изключат правата на ответника.
В Решение №15/19.02.2016г. по гр.д.№4705/2015г. на ВКС изрично е прието, че ако
9
ищецът не успее да докаже фактическите твърдения, които пораждат правния му интерес,
производството не се прекратява в хипотезата, когато ищецът извежда правния си интерес
от твърдения, които включват притежаване на самото спорно право, което той отрича на
ответника. С други думи, когато е налице конкуренция на права – и двете страни
претендират едно и също право върху вещта /в случая право на собственост/, съдът следва
да се произнесе с решение по същество относно титулярството на правото. В случая в
исковата молба ищцата твърди, че е искала да се сдобие в констативен нотариален акт за
собственост поради продължило повече от 20 години давностно владение, но установила, че
за „собствения й имот“ е съставен АОС. Когато ищецът поддържа, че е собственик на
спорния имот, по силата на диспозитивното начало в гражданския процес той е в състояние
сам да определи обема и интензивността на търсената защита, вкл. като се ограничи до
отричане със сила на пресъдено нещо на правото на ответника, т.е. предявявайки
отрицателен установителен иск. В този случай доказването, че спорното право принадлежи
на ищеца, обаче е въпрос не на процесуална, а на материална легитимация- въпросът за
титулярството на правото обуславя произнасянето по съществото на спора, доколкото
установяването на собственическите права на ищеца изключва тези на ответника върху
същия имот /Определение №427/12.12.2013г. по ч.гр.д.№ 3593/13г. на ВКС, ІІ г.о.; Решение
№60078 от 13.09.2021г. по гр.д.№3368/2020г. на ВКС, II г.о./.
В ТР №8/27.11.2013г. по тълк.д.№8/2012г. на ОСГТК на ВКС също е разяснено, че при
предявен отрицателен установителен иск ищецът следва да установи наличието на свое
защитимо право, засегнато от правния спор, като докаже фактите, от които то произтича. В
противен случай, ищецът ще бъде освободен от това да доказва каквото и да било
претендирано от него право върху вещта. Единствено ответникът ще е длъжен да доказва
съществуването на отричаното от ищеца право на собственост или друго вещно право,
докато ищецът ще се задоволи само с възраженията си, че такова право не е възниквало или
е било погасено. Ако по волята на ищеца началото на процеса бъде поставено при условия,
изискващи активност при доказването единствено от страна на ответника по отрицателния
установителен иск, това би означавало да се защитава право, което изобщо може и да не
съществува.
Съобразно диспозитивното начало в процеса, в настоящия случай ищцата е избрала по-
ограничения път за защита чрез предявяване на отрицателен, а не на положителен
установителен иск за собственост. Съдът намира, че упражняваното от нея владение върху
имота не е довело до придобиването му на оригинерно основание, което да изключи правата
на общината. Ищцата не е могла да придобие имота по давност поради законови пречки за
това. В исковата молба ищцата твърди, че осъществява самостоятелно владение върху имота
от повече от 20 г. Всички разпитани свидетели сочат, че имотът ищцата получила от своя
баща, който го получил от неговия баща. Свидетелите сочат, че след като починал дядото на
Н., имотът се е обработвал от бащата на Н. и другите му братя /св.Вса го обработвали; че
преди Н. имотът е бил на баща й и се ползвал от него. Св.Н е помагал на бащата на Н. да оре
мястото. Сочат още, че тъй като бащата на Н. е вече възрастен, от около 15-20 г. имотът се
работи от Н. /св.В Иванова/.
Показанията на св.Василева и Иванова за периода, през който ищцата упражнява
самостоятелно владение, съвпадат с твърденията на самата ищца в исковата молба за
периода, в който упражнява самостоятелно владение, а именно от 15-20 години. Съдът не
дава вяра на показанията на св.Нв частта им, че от 1990г. само Н. О. владее имота, доколкото
същите влизат в колиЗ. с показанията на св.В/че преди Н., имотът се е обработвал от баща й,
който го е наследил от своя баща/, изложените твърдения в исковата молба, както и
показанията на самия св.Никовски, че е ходил на помага на бащата на Н. да орат имота,
както и че имота е бил на баща й, а сега на нея.
В исковата молба ищцата не се позовава на присъеднено владение по смисъла на чл.82 от
ЗС, а и не би могла, доколкото нейният баща, който по свидетелски показания е бил
собственик на имота, е все още жив.
Поради изложеното, съобразно твърденията на ищцата и показанията на св. св.Василева и
св.Иванова, следва да се обсъжда самостоятелното владение на ищцата за посочения в
исковата молба период и този, посочен от свидетелките Василева и Иванова – 15-20г. /т.е. от
най-рано от 2005г./. За периода 01.06.2006г. - до 08.03.2022г. /когато е влязло в сила
Решението №3/24.02.2022г., постановено по к.д.№16/2021г. на Конституционния съд на
10
Република България/ давността върху имоти частна общинска собственост спира да тече. С
обявяването на разпоредбата на § 1, ал.1 от ЗД на ЗС за противоконституционна не се засяга
нейният досегашен ефект, като последиците от преустановяването на мораториума
настъпват от момента на влизане на решението на КС на РБ в сила - чл.151, ал.2, изр. трето
от Конституцията на РБ. Поради това в полза на ищцата не е изтекла 10-годишна давност.
Нещо повече, от събраните доказателства не се установи владението на ищцата да е било
непрекъснато. От заключението на вещото лице се установи, че имотът понастоящем
представлява необработена нива. Това, че имотът представлява запустяла нива, която не се
обработва, се вижда и от фотоснимката на Приложение №9, като видно от снимката, а и от
разпита на вещото лице в съдебно заседание, се установява, че оградата е стара,
неподдържана, на места паднала и обрасла с трънаци. В самия имот се вижда изсъхнало
дърво и саморасла трева. Вещото лице не е констатирало наличие на портал или вратичка за
достъп – заяви, че се влиза през падналата ограда, което опровергава свидетелските
показания, че в имота се влиза през подвижна леса.
Констатираната от вещото лице градина /за която свидетелите твърдят, че представлява
засадени тикви/ на запад се намира извън границите на спорния по делото имот. На
приложената фотоснимки от 2003г. отново се вижда градина на запад, в по-голямата си част
извън границите на имота. На снимката от 2019г. е видно, че имотът представлява
необработена нива. Единствено на снимката от 2009г. /преди 15 години/ се вижда градина,
заемаща част от имота на североизток, която обаче липсва към 2009г. и към настоящия
момент. В този смисъл не се установи и владението на ищцата да не е било прекъсвано за
по-малко от 6 месеца.
Като краен извод, съдът намира, че съставеният АОС обуславя правния интерес на
ищцата да предяви отрицателен установителен иск срещу общината, чието успешно
провеждане би й дало възможност да се снабди с констативен нотариален акт за собственост
на оригинерно основание /Решение №15/19.02.2016г. по гр.д.№4705/2015г. на ВКС/.
Общината е доказала правата си в производството. В същото време доколкото ищцата
твърди, че упражняваното от нея владение е годно да я направи собственик на оригинерно
основание /за което е инициирала производство по обстоятелствена проверка/, то
възникналата конкуренция на твърдени от двете страни вещни права върху един и същ
обект, изисква произнасяне по същество дали ищцата е придобила права, които да изключват
/погасяват/ правата на общината, което ищцата не успя да докаже, вкл. поради наличие на
законови пречки за придобиването на имота по давност за посочения в исковата молба и
очертан от свидетелите период.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че предявеният иск следва да се отхвърли като
неоснователен.
С оглед изхода на спора, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответната страна
сторените разноски в производството – 1900 лв. за експертиза и 300 лв. за юрисконсултско
възнаграждение по чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от Н. С. О., ЕГН **********, гр.Блпротив
Огр.Бл, представлявана от Кмета М, отрицателен установителен иск за собственост с правно
основание чл.124, ал.1 от ГПК, за признаване за установено по отношение на ищцата Н. С.
О., че ответникът Оне е собственик на следния недвижим имот, а именно: поземлен имот с
идентификатор 55107.501.328 /петдесет и пет хиляди сто и седем, точка, петстотин и едно,
точка, триста двадесет и осем/, по кадастрална карта и кадастралните регистри на с.Пс
ЕКАТТЕ 55107 /петдесет и пет хиляди сто и седем/, община Б одобрени със Заповед №РД-
18-187/24.10.2022г. на Изпълнителния Директор на АГКК, с адрес на имота: с.П„Ч с площ от
2 202 кв.м. /две хиляди двеста и два квадрати метра/, трайно предназначение на територията:
Урбанизирана, начин на трайно ползване: Ниско застрояване /до 10 м/, номер по предходен
план: 132 /сто тридесет и две/, кв.33 /тридесет и три/, съседи: 55107.501.327, 55107.501.330,
55107.501.200, 55107.85.329 и 55107.88.15.
ОСЪЖДА Н. С. О., ЕГН **********, гр.Б, да заплати на О, с адрес: гр.Б, представлявана
от Кмета Мс...умата от 2 200 лв. /две хиляди и двеста лева/ за сторени по делото разноски.
11
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Благоевград в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
12