Решение по адм. дело №445/2025 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалбата на Р. Г. В., гр. Пазарджик, срещу Констативен протокол № 000746/12.04.2025 г. на П. К. Г., служител при „Организация на движението, паркинги и гаражи“ ЕООД, за преместване на лек автомобил марка „Дачия“, рег.№ [рег. номер]. Посочва, че обжалва протокола, с който му е наложена глоба от 50 лв. такса принудително преместване на ППС и 2 лв. такса отговорно пазене. Излага доводи за незаконосъобразност на акта, като издаден при допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон. Твърди, че е нарушено правото му на защита, тъй като не е описано нарушението, за което е санкциониран.

В проведено съдебно заседание Р. Г. В. категорично заявява, че обжалва извършеното разпореждане по преместването на личния му автомобил, тъй като не ставало ясно защо е преместен, а не констативния протокол.

С оглед предмета на делото съдът е заличил като ответник по делото П. К. Г., служител при „Организация на движението, паркинги и гаражи“ ЕООД и е конституирал органът, издал разпореждането за принудителното преместване на МПС.

Ответникът –– Я. А. – служител при РУ-Велико Търново изразява становище за неоснователност на жалбата. Посочва, че преместването на автомобила е по негово разпореждане, тъй като същият е бил паркиран на платното за движение. Заявява, че в такива случаи не е необходимо поставянето на знаци. Претендира присъждане на пътни разходи.

Административен съд-Пазарджик, IХ-ти състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и съобрази доводите на страните, приема за установено следното:

На 12.04.2025 г. в ОДЧ при ОДМВР-Велико Търново е получен сигнал за неправилно паркирани автомобили на ул. „Опълченска“ № 2, регистриран в Дневник за получени и предадени сигнали и разпореждания, който е предаден на дежурния наряд.

При извършената проверка на място е установено, че лек автомобил Дачия, рег.№ [рег. номер], е неправилно паркиран и е пречел на движението, поради което по разпореждане на полицейски служител Я. А. автомобилът е бил репатриран от „Организация на движението, паркинги и гаражи“ ЕООД. За предприетите действия е съставена докладна записка и е отразено в информационна карта за дейността на наряда.

Приложена е принудителна административна мярка - преместване на паркирано ППС – лек автомобил Дачия, рег.№ [рег. номер], разпоредена от полицейски служител, обективирана в Констативен протокол № 000746/12.04.2025 г., с който на основание чл. 98, ал. 1, т. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) е създадена организация за натоварване на специализиран автомобил ППС Дачия, рег.№ [рег. номер], паркиран на ул. „Опълченска“ в нарушение на правилата за паркиране. На автомобила са направени фотоснимки.

От Община Велико Търново по делото е представена утвърдена план/схема по част „Организация и безопасност на движението“ за ул. „Опълченска“, гр. Велико Търново, ведно с обяснителна записка и ведомости за съществуващи пътни знаци и хоризонтална маркировка на изпълнителя по проект на подобект: „Рехабилитация и реконструкция на ул. Опълченска от връзка с път III-514 до връзката с път Е-85 (I-5)“.

При така установеното от фактическа страна, Административен съд-Пазарджик обуславя следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от активно легитимирано лице, за което оспорваният индивидуален административен акт е неблагоприятен, което обуславя правен интерес за подаване на жалба, поради което е допустима, а разгледана по същество – неоснователна по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 ЗДвП определените от министъра на вътрешните работи длъжностни лица от службите за контрол и/или длъжностни лица, определени от собствениците или администрацията, управляваща пътя, могат да преместват или да нареждат да бъде преместено паркирано пътно превозно средство на отговорно пазене на предварително публично оповестено място без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач. В случая разпореждането за прилагане на ПАМ е издадено от полицейски служител, заемащ длъжност, която го определя като лице, оправомощено съгласно цитираната разпоредба да прилага ПАМ по чл. 171, т. 5 ЗДвП. Това се установява от представената по делото Заповед № 8121з-1215/27.10.2016 г. на министъра на вътрешните работи, с която длъжностните лица на „ръководна“, „изпълнителска“ и „младши изпълнителска“ длъжност от структурните звена „Пътна полиция“ и „Охранителна полиция“ в областните дирекции на МВР са определени да нареждат преместването на ППС на отговорно пазене без знанието на неговия собственик. От представените доказателства е видно, че Я. А. е изпълнявал служебните си задължения на 12.04.2025 г. в наряд за времето от 07.00 до 19.00 часа.

Липсата на писмена форма на конкретната ПАМ не е сред основанията за нейната незаконосъобразност. Нормата на чл. 59, ал. 2 АПК предвижда задължителните реквизити на административните актове, издадени в писмена форма за действителност, но същевременно с алинея 3 на същата разпоредба законодателят допуска актове да бъдат издавани и в устна форма, когато това е предвидено в закон. Съгласно чл. 172, ал. 1 ЗДвП изброените там ПАМ се прилагат с мотивирана писмена заповед от ръководителите на службите по контрол. Доколкото в цитираната правна норма не е спомената хипотезата на чл. 171, т. 5 ЗДвП и по аргумент на противното, следва да се приеме, че ПАМ в тази хипотеза може да се приложи с устно нареждане на съответните оправомощени лица. Отделно от това, съобразно предвидената в чл. 64, ал. 2 ЗМВР възможност за издаване на устни разпореждания от полицейските органи, не съществува пречка мярката да бъде приложена с устно разпореждане. Тоест, процесното устно разпореждане съставлява волеизявление, имащо характеристиките на индивидуален административен акт за прилагане на ПАМ, с което предвидената от закона форма е спазена.

В разпоредбата на чл. 171, т. 5 ЗДвП са уредени две хипотези на преместване на „правилно“ и на „паркирано в нарушение на правилата за движение“ МПС. Настоящият случай е подведен под хипотезата на буква „б“ с оглед и посочената в констативния протокол разпоредба на чл. 98, ал. 1, т. 1 ЗДвП. Именно в това се изразява спорния момент между страните, доколкото жалбоподателят в съдебно заседание заявява, че заснетият автомобил на снимките е негов, но никъде нямало знаци, че паркирането е забранено.

Съгласно разпоредба на чл. 98, ал. 1, т. 1 ЗДвП престоят и паркирането са забранени на място, където превозното средство създава опасност или е пречка за движението или закрива от другите участници в движението пътен знак или сигнал, а чл. 5, ал. 1 от Наредба за реда за спиране, престой и паркиране на пътни превозни средства на територията на град Велико Търново определя, че е забранено паркирането по улиците, площадите и другите площи за обществено ползване на МПС. Ал. 2 на същата разпоредба от Наредбата предвижда, че паркирането на превозни средства по ал. 1 на общинска територия се допуска само на специално отредени и обозначени за тази цел места.

Според чл. 171, т. 5, б. „б“ ЗДвП, преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач е допустимо в три хипотези: 1) когато превозното средство е паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство; 2) когато създава опасност за другите участници в движението и 3) когато прави невъзможно преминаването на другите участници в движението.

От представените по делото фотоснимки е видно, че процесното превозно средство е паркирано на платното за движение на двупосочна улица. Достоверността на този извод се потвърждава именно от изготвения снимков материал в хода на административното производство, който на основание чл. 39 АПК е годно доказателствено средство, а и не се отрича от жалбоподателя. От веществените доказателства – цветни снимки е видно, че за да бъде заобиколен автомобилът на В. следва другите участници в движението да преминат през непрекъсната линия на пътната маркировка, каквато ситуация е заснета на снимките. Съгласно чл. 11 от Наредба № 2/17.01.2001 г. за сигнализация на пътищата с пътна маркировка единичната непрекъсната линия М1 се използва за въвеждане на забрана за пътните превозни средства да я застъпват и пресичат. В този случай правилно служителите са преценили, че автомобилът пречи за нормалното преминаване на други МПС, участници в движението по ул. „Опълченска“, доколкото за преминаване по платното за движение следва да нарушат забраната по чл. 11 от Наредбата. Оттук следва извода, че паркирането на платното за движение прави невъзможно преминаването и създава опасност за другите участници в движението, поради което е налице хипотезата на чл. 98, ал. 1, т. 1 ЗДвП. В тази хипотеза не е необходимо предупредителен знак или да е бил съставен АУАН/фиш за извършено нарушение, както твърди жалбоподателя, за да може да бъде вдигнат автомобилът. По делото са налице данни органите, извършили преместването на процесния автомобил да са спазили изискването на чл. 168, ал. 2 ЗДвП като укажат местонахождението на преместеното МПС, видно от поставения зелен стикер на платното за движение.

В случая се откриват предпоставките за прилагане на ПАМ. Докладната записка съдържа описание на фактическите основания, обосновали произнасянето на административния орган, чието съществуване съдът следва да проконтролира в хода на настоящото производство.

С оглед на така установеното по делото е безспорно, че на процесната дата посоченото по-горе моторно превозно средство е създавало опасност и е правело невъзможно преминаването за другите участници в движението. В тази хипотеза не е необходимо обозначение с неподвижен пътен знак, който предупреждава за принудително преместване на паркирано превозно средство.

Правилно ответникът е приложил санкцията на правната норма на чл. 171, т. 5, ал. 1 ЗДвП като е разпоредил репатриране. Наложената мярка е неблагоприятна последица за собственика и същият е длъжен да понесе санкцията по принудително преместване на автомобила. Наложената в конкретния случай принудителна административна мярка преследва законосъобразна цел. Съгласно чл. 171 ЗДвП принудителните административни мерки се прилагат, за да се осигури безопасността на движението по пътищата и да се преустановят административните нарушения. Автомобилът на жалбоподателя е бил паркиран по начин, че създава опасност и прави невъзможно преминаването на другите участници в движението, в нарушение на изрична забрана за паркиране – чл. 98, ал. 1, т. 1 ЗДвП.

Предвид изложеното се налага извод за постановен законосъобразен административен акт по прилагане на ПАМ, поради което подадената срещу него жалба следва да бъде отхвърлена.

Съдът приема искането на ответника за присъждане на разноски, представляващи пътни разходи за неоснователно доколкото същите не попадат в хипотезата на чл. 143, ал. 3 АПК. Пътните разноски не са разноски по производството по делото. Разноски по производството са заплатените държавни такси, адвокатско възнаграждение за оказана правна помощ и осъществено процесуално представителство и разноските, които страната поема за събиране на посочените от нея доказателства. Отговорността за разноски цели възстановяване на разноските направени по делото във връзка с извършването на правните действия по делото и оказаната правна защита. Такива са депозит за призоваване на свидетел, възнаграждение за вещо лице, адвокатско възнаграждение и т. н. Други направени от страната разноски в т. ч. и заплатените пътни разходи, не са разноски по производството на делото, поради което не следва да бъдат възлагани.

По отношение на искането на процесуалния представител на П. К. Г. – инспектор при „ОДПГ“ ЕООД за присъждане на разноски съдът счита същото за основателно. Както бе посочено, производството по делото е образувано по жалбата на Р. Г. В. срещу Констативен протокол № 000746/12.04.2025 г. на П. К. Г., служител при „Организация на движението, паркинги и гаражи“ ЕООД. Съдът е конституирал страните, като П. Г. е сключил договор за правна защита и съдействие с адв. Й. Х., която е представила писмено становище по спора с молба от 16.06.2025 г. В съдебно заседание, проведено на 17.06.2025 г. жалбоподателят изрично е уточнил, че обжалва извършеното разпореждане по преместването на личния му автомобил, а не констативния протокол. С оглед направеното изявление съдът е заличил като ответник П. К. Г. – инспектор при „ОДПГ“ ЕООД и е конституирал органът, издал разпореждането. Въпреки това обаче разноските са направени и своевременно поискани, поради което следва Р. В. да бъде осъден да заплати на „ОДПГ“ ЕООД сумата от 400 лв., представляваща адвокатско възнаграждение съгласно договор за правна защита и съдействие от 12.06.2025 г. и списък по чл. 80 ГПК.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, Административен съд-Пазарджик, IХ-ти състав

 

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Р. Г. В. против принудителна административна мярка разпореждане за преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик, приложена на 12.04.2025 г. от Я. А. – служител при РУ-Велико Търново по отношение на лек автомобил „Дачия“, рег.№ [рег. номер].

ОСЪЖДА Р. Г. В., [ЕГН], гр. Пазарджик, ул. „Оборище“ № 9, да заплати на „Организация на движението, паркинги и гаражи“ ЕООД, [ЕИК], представлявано от управителя И. Л. Д., сумата от 400 (четиристотин) лева, представляваща адвокатско възнаграждение.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Я. А. за присъждане на разноски, представляващи пътни разходи.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.

На основание чл. 138, ал. 3 АПК препис от решението да се изпрати на страните по реда на чл. 137 АПК.