№ 87
гр. Нови пазар, 11.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВИ ПАЗАР, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на десети септември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Галина Николова
при участието на секретаря ГАЛИНА Н. СВИЛЕНОВА
като разгледа докладваното от Галина Николова Административно
наказателно дело № 20253620200266 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Подадена е жалба от „***“ ООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр. Д., ул. “***“, №* представлявано от Н.Б.Г., чрез адв. Г. Д., против
Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от
електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП № **********, издаден
от Агенция „Пътна инфраструктура“ към Министерство на регионалното развитие и
благоустройството, с който за нарушение по чл. 102, ал. 2 от ЗДвП му е наложена
имуществена санкция в размер на 2500 лв., на основание 187а, ал. 2, т. 3, вр. ал. 3, вр. чл.
179, ал. 3б от ЗДвП.
В жалбата се твърди, че ел. фиш е незаконосъобразен, неправилен, необоснован и
съставен при съществени нарушения на процесуалните правила, поради което и се иска
неговата отмяна.
Жалбоподателят сочи, че електронният фиш бил издаден за нарушение, за което
законът не е предвиждал издаването на ЕФ по реда на чл. 179, ал. 36 от ЗДвП и след като не
е бил издаден АУАН и НП, е нарушен редът за налагане на наказание за нарушението, за
което е ангажирана административно-наказателната отговорност на дружеството.
Жалбоподателят сочи, че към датата на вмененото нарушение в ЗДвП, 06.04.2022г.,
законодателят не е бил предвидил ред за издаване на ЕФ, когато като нарушител да се
наказва собственика на пътното превозно средство. Към 06.04.2022г. за нарушение по чл.
179, ал. 36 от ЗДвП, според жалбоподателя законът изисква налагането на санкцията да става
с наказателно постановление, а не с електронен фиш.
Жалбоподателят сочи и това, че вмененото нарушение било извършено и установено
на 06.04.2022г., а електронния фиш е връчен две години и десет месеца след това. Въпреки,
че към датата на нарушението чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП не е предвиждал издаване на ЕФ за
нарушение по чл. 179, ал. 3б, а само за нарушения по чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, АПИ е издала
електронния фиш само за да избегне ограничението на давностния срок по чл. 34 от ЗАНН.
1
Жалбоподателят сочи, че в издадения ЕФ не е спазено правото на ЕС. Предвид
късното връчване на издадените (две година и десет месеца), в нарушение на закона - чл.
189ж, ал. 1 от ЗДвП ЕФ, контролиращия орган АПИ е била длъжна да спази, но не го е
направила изискването на РЕГЛАМЕНТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ (ЕС) 2020/204 НА
КОМИСИЯТА от 28 ноември 2019 година относно подробните задължения на доставчиците
на Европейската услуга за електронно пътно таксуване, минималното съдържание на
заявлението за област на Европейската услуга за електронно пътно таксуване, електронните
интерфейси, изискванията за съставните елементи на оперативната съвместимост и за
отмяна на Решение 2009/750/ЕО, в сила от 19.10.2021 г. Според този Регламент - чл. 2, § 7
„Доставчиците на ЕУЕПТ информират незабавно ползвателите на ЕУЕПТ за всеки случай на
недекларирана пътна такса във връзка с неговата сметка и предлагат възможност за
отстраняване на нередността преди предприемането на принудителни мерки, когато такава е
предвидена съгласно националното законодателство“. Тази разпоредба задължава
контролния орган преди да започне административно- наказателно производство да изпълни
процедурата, разписана в чл. 2, § 7 от РЕГЛАМЕНТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ (ЕС) 2020/204 НА
КОМИСИЯТА от 28 ноември 2019 година. Именно с оглед текста на този Регламент, макар и
със закъснение, българският законодател е предприел изменение в чл. 106, ал. 7¬9 от ЗП.
Разпоредбите на чл. 106, ал. 7, ал. 8 и, ал. 9 от Закона за пътищата са изменени с ДВ, бр. 14
от 2023 г., в сила от 1.01.2024 г. С тях законодателят е приел много по-облекчен режим по
отношение на ползвателите на пътищата, за движение по които за съответния тип ППС
следва да се заплати или ТОЛ такса /таксата за преминаване през съответните участъци / или
ползват маршрутна карта за календарния ден.
Посочените разпоредби на Регламента не са били в сила към датата на посоченото
нарушение, но към датата на издаване на електронния фиш, според жалбоподателя АПИ е
била длъжна да ги съобрази и приложи.
Жалбоподателят сочи, че издадения ЕФ е незаконосъобразен само на това посочено
основание.
Предвид на горното, жалбоподателят моли съда да отмени издадения ЕФ и да му
присъди направените по делото разноски.
Въззиваемата страна Агенция „Пътна инфраструктура“ се представлява от
юрисконсулт, който счита, че от доказателствата безспорно се установява извършеното
нарушение, като изложените в жалбата твърдения намира за неоснователни.
Съдът извърши цялостна проверка на обжалвания акт, съгласно чл. 63 ЗАНН и
установи следната фактическа страна:
На 06.04.2022 г. в 06,26 ч. ППС – *** с рег. № *** с технически допустима
максимална маса 18000, брой оси 3, екологична категория ЕВРО 4, в състав с ремарке с общ
брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на състава 44000, се движел по
път А-2 км 361+581, в община Каспичан, с посока намаляващ километър, включен в обхвата
на платена пътна мрежа. Посоченото превозно средство било заснето от електронна система
с устройство № 20412, представляващо елемент от електронната система за събиране на
пътни такси по чл.10, ал.1 от ЗП. Било установено, че за посоченото ППС изцяло не е
заплатена дължимата пътна такса, защото за ППС няма валидна маршрутна карта или
валидна декларация за преминаването.
След установяване собствеността на пътното превозно средство на
дружествотожалбоподател в качеството му на собственик от Агенция „Пътна
инфраструктура“ бил съставен електронен фиш № **********/06.04.2022 г., с който е
наложена имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за
2
събиране на пътни такси по чл. 10 от ЗП. С него на жалбоподателя е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2500 лв., на основание чл.
102, ал. 2 от ЗДвП, във вр. с чл. 187а, ал. 2, т. 3, във вр. чл. 179, ал. 3б от ЗДвП.
Установеното нарушение било регистрирано в информационната система под №
**********.
По делото не се спори, че описаното МПС, е собственост на фирма „***“ ЕООД.
Собствеността на МПС се потвърждава и от приложеното по делото копие на
регистрационния талон на МПС-то, л. 37.
След установяване на собствеността на движещото се ППС е съставен електронен
фиш № **********.
Електронният фиш е бил връчен на дружеството жалбоподател на 10.06.2025 г.,
съгласно приложена обратна разписка по делото.
С електронният фиш е посочено, че независимо от налагането на административно
наказание, дружеството дължи и такса по чл.10б, ал. 5 от ЗП, в размер на 167 лв.
В електронният фиш е посочено, че „***“ ООД с ЕИК ********* може да се освободи
от административнонаказтелна отговорност, ако в 14 дневен срок от получаване на
електронния фиш, заплати компенсаторна такса по чл. 10, ал.2 ЗХП в размер на 540 лв., при
спазване на чл. 189е, ал. 3 и 4 ЗДвП.
Описаните факти се потвърждават от приобщените на основание чл. 283 от НПК
писмени доказателства, които са последователни, взаимно свързани и непротиворечиви и в
съвкупност налагат следните изводи относно приложението на материалния закон и
спазването на процесуалните правила в административно наказателното производство:
Относно наличието на допуснати съществени нарушения на закона и на
административното производство по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК,
представляващи основания за отмяна на издадения електронен фиш, без да се
разглежда делото по същество, съдът установи следното:
Издадения електронен фиш (ЕФ) формално съдържа всички необходими и
задължителни реквизити. Нарушението е описано еднозначно и ясно, както относно дата,
място, час, вида му, посочени са и нарушените правни норми. Самият ЕФ е издаден от
надлежен компетентен орган съгласно чл. 10, ал. 10 от ЗП, който сочи, че именно Агенция
„Пътна инфраструктура“ осъществява правомощията на държавата във връзка със
събирането на пътните такси и функциите на лице, събиращо пътни такси, както и по
управлението на смесената система за таксуване на различните категории пътни превозни
средства на база време и на база изминато разстояние, както и дейността по практическото
прилагане, въвеждането, функционирането и контрола на системата за събиране на пътните
такси.
ЕФ е съставен за нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП вр. чл. 10, ал.1, т. 2 от ЗП, за
което и на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, във вр. чл. 179, ал. 3б от ЗДвП е наложена на
жалбоподателя „***“ ООД с ЕИК *********, имуществена санкция в размер на 2500 лв.
Самото нарушение е извършено на 06.04.2022 г.
По време на действие, към датата на нарушението - 06.04.2022 г. по чл. 102, ал. 2 от
ЗДвП вр. чл. 10, ал.1 от ЗП, разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1, изр. първо от ЗДвП, в
приложимата й редакция (ДВ, бр. 105 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) сочи, че при
нарушение по чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, установено и заснето от електронната система по чл.
167а, ал. 3 от ЗДвП, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и
на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за
съответното нарушение. Самата норма на чл. 179, ал. 3 от ЗДвП е санкционна и самата тя
3
предвижда възможност за налагане на санкция за нарушение на чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, но
реда по който става самото налагане на санкцията е уреден в чл. 189ж, ал. 1, изр. първо от
ЗДвП.
По отношение на санкцията налагана по реда на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, обаче реда,
посочен в чл. 189ж, ал. 1, изр. първо от ЗДвП и действащ към момента на извършване на
нарушението е неприложим, което означава, че налагането на санкция по чл. 179, ал. 3б
ЗДвП следва да се осъществи след установяването на нарушението с АУАН и последващо
издаване на НП, а не с ЕФ.
Съгласно изричната норма на чл. 3, ал. 1 ЗАНН, за всяко административно нарушение
се прилага нормативният акт, който е бил в сила по време на извършването му. Това
означава, че към датата на извършване на нарушението по чл. 102, ал. 2 от ЗДвП вр. чл. 10,
ал.1, т. 2 ЗП, приложима за санкционирането му норма е тази на чл. 189, ал.1 и следв. ЗДвП,
изискваща съставяне на акт за установяване на нарушение и последващо издаване на НП, а
не специалната норма на чл. 189ж, ал. 1, изр. първо от ЗДвП, в чието приложение санкцията,
налагана по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП се включва едва с изменението от 13.02.2024 г.
От горното следва, че към датата на констатиране на описаното в процесния ЕФ
нарушение не е била налице хипотезата на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП за неговото издаване,
поради което неправилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя. Като е издал ЕФ вместо АУАН и евентуално НП за установеното нарушение,
административнонаказващия орган е допуснал съществено процесуално нарушение на
административнонаказателните правила за санкциониране на извършителя. Това
представлява самостоятелно отменително основание на издадения като незаконосъобразен
ЕФ.
На следващо място, съдът намира, че административнонаказващия орган е нарушил
разпоредбите и на чл. 2, § 7 от Регламент 2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019 г., за
незабавно информиране на ползвателите на ЕУЕПТ за всеки случай на недекларирана пътна
такса във връзка с неговата сметка и предлагат възможност за отстраняване на нередността
преди предприемането на принудителни мерки, когато такава е предвидена съгласно
националното законодателство. Уведомяване за неплатената, но дължима тол такса, както и
за нейният размер е направено едва с връчването на ЕФ, а не преди него, каквото е
изискването на Регламента и на чл. 10б ЗП.
Доставчиците на ЕУЕПТ са длъжни да информират незабавно ползвателите на
ЕУЕПТ за всеки случай на недекларирана пътна такса във връзка с неговата сметка и да
предлагат възможност за отстраняване на нередността преди предприемането на
принудителни мерки, когато такава е предвидена съгласно националното законодателство.
Съгласно чл. 288 от Договора за Европейския съюз, регламентът е акт с общо
приложение. Той е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-
членки.
Нарушаването на посочения Регламент 2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019 г.
от Доставчиците на ЕУЕПТ, както и несъобразяването с това изискване от страна на
административнонаказващия орган, води до съществено процесуално нарушение.
Доказването и установяването на изпълнението на това задължение е в тежест на
наказващия орган, в случая на АПИ. Такова доказване обаче по делото не е направено.
Съдът приема, че АПИ е нарушил процедурата по налагане на административни
санкции на нарушителите по чл. 10 ЗДвП, като преди това сам е нарушил собственото си
задължение за уведомяване и предоставяне на срок за изпълнение от страна на нарушителя.
Така установеното от съда допуснато от страна на АПИ нарушение, е съществено
процесуално нарушение по смисъла на чл. 63, ал. 3, т. 2 ЗАНН, вр. чл. 335, ал. 2 НПК и вр.
чл. 348, ал.3, т. 1 НПК, приложими субсидиарно на основание чл. 84 ЗАНН, поради
4
ограничаване на процесуалните права на жалбоподателя, тъй като същия е бил лишен от
възможността в рамките на 14 дневен срок да изпълни задължението си по доброволен ред.
Съдът намира, че възраженията на жалбоподателя за нарушения на сроковете по чл.
34 от ЗАНН, са неоснователни, тъй като същите касаят съставянето на АУАН и НП, а не и на
ЕФ. В този смисъл е и ТР № 1/26.02.2014 г. на ВАС.
Относно явната несправедливост на наложеното административно наказание,
представляващо основание за отмяна на ЕФ на основание чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК и
противоречието му с Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17
юни 1999 година:
За нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП вр. чл. 10, ал.1, т. 2 ЗП, чл. 179, ал. 3б ЗДвП
предвижда санкция на собственика на ППС от категорията по чл. 10б, ал. 3 от ЗП, за което
изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, включително
в резултат на невярно декларирани данни, посочени в чл. 10б, ал. 1 от ЗП, с глоба в размер
2500 лв.
Посочено е, че глобата се налага на вписания ползвател на пътното превозното
средство, ако има такъв. Ако собственикът или вписаният ползвател е юридическо лице, се
налага имуществена санкция в размер 2500 лв.
Наложената санкция е несъответна на извършеното нарушение.
Нарушението на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП е пряко обвързано от неизпълнение на
задължението по чл. 10, ал.1, т. 2 ЗП. Съгласно чл. 10, ал.1, т. 2 ЗП, за преминаване по
платената пътна мрежа се въвежда смесена система за таксуване на различните категории
пътни превозни средства и такси на база време и на база изминато разстояние, като съгласно
т. 2 е изрично посочено, че се заплаща такса за изминато разстояние - тол такса за пътни
превозни средства по чл. 10б, ал. 3. Посочено е, че заплащането на ТОЛ таксата дава право
на едно пътно превозно средство да измине разстояние между две точки от съответния път
или пътен участък, като изминатото разстояние се изчислява въз основа на сбора на
отделните тол сегменти, в които съответното пътно превозно средство е навлязло, а
дължимите такси се определят въз основа на сбора на изчислените за съответните тол
сегменти такси; таксата за изминато разстояние се определя в зависимост от техническите
характеристики на пътя или пътния участък, от изминатото разстояние, от категорията на
пътното превозно средство, броя на осите и от екологичните му характеристики и се
определя за всеки отделен път или пътен участък.
Чрез предвидената в чл. 179, ал. 3б ЗДвП санкция, законодателят е предвидил, че
собственик на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за
пътищата, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2
от Закона за пътищата, включително в резултат на невярно декларирани данни, посочени в
чл. 10б, ал. 1 от Закона за пътищата, се наказва с глоба в размер 2500 лв. Глобата се налага
на вписания ползвател на пътното превозното средство, ако има такъв. Ако собственикът
или вписаният ползвател е юридическо лице, се налага имуществена санкция в размер 2500
лв.
Така определеният размер на санкцията не отчита изискването на чл. 10, ал.1, т. 2 ЗП,
за определянето й според времето и изминато разстояние, а предвижда независимо от тези
критерии налагането на санкция в абсолютен размер.
Нормата на чл. 187а, ал. 2, т. 3 ЗДвП, която сочи, че ако собственикът на пътното
превозно средство е юридическо лице или едноличен търговец, и допускане движението на
пътното превозно средство, без да са изпълнени задълженията по установяване размера и
заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, на собственика се
налага имуществена санкция по чл. 179, ал. 3б – в размер 2500 лв., също не е съобразена с
изискванията на чл. 10, ал.1, т. 2 ЗП.
5
Налагането на абсолютен размер на имуществената санкция за посоченото
нарушение, прави невъзможна индивидуализацията й по смисъла на чл. 12 от ЗАНН и
преценка с оглед рамките на конкретните обстоятелства по нарушението, напр. размера на
неплатената такса (в случая – 167, 00 лв.), който е основен фактор при отмерване.
Нарушението се изразява в неплащане на дължимата пътна такса само за
преминаване през сегмента/рамката, отчела нарушението. Това е конкретното място,
посочено във фиша като такова на извършване на нарушението път А-2, км 361+581. Това е
мястото, на което е разположена стационарната контролна точка устройството № 20412.
Тъй като разпоредбите на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП и 187а, ал. 2, т. 1, 2 и 3 от ЗДвП не
допускат извършването на преценка относно тежестта на санкциите и на елементите, които
могат да бъдат отчитани при определяне на техния размер, а предвиждат глоби и
имуществени санкции в абсолютен размер, и доколкото в правомощията и компетенциите на
съда не се включва определянето на подходящ санкционен режим, а само прилагането на
приетия такъв от законодателните органи, не е възможно тълкуване на националния закон
по начин, съответен на Директива 1999/62/ЕО, поради което и единственият начин, който
гарантира пълната ефективност на правото на Съюза и защитава предоставените на
частноправните субекти права, е непропорционалната национална санкционна уредба - чл.
187а, ал. 2, т. 3, вр. чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, да бъде оставена без приложение, т. к. в противен
случай би се стигнало до несъответстващ на правото на Европейския съюз резултат.
Съгласно чл. 288 от Договора за Европейския съюз, директивата е акт, който обвързва
по отношение на постигането на даден резултат от държавите-членки, до която е адресиран,
като оставя на националните власти свобода единствено при избора на формата и средствата
за постигане на този резултат.
Съгласно постановеното Решение на Съда от 21 ноември 2024 г. по дело C-61/23
тълкуване на член 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17
юни 1999 година, е посочено, че "член 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от
тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с
Директива 2011/76/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2011 г.,
трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска
система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с
фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за
предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от
характера и тежестта им, вкл. когато тази система предвижда възможността за
освобождаване от административнонаказателна отговорност чрез заплащане на
„компенсаторна такса“ с фиксиран размер.
Посоченото решение на Съда от 21 ноември 2024 г. по дело C-61/23 има обвързващо
за настоящето дело значение, доколкото адресат по него е Агенция „Пътна инфраструктура“
и за нея то е задължително, съгл. чл. 288 ДЕС.
Горното означава, че самото определяне на санкцията за посоченото нарушение в чл.
179, ал. 3б ЗДвП противоречи на изискванията на Директива 1999/62/ЕО и с това се явява
незаконосъобразно, поради неспазване на принципа за пропорционалност между
конкретното нарушение и предвиденото за същото наказание.
Посоченото противоречие между вътрешното и общностното право представлява на
самостоятелно правно основание незаконосъобразността на издадения електронен фиш и
налага неговата отмяна, дори и само на това основание.
В този смисъл, съдът намира, че са налице основания за отмяна на издадения
електронен фиш, съгласно чл. 63, ал. 3, т. 1 и т. 2 ЗАНН.
Предвид на горното и на основание чл. 63, ал. 3, т. 1 и т. 2 ЗАНН следва издадения
6
електронен фиш № **********, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“ към
Министерство на регионалното развитие и благоустройството, с който на „***“ ООД с ЕИК
*********, за нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, извършено на 06.04.2022 г. в 06,26 ч. на
път А-2 км. 361+581, на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, във вр. чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, е
наложена „имуществена санкция“ в размер на 2500 лв., да се отмени като
незаконосъобразен.
Относно разноските, съгл. чл. 63д, ал.3 от ЗАНН.
Доколкото разпоредбата на чл. 63д, ал. 3 от ЗАНН предвижда, възможност за
страните в съдебните производства да им бъдат присъдени разноски по реда на АПК, съдът
установи следното:
Искане за разноски е направено от жалбоподателя и същия претендира
възнаграждение за адвокатски хонорар в размер на 600 лв., л. 41 от делото.
Искане за разноски от страна на въззиваемата страна също е направено.
С оглед изхода на делото, на въззиваемата страна не се следва присъждане на
възнаграждение за юрисконсулт.
По делото, като защитник на жалбоподателя е взел участие упълномощения от него
адвокат Г. Д. от АК Д., за което е платено съгласно посоченото в договора сумата от 600 лв.
Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал.1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания
административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси,
разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на
жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или
отказ.
Горното води до извода, че въззивамата страна следва да бъде осъдена на основание
чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН да заплати на жалбоподателя направените по делото разноски в
размер на 600 лв.
Воден от горното и на основание чл. 63 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш № **********/06.04.2022, издаден от Агенция „Пътна
инфраструктура“ към Министерство на регионалното развитие и благоустройството, с който
на „***“ ООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. Д., ул. “***“, №*
представлявано от Н.Б.Г., за нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, извършено на за
нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, извършено на 06.04.2022 г. в 06,26 ч. на път А-2 км.
361+581, на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, във вр. чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, е наложена
„имуществена санкция“ в размер на 2500 лв. (две хиляди и петстотин лева).
ОСЪЖДА на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, Агенция „Пътна инфраструктура“,
представлявано от инж. Ясен Йорданов, председател на Управителния съвет, с БУЛСТАТ
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Македония“ № 3, ДА
ЗАПЛАТИ на „***“ ООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. Д., ул.
“***“, №* представлявано от Н.Б.Г., сумата от 600 лв. (шестстотин лева), представляваща
7
направени по делото разноски за процесуално представителство.
Решението подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 211 от АПК пред
Административен съд Шумен в 14 (четиринадесет) - дневен срок от получаване на
съобщението, че същото е изготвено.
Съдия при Районен съд – Нови Пазар: _______________________
8