Решение по дело №134/2025 на Окръжен съд - Сливен

Номер на акта: 131
Дата: 21 май 2025 г.
Съдия: Мартин Цветанов Сандулов
Дело: 20252200500134
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 7 април 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 131
гр. С., 21.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Надежда Н. Янакиева
Членове:Мартин Цв. Сандулов

Стефка Т. Михайлова Маринова
при участието на секретаря Нина Б. Кънчева
като разгледа докладваното от Мартин Цв. Сандулов Въззивно гражданско
дело № 20252200500134 по описа за 2025 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Обжалвано е решение № 708 от 26.07.2024г. по гр.д.№ 1914/2022г.на на
С.ския районен съд в частта с която са определени квотите спрямо Поземлен
имот с идентификатор 47980.501.402 по КККР на с. М., общ. С., одобрени
със Заповед № РД-18-57/18.09.2007 г. на изп. директор на АК, последно
изменение на КККР, засягащо поземления имот е 13.10.2020 г., находящ се в с.
М., съставляващ дворно място с площ 1 096 кв. метра, с трайно
предназначение на територията: Урбанизирана, Начин на трайно ползване:
Ниско застрояване (до 10 м), предишен идентификатор: няма, номер по
предходен план: 157, квартал: 20, парцел: V, при съседи: ПИ с идентификатор
N:N: 47980.501.403, 47980.501.404, 47980.501.409, 47980.501.284,
47980.501.401 и 47980.501.155, ведно с ЖИЛИЩНА ЕДНОФАМИЛНА
СГРАДИ с идентификатор N: 47980.501.402.1, със застроена площ 41 кв.м.,
брой етажи: 1, СГРАДА с идентификатор N: 47980.501.402.2, със застроена
площ 39 кв. метра, брой етажи: 1, с предназначение: Селскостопанска сграда,
заедно с изградена оранжерийна конструкция с площ 650 кв.м., както и ведно
с останалите подобрения и трайните насаждения в имота, при квоти от
1
правото на собственост както следва:
С. В. Б. - 1/3 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 47980.501.402, с
посочените индивидуализиращи параметри площ 1096 кв.м. и при посочените
в нот. акт граници, както и 4/6 ид.ч., ведно с намиращите се в имота сгради с
идент.47980.501.402.1, и от сграда с идент.47980.501.402.2 - 4/6 ид.ч., които
ид. части са в съпружеска собственост на С. В. Б. и Д. И. Б..
Останалата част от имота от 2/3 ид.ч. от ПИ и 2/6 ид.ч от двете сгради са на:
С. В. Б. и И. В. Б. -3/6 ид. ч. от поземления имот и 3/6 ид.ч от двете сгради, а
съпругата му Д. Б. има 1/6 ид.ч. от ПИ и 2/6 ид.ч. от двете сгради .
- И. В. Б. е собственик на 1/3 ид.ч. от поз.имот и 1/6 ид.ч от двете от двете
сгради.
Подадена е въззивна жалба от С. В. Б. и Д. И. Б., чрез представител по
пълномощие, в която се твърди, че в тази част решението на
първоинстанционния съд е неправилно и необосновано.Счита, че дяловете на
съсобствениците в този имот са неправилно определени. Наред с това в
описания делбен имот, допуснат до делба е включена и оранжерийна
конструкция с площ от 650 кв.м., която не представлява самостоятелен обект
на делбата. Поддържа се, че действителните дялове на съсобствениците са
както следва:
С. В. Б. И Д. И. Б. притежават в СИО общо 1/3 ид.ч.от имот 47980.501.402.и
общо 4/6 ид.ч.от всяка една от сградите в него-сграда 47980.501.402.1 и сграда
47980.501.402.2.Тази собственост е възникнала по силата на извършената с
нот.акт № 61, т.1,нот.д.№ 5/201 бг.на нотариус Николай Колев продажба..
И. В. Б. и С. В. Б. притежават по 1/3 ид.ч.от поземления имот по наследство от
наследодателя си Васил И. Б. и по 1/6 ид.ч.от двете сгради в
имота.
Частта от решението, с която към сграда с идентификатор 47980.501.402.2 с
площ от 39 кв.м., с трайно ползване : селскостопанска сграда е включена и
оранжерийна конструкция с площ от 650 кв.м.също е необосновано и
неправнилно. На първо място, тази конструкция представлява преместваем
обект и в нито един от документите за собственост не е отразена като част от
селскостопанската сграда. Липсва отразяване и в скицата на имота от СГКК.
Наред с това липсват каквито и да е било данни за някаква площ. Съдът е
2
възпроизвел напълно неправилно описанието на тази оранжерия в исковата
молба. Не е изследван и въпроса дали такава конструкция може да бъде годен
самостоятелен обект за делба. Като преместваем обект, който не е трайно
закрепен за земята, трудно може да се приеме, че е и някакъв вид подобрение.
В тази част решението следва да бъде отменено и иска за делба на тази
оранжерия- отхвърлен. Иска се решението в тази част да бъде отменено и да
се постановие ново решение, с което да се определят правилно законовите
квоти на съсобственост между съсобствениците и да се отхвърли иска за
делба на оранжерийна конструкция, застроена върху 650 кв.м. в имот
47980.501.402.в с.М..
Подадено е становище от И. В. Б., в което се поддържа, че оранжерията е
изградена през 1983 г. и благодарение на бетоновите фундаменти и точното
нивелиране на носещите тръби е здрава и неподатлива на времето.
Тъй като в хода на производството не е изследвано какъв е характера на
изградената селскостопанска сграда, заедно с изградена оранжерийна
конструкция с площ 650 кв.м. , настоящият състав намира, че са необходими
специални знания за да се установи дали такава конструкция може да бъде
годен самостоятелен обект за делба и дали тази конструкция представлява
преместваем обект.
В с.з. първият въззивник се явява лично и с представител по пълномощие за
двамата въззивници, която поддържа подадената жалба.
В с.з. въззиваемият се явява лично и с представител по пълномощие, който
оспорва основателността на подадената жалба.
Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на
изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от
процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез
постановилия атакувания акт съд.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата
инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед
обхвата на обжалването – и допустимо.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност
върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната
жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС
3
доказателства и тези пред настоящата инстанция, намира, че обжалваното
решение е неправилно, поради което следва да бъде отменено.
Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа
обстановка, така както е изложена в мотивите на решението, е пълна,
правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед
разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея, като я допълва,
с оглед събраните от въззивната инстанция доказателства.
От назначената по делото експертиза се установява, че оранжерията отстои на
1,10 м от навеса, от незавършена стопанска тухлена сграда, която е на два
етажа, на която на втория етаж се стига с преместваема стълба. Има частичен
бетон, който от 4-те разкопавания на едно място са открити, затова вещото
лице определя съобразно броя на тези колове стоманени около 25% приема, че
е по-трайно закрепена, пак не е с нормален фундамент, какъвто трябва да
бъде, но има някакъв бетон, останалите три са без бетон. При условие, че се
премахне оранжерията е възможно да бъде сглобена в този вид на друго място.
Трябва да се разреже на съставни елементи и отново чрез поставяне на земята
на коловете и заварки да се създаде в същия вид.
Безспорно е също, че първият въззивник е придобил в режим на съпружеска
имуществена общност чрез продажба имотите, описани в нот.акт № 6, т.1, нот.
д. № 5/2016 г. на нот. Н. Колев, имотите материализирани в нот.акт № 5, т.1,
нот.д. № 3/2020 г. на нотариус Николай Колев от гр.С., имотите в нот. акт №
22, т. 6, нот.д. № 910/2019 г. на нотариус Е. Шидерова, от гр.С.. Така
действително С. В. Б. и Д. И. Б. притежават в СИО общо 1/3 ид.ч.от имот
47980.501.402.и общо 4/6 ид.ч.от всяка една от сградите в него-сграда
47980.501.402.1 и сграда 47980.501.402.2.Тази собственост е възникнала по
силата на извършената с нот.акт № 61, т.1,нот.д.№ 5/201 бг.на нотариус
Николай Колев продажба..
И. В. Б. и С. В. Б. притежават по 1/3 ид.ч.от поземления имот по наследство от
наследодателя си Васил И. Б. и по 1/6 ид.ч.от двете сгради в имота.
Спорно е решението и в частта, с която към сграда с идентификатор
47980.501.402.2 с площ от 39 кв.м.,с трайно ползване : селскостопанска сграда
е включена и оранжерийна конструкция с площ от 650 кв.м.също е
неправилно.
Както е разяснил ВКС при разрешаването на въпроса за поделяемостта на
4
делбен имот, съдът следва да изхожда преди всичко от понятието
самостоятелен обект на правото на собственост. П..5 т.39 ЗУТ дефинира "
Обект " като самостоятелен строеж или реална част от строеж с определено
наименование, местоположение, самостоятелно функционално
предназначение и идентификатор по Закона за кадастъра и имотния регистър.
Недвижим имот, съгласно чл. 23, т.3 ЗКИР е и „самостоятелен обект в сграда”
и като такъв се индивидуализира с идентификатор; етаж; очертание; брой
нива в обекта; площ по документ; конкретно предназначение; адрес и има
уникален идентификатор. / чл. 27, ал.1 т.3 ЗКИР/.
В случая изградената в имота оранжерия не отговаря на тези изисквания, тъй
като отстои на 1,10 м от навеса, от незавършена стопанска тухлена сграда.
При условие, че се премахне оранжерията е възможно да бъде сглобена в този
вид на друго място. Следователно се касае за подобрение в имота, което е
разрешим въпрос във втората фаза на делбата.
В обобщение въззивната жалба е основателна и следва да бъде уважена.
Въззивниците са претендирали разноски и такива следва да бъдат присъдени
в размер на сумата от 500 лева представляваща заплатено адвокатско
възнаграждение за тази инстанция и сумата от 292 разноски за вещо лице..

Ръководен от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 708 от 26.07.2024г. по гр.д.№ 1914/2022г.на на С.ския
районен съд в частта с която са определени квотите спрямо Поземлен имот с
идентификатор 47980.501.402 по КККР на с. М., общ. С., одобрени със
Заповед № РД-18-57/18.09.2007 г. на изп. директор на АК, последно
изменение на КККР, засягащо поземления имот е 13.10.2020 г., находящ се в с.
М., съставляващ дворно място с площ 1 096 кв. метра, с трайно
предназначение на територията: Урбанизирана, Начин на трайно ползване:
Ниско застрояване (до 10 м), предишен идентификатор: няма, номер по
предходен план: 157, квартал: 20, парцел: V, при съседи: ПИ с идентификатор
N:N: 47980.501.403, 47980.501.404, 47980.501.409, 47980.501.284,
47980.501.401 и 47980.501.155, ведно с ЖИЛИЩНА ЕДНОФАМИЛНА
5
СГРАДИ с идентификатор N: 47980.501.402.1, със застроена площ 41 кв.м.,
брой етажи: 1, СГРАДА с идентификатор N: 47980.501.402.2, със застроена
площ 39 кв. метра, брой етажи: 1, с предназначение: Селскостопанска сграда,
заедно с изградена оранжерийна конструкция с площ 650 кв.м., както и ведно
с останалите подобрения и трайните насаждения в имота, при квоти от
правото на собственост както следва:
С. В. Б. - 1/3 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 47980.501.402, с
посочените индивидуализиращи параметри площ 1096 кв.м. и при посочените
в нот. акт граници, както и 4/6 ид.ч., ведно с намиращите се в имота сгради с
идент.47980.501.402.1, и от сграда с идент.47980.501.402.2 - 4/6 ид.ч., които
ид. части са в съпружеска собственост на С. В. Б. и Д. И. Б..
Останалата част от имота от 2/3 ид.ч. от ПИ и 2/6 ид.ч от двете сгради са на:
С. В. Б. и И. В. Б. -3/6 ид. ч. от поземления имот и 3/6 ид.ч от двете сгради, а
съпругата му Д. Б. има 1/6 ид.ч. от ПИ и 2/6 ид.ч. от двете сгради .
- И. В. Б. е собственик на 1/3 ид.ч. от поз.имот и 1/6 ид.ч от двете от двете
сгради като вместо това постановява:
ДОПУСКА съдебна делба, която да се извърши между И. В. Б., ЕГН
**********, със съдебен адрес: гр. С., ул. „Г. Г.С.Р. ***, чрез адв. Н. от АК -
С., С. В. Б., ЕГН ********** от гр. С., ул. „С.Ф. **, , Д. И. Б.,
ЕГН********** от гр. С., ул. „С.Ф. **, по отношение на Поземлен имот с
идентификатор 47980.501.402 по КККР на с. М., общ. С., одобрени със
Заповед № РД-18-57/18.09.2007 г. на изп. директор на АК, последно
изменение на КККР, засягащо поземления имот е 13.10.2020 г., находящ се в с.
М., съставляващ дворно място с площ 1 096 кв. метра, с трайно
предназначение на територията: Урбанизирана, Начин на трайно ползване:
Ниско застрояване (до 10 м), предишен идентификатор: няма, номер по
предходен план: 157, квартал: 20, парцел: V, при съседи: ПИ с идентификатор
N:N: 47980.501.403, 47980.501.404, 47980.501.409, 47980.501.284,
47980.501.401 и 47980.501.155, ведно с ЖИЛИЩНА ЕДНОФАМИЛНА
СГРАДИ с идентификатор N: 47980.501.402.1, със застроена площ 41 кв.м.,
брой етажи: 1, СГРАДА с идентификатор N: 47980.501.402.2, със застроена
площ 39 кв. метра, брой етажи: 1, с предназначение: Селскостопанска сграда,
както и ведно с останалите подобрения и трайните насаждения в имота, при
квоти от правото на собственост както следва:
6
За С. В. Б. и Д. И. Б. в режим на СИО общо 1/3 ид.ч.от имот 47980.501.402.и
общо 4/6 ид.ч.от всяка една от сградите в него-сграда 47980.501.402.1 и сграда
47980.501.402.2.
За И. В. Б. и С. В. Б. по 1/3 ид.ч.от поземления имот по наследство и по 1/6
ид.ч.от двете сгради в имота.
ОСЪЖДА И. В. Б., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. С., ул. „Г. Г.С.Р.
***, да заплати на С. В. Б., ЕГН ********** от гр. С., ул. „С.Ф. **, , Д. И. Б.,
ЕГН********** от гр. С., ул. „С.Ф. ** сумата от 500 лева представляваща
заплатено адвокатско възнаграждение за тази инстанция и сумата от 292
разноски за вещо лице..
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от
връчването.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7