№ 33595
гр. София, 20.08.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 57 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ
като разгледа докладваното от МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ Гражданско дело №
20231110125827 по описа за 2023 година
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове за сумите, както следва:
сумата от 12 000 лв., представляваща обезщетение при прекратяване на трудовото
правоотношение на ищеца, след като работникът е придобил право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст, в размер на шест брутни трудови възнаграждения на осн. чл.
222, ал. 3 КТ; сумата 7000 лв., представляваща незаплатени трудови възнаграждения за
периода 01.06.2022 г. – 12.09.2022 г. на осн. чл. 128, т. 2 КТ; сумата 6000 лв.,
представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 72 работни дни за
периода 13.05.2019 г. – 12.09.2022 г., ведно със законната лихва от предявяване на всеки иск
до окончателното им изплащане.
В исковата молба се твърди, че ищецът Р. С. С., ЕГН: ********** се намирал в
трудово правоотношение с ответника „ВИ ЕНД ДЖИ ОЙЛ“ ЕООД, съгласно което заемал
длъжност „Инженер-строителство, изграждане и архитектура“, считано от 27.03.2001 г., като
същото било прекратено считано от 12.09.2022 г. Посочва, че след като се пенсионирал /при
ответника/, продължил да работи при него, като не било налице прекъсване повече от десет
години, поради което на основание чл. 222, ал. 3 КТ, твърди, че ответникът му дължи сумата
от 12 000 лв., която се формирала от шест брутни заплати в размер на 2000 лв. всяка,
какъвто бил и размерът на последната брутна заплата на ищеца, съответно за месец август
2022 г/. В подкрепа на това твърдение, излага, че е престирал труд при ответника през
периода 08.10.2000 г. – 08.10.2010 г., към който момент ищецът се пенсионирал. На следващо
място, твърди, че ответникът не му заплатил сумата от 7000 лв., дължимо трудово
възнаграждение за четири месеца за периода 01.06.2022 г. – 22.09.2022 г., като дневната
ставка била в размер на 91 лв. Претендира се и сума в размер от 6000 лв. за неизползван
платен годишен отпуск, като е посочен период от 13.05.2019 г. до 12.09.2022 г., или общо 72
дни – по 24 дни на година.
Ответникът в законоустановения срок е депозирал отговор на исковата молба, с който
оспорва исковете. Твърди, че трудовото правоотношение между страните е възникнало на
1
02.08.2010 г. и е прекратено на 22.10.2022 г., като ищецът е придобил право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст преди възникване на процесното правоотношение. Поддържа,
че задължен работодател по реда на чл. 222, ал. 3 КТ, е този, при когото първоначално е
придобито правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Въведено е възражение за
давност, в случай че искът по чл. 222, ал. 3 КТ бъде уважен. Относно иска за заплащане на
трудово възнаграждение, ответникът твърди, че същото /в размер на 710 лв./ е било
изплащано на ищеца, поради което претенцията се явява неоснователна. Оспорва
претенцията за заплащане на обезщетение за неизползван отпуск, като счита същото за
неоснователно, евентуално е въведено възражение за изтекла погасителна давност.
По предявения иск по чл. 222, ал. 3 КТ в тежест на ищеца да докаже съществувало
трудово правоотношение между страните, че е работил при ответника или същата група
предприятия повече от 10 години преди прекратяване на трудовото правоотношение,
прекратяване на правоотношението независимо от основанието, след като ищецът е
придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, размера на последното получено
от него преди прекратяване на правоотношението брутно трудово възнаграждение. При
установяване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да докаже възраженията си,
включително, че правоотношението на ищеца веднъж е било прекратено след придобиване
на право на пенсия преди прекратяването на настоящото, за което не сочи доказателства.
По иска с правно основание чл. 128, т. 2 КТ, в тежест на ищеца е да докаже, че между
него и ответника е било налице валидно възникнало трудово правоотношение; че ищецът е
престирал работна сила за твърдения период, за който се претендира, че работодателят не е
заплатил дължимото трудово възнаграждение. Ответникът следва да докаже плащане,
каквото твърди и за което също не сочи доказателства.
По иска с пр. кв. чл. 224 КТ е необходимо да докаже броя на дните останал неползван
годишен отпуск и размера на среднодневното брутно трудово възнаграждение за последния
календарен месец, през който работникът или служителят е отработил най-малко 10 работни
дни. В тежест на ответника е да докаже положителния факт на плащане на обезщетението,
както и всички други твърдяни от него обстоятелства.
По възражението за изтекла погасителна давност за предявяване на исковете, ищецът
следва да докаже наличието на обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на
давностния срок.
С исковата молба не са били предявени искове с правна квалификация чл. 86 ЗЗД за
обезщетения върху главниците за периода от 12.09.2022г. до 13.05.2023г. Искания в такъв
смисъл са въведени едва с молба, депозирана в изпълнение на дадените от съда указания за
уточнения на вече предявените исковете, което е недопустимо. Още повече, тези искания не
са индивидуализирани нито по размер, нито като период върху всяка отделна главница. С
оглед горното съдът намира, че няма предявени такива искове, съответно не дължи
произнасяне по същите.
2
По доказателствените искания:
Към исковата молба и към отговора са представени писмени доказателства, които са
необходими и относими към установяване на факти, включени в предмета на спора, поради
което и приемането им е допустимо.
Съдът намира, че тъй като ищецът не е посочил за какви обстоятелства иска
допускането на двама свидетели, следва първоначално да му бъде допуснат един свидетел
при режим на довеждане. Необходимо е да му бъде указано да конкретизира искането си
като обоснове, за какви различни обстоятелства ще свидетелства другият свидетел, като в
тази част съдът отлага произнасянето си за първото съдебно заседание.
Съдът счита за необходимо да допусне изготвяне на ССчЕ по искане на страната с
поставени от съда служебно задачи, а именно: След извършване на проверка на
счетоводството на ответното дружество и съобразяване със законовите разпоредби да се
определят размерите на обезщетенията по чл. 224 КТ и чл. 222, ал. 3 КТ и вземането по чл.
128, т. 2 КТ. Да се посочи дали за погасяването на задълженията са извършени
плащания/прихващания от страна на ответното дружество, в какъв размер и за кое вземане
са отнесени, съответно каква част от него е била погасена.
На ищеца следва да бъде дадена възможност да представи оригинал на трудовата си
книжка за констатация в съдебното заседание.
Следва да му бъде издадено и съдебно удостоверение за снабдяване с информацията,
посочена в молба от 16.01.2024г., като относима към предмета на спора.
Така мотивиран и на основание чл.140, ал.1 от ГПК, съдът,
ОПРЕДЕЛИ:
СЪСТАВЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД НА ДЕЛОТО съобразно изложеното в
обстоятелствената част на определението.
ПРИКАНВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА.
ПРИЕМА представените към исковата молба и към отговора писмени доказателства.
ПРЕДОСТАВЯ на ищеца възможност да представи оригинал на трудова книжка за
констатация в съдебно заседание.
ДА СЕ ИЗДАДЕ съдебно удостоверение на ищеца за снабдяване с информацията,
посочена в молба от 16.01.2024г.
ДОПУСКА събиране на гласни доказателства чрез разпит на един свидетел в полза
на ищцата при режим на довеждане.
ОТЛАГА произнасянето си по искането на ищеца за допускане на гласни
3
доказателства чрез разпит на още един свидетел при режим на довеждане.
УКАЗВА на ищеца в срок до първото заседание да конкретизира искането си за
допускане на втори свидетел.
ДОПУСКА изготвянето на съдебно-счетоводна експертиза със задачи, поставени от
съда, при депозит в размер от 400 лева, вносими от бюджета на съда.
НАЗНАЧАВА като вещо лице Пенка Александрова Делчева, на която да бъде
съобщена задачата.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в о.с.з. на 24.09.2024 г., от 10.40 часа, за когато да
се призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца и препис от
отговора.
УКАЗВА на страните, че в първото съдебно заседание могат да вземат становище по
доклада и да предприемат съответните процесуални действия, включително представяне на
доказателства, като в противен случай губят възможността да сторят това по-късно.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4