№ 2391
гр. Бургас, 14.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ЕВГЕНИ М. УЗУНОВ
при участието на секретаря РАДОСТИНА В. ТАВИТЯН
като разгледа докладваното от ЕВГЕНИ М. УЗУНОВ Гражданско дело №
20242120101583 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба и уточняваща молба към нея от Я. Н. Н.,
ЕГН **********, с адрес: гр. Б. ***, чрез адв. З. Б., със съдебен адрес: гр. Б. ***,
против П. Н. Н., ЕГН **********, с адрес: **********, с която се претендира да бъде
установено в отношенията между страните, че ответникът не е собственик на ½ ид. ч.
от следния съсобствен между страните недвижим имот:
АПАРТАМЕНТ, находящ се в с. Ч. м., ***, състоящ се от входно антре, две стаи,
кухня, баня с WC, килер, коридор и тераса със застроена площ от 60,59 кв.м, при
граници: североизток-външен зид, северозапад-външен зид, югоизток-ап.ляв,
югоизточен на ет.2, югозапад-стълбище, отгоре-таван, отдолу- апартамент на „НЕК“,
ведно със северозападна ИЗБА с площ от 15,10 кв.м, при граници: североизток-изба на
ап. ляв северозападен, ет.1, северозапад-външен зид, югоизток-общо помещение и
коридор, югозапад-стълбище, ведно с 30 кв.м идеални части от таван, ведно е 25.10
кв.м от общите части на сградата и 33,15 кв.м от отстъпеното право на строеж върху
терена, съставляващ УПИ I общ., в който е построена двуетажната масивна жилищна
сграда, със застроена площ 288,51 кв.м, която 2 МЖ е пл. № 1796, в кв. 130 по плана
на с. Ч. м., който имот е с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните
регистри на град Бургас, община Бургас, област Бургас, последно изменение на
кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо самостоятелния обект е от
28.10.2022 г., находящ се на етаж 2 в сграда е идентификатор ***, е предназначение:
Жилищна сграда - многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор ***,
с предназначение на самостоятелния обект: Жилище, апартамент - в жилищна или
1
вилна сграда, или в сграда със смесено предназначение, брой нива на обекта: 1, при
съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - ***.6, ***.9, ***.8, под
обекта - ***.5, над обекта – няма.
Направено е искане за ОТМЯНА на констативен нотариален акт № 173, том II,
рег. № 3517, дело № 325 от 29.11.2023 г. на нотариус Г. Ч., с рег. № *** на НК, с район
на действие БРС до размера на ½ ид. ч. от процесния имот.
В исковата молба са изложени твърдения, че процесният недвижим имот е
придобит от майката на страните – И. М. Н.а, по силата на договор за покупко-
продажба в нотариална форма, обективирана в Нотариален акт № 183, том I, рег. №
1029, дело № 172 от 23.02.2007 г. на нотариус А. Д., е peг. № *** на НК, с район на
действие БРС.
До смъртта на Н.а на *** г. същата е владяла имота, което е продължено от страните.
Сочи се, че след смъртта на Н.а – майка на страните, те са придобили имота при равни
дялове – по ½ ид. ч. всеки.
Ищецът твърди, че след направена проверка в Служба вписвания, е разбрал, че
ответникът е признат за изключителен собственик на целия имот и се снабдил с
констативен нотариален акт за придобиването му на основание давностно владение.
Посочва, че ответникът незаконосъобразно се е снабдил с титул за собственост, тъй
като ищецът е владял своята идеална част през цялото време, а ответникът нито е
отблъскал, нито е манифестирал, че не държи чуждата ищцова идеална част, а че я
владее непрекъснато, постоянно и явно. Сочи, че използва имота, има свои вещи в
него, заплащал е данъците за него и е извършвал ремонти, както и че и двамата имат
ключове за процесния имот. Посочва още, че ответникът живее в с. Т., рядко посещава
имота, не участва в ремонтите му и в негова полза не е изтекъл срокът за придобиване
по давност.
Ищецът обосновава интереса си от предявяване на настоящия иск с
твърденията, че вписаната изключителна собственост на процесния имот в Служба
вписвания в полза на ответника, се явява оспорване на правото му на собственост
относно придобитата по наследяване ½ ид. ч. от процесния имот.
Представя доказателства, прави доказателствени искания и моли за присъждане
на сторените разноски.
В срок е постъпил отговор на исковата молба от ответника, чрез процесуален
представител адв. А. С., с която счита иска за недопустим, недоказан и неоснователен.
Подробно излага становище относно личността на ищеца и взаимоотношенията му с
други лица, в т. ч. и обстоятелството, че поради поведението му майка им го е
изгонила от къщата с. Т., вследствие на което той е счупил стъклата на къщата.
Посочва, че на 24.02.2024 г. ищецът е разбил вратата на процесния апартамент
2
и е сменил патрона на бравата, като на една от съседките е заявил, че той е
собственика и е поискал ключ за външната входна врата, вследствие на което синът на
ответника не е могъл да се прибере. Твърди, че имотът винаги се е обитавал от него
или от децата му, считано от 1993 г. и че единствено той е заплащал ремонтите за
апартамента. Навежда твърдения, че имотът е придобит със заемни средства по
договор за заем, поръчител по който е ищецът. Сумата е заплатена чрез банкови
преводи, за които представя доказателства. Причината за придобиването на имота на
името на майка им, е опасението, че бившата му съпруга може да заживее в него и
поради влошените им брачни отношения към онзи предходен момент.
Сочи се че след смъртта на майка им през 2010 г. ответникът е започнал да свои
целия процесен недвижим имот – вкл. и идеалните части на ищеца. Ищецът не е имал
достъп до имота до 24.02.2024 г. – когато е сменил ключалката и е лишил от достъп
ответника като собственик на имота.
Сочи, че искът е недопустим, поради липса на правен интерес, тъй като ищецът
е разполагал с осъдителен иск. Моли се за отхвърляне на предявените искове.
Представя доказателства, прави доказателствени искания и моли за присъждане на
сторените разноски.
Правното основание изрично заявено и поддържано от ищцовата страна е чл.
124, ал. 1 от ГПК вр. с чл. 537, ал. 2 ГПК.
При анализ на доказателствата по делото, съдът намира следното:
Ищеца и ответника са братя.Единствени наследници по закон на майка си И. М.
Н.а, ЕГН:**********, починала на ***г.
На 23.02.2007г. майката на страните закупила процесния имот от „Национална
електрическа компания“ ЕАД с нотариален акт № 183, том I, рег. № 1029, дело № 172
от 23.02.2007 г. на нотариус А. Д., е peг. № *** на НК, с район на действие БРС.
Продажбата на процесното жилище е предшествано от Със заповед №439 от
22.1989г. на Директора на „НЕК“ АД, Електроснабдяване-клон Бургас, с която И. М. е
настанена в процесния апартамент под наем, заедно с двете си деца-страните по
настоящото дело.Със Заповед №568/25.05.1998г. на Управителя на „НЕК“ АД,
Електроснабдяване-клон Бургас, от 01.05.1998г. майката на страните е наемно
пренастанена в процесното жилище.Като правоимаща по тогава действащите правила,
И. Н.а е закупила имота от „НЕК“ЕАД с посочения нотариален акт.
На 29.11.2023г. ответника се сдобива с нотариален акт за собственост по
давност, в следствие на извършена обстоятелствена проверка.
Ищецът твърди, че след смъртта на майка си И. Н.а е продължил да ползва имота, като
владението му не е било прекъсвано или смущавано; не е било манифестирано и
3
намерение за своене на целите имоти от страна на брат му - ответника П. Н..Имал
собствена стая, с негови вещи и мебели. В подкрепа на тези твърдения са показанията
на свид. И. Д., без родство със страните, който сочи, че след смъртта на майка си синът
й Я. Н. е продължил да стопанисва процесния. Имот. В годините след смъртта на
майката, той лично, заедно с ищеца многократно е посещавал имота. Споделя
описание на дъщия, завявява представите си, че в имота са липсвали следи от трайно
обитаване. Знае, че апартамента е съсобствен на ищеца с брат му.Детайлно посочва
приините за пасещенията, като е носил и оставял мебели на ищеца, помагал за смяна
на керемиди, описва дори местоположението на избеното помещение. Обяснява и
присъствието си при констатиране от страна на ищеца, че е от имота на ищеца липсват
движими вещи, собствени на последния.
Ответника П. Н. оспорва иска с твърдение, че Я. Н. не се е грижил за майка си.
Твърди, че имота бил закупен на името на майка му, пради това, че му предстоял
развод и искал да избегне участие на съпругата му в закупуването. Сочи
доказателства, чрез разпита на св. К. за получен заем за закупуване на имота.
При така изложената фактическа и правна обстановка съдът намира предявения
положителен установителен иск за основателен. Предметът на доказване е свързан с
установяване материално-правната легитимация на ищеца като собственик на спорната
1/2 ид. ч. от апартамента, на основание наследяване. По делото е установено, че
майката на Я. и П. Н.и е била собственик на апартамента, че единствено тя е била
правоимаща като настанена под наем, че този апартамент е част от наследствената
маса към момента на смъртта й, и е придобит от двамата й сина при равни квоти от по
1/2 ид. ч. - чл. 5, ал. 1, ЗН. При съобразяване с изложените от страните твърдения и с
издадения в полза на ответника констативен нотариален акт, на главно и пълно
доказване подлежи фактът, че удостовереното от нотариуса в обстоятелствената
проверка право на собственост не съществува в полза на П. Н.. Според съда, такова
главно доказване е проведено от ищеца, поради което не може да се направи извод, че
придобивната давност, като оригинерен способ, е породила правното си действие за
1/2 ид. ч. от апартамента в полза на П. Н.. При наличие на съсобственост, възникнала
от наследяване, упражняващият фактическа власт върху имотите наследник е владелец
на собствената си част от наследеното имущество и е държател на дела на другите
сънаследници.
По настоящото дело не се представиха убедителни доказателства, че през
периода 2010-2023 год. наследникът П. Н. е установил фактическа власт върху целия
наследствен имот, в т. ч. и върху частта на брат си Я. - в тази насока са показанията на
св.Д. и писмените доказателства, представени от ответника и съдържащи данни в
негова вреда. По делото не се установи, че П. Н. е отблъснал владението на брат си Я.
върху наследствената му 1/2 ид. ч. от апартамента, нито че е завладял изцяло имота,
4
изключвайки достъпа му до него, поради което не е налице обективният елемент на
владението - упражняването на фактическа власт върху спорната 1/2 ид. ч. от
съсобственя имот.
По делото не е доказано и намерението на П. Н. да свои наследствената част на
брат си, т. е. да промени държането им във владение.
Твърдението на свид. К., че знае, че майката на страните е била собственик на
апартамента и твърдението му, че заради влошени отношения между П. и бившата му
съпруга не променят този издов. Дори да се приеме безприкословно обстоятелството,
че свидетелят е дал в заем пари на ответника /макар писмени доказателства по см. На
изключението от чл.164 ГПК да не са налични/, то съпоставянето им с другите
писмени доказатлства-банковитте бордера и кредитните договори, сочат, че е
възможно, вероятно използването им да е и за други цели. Дори само единият от
братята да е участвал във финансирането на сделката, това не променя
вещнотранслативния ефект и намерението за сключване на договора.Ответникът,
въпреки изрично указаното му, не доказа нито влошени брачни отношения с бивша
съпруга, нито влошени финансови такива.
Предвид изложеното, съдът счита, че предявеният иск е основателен и следва
да бъде уважен, тъй като ищецът е легитимиран като приобретател на 1/2 ид. ч. от
апартамента.
Предвид основателността на предявения положителен установителен иск, съдът
следва да отмени частично издадения по обстоятелствена проверка нотариален акт,
легитимиращ първия ответник - Я. Н. Н., като собственик на 1/2 ид. ч. от петте
наследствени недвижими имота - чл. 537, ал. 2, ГПК (3/2012-2012-ОСГК на ВКС).
При този изход на спора и предвид отправената претенция за заплащане на
разноски, такива се дължат на ответника. Претендират се такива в размер на 2220
лева. Отправено и своевремнно възражение за перкомрност на адвокатския хонорар.
Видно от предендирания размер на адвокатски хонорар, същия е в размер на 1960.82
лева.
Мотивиран от изложеното Бургаски районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 124, ал. 1, ГПК, по отношение
ответника П. Н. Н., ЕГН ********** че, на основание наследяване на майка си И. М.
Н.а, поч. на *** год., ищецът Я. Н. Н., ЕГН **********, с адрес гр. Б. ***, е
5
собственик на 1/2 (една втора) ид. ч. от АПАРТАМЕНТ, находящ се в с. Ч. м., ***,
състоящ се от входно антре, две стаи, кухня, баня с WC, килер, коридор и тераса със
застроена площ от 60,59 кв.м, при граници: североизток-външен зид, северозапад-
външен зид, югоизток-ап.ляв, югоизточен на ет.2, югозапад-стълбище, отгоре-таван,
отдолу- апартамент на „НЕК“, ведно със северозападна ИЗБА с площ от 15,10 кв.м,
при граници: североизток-изба на ап. ляв северозападен, ет.1, северозапад-външен зид,
югоизток-общо помещение и коридор, югозапад-стълбище, ведно с 30 кв.м идеални
части от таван, ведно е 25.10 кв.м от общите части на сградата и 33,15 кв.м от
отстъпеното право на строеж върху терена, съставляващ УПИ I общ., в който е
построена двуетажната масивна жилищна сграда, със застроена площ 288,51 кв.м,
която 2 МЖ е пл. № 1796, в кв. 130 по плана на с. Ч. м., който имот е с идентификатор
*** по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Бургас, община Бургас,
област Бургас, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри,
засягащо самостоятелния обект е от 28.10.2022 г., находящ се на етаж 2 в сграда е
идентификатор ***, е предназначение: Жилищна сграда - многофамилна, разположена
в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение на самостоятелния обект:
Жилище, апартамент - в жилищна или вилна сграда, или в сграда със смесено
предназначение, брой нива на обекта: 1, при съседни самостоятелни обекти в сградата:
на същия етаж - ***.6, ***.9, ***.8, под обекта - ***.5, над обекта – няма.
ОТМЕНЯ, на основание чл. 537, ал. 2, ГПК, Нотариален акт № 173, том II, рег.
№ 3517, дело № 325 от 29.11.2023 г. на нотариус Г. Ч., с рег. № *** на НК, с район на
действие БРС, в частта му, с която ответникът П. Н. Н., ЕГН **********, е признат за
собственик на 1/2 ид. ч. от описаният недвижим имот.
ОСЪЖДА П. Н. Н., ЕГН ********** с адрес с. Т., Община Камено, на
основание чл. 78, ал. 1, ГПК, да заплатят на Я. Н. Н., ЕГН **********, с адрес гр. Б.
***, деловодни разноски в размер от 1960.32 лева.
УКАЗВА правото на страните за отбелязване на съдебното решение в Службата
по вписвания при БсРС, след влизането му в законна сила.
Решението може да бъде обжалвано от страните по въззивен ред пред БсОС в
2- седмичен срок от връчване на препис от съдебния акт.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6