РЕШЕНИЕ
№ 1137
гр. Пловдив, 20.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на
седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Румяна Ив. Андреева Атанасова
Бранимир В. Василев
при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева
като разгледа докладваното от Бранимир В. Василев Въззивно гражданско
дело № 20255300501829 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Кредисимо ЕАД с ЕИК ***и адрес: ***, чрез
юрисконсулт Т.Б. срещу решение № 2068/30.04.2025г. по гр.д. № 12128/2024г. на Пловдивски
районен съд. С обжалваното решение е признато за установено в отношенията между
страните на осн. член 422 ГПК, че Д. Л. М. с ЕГН: ********** и адрес: *** дължи на
Кредисимо ЕАД с ЕИК: ***и адрес: ***сумата от 2110 лева - главница по Договор за кредит
№ ***/27.06.2023г., ведно със законната лихва върху уважената главница, считано от датата
на подаване на заявлението в съда - 19.04.2024г. до окончателното изплащане на вземането,
за които сума е издадена Заповед № 3476 за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК от 24.04.2024 г. по ч. гр.д. № 6926/2024 г. по описа на Районен съд Пловдив, XXІІІ гр. с.
С обжалваното решение са отхвърлени предявените установителни искове за следните суми:
разликата между уважената главница от 2110 лв. до пълния предявен размер на главницата
от 2648,54 лв., 649, 92 лева - договорна лихва за периода 01.08.2023г. - 09.04.2023г. и сумата
от 40, 04 лева - наказателна лихва за периода 01.09.2023г. - 09.04.2024 г., ведно със законната
лихва върху отхвърлената главница, считано от датата на подаване на заявлението в съда -
19.04.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, за които сума е издадена Заповед №
3476 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 24.04.2024 г. по ч. гр.д. №
6926/2024 г. по описа на Районен съд Пловдив, XXІІІ гр. с-в.
Решението се обжалва само в отхвърлителната му част. Сочи се, че искът е следвало да
1
бъде уважен за главницата над 2 110 лева от 2 426,51 лв., тъй като е било доказано
усвояването не само на главницата, но и на част от нея за потребителски цели - 316,51 лв.
Същата е преведена от жалбоподателя по сметка на ЗД „Евроинс Живот“ ЕАД от името и за
сметка на кредитополучателя. Сочи се, че неправилно съдът е приел, че застрахователната
премия е дължима във връзка с допълнителна услуга, свързана с договора за кредит, а не
като част от усвоената главница. Иска се отмяна на решението в тази част и уважаване на
иска в тази част. Претендират се разноските по делото.
Постъпил е отговор на въззивната жалба от Д. М., чрез адв. С., с който същата се намира за
неоснователна. Претендират се разноските по делото.
Пловдивският окръжен съд, Х-ти граждански състав, след като прецени данните по делото
въз основа на доводите на страните и при дължимата служебна проверка, намира следното:
Въззивната жалба е допустима, като подадена в законния срок от легитимирани страни,
внесена е дължимата държавна такса за въззивно обжалване и е изпълнена процедурата за
отговор. Жалбата отговаря на изискванията на закона по форма, съдържание и приложения.
Обжалваното решение не е недопустимо или нищожно при постановяването му не е
нарушена императивна материалноправна норма.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя Кредисимо ЕАД, че неправилно съдът е
приел, че застрахователната премия е дължима във връзка с допълнителна услуга, свързана с
договора за кредит, а не като част от усвоената главница. Възразява се, че искът е следвало
да бъде уважен до сума от 2 426,51 лв., тъй като е било доказано усвояването не само на
главницата, но и на част от нея за потребителски цели - 316,51 лв. Същата е преведена от
жалбоподателя по сметка на ЗД „Евроинс Живот“ ЕАД от името и за сметка на
кредитополучателя.
За да отхвърли иска за сумата в размер за главницата над 2 110 лева до 2 426,51 лв., РС
Пловдив е приел, че не е било доказано усвояването не само на главницата, но и на част от
нея за потребителски цели - 316,51 лв. застраховка.
Тук въззивният съд следва да посочи, че чл.19 ал.1 ЗПК изисква всички общи разходи по
кредита да се включат в ГПР, а §1 т.1 от ДР на ЗПК ясно сочи че под общи разходи по
кредита следва да се имат предвид всички разходи по кредита, включително лихви,
комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи,
пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато
сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи
и условия. Изключение е само разхода за нотариалните такси.
В договора за потребителски кредит в т.3 ясно е посочено, че размера на кредита е 2400
лева, а размера на застрахователната премия е 316,51 лева. Тоест сам кредитодателя
разграничава чистата главница получавана от потребителя от застрахователната премия,
2
която потребителя не получава лично, а същата се привежда на застрахователя ЗД Евроинс
Живот ЕАД. Като в общите условия на застраховка живот на кредитополучателите на
Кредисимо ЕАД /л.28/ ясно се сочи, че същата предоставя застрахователно покритие на
ползващото се лице, което е Кредисимо ЕАД. Тоест покрива негови рискове при
кредитирането на потребители. Следователно по силата на императивните разпоредби на
чл.19, ал. 1 ЗПК и §1.т1. от ДР на ЗПК застрахователната премия съставлява разход по
кредита, а не част от главницата.
Ето защо въззивният съд намира, че сключването на този договор за застраховка е бил
задължително условие за получаване на кредита и е част от прилаганите на търговски клаузи
и условия от кредитора Кредисимо ЕАД. Разбира се, че потребителят се е съгласил с тази
клауза на договора и го е подписал доброволно, но това е било част от политиката на
кредитодателя и договор не би се сключил без тези клаузи, ето защо това са разходи за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, по правилото на §1 т.1 от ДР на ЗПК.
Ето защо решението в обжалваната му част е правилно и следва да се потвърди.
Въззиваемата Д. Л. М. не е претендирала разноски за въззивната инстанция.
Мотивиран така съдът.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2068/30.04.2025г. по гр.д. № 12128/2024г. на Пловдивски
районен съд, в частта с която искът е бил отхвърлен относно главницата за сумата над 2 110
лева до 2 426,51 лв. или за сумата 316,51 лв. застраховка, която се твърди да е част от
главницата изплатена на ответницата Д. Л. М. с ЕГН ********** от кредитодателя
Кредисимо ЕАД с ЕИК: ***и адрес: *** по Договор за кредит № ***/27.06.2023г.
Решението в останалата му част е влязло в сила като необжалвано.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3