№ 20717
гр. София, 14.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Г. В. К.
при участието на секретаря Н. Г. Н.
като разгледа докладваното от Г. В. К. Гражданско дело № 20231110126190
по описа за 2023 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл.79 от ЗЗД,вр.чл.153,ал.1 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД от "фирма" ЕИК
***,със седалище и адрес на управление гр. С., ул. "Я." № *,представлявано
от А. А. и И. Е.,против Р. Т. А.,ЕГН **********,с адрес гр. С., жк. Д., бл.*,
вх.*, ет.*, ап.*,с искане за осъждане на ответника да заплати сумата от 734,35
лева главница за топлинна енергия за периода м.05.2019 г. до м.04.2021
г.,ведно със законната лихва върху главницата,считано от предявяване на
иска до окончателното изплащане на вземането,както и сумата от 154,91 лева
мораторна лихва за периода 15.09.2020 г. до 19.04.2023 г.,20,64 лева сума за
дялово разпределение за периода м.08.2020 г. до м.04.2021 г.,4,07 лева лихва
за забава за периода 15.09.2020 г. до 19.04.2023 г.
В исковата молба се твърди,че към процесния период договорно
правоотношение е съществувало първоначално с наследодателите на
ответника,а впоследствие с ответника А.,при което ответникът А. е пасивно
легитимиран да отговаря за заплащане стойността на доставена топлинна
енергия. Сочи се,че доставеното количество топлинна енергия до
топлоснабдения имот ап.* в бл.* на ж.к. Д. възлиза на 734,35 лева,която
парична сума не е заплатена. С оглед обстоятелството,че ответникът е
допуснал неизпълнение на задълженията си за заплащане стойността на
доставена топлинна енергия ищецът претендира мораторна лихва в размер от
154,91 лева. С исковата молба са заявени и искове за заплащане сума за
дялово разпределение и мораторна лихва върху сума за дялово
разпределение. Ищецът моли съда да постанови решение,с което да уважи
предявените искове.
В срока за подаване на писмен отговор е постъпил такъв от ответника Р.
Т. А. със становище,че исковете са допустими,но неоснователни – твърди
1
се,че претендираните парични суми са произволно определени,без да е ясно
по какъв начин е определен размерът на задължението,твърди се,че не са
посочени техническите характеристики на измервателните уреди. Ответникът
счита,че не отговаря за заплащане сума за дялово разпределение,тъй като
такава парична сума не е дължима в полза на ищеца. Поддържа се,че за
процесния период имотът не е ползван,поради което не е консумирана
топлинна енергия. Ответникът моли съда да отхвърли исковете.
Третото лице помагач "фирма" ЕООД намира исковете за основателни.
Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав,като
обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната
съвкупност,при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за
установено следното :
Представен е договор за продажба на държавен недвижим имот от
24.03.1986 г.,съгласно който на Р. С. Т. и Т. А. Т. е продаден апартамент * в
бл.*, вх. * на ж.к. Д..
От справки от НБД „Население“ се установява,че Р. Т. А. е син на Р. С.
Т. и Т. А. Т..
Видно от договор № 4534/30.04.2002 г.,сключен между "фирма"
ЕООД,като изпълнител,и етажните собственици в сградата в режим на етажна
собственост в бл.* на ж.к. Д.,като възложители,постигнато е съгласие
изпълнителят да реализира дейност по дялово разпределение на топлинна
енергия,а възложителите се съгласяват да поставят индивидуални
разпределители. Договорът е сключен в изпълнение на прието решение на
общото събрание на етажните собственици.
Представени са общи фактури от 31.07.2020 г. и от 31.07.2021
г.,издадени от "фирма" ЕАД с получател Р. С. Т..
Установява се от договор от 03.06.2020 г.,сключен между "фирма" ЕАД
и "фирма" ЕООД,че страните са постигнали съгласие да бъдат обвързани от
правоотношение,според което "фирма" ЕООД приема да реализира дейност
по дялово разпределение на топлинна енергия в сгради в режим на етажна
собственост,а "фирма" ЕАД се съгласява да поставя индивидуални
разпределители.
Представени са общи условия на "фирма" ЕАД за продажба на
топлинна енергия за битови нужди.
Приети са по делото свидетелства за периодична метрологична
проверка на топломер със заключение за съответствие.
Представени са документ за главен отчет,както и протокол за
неосигурен достъп.
Според приетото заключение по изслушаната съдебно-техническа
експертиза общият топломер се отчита на първо число всеки месец,след
което се приспадат технологичните разходи,които са за сметка на
доставчика,топломерът е преминавал периодична метрологична проверка със
заключение за съответствие,което позволява да бъде възприето,че е годно
средство за търговско измерване,за единия отчетен период не е осигурено
отчитане на показанията и е начислена топлинна енергия служебно,за другия
период има осигурен отчет,дължимата главница,без да са включени
2
задължения извън процесния период възлиза на 1023,71 лева.
От заключението по изслушаната съдебно-счетоводна експертиза към
31.08.2023 г. са реализирани частични плащания в размер от 312,76 лева,с
които са погасени 290,26 лева главници и 22,50 лева лихви,изравнителните
сметки са въведени в информационната система и не са реализирани
прахващания с парични суми извън процесния период,получена е сума за
възстановяване от 453,35 лева,неизплатената главница възлиза на 734,35
лева,а сумата за дялово разпределение е 20,64 лева,мораторната лихва
възлиза съответно на 144,50 лева върху главницата за топлинна енергия и 3,83
лева върху сумата за дялово разпределение.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи :
Уважаването на иск с правно основание чл.79 от ЗЗД,вр.чл.153,ал.1 от
ЗЕ е обусловено от доказване съществуване на договорно
правоотношение,при което едната страна по договора може да претендира от
насрещната страна реално изпълнение на договорно задължение,когато
липсва доброволно изпълнение. Провеждането на доказване,че между
страните съществува договорно правоотношение,както и съдържанието на
договорното правоотношение е възложено в тежест на ищеца. Софийският
районен съд намира,че от събраните в хода на производството доказателства
може да бъде направен извод,че за процесния период между страните
съществува договорно правоотношение – дружеството ищец реализира
дейност по доставка и продажба на топлинна енергия,каквато е доставяна в
сградата,където се намира топлоснабденият имот,а ответникът А. е клиент на
топлинна енергия като собственик на имота. За да счете,че ответникът е
клиент на топлинна енергия,съдът взе предвид,че е представен договор за
продажба на държавен недвижим имот,съгласно който наследодателите на
ответника А. са придобили право на собственост върху имота,както и
отчете,че ответникът е единствен наследник по закон,т.е. с настъпване на
наследствено правоприемство ответникът А. е придобил право на собственост
върху недвижимия имот. Съгласно чл.153,ал.1 от ЗЕ клиент на топлинна
енергия е собственикът или носителят на вещно право на ползване върху
топлоснабдения имот. Законът не поставя изискване за наличието на сключен
формален договор за топлоснабдените имоти към влизане в сила на закона,а
договорното правоотношение възниква при съобразяване притежаваното
право на собственост. Отделно от това,съдът,отчитайки наличието на
доказателства за реализиране на частични плащания,приема,че плащането на
парични суми за топлинна енергия представлява извънсъдебно признание за
наличието на договорно правоотношение. Изводът на съда,че договорно
правоотношение съществува не се променя предвид довода,че ответникът А.
не е посочен в списъка на етажните собственици при приемане на решението
за избор на дружество,с което да бъде сключен договор за дялово
разпределение,в която насока следва да бъде съобразено,че към приемане на
процесните решения през 2002 г. собственици на недвижимия имот все още
са били родителите на ответника А.. Съгласно чл.150,ал.1 от ЗЕ правата и
задълженията на страните по договорното правоотношение се уреждат според
общите условия на дружеството доставчик. Страните не твърдят да са
уговорили индивидуални условия,което означава,че приложение намират
3
именно общите условия. За да бъде изпълнението на задължението за
заплащане цена на топлинна енергия точно,необходимо е цената да бъде
заплатена в срока по общите условия. Доказването факта на изпълнение на
задължението за заплащане цена на топлинна енергия е възложено в тежест
на ответника А.,който следва да установи,че е изпълнил точно своите
договорни задължения. Софийският районен съд счита,че предявената искова
претенция за главницата подлежи на уважаване за сумата от 734,35
лева,представляваща неиздължена част от главницата,т.е. в пълния предявен
размер. Анализирайки доказателствата по делото,съдът приема,че в
сградата,където се намира имотът е въведена система за дялово
разпределение,т.е. всеки собственик на имот заплаща количеството топлинна
енергия,определено от дялово разпределение. С оглед това,че според
заключението по съдебно-техническата експертиза дяловото разпределение е
реализирано при спазване на установената методика,съдът намира,че искът за
главница подлежи на уважаване изцяло. Неоснователен е доводът на
ответника А. чрез процесуалния му представител,че искът е недоказан,защото
в имота не живее никой,в която насока следва да бъде взето предвид,че
законът предвижда,че собственикът на топлоснабден имот заплаща не само
количеството топлинна енергия за отопление на имота,но и стойност за
топлинна енергия за сградна инсталация и за общи части на сградата.
Същевременно съдът счита,че в настоящия случай предвид липсата на
осигуряване реализиране отчет на показанията на индивидуалните
разпределители за единия отчетен период топлинната енергия е определена
при прилагане максимален специфичен разход и начисляването служебно на
количество топлинна енергия представлява нормативноопределен
способ,респективно искът за главница за топлинна енергия следва да бъде
изцяло уважен. Софийският районен съд намира,че и искът за сумата от 20,64
лева сума за дялово разпределение е доказан по основание и по размер и
подлежи на уважаване. Съгласно чл.12,ал.1 и чл.36,ал.2 от общите условия на
дружеството доставчик сумата за дялово разпределение купувачът на
топлинна енергия заплаща на дружеството ищец. Наличието на договорно
регламентиран ред за заплащане сумата за дялово разпределение в полза на
дружеството доставчик означава,че исковата претенция подлежи на
уважаване,в която насока съдът взе предвид,че според заключението по
съдебно-счетоводната експертиза сумата за дялово разпределение възлиза на
20,64 лева и няма данни да е заплатена. Действително дяловото
разпределение се реализира от "фирма" ЕООД,но с оглед постигнатото
съгласие по договорите с клиентите на топлинна енергия да заплащат сумата
за дялово разпределение на продавача,в какъвто смисъл са цитираните клаузи
от общите условия,както и като отчете,че от своя страна ищецът заплаща
възнаграждение за дяловото разпределение към "фирма" ЕООД,съдът
приема,че исковата претенция и в частта за дялово разпределение следва да
бъде изцяло уважена.
Уважаването на иск с правно основание чл.86 от ЗЗД е обусловено от
доказване,че парична сума не е заплатена,при което за периода на забава
длъжникът на паричната сума отговаря пред кредитора за заплащане на
обезщетение. Когато изпълнението на задължението има падеж или
срок,длъжникът изпада в забава,считано от деня,следващ падежната дата или
деня,следващ последния ден от срока съгласно чл.84,ал.1 от ЗЗД,а ако
4
задължението няма определен срок,за да бъде поставен в забава длъжникът е
необходимо да му бъде отправена покана. Софийският районен съд счита,че
задължението за заплащане главница за топлинна енергия е възникнало като
срочно – месечните задължения за топлинна енергия подлежат на изпълнение
в срок от 45 дни,считано от изтичане месеца на доставката,задълженията по
общата фактура – за възстановяване или за доплащане – в зависимост от това
дали месечните задължения са в по-висок или в по-нисък размер спрямо
задължението по общата фактура подлежат на изпълнение в срок от 45 дни от
общата фактура. Когато за изпълнението на задължението има определен
срок,какъвто е настоящият случай,отчитайки разпоредбата на чл.84,ал.1 от
ЗЗД длъжникът следва да се счита в забава,считано от деня,следващ
изтичането на срока,т.е. искът за мораторна лихва върху главница за
топлинна енергия е доказан по основание,а по размер – за сумата от 144,50
лева при съобразяване заключението по съдебно-счетоводната експертиза,а за
разликата над този размер до пълния претендиран размер от 154,91 лева искът
подлежи на отхвърляне. Софийският районен съд намира,че искът за
заплащане на сумата от 4,07 лева мораторна лихва върху сума за дялово
разпределение подлежи на отхвърляне. В тази насока следва да бъде
отчетено,че общите условия на дружеството ищец не регламентират падеж
или срок за изпълнение на задължението за заплащане сума за дялово
разпределение,поради което за да бъде поставен в забава длъжникът е
необходимо да му бъде отправена покана. Предвид това,че ищецът не твърди
да е отправил покана до ответника А. относно изпълнение на задължението за
заплащане сума за дялово разпределение съдът счита,че исковата претенция
за мораторна лихва върху сума за дялово разпределение подлежи на
отхвърляне.
При този изход на делото и като съобрази,че и двете страни в
производството претендират разноски съдът намира,че в полза на ищеца
следва да бъде присъдена сумата от 980 лева – съдебноделоводни разноски и
юрисконсултско възнаграждение,а в полза на ответника не следва да бъдат
присъждани разноски,защото не е сторил такива,а предвид това,че по делото
единствено е представено пълномощно,без да има договор за правна
помощ,удостоверяващ размера на уговореното и заплатено адвокатско
възнаграждение,съдът приема,че липсват предпоставки за присъждане на
адвокатско възнаграждение.
Водим от гореизложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Р. Т. А.,ЕГН **********,с адрес гр. С., жк. Д., бл.*, вх.*,
ет.*, ап.* да заплати на основание чл.79 от ЗЗД,вр.чл.153,ал.1 от ЗЕ и чл.86 от
ЗЗД на "фирма" ЕИК ***,със седалище и адрес на управление гр. С., ул. "Я."
№ *,представлявано от А. А. и И. Е., сумите от 734,35 лева ( седемстотин
тридесет и четири лева тридесет и пет стотинки ) главница за топлинна
енергия за периода м.05.2019 г. до м.04.2021 г.,ведно със законната лихва
върху главницата,считано от предявяване на иска – на 16.05.2023 г. до
окончателното изплащане на вземането, сумата от 144,50 лева ( сто
четиридесет и четири лева и петдесет стотинки ) мораторна лихва върху
5
главница за топлинна енергия за периода 15.09.2020 г. до 19.04.2023 г.,20,64
лева ( двадесет лева шестдесет и четири стотинки ) сума за дялово
разпределение за периода м.08.2020 г. до м.04.2021 г.,ведно със законната
лихва,считано от предявяване на иска – на 16.05.2023 г. до окончателното
изплащане на вземането,като отхвърля исковете в частта за разликата над
144,50 лева до пълния претендиран размер от 154,91 лева мораторна лихва
върху главница за топлинна енергия и за сумата от 4,07 лева лихва за забава
върху сума за дялово разпределение за периода 15.09.2020 г. до 19.04.2023 г.
ОСЪЖДА Р. Т. А.,ЕГН **********,с адрес гр. С., жк. Д., бл.*, вх.*,
ет.*, ап.* да заплати на основание чл.81 от ГПК,вр.чл.78,ал.1 от ГПК на
"фирма" ЕИК ***,със седалище и адрес на управление гр. С., ул. "Я." №
*,представлявано от А. А. и И. Е., сумата от 980 ( деветстотин и осемдесет )
лева сторени съдебноделоводни разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач "фирма"
ЕООД.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6