Определение по дело №44377/2025 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 29 август 2025 г.
Съдия: Ина Милчева Генжова
Дело: 20251110144377
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване:

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 36182
гр. София, 29.08.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети август през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ИНА М. ГЕНЖОВА
като разгледа докладваното от ИНА М. ГЕНЖОВА Гражданско дело №
20251110144377 по описа за 2025 година
Производството е образувано го искова молба на Х. М. К. и Ю. Д. К. срещу -........., с
която се иска да се признае за установено, че ищците не дължат сумите по изпълнителен
лист, издаден по ч.гр.д. №57/2014г. на РС-Кюстендил, вземанията по който са цедирани на
ответника, а именно: сумата от 8532,84 лева главница по договор за потребителски кредит
без обезпечение от 28.05.2011г., ведно със законната лихва върху сумата считано от
15.01.2014г. до изплащането й, договорна лихва в размер на 353,83 лева за периода от
15.12.2011г. до 14.01.2014г. , наказателна лихва в размер на 1770,38 лева за периода от
15.12.2011г. до 14.01.2014г., за събирането на които е образувано изпълнително дело
№50/2014г. на ЧСИ ......, поради изтекла погасителна давност.
Според настоящия съдебен състав, така образуваното дело не е подсъдно на
Софийски районен съд, с оглед разпоредбата на чл. 113 ГПК, съгласно която исковете на и
срещу потребители се предявяват пред съда, в чийто район се намира настоящият адрес на
потребителя, а при липса на настоящ – по постоянния. Твърденията в исковата молба
аргументират извода, че се касае за потребителски спор, свързан с качеството на
наследодателя на ищцата и нея самата като страна по облигационно отношение с
потребителски характер за по договор за кредит, като единствено основанието, от което
произтичат отношенията между страните (в случая потребителски договор), е от значение за
качеството потребител на едно физическо лице (в този смисъл Определение № 18/16.01.2020
г. по ч. т. д. 2502/2019 г. на ВКС, ІІ ро т. о.). Преценката за това дали се касае за иск на или
срещу потребител следва да се извърши при зачитане на общата легална дефиниция на
понятието "потребител" в § 13, т. 1 ЗЗПотр, или въз основа на легални определения на
същото понятие в други закони, когато са приложими по съответния правен спор – например
§ 1, т. 20 от Закона за кредитите за недвижими имоти на потребители, в чл. 9, ал. 3 от Закона
за потребителския кредит, § 1, т. 41б, б. "а" от Закона за енергетиката и др. Посоченото общо
определение на понятието "потребител" отразява основните характеристики, дадени в
транспонирано със ЗЗПотр вторично законодателство на Европейския съюз, установяващо
правила за защита правата на потребителите в различни сфери на обществения и
икономическия живот. Тези характеристики се свеждат до това, че като страна по договор с
търговец, потребителят е винаги физическо лице, целящо задоволяване на свой личен, а не
търговски или професионален интерес. Дефинираното в ЗЗПотр понятие "потребител" се
припокрива с това, дадено в чл. 2, б. "б" от Директива 93/13 ЕИО на Съвета относно
неравноправните клаузи в потребителските договори. Според него потребител е всяко
физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за
1
извършване на търговска или професионална дейност, както и всяко физическо лице, което,
като страна по договор, действа извън рамките на своята търговска или професионална
дейност. Категоричен отговор на въпроса кога страна по сключен договор с търговец е
потребител е даден в редица решения на Съда на Европейския съюз. Според него
потребителят е винаги и само физическо лице, което при сключване на договор с търговец
цели удовлетворяване на свои лични потребности. Преценката дали са налице тези
отличителни качества на физическото лице – съконтрагент, се дължи от съда, сезиран с
конкретен правен спор, произтичащ от/или свързан със сключен договор с търговец. За да
установи дали се касае за потребителски договор, съдът трябва да прецени характера и целта
на сключения договор, както и всички конкретни обстоятелства и доказателства. При извод,
че при сключването на договор с търговец физическото лице е действало извън рамките на
своята търговска или професионална дейност и за цели от частен характер, то възникналият
правен спор следва да се разгледа по реда на общия исков ред за гражданските дела, в
какъвто смисъл е чл. 113 ГПК. При спор, възникнал от потребителски договор, включително
тогава, когато в същината на спора лежи въпросът дали този договор е действителен, дали е
породил правни последици и дали между страните е налице облигационно отношение по
него, следва да се приложат не само транспонираните в националното законодателство
специални материалноправни норми, гарантиращи по-силна и ефективна защита на правата
и интересите на потребителите, но и да се съблюдават заложените основни принципи и цели
в първичното право на Европейския съюз /чл. 4, § 2, б. е, чл. 12, 114 и 169 ДФЕС и чл. 38 от
Хартата на основните права на ЕС/, както и директно приложимите норми от европейски
регламенти, установяващи различни мерки за защита на потребителите (арг. ТР 3/2019-2022-
ОСГТК). Въз основа на изложеното и на основание чл. 119, ал. 3 ГПК, предвиждащ
задължение за съда да следи служебно за местната подсъдност по чл. 113 ГПК до
приключване на първото по делото заседание, съдът установи, че настоящият и постоянният
адрес на ищцата е в гр. Кюстендил, а на ищеца в с. Ябълково, община Кюстендил, видно от
служебно изготвената справка от Национална база данни „Население“. Това обстоятелство
налага, предвид потребителския характер на процесния спор, образуваното в Софийски
районен съд исково производство да бъде прекратено, а делото да бъде изпратено за
разглеждане на Районен съд – Кюстендил, на основание чл. 118, ал. 2, вр. чл. 113 ГПК.
Предвид изложените съображения, Софийски районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. №44377 по описа за 2025г. на СРС, І ГО, 169-
ти състав, пред Софийски районен съд и ИЗПРАЩА същото на Районен съд – Кюстендил по
подсъдност.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок
от връчването му на страните.
След влизане в сила на настоящото определение, делото да се изпрати на РС-
Кюстендил.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2