Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Иванка Димова | |
за да се произнесе, взе предвид: Производството по делото е по чл.196 и следващите от Гражданския процесуален кодекс /отм./. С решение № 26 от 12.01.2012 година по гр.д. № 17/2007 година Районен съд - гр.В. Т. е отхвърлил като неоснователни и недоказани предявените от ЗК" У.", - гр.С. съответно против "Ю. Г.", Е., в ликвидация - гр.С. и И. Г. Х. искове по чл.402, ал.1 ТЗ / отм./ и по чл.86,ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата 3015 лева главница, представляваща регресна претенция за изплатено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка № *3 от 29.03.2001г. за причинени щети в офис на " Т.",ООД - гр.С., намиращ се в гр.С., ул."К. Б." І"" № 179, ап.3, в резултат от наводнение на 31.12.2001 година, а така също и относно заплащане на сумата 985 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 05.03.2002г. до 28.12.2006 година, като ищецът е осъден да заплати на И. Г. Х. направените от него по делото разноски в размер на 150 лева. Недоволен от така постановеното решение е ищецът ЗК"У.", - гр.С., който го обжалва в предвидения с чл.197 ГПК / отм./ срок за това. В жалбата си дружеството развива подробни съображения в подкрепа на твърдението си за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на атакуваното от нÕго решение. Твърди, че неправилно съдът е отхвърлил предявените от него при условията на евентуалност искове , като е приел, че не е доказано противоправното поведение на ответниците, при което, посочва ЗК"У.",, елементът "вина" , заложен в съвкупния анализ на текста на чл.45 ЗЗД, е интерпретиран от съда по начин, който липсва в тази разпоредба. Посочва, че не е съобразена безвиновната отговорност при процесното непозволено увреждане, което изключва нуждата от доказване на виновно поведение от страна на който и да било от ответниците. Моли обжалваното решение, като порочно, да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявените от него искове да бъдат уважени. Претендира разноски. Ответникът по жалбата на ЗК " У.", - гр.С. "Ю. Г.",Е., в ликвидация - гр. С. не взема становище по подадената от дружеството по делото жалба. Ответникът по жалбата на ЗК " У.", - гр.С. И. Г. Х. заема становище, че жалбата на дружеството е неоснователна и недоказана, респективно - обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което и като такова следва да бъде оставено в сила. Прави възражение за изтекла погасителна давност относно претенцията за мораторна лихва в размер на 700 лева за периода от 28.12.2003 година до 28.12.2006 година. Претендира разноски. Окръжният съд, като съобрази становищата на страните и развитите от тях доводи, и след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното: Въззивната жалба на ЗК"У.", - гр.С. е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество обаче, жалбата е неоснователна. Предмет на разглеждане по делото са предявените от ЗК"У.", - гр.С. при условията на евентуалност против И. Г. Х. и "Ю. Г.",Е., в ликвидация - гр.С. искове съответно по чл.402 ТЗ / отм./ и чл.86 ЗЗД за заплащане на сумата 3015 лева главница, представляваща регресна претенция за изплатено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка № *3 от 29.03.2001г. за причинени щети в офис на " Т.",ООД - гр.С., намиращ се в гр.С., ул."К. Б." І"" № 179, ап.3, в резултат от наводнение на 31.12.2001 година и 985 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 05.03.2002г. до 28.12.2006 година. За да отхвърли с обжалваното от ЗК"У." , решение така предявените от дружеството искове, Районният съд е приел, че по делото не е установено противоправно поведение на двамата ответници, сега въззиваеми, респективно - причинна връзка между това тяхно поведение и претърпените от "Т.",ООД вреди, застрахователно обезщетение за които им е изплатено на дружеството от ЗПЗ" В.", сега ЗК"У.",. Правилно в тази връзка е твърдението на дружеството, че съгласно чл.45,ал.2 ЗЗД вината се предполага до доказване на противното, по който въпрос спор няма. В конкретния случай обаче по делото липсват каквито и да било доказателства, че наводнението на офиса на " Т.",ООД, респективно - нанесените му от това щети са резултат от спукването на тръбите в собствения на И. Х. и нает от " Ю. Г.",Е. апартамент. Видно от сключения между двамата ответници договор за наем /л.22 от първоинстанционното дело/ , в него е посочено само, че наемодателят предоставя за временно ползване офис апартамент в гр.С., ул. "К. Б. І" № 179. В договора не е посочен нито етажът, нито апартаментът, който се предоставя за временно ползване. След като по делото липсват доказателства, че наводнението на офиса на " Т.",ООД, респективно - нанесените му от това щети са резултат от спукването на тръбите именно в собствения на И. Х. и нает от " Ю. Г.",Е. апартамент, правилно Районният съд е приел, че не е доказано противоправно поведение на двамата ответници, довело до причинените на " Т.",ООД щети. След като това е така, предявените против тях от "ЗК"У.", искове по чл.402 ТЗ /отм/ и чл.86 ЗЗД са неоснователни и недоказани, в какъвто смисъл са и изводите на Районния съд. Пред тази инстанция не се представят доказателства, навеждащи на изводи, различни от тези на първоинстанционния съд. По изложените по-горе съображения Окръжният съд приема, че въззивната жалба на ЗК"У.", - гр.С. е неоснователна и недоказана. Обжалваното от дружеството решение е правилно и зÓконосъобразно, поради което и като такова същото следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и на основание чл.64,ал.2 ГПК/отм./ ЗК"У.", - гр.С. следва да бъде осъдена да заплати на И. Г. Х. направените от него разноски по делото за въззивната инстанция в размер на 150 лева, представляващи заплатено от него адвокатско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл.208,ал.1 ГПК /отм./, В. окръжен съд Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 26 от 12.01.2012 година на Районен съд - гр.В. Т. по гр.д. № 17/2007 година. ОСЪЖДА ЗК"У.",, с ЕИК ................., със седалище и адрес на управление гр.С. ..., ул."Ю." № 1., да заплати на И. Г. Х., с ЕГН *, от гр.В. Т., ул."К.П." № 2,В.А, сумата 150 лева, представляваща заплатено от него адвокатско възнаграждение по делото за въззивната инстанция. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |