№ 1308
гр. София, 12.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Камелия Първанова
Членове:Георги Иванов
Димитър Мирчев
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
като разгледа докладваното от Георги Иванов Въззивно гражданско дело №
20241000502392 по описа за 2024 година
Разгледа в съдебно заседание на 20.10.25г. /с участието на секретаря Милкова/
въззивно гражданско дело № 2392/24г. и констатира следното:
С решение на СГС 1-26 състав от 31.05.24г. по г.д. № 4013/19г. е уважен
/частично: за сума в размер на 45 441, 86 лева/ иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД на Ц.
К. против Т. Т..
Решението на СГС съдържа и други диспозитиви /негативни за ищцата/, но
същите не са предмет на въззивна проверка /не е подадена жалба срещу тези части на
съдебния акт/.
Решението на СГС се обжалва /в посочената осъдителна – негативна за
ответницата част/ от Т. Т..
Съображенията на страните са изложени по делото /в рамките на производствата
пред СГС и САС/.
Жалбата следва да бъде уважена:
Събраните по делото /в производството пред първоинстанционния съд/
доказателства /преценени в съвкупност и в контекста на твърденията – възраженията на
страните/ удостоверяват, че:
С влязъл в сила съдебен акт /решение на СРС 1-28 състав от 01.06.20г. по г.д. №
21796 от 17г./ е отхвърлен частичен иск на Ц. К. против Т. Т. /който иск е имал за предмет
изследване на едната част от същото спорно право - правоотношение/. Посоченото
1
обстоятелство съставлява принципна процесуална пречка /предвид изричната постановка по
ТР № 3 от 19г. на ВКС, преценена в контекста на правилата по Глава 23-та от ГПК/ за
разглеждане /по същество/ на настоящия правен спор /който има за предмет другата част от
същия дълг; другата част от предмета на същия правен спор/.
Констатациите /мотивационната част/ от посоченото решение на СРС – не могат
да бъдат съобразени в случая в позитивен за ищцата смисъл /както на практика е сторил
първоинстанционния съдия, за да обоснове извод за основателност на процесния иск/
предвид постановката по т.18 от ТР №1/01г. на ВКС /отново преценена в контекста на
правилата по Глава 23-та от ГПК/, съгласно която постановка – със СПН се ползва само
диспозитивът на постановеното решение, който в случая е „отхвърлителен“ /но не и
мотивите на съдебния акт/. С други думи: първоинстанционният съдия е съобразил СПН на
решението на СРС в „обратен смисъл“ /в противоречие с постановките по двата
тълкувателни акта на ВКС – посочени по-горе/.
В последната връзка следва да се отбележи и това, че: дори и мотивационната
част от решението на СРС /преценена сама по себе си/ също не може да обоснове
категоричен извод за дължимост на процесната главница /заявената по настоящото дело
допълнителна част от същата/:
Мотивите на СРС на практика съдържат /от една страна/ само индиректна
/косвена/ констатация в посочената насока, но същите не формулират /не обосновават/
еднозначен извод, че искът на ищцата Ц. К. би се явил основателен за горницата над сумата
от 24 556, 54 лева /т.е. за сумата от 45 441, 86 лева, която е предмет на настоящото дело/.
Особено като се има предвид /от друга страна/, че същите мотиви на практика касаят
единствено защитната теза на ответницата относно правната стойност на процесния запис на
заповед, но не и останалите възражения на Т. Т. /поддържани и в настоящото производство/,
които възражения се концентрират в съществуващи уговорки между страните /и
наследодателя на ищцата/ относно ползването /разходването/ на процесната сума. Тези
обстоятелства /и възражения/ биха подлежали на разглеждане в настоящото производство
/по същество/, но само, ако процесът пред СРС бе приключил с позитивен за ищцата
резултат /отново предвид постановките по ТР № 3 от 19г. на ВКС/.
Изложеното /в горните два абзаца – преценени в съвкупност/ обосновава извод,
че – настоящото производство се явява процесуално недопустимо. В такава хипотеза /и
съобразно правилото на чл. 270, ал. 3, изр. 1-во от ГПК/ въззивната жалба следва да бъде –
уважена; първоинстанционното решение следва да бъде - обезсилено в обжалваната част и
производството по делото следва да бъде - прекратено /в същата част/.
При такъв изход на спора: в полза на ответницата следва да бъдат присъдени /при
условията на чл. 78, ал. 4 от ГПК/ съдебни разноски /за производството и пред двете
съдебни инстанции/.
Възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК – не е заявено от ищцата.
Съдът,
2
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение на СГС 1-26 състав от 31.05.24г. по г.д. № 4013/19г. в
частта, с която е уважен /за сума в размер на 45 441, 86 лева, заедно със законната лихва
върху тази главница/ иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД на Ц. И. К. ЕГН **********
против Т. И. Т. ЕГН ********** и в частта, касаеща съдебните разноски /на тези две страни/.
ПРЕКРАТЯВА производството по делото в частта по иска на Ц. И. К. ЕГН
********** против Т. И. Т. ЕГН ********** /предявен за сума в размер на 45 441, 86 лева,
заедно със законната лихва върху тази главница/.
ОСЪЖДА Ц. И. К. да плати на Т. И. Т. 3 908 лева /съдебни разноски за
производството пред САС/ и 3 000 лева /съдебни разноски за производството пред СГС/.
В останалата част първоинстанционното решение е влязло в сила /като
необжалвано от ищцата/.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в 1-месечен
срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3