Решение по дело №3528/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 2014
Дата: 1 май 2023 г.
Съдия: Симона Иванова Углярова
Дело: 20231110203528
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 15 март 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 2014
гр. София, 01.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 15-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА
при участието на секретаря БРАНИМИРА В. И. ПЕНОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА Административно
наказателно дело № 20231110203528 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на С. В. И., ЕГН **********, чрез адв.И. Е.,
против Наказателно постановление № СО-Т-С-22-04-060/20.06.2022 г.,
издадено от Заместник кмет на Столична община, упълномощен със заповед
№ РД-09-2027/29.11.2011 г. на кмета на Столична община, с което на
жалбоподателя на чл. 36, ал. 1 и чл. 35, ал. 3 от Наредбата за реда и условията
за извършване на търговска дейност на територията на Столична община
(НРУИТДСО) й е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
300,00 (триста) лева за нарушение на чл. 23 от НРУИТДСО.
В жалбата се релевират доводи за неправилност и незаконосъобразност
на издаденото наказателно постановление, като се поддържа, че от събрания
по административната преписка доказателствен материал не става ясно дали
изобщо е извършвана търговска дейност, тъй като не е осъществена
контролна покупка, респективно и остава неизяснен въпросът на база на
какви доказателства наказващият орган е заключил, че се осъществява
търговска дейност. Сочи се, че в процесния случай жалбоподателят е била в
близост до щанд за продажба на царевица и печени кестени, но към момента
на съставяне на акта за установяване на административно нарушение не е
извършвала търговска дейност, а самата стока и оборудване са били
1
собственост на "ХХХ" ЕООД, ЕИК ХХХ, с което дружество С. И. е имала
сключен трудов договор, предназначен за извършване на продажби от името
и за сметка на дружеството. Поддържа се, че С. И. е лице по трудово
правоотношение и в нейната длъжностна характеристика не влизат
задължения по снабдяване с разрешение за търговия и/или представянето на
такова, което е изцяло организационна търговска дейност, отговорността за
която се носи от търговеца - "ХХХ" ЕООД. На следващо място се излага, че
при издаване на санкционния акт е допуснато нарушение на
регламентираното в чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН изискване по отношение на
формата му.
Релевират се доводи, че Наредбата препраща към Закона за защита на
потребителите (ЗЗП) по отношение на понятието „търговец“, а ЗЗП
транспонира вторичното законодателство на Европейския съюз в тази сфера -
Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври
2011 година относно правата на потребителите, за изменение на Директива
93/13/ЕИО на Съвета и Директива 1999/44/ЕО на Европейския парламент и на
Съвета и за отмяна на Директива 85/577/ЕИО на Съвета и Директива 97/7/ЕО
на Европейския парламент и на Съвета текст от значение за ЕИП. Сочи се, че
понятието за търговец е дадено по следния начин в член 2, пар. 2 —
„търговец“ е всяко физическо лице или юридическо лице, независимо дали е
частна или държавна собственост, което действа, включително чрез
посредничеството на друго лице, действащо от негово име или за негова
сметка, за цели, които влизат в рамките на неговата търговска или стопанска
дейност, занаят или професия във връзка с договори, попадащи в приложното
поле на настоящата директива. От граматическо и логическо тълкуване на
това понятие се извежда, че макар дейността да се извършва чрез С. И., която
е действала от името и за сметка на "ХХХ" ЕООД, то търговец си остава
дружеството.
По изложените съображения се моли атакуваното наказателно
постановление да бъде отменено изцяло.
В хода на съдебното производство жалбоподателят, редовно призован, не
се явява и не изпраща процесуален представител. В депозирана по делото
молба от адв. Е., с доказателства за надлежно учредена представителна власт,
последният моли за отмяна на процесното наказателно постановление по
2
съображенията, посочени в жалбата, инициирала производството.
Претендират се сторените в производството разноски, за които се представя
списък, пълномощно и договор за правна защита и съдействие.
Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от юрк.М.Т, с
доказателства за надлежно учредена представителна власт по делото. В
дадения ход по същество процесуалният представител пледира за
потвърждаване на процесния акт като правилен и законосъобразен.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, доводите на
страните и извърши служебна проверка на развитието на
административнонаказателното производство, намира за установено от
фактическа страна следното:
„ХХХ“ ЕООД е търговско дружество, вписано в Търговския регистър с
ЕИК ХХХ. В предмета му на дейност била включена и търговия на дребно,
както и всички други дейности, незабранени от закона.
На 09.01.2022 г. в гр.София, между „ХХХ“ ЕООД, ЕИК ХХХ в
качеството му на работодател, и С. В. И., в качеството й на
работник/служител, бил сключен Трудов договор № 00001/09.01.2022 г. по
силата на който работодателят възложил, а работникът приел да изпълнява
във „ХХХ“ ЕООД длъжността „продавач-консултант“, КИД 4799, НКПД
52111003, в отдел ТЪРГОВИЯ и място на работа в гр.София, общ.Столична,
обл.София град, със задължения, утвърдени от работодателя в длъжностна
характеристика, представляваща неразделна част към трудовия договор.
Съгласно длъжностна характеристика на длъжността „продавач –
консултант“, категория персонал - персонал зает с услуги на населението,
охрана и търговия Код по НКП: 52111003, структурно звено в предприятието
- търговски обект/магазин /склад, основаните трудови задачи на С. В. И.
включвали да посреща и обслужва клиентите, като ги запознава с качествата
на стоките и предлага най-подходящите в зависимост от предпочитанията; да
приема парични суми/в брой, кредитни карти, ваучери и други, да връща
ресто, да издава касови бележки и при поискване фактури за закупената
стока; да поддържа добър търговски вид на работното място, да следи и да се
грижи за подреждането на стоките на витрините по начин, подходящ за
привличане на клиентите; да следи и поддържа търговския вид и хигиената на
работното място и да изпълнява и други конкретно възложени задачи,
3
присъщи за изпълняваните задължения, като длъжността била пряко
подчинена на управителя на търговския обект.
На 27.03.2022 г., около 13:25 часа свидетелят Р. И. Х., заедно с други
свои колеги, инспектори към Столичен инспекторат, извършили проверка на
територията на парк "З." за лица, осъществяващи търговия на открито. При
обход на парковото пространство, на централната пешеходна алея, същите
установили жалбоподателя С. В. И., която предлагала за продажба варена
царевица и печени кестени от преместваеми съоръжения - четири броя
колички, заемащи общо около 5 кв. м. площ. В хода на проверката
жалбоподателят не представила разрешение за ползване на мястото, издадено
от съответния районен кмет, а от извършена справка в Столична община,
район „Оборище“ било установено, че такова разрешение никога не е
издавано за търговия на открито на територията на парк "З.".
Въз основа на така направената констатация св. Р. И. Х., заемаща
длъжността „старши инспектор“ в Столичен инспекторат, съставил АУАН №
22-04-060/27.03.2022 г. срещу С. В. И.. Актосъставителят квалифицирал
нарушението по чл. 23 от Наредбата за реда и условията за извършване на
търговска дейност на територията на Столична община (НРУИТДСО).
Актът бил съставен в присъствието на свидетеля М.П.М. и предявен на
нарушителя, която след като се запознала със съдържанието му, го подписала
с възражението, че работи във фирма „ХХХ“ ЕООД, за което представя
трудов договор.
В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН били депозирани конкретни писмени
възражения срещу констатациите в АУАН.
Въз основа на съставения АУАН било издадено и обжалваното
наказателно постановление № СО-Т-С-22-04-060/20.06.2022 г., издадено от
Заместник кмет на Столична община, упълномощен със заповед № РД-09-
2027/29.11.2011 г. на кмета на Столична община, с което на жалбоподателя на
основание на основание чл. 36, ал. 1 и чл. 35, ал. 3 от Наредбата за реда и
условията за извършване на търговска дейност на територията на Столична
община (НРУИТДСО) й е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 300,00 (триста) лева за нарушение на чл. 23 от НРУИТДСО.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събраните по делото писмени доказателства, приобщени към
4
доказателствения материал по реда на чл. 283 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН;
както и гласните доказателствени средства – показанията на свидетеля –
актосъставител Р. И. Х..
Съдът кредитира цитираната доказателствена съвкупност, доколкото
същата е еднопосочна, а и между страните няма спор по отношение на
правнорелевантните факти, като е налице спор относно приложимото право.
От показанията на св. Р. И. Х. се установяват обстоятелствата по
извършената проверка, направените фактически констатации и съставянето на
АУАН. Съдът извърши внимателна преценка на тези гласни доказателствени
средства, като намери, че същите са обективни, логични и поначало
непротиворечиви, от тях се установяват констатираните обстоятелства при
проверката, твърдяното нарушение с неговите фактически характеристики,
както и обстоятелствата по съставянето на АУАН. Показанията на свидетеля
Р. Х. представляват пряк източник на доказателствена информация, доколкото
същата като актосъставител е възприела възпроизведените от нея в
административнонаказателното производство фактически обстоятелства, като
съдът се довери на показанията й и ги кредитира изцяло.
Визираните свидетелски показания обаче не могат да предложат нужното
обективно и пълно познание относно субекта на констатираното от
контролните органи нарушение и даденото именно в поведението на
жалбоподателя авторство на деянието. Актосъставителят е категоричен, че
макар да е наблюдавала размяна на стока срещу покупна цена, самите
проверяващи не са извършили контролна покупка, не са изяснявали и
установили дали и как продажбите на предлаганите артикули от въззивника
са регистрирани, в частност дали е ползвала за целта касов апарат или е
издавала бележки от кочан, респективно за чия сметка и в чия полза е била
реализирана дейността. В тази връзка не следва да бъдат пренебрегвани
фактите, изводими от приетия по делото отговор от "ХХХ" ЕООД, както и
справка от ТД на НАП, видно от които С. В. И. е била лице, наето по трудово
правоотношение към дружеството на длъжност "продавач – улична сергия",
което е изпълнявало трудовите си функции именно чрез ползваните от
неговия работодател преместваеми съоръжения – дейност, с която
изключително се е занимало юридическото лице – търговец "ХХХ" ЕООД.
Приобщените към доказателствените материали писмени доказателства
5
са относими към случая, като същите спомагат за цялостно и пълно
изясняване на обстоятелствата по процесния случай, включително и за
проверка на гласните доказателства по делото, и затова съдът постави същите
в основата на доказателствените си изводи.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Жалбата е допустима, като подадена от лице с активна процесуална
легитимация, в законоустановения срок, срещу акт, подлежащ на съдебен
контрол. В тази насока съдът намира, че извършеното върху санкционния акт
отбелязване относно връчване при условията на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН е
необосновано и незаконосъобразно. Противен извод досежно този факт не
налага приобщената към материалите по делото обратна разписка от
пощенски куриер, с отметната в нея причина за невръчване на санкционния
акт бележка - "пратката не е потърсена от получателя", доколкото последната
не може да бъде свързана с виновно поведение на лицето, чиято отговорност
е ангажирана. Така отбелязаната лаконична констатация, не дава нужната
информация относно обстоятелството дали се касае до прекъсване на
връзката между предоставения на органите за кореспонденция
административен адрес и въззивника, което да обуслови извод, че последният
е напуснал трайно мястото и не съществуват други възможности за връзка с
него. Същевременно в материалите по делото никъде не се открива сведение
жалбоподателят да е търсена и чрез други допустими от НПК способи,
доколкото именно тяхната регламентация е приложима предвид липсата на
различни и изрично установени правила за това. Тук следва да се сподели и
принципното разбиране на този състав, че при установяване на невъзможност
да се връчи наказателното постановление, за административнонаказващия
орган е възникнало задължението да предприеме активни действия по
създаване на организация за придобИ.е на информация от достоверен
източник относно неговото местонахождение. Наказващият орган е бил
длъжен да събере данни, както чрез системата ГРАО, администрирана от
общината, така дори и чрез органите на МВР, относно възможни други
адреси, на които жалбоподателят би могла да се намира или дори да търси
призоваването й по този ред, което и съгласно приложимите норми за
връчване на книжа, установени с НПК, се явява и единствено
законосъобразната процедура. Последното се налага от цялостния прочит на
6
формулировката на текста на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН. Последната предвижда
като задължително изискуеми, кумулативно дадени две предпоставки за
приложение на цитирания нормативен текст, а именно – нарушителят да не
бъде "намерен" на адреса и новият му такъв да "не е известен", което
предполага инициатива на наказващия орган категорично да се убеди, че не е
възможно да връчи постановлението на лицето, което се явява и единствена
гаранция за законосъобразност. Като не е проявил активност, а прибързано е
възприел приложимостта на нормата на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН, АНО е
предпоставил допускането на съществено процесуално нарушение, водещо до
невъзможност да настъпят правните последици, които законът свързва с
проявлението на материалната законна сила на издадения санкционен акт.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН в това производство
районният съд следва да извърши цялостна проверка на законността на
обжалваното наказателно постановление, т.е. дали правилно е приложен
както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от
ЗАНН.
Преди съдът да направи проверка на материалната законосъобразност на
обжалваното наказателно постановление, същият дължи проверка дали
съставените АУАН и НП отговарят на процесуалните изисквания на закона. В
този смисъл следва да се отбележи, че процесният АУАН и обжалваното НП
са издадени от материално компетентни лица по смисъла на закона,
доколкото по делото са приложени документи, удостоверяващи
компетентността им – заповед № СО – РД – 09 – 2540/12.12.2013 г. на кмета
на СО, заповед № РД – 09 – 2027/29.11.2011 г. на кмета на СО, заповед № СО
– РД – 09 – 567/20.06.2013 г. на кмета на СО, длъжностна характеристика.
Същевременно, АУАН и НП са издадени при съблюдаване на визираните
в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН давностни срокове и са връчени
надлежно на санкционираното лице.
На следващо място, съдът констатира, че са спазени императивните
процесуални правила при издаването и на двата административни акта –
тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40,
42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 ЗАНН. Налице е съвпадение между
изведените в АУАН фактически обстоятелства и тяхното последващо
7
възпроизвеждане в атакуваното НП. Разкрива се пълнота на изложението и се
обосновава извод за налично отразяване на всички обективни признаци от
състава на вмененото нарушение, които обезпечават в пълнота правото на
нарушителя да разбере фактическите параметри на предявената му
отговорност. Дори и да се приеме за лаконично, въвеждането на относимите
обстоятелства не нарушава логическото единство на възпроизведените в
АУАН и НП факти и не препятства възприемането на всеки един от
изискуемите признаци на съответния състав от материална страна. Отразени
са дата, място и конкретни действия на жалбоподателя, които се отнасят към
предявеното му нарушение. В духа на горните аргументи, настоящата съдебна
инстанция приема, че краткото, но ясно отразяване на относимата фактология
напълно удовлетворява изискванията за достатъчно съдържание на акта за
установяване на административно нарушение и на наказателното
постановление. Що се отнася до изложените в жалбата доводи за нарушение
на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, то следва да се изтъкне, че същите по същество не
се отнасят до даденото в НП описание на нарушението и обстоятелствата, при
които е извършено, а касаят възражението относно субекта на отговорността.
Въпреки отсъствието на пороци във формата на издадените в хода на
административнонаказателното производство актове, респ. в протеклата
процедура, този съд споделя становище, че се разкриват основания за отмяна
на издадения санкционен акт поради неправилно приложение на материалния
закон.
Административнонаказателната отговорност на въззивника С. В. И. е
ангажирана на основание чл. 36, ал. 1 и чл. 35, ал. 3 от НРУИТДТСО, като й е
наложено административно наказание "глоба" в размер на 300,00 лева за
нарушение на чл. 23 от същия подзаконов нормативен акт. Сочената като
нарушена правна норма гласи, че търговия на открито се извършва въз основа
на разрешение за ползване на място (по образец), издадено по реда на
Наредбата за преместваемите обекти, за рекламните, информационните и
монументално – декоративните елементи и за рекламната дейност на
територията на Столична община, от кмета на района, на територията на
който ще се извършва дейността. От събраните по делото доказателства обаче
не се доказа по еднозначен и убедителен начин авторството на извършеното
нарушение. Правилото, въведено с текста на чл. 23 от Наредбата е адресирано
до лица, притежаващи качеството "търговец", поради което и задължителен
8
признак от състава на нарушението се явява особеното качество на неговия
субект. Този извод се налага при граматическо и систематично тълкуване на
разпоредбите от съответния раздел в глава III от Наредбата, в частност
нормата на чл. 19, дефинираща понятието "търговия на открито", тази на чл.
23 и нормата на чл. 26, ал. 1, въвеждаща изискването за представяне пред
контролните органи при поискване на документи. Доколкото сред текстовете
на Наредбата съдържанието на понятието "търговец" не е изведено, то същото
се изпълва от легалното определение в §13, т. 2 ДР на Закона за защита на
потребителите, към която препраща разпоредбата на § 3, т. 3 от ДР на
Наредбата за реда и условията за извършване на търговска дейност на
територията на Столична община. Съгласно така установената дефиниция,
"търговец" е всяко физическо или юридическо лице, което продава или
предлага за продажба стоки, предоставя услуги или сключва договор с
потребител като част от своята търговска или професионална дейност в
публичния или в частния сектор, както и всяко лице, което действа от негово
име и за негова сметка. Нормата на чл. 36, ал. 1 от Наредбата предвижда в
случаите на нарушение на чл. 23 от Наредбата да се ангажира
административната отговорност на виновните лица (физически лица),
едноличните търговци и юридическите лица. Административнонаказателната
отговорност на физическите лица обаче следва да се ангажира само когато
извършват търговия от свое име и за своя сметка в нарушение на
установените правила. В случаите, в които дейността се изпълнява в рамките
на трудово правоотношение, следва да се ангажира отговорността на
работодателя, който единствено притежава качеството на търговец. На този
извод сочи и систематическото тълкуване на разпоредбите на чл. 24 и чл. 25
от НРУИТДТСО, които уреждат реда за подаване на заявление и издаване на
разрешение за извършване на търговия на открито, както и неговото
съдържание. Цитираните норми не предвиждат ред за издаване на разрешение
за извършване на търговска дейност за лицата, които я извършват по силата
на длъжностното си качество, придобито след сключване на трудов договор с
търговец, от името и за сметка на последния. Съгласно чл. 24, ал. 2 от
Наредбата в заявлението за издаване на разрешение следва да се посочат
наименованието и ЕИК на търговеца, както и лицето, което извършва
търговската дейност от името на търговеца. Съгласно чл. 25, ал. 2 от
Наредбата в разрешението задължително се посочат търговецът
9
(производител), лицето, което представлява търговеца, и лицето, което
извършва търговската дейност от името на търговеца. Отсъства основание да
се претендира издаването на отделно разрешение за извършване на търговска
дейност на ангажирания по трудов договор работник, който извършва
продажбите в съответния обект, още повече че разпоредбите на чл. 24 и чл.
25 от Наредбата провеждат ясно разграничение между търговеца и лицето,
което осъществява търговската дейност от негово име по силата на трудово
правоотношение, поради което и единствено съответният работодател следва
да съобразява своята дейност с изискванията на НРУИТДТСО.
Пренасяйки тези принципни положения в конкретиката на случая и
съпоставяйки ги с приетата за установена фактология, този съд счита, че
лицето С. В. И., срещу което е инициирано административнонаказателното
производство и чиято отговорност е ангажирана, не е годен субект на
нарушението на чл. 36, ал. 1, вр. чл. 23 от НРУИТДТСО, доколкото тя не
отговаря на изискването за особено качество на субекта на
административната простъпка. Наказващият орган носи задължението да
събере убедителни доказателства относно лицето, което със собственото си
поведение е извършило нарушението, за да пристъпи към ангажиране на
неговата отговорност именно като извършител на конкретното деяние. Тезата
му в случая е изградена единствено върху наблюденията на актосъставителя и
другите проверяващи върху вида на фактически извършваната от И. дейност,
свързана с продажба на стоки на открито. Не са събрани обаче доказателства,
че тази дейност е предприета от нея в личното й качество на търговец, т. е. за
нейна сметка и в нейна полза, още повече, че бе установено наличието на
актуални към датата на нарушението трудовоправни отношения между нея и
"ХХХ" ЕООД, изключително занимаващо се с търговия на стоки.
Проверяващите необосновано не са предприели задълбочена проверка, за да
изяснят дали продаваните вещи и съоръженията, които са ползвани за целта,
са собственост на С. В. И., респ. дали приходите от дейността й се отчитат
като нейни, или те се реализират от трето лице. В тази насока те не са се
възползвали от възможността да изискат сведения от самия нарушител (чрез
извършване на контролна покупка и проверка на касовия бон), както и да
съберат информация от органите на НАП относно действащи за лицето
трудови договори, респ. при установяване на актуалния му ангажимент да
отправят запитване към "ХХХ" ЕООД дали се касае за негов служител, или
10
лицето самостоятелно реализира търговска дейност (в този смисъл и Р №
2236/03.04.2018 г. по к. а. н. д. № 1014/2018 г., I к. с. на АССГ, Р №
1260/28.04.2014 г. по к. а. н. д. № 10058/2013 г., XIII к. с. на АССГ, Р №
7670/13.12.2017 г. по к. а. н. д. № 9694/2014 г. на АССГ, Р № 7112/27.11.2017
г. по к. а. н. д. № 7794/2017 г., XII на АССГ, Р № 6326/06.11.2017 г. по к. а. н.
д. № 5675/2017 г., XIII к. с. на АССГ).
В продължение на изложените дотук доводи, съдът приема за
неоснователни възраженията на представителя на въззиваемата страна
относно приложимостта на хипотезата на § 3, т. 3 от НРУИТДТСО,
препращаща към дефиницията за търговец в § 13, т. 2 от Закона за защита на
потребителите, с оглед че не е санкциониран в качеството на търговец –
юридическо или физическо лице, а като виновно физическо лице.
Дефиницията на § 13, т. 2 от ЗЗП е относима в отношенията между търговец и
потребител, като въвежда по-широко понятие от употребеното в ТЗ, с цел
защита на потребителя. Ето защо и в НРУИТДТСО, това понятие има
вложения в ЗЗП смисъл единствено в отношенията търговец-потребител, не и
по отношение задълженията, въведени с разпоредбите на чл. 23 и 24 на
посочената наредба, чийто адресат се явява единствено лицето, от името и за
сметка на което се извършва търговията.
По делото не са ангажирани и доказателства, че С. И. е съзнавала, че
работодателят й към момента на деянието не разполага с разрешение по чл.
23 от НРУИТДТСО. Законът не я и задължава, в качеството й на служител по
трудов договор да проверява дали "ХХХ" ЕООД е спазил всички изисквания
за законосъобразното извършване на търговската си дейност, включително
дали тя е съобразена с изискването на чл. 23 от Наредбата. В този смисъл,
деянието не е извършено от нея нито умишлено, нито непредпазливо.
Изложеното дотук указва повърхностен подход в процеса по събиране на
относим доказателствен материал, проявен от администратинонаказващия
орган, което е предпоставило и недостатъчна обоснованост на неговата
обвинителна теза. Разбирането, че следва да се санкционират лицата, които
формално са забелязани да изпълняват дейност, свързана с покупко-
продажба на стоки на открито, без да бъде установено конкретното им
отношение към нея (дали имат качеството на търговци, или извършват
работата като наети лица) и виновното им поведение, би наложило тенденция
11
за ангажирането на обективна отговорност за неизпълнено правно
задължение, при пълно дерогиране както на обективните, така и на
субективния елементи на вмененото административно нарушение, което от
своя страна е абсолютно недопустимо. В случая изследване на
обстоятелството относно лицето – търговец, от чието име се извършва
търговската дейност на открито, не е било сторено, влечащо като последица
непълнота на доказателствения материал относно личността на субекта на
извършеното нарушение, респективно незаконосъобразност на издаденото
наказателно постановление на самостоятелно основание.
Предвид изложеното по – горе съдът приема, че възприетите от
административните органи фактически положения относно извършителя на
нарушението, както и относно факта на извършвана търговия на открито по
смисъла на чл. 19 от Наредбата, са останали доказателствено необезпечени,
поради което този съдебен състав намира, че отговорността на въззивника е
ангажирана неправилно и в разрез със закона, имайки предвид, че в
настоящото производство носител на тежестта на доказване е съответният
наказващ орган.
Съобразно споделените фактически и правни доводи, така протеклите
фази на административнонаказателното производство по установяване на
административно нарушение и по налагане на административно наказание,
макар да не са опорочени поради допуснати съществени процесуални
нарушения, се разкрива неправилно приложение на материалния закон,
поради което и така издаденото наказателно постановление като
незаконосъобразно следва да бъде отменено изцяло.
С оглед изхода на делото съдът дължи произнасяне и по въпроса за
възлагане на разноските, сторени от страните в производството. Разпоредбата
препраща към реда, установен в чл. 143 от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК). В конкретния случай на тази съдебна инстанция спорът е
разрешен благоприятно за въззивника, доколкото се отменя издаденото
наказателно постановление, като се уважава претенцията на жалбоподателя.
Въззивникът е представляван от упълномощен адвокат в производството,
поради което и с оглед определяне дължимия размер на разноските следва да
намери приложение разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, препращаща към
чл. 143, ал. 1 от АПК, съобразно която при отмяна на издадения акт подателят
12
на жалбата има право да получи разноските, сторени във връзка със
заплащане на адвокатско възнаграждение, които следва да се възстановят от
бюджета на органа, издал отменения акт. Видно от представените в съдебното
заседание документи (договор за правна помощ и списък с разноски) – на
адвоката, представлявал въззивника, е изплатена сумата от 400,00 лева за
процесуално представителство в настоящото производство. Доколкото не е
направено изрично възражение за прекомерност на договореното
възнаграждение от страна на представителя на въззиваемата страна, то не
следва да намери приложение нормата на чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН. Така
посочената сума от 400,00 лева следва да бъде заплатена от бюджета на
Столична община по сметка на жалбоподателя.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 ЗАНН, Софийски
районен съд, НО, 15- и състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № СО-Т-С-22-04-060/20.06.2022
г., издадено от Заместник кмет на Столична община, упълномощен със
заповед № РД-09-2027/29.11.2011 г. на кмета на Столична община, с което на
жалбоподателя С. В. И. на основание чл. 36, ал. 1 и чл. 35, ал. 3 от Наредбата
за реда и условията за извършване на търговска дейност на територията на
Столична община (НРУИТДСО) е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 300,00 (триста) лева за нарушение на чл. 23 от
НРУИТДСО.

ОСЪЖДА Столична община да заплати на С. В. И., ЕГН **********,
разноски в размер на 400,00 (четиристотин) лева, представляващи
възнаграждение за представлявалия я в производството адвокат.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София – град в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13